Статия относно новоприетия държавен бюджет

Колко инвестира България в младите? 

От Александрия Чальовски, студент по международна икономика и финанси в университета в Бокони, Италия 

На пръв поглед проектът за бюджета за 2026 г. засилва финансовата подкрепа на  младежката политика. Спрямо 2025 г. разходите на Министерството на младежта и спорта  за политиката за младите поколения са се увеличили с малко над 30%. Въпреки  увеличението, младежката политика получава едва 4.8% от общите разходи на  министерството. 

Тук възникват два много важни въпроса: Достатъчно ли е едно увеличение, ако началната  база е много ниска? И може ли да бъде установено колко общо инвестира държавата в  младите хора, когато свързаните с тях мерки са разпределени между различни  министерства, програми и източници на финансиране, но не става ясно каква е общата им  стойност? 

Защо няма „бюджет за младите“ 

Тъй като няма една обща бюджетна програма, която да обхваща всички публични разходи  с отражение върху младежта, най-близкото нещо, което можем да разгледаме, е бюджетът  за политиката в областта на младите хора в рамките на Министерството на младежта и  спорта. Но той е само една малка част от държавната подкрепа.  

Младежката политика не е ограничена до един сектор или една институция. Националната  стратегия за младежта 2021-2030 г. обхваща приоритети като неформалното обучение,  заетостта и подкрепата за младежи, които не учат, не работят и не се обучават,  гражданското участие, здравословния начин на живот, културата и творчеството. Това  означава, че политиките с отражение върху младите можем да намерим в дейността на  Министерството на младежта и спорта (ММС), Министерството на образованието и  науката (МОН), Министерството на труда и социалната политика (МТСП),  Министерството на здравеопазването, Министерството на културата, общините и други  институции. 

Ако погледнем целите бюджети на тези институции обаче, няма да видим ясно написан  „бюджет за младите“, защото по-голямата част от техните разходи се отнася до други  много по-широки групи от населението. За да бъде изчислена реалната част,  предназначена за младите хора, трябва да бъдат разграничени конкретните програми,  целевите групи, източниците на финансиране и очакваните резултати.

Точно тук се намира и основният проблем: България има множество политики за младите,  но няма една лесно проследима финансова картина, която да ги обединява. Това демонстрира хоризонталния характер на младежката политика и в същото време липсата на институция, която да я координира.

Какво точно расте 

В рамките на ММС през 2025 г. за политиката в областта на младите хора са предвидени  3,288 млн. евро, а през 2026 г. сумата достига до 4,289 млн. евро. Това представя  увеличение с приблизително 1 млн. евро или с 30,43%. 

На фона на общия бюджет на ММС ръстът е още по-видим, защото докато разходите за  младежката политика нарастват, общите разходи на министерството намаляват от 91,761  млн. евро през 2025 г. на 89,707 млн. евро през 2026 г. (спад от 2,24%). С други думи,  увеличението не идва от общия ръст на бюджета, а от целенасочено преориентиране на  ресурсите към младежката политика.  

Промяната се вижда и в относителния дял: през 2025 г. политиката за младите хора  представлява 3,58% от разходите на ММС, но през 2026 г. делът ѝ достига до 4,78%, което  представлява ръст с 1,20 процентни пункта. Дори и след това увеличение обаче по-малко  от пет на всеки сто евро в бюджета на министерството са насочени към тази политика. 

Спортът и младежката политика: две функции в едно министерство 

На пръв поглед спортните и младежките бюджетни направления в ММС изпълняват  различни функции. Спортните политики финансират развитието на спорта, подготовката  на състезатели, спортната инфраструктура и участието в международни инициативи.  Самостоятелната младежка политика обхваща младежкото участие, доброволчеството,  неформалното образование, младежката работа, подкрепата за младежките организации и включването  на младите в уязвимо положение. 

В същото време обаче спортът има пряко значение за физическото и психичното здраве,  социалното участие и развитието на младите хора. Затова съотношението между  бюджетите не ни показва, че за спорт се отделят „твърде много“ средства, а по-скоро  колко ограничен остава самостоятелният ресурс за дейности, които попадат единствено в  обхвата на младежката политика. 

Извън ММС: сумата, която никой не пресмята

Образованието се финансира предимно през МОН, мерките за младежка заетост – през  МТСП и Агенцията по заетостта, здравните програми – през Министерството на  здравеопазването, а достъпът до култура и подкрепа за млади творци – през общините и  Министерството на културата. Финансовите ресурси са разпръснати в различни ведомства, които се случва да разработват сходни дейности самостоятелно вместо да обединят своите усилия в една по-ефективна дейност.

Нека разгледаме финансирането на здравеопазването. По начина, по който е представена  тази част от бюджета, не става ясен размерът на средствата за психично здраве, превенция  на зависимости и сексуално и репродуктивно здраве сред младите. Същото е и при  наличието на програми за заетост – там не е показано колко от общия им бюджет ще  достигне конкретно до безработните младежи. Тоест забелязваме, че основният проблем  тук е, че бюджетите не предоставят достатъчно подробно разделение по възрастови и  целеви групи. Когато само са изброени програмите, за които отиват средствата, не става  ясно каква част от тях реално отиват за подкрепата на младежта. В такъв случай, ако се  опитаме да пресметнем каква част от цялостното финансиране има за цел да подпомогне  младите хора, трудно можем да представим тези данни без пропуски или двойно  преброяване. 

Планът за 2026 г. 

На 22 юли 2026 г. Министерският съвет прие „План за изпълнение на Националната  стратегия за младежта (2021-2030) за 2026 г.“, който обхваща планираните дейности на  държавните институции и на всички общини в тази посока. Съгласно чл. 6 от Закона за младежта годишния план трябва да бъде приеман до 30 април, което означава, че тази година е приет близо три месеца след законоустановения срок.

Потенциално чрез този план можем да проследим междусекторните инвестиции в  младите. Обаче за да можем да направим това, в плана за всяка мярка трябва да бъдат  посочени конкретната сума, източникът на финансиране, отговорната институция,  целевата група и очакваният резултат. Без конкретна финансова стойност и измерими  индикатори не можем да установим нито общия ресурс, нито цената на отделните  политики. 

От „колко харчим“ към „какво постигаме“ 

Бюджетната оценка не приключва с размера на отпуснатите средства, защото  увеличението от 30,43% не гарантира автоматично по-добър резултат. 

За да бъде оценено въздействието на разходите трябва да проследим няколко неща: 

– Колко млади хора са достигнати; 

– Какъв е профилът им и от кои населени места са; 

– Каква част от тях са младежи в уязвимо положение;

– Какъв конкретен резултат е постигнат; 

– Дали подкрепените дейности продължават и след края на финансирането. 

Показатели като „брой проведени събития“ добре илюстрират каква е активността, но не  дават информация за реалното им въздействие. Ако активността не носи позитивни  крайни резултати, с какво всъщност е полезна? В този случай, по-същественото е дали  участниците са придобили конкретни умения, дали са си намерили работа, дали са се  включили в обществения живот, или са успели да получат достъп до услуга, която преди е  липсвала. 

Стъпка напред, но не и решение 

Бюджетът за 2026 г., който беше приет на 24 юли 2026 г., прави положителна стъпка към засилването на самостоятелната младежка политика. Увеличението наистина е значително на фона на  намаляващия бюджет на ММС и разширява ресурса за онези потребности на младите,  които спортните програми не могат да обхванат. Но 30% повече не означава автоматично „достатъчно“, защото частта, която ние можем да видим от този бюджет, остава само фрагмент от общата държавна подкрепа за младите хора.  

Истинската задача пред следващите планове не е просто едно по-голямо число, а изграждане на структура за координирана младежка политика. В допълнение към годишния план за младежта трябва да бъде публикувана и отделна финансова рамка, обединяваща мерките на държавните институции и общините. В нея трябва да са посочени източниците на финансиране, конкретните стойности, целевият брой млади хора и очакваните резултати. Трябва да се добави и сравнение между планираното и реално изразходваното през съответната година, за да можем да видим доколко реално средствата са били усвоени и какви резултати са постигнати. 

Само тогава въпросът „Колко инвестира държавата в младите хора“ ще може да получи  ясен и обоснован отговор, който не зависи от това кой министерски бюджет разглеждаме. Защото ефективната младежка политика се измерва не само с размера на отпуснатите средства, но и с яснота къде се насочват те и каква промяна постигат.

Източници: 

Министерство на финансите – Проект на Закон за държавния бюджет на Република  България за 2026 г. и материали към него (2026) 

https://www.minfin.bg/bg/legislation7/609 

Министерство на финансите – Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за  периода 2026–2028 г. (2026) 

https://www.minfin.bg/upload/64351/UMTBF-2026-2028-motivi.pdf

Министерски съвет – Решение № 563 от 22 юли 2026 г. за приемане на План за  изпълнение на Националната стратегия за младежта (2021–2030) за 2026 г. (2026) https://strategy.bg/bg/pris/legal-information/ 

Портал за обществени консултации – Национална стратегия за младежта (2021–2030)  (2023) 

https://www.strategy.bg/bg/strategy-documents/1587