Entries by Aleksandra Aleksandrova

Увеличението на студентските такси застрашава достъпа до образование

09/07/2025 in , /by

Национален младежки форум (НМФ), в качеството си на Национален младежки съвет на България, изразява категорична подкрепа към студентите, студентските организации и студентските съвети, които се противопоставят на драстичното увеличение на таксите за платено обучение и ограничаването на държавния прием във висшите училища.

 

Промените произтичат от Решение № 362/05.06.2025 г. на Министерския съвет, както и от предложени изменения в Закона за висшето образование. Според тях, за академичната 2024/2025 г. се предвижда:

  • Ограничаване на местата по държавна поръчка – в някои специалности редукцията надхвърля 50%;
  • Драстично увеличение на таксите за платено обучение – в над 25 висши училища, с повишения до 100%.

 

НМФ предупреждава, че подобни мерки създават сериозен риск от задълбочаване на социалното неравенство и ограничават възможността на много млади хора да получат достъп до качествено висше образование. Водещи университети като Софийски университет, Медицински университет – София и Технически университет – София са поставени в обективна невъзможност да запазят броя на финансираните места.

 

НМФ изразява своята солидарност със следните публично заявени позиции:

  1. Становище на Алма матер
  2. Позиция на Студентски съвет при СУ „Св. Климент Охридски“
  3. Позиция на Факултетния студентски съвет на Юридическия факултет на СУ
  4. Позиция на Студентски дипломатически клуб

 

В официалната си позиция НМФ:

  • Настоява за преразглеждане на ограниченията и таксите;
  • Подчертава необходимостта от реално участие на студентите във вземането на решения;
  • Подкрепя финансиране на висшето образование, основано на сигурност, достъпност, социална справедливост и фокус върху качеството.

 

Качественото образование е право, а не привилегия. Младите хора трябва да бъдат чути, когато се вземат решения за тяхното бъдеще. Цялата позиция на Национален младежки форум може да откриете ТУК.

Позиция относно зачестяващите случаи на агресия между младите хора

08/07/2025 in , /by

Национален младежки форум (НМФ) изразява тревога от зачестяващите случаи на агресия между млади хора в България – както физическа, така и вербална. Макар често представяни като изолирани инциденти, тези прояви са симптоми на дълбоки системни проблеми в социалната и образователната среда, които изискват спешна реакция от институциите и обществото.

Случаите на насилие в училище, на улицата и онлайн не са просто резултат от “лошо възпитание” или “лоша компания”. Те отразяват пропуски в начина, по който подготвяме младите хора да бъдат част от общност – да общуват без насилие, да разбират себе си и другите, да изграждат отношения на доверие, а не на страх.

Това е резултат от:

  • липсата на подкрепяща училищна и семейна среда;
  • недостиг на политики за ранна превенция;
  • отслабени институции, които трудно реагират навреме;
  • подценяване на ролята на неформалното образование и младежката работа.

Национален младежки форум настоява за по-цялостен, координиран и устойчив подход към изграждането на умения у младите хора – особено в сферата на емоционалната интелигентност, ненасилствената комуникация и личностното развитие.

Нужни са:

  • обучения за педагогически кадри и подкрепа за родители;
  • целеви програми за младежи в уязвими групи;
  • засилено участие на младежките организации в процеса на формиране на политики;
  • инвестиции в доброволчество, извънкласни дейности и културни и спортни програми;
  • локални решения, особено в малките населени места.

Младежките организации, чрез методите на неформалното образование и подхода „младежи обучават младежи“, вече работят в тази посока, често с ограничени ресурси и слаба институционална подкрепа.

Агресията сред младите е само един от симптомите на много по-дълбок проблем – липсата на последователна и адекватна държавна политика за младежта. В средата на 2025 г. сме свидетели на:

  • изтичащи национални програми без ясна визия за техните наследници;
  • липса на оценки за ефекта от прилаганите стратегии;
  • неработещи съвети и групи за координация между институциите;
  • слабо младежко участие и ограничено финансиране.

Затова НМФ настоява за:

  • създаване на нова, самостоятелна административна структура с фокус върху младежките политики;
  • законодателни промени, които да институционализират младежкото участие и младежката работа;
  • стратегическо позициониране на младежките политики на високо управленско ниво;
  • участие на младежите във всички етапи на създаване на политики – от планиране до мониторинг.

Промяната няма да дойде от днес за утре. Тя ще започне тогава, когато всички – родители, учители, институции и граждани – осъзнаем, че младите не са „проблем“, а решение. Те са част от отговора на въпроса: какво общество искаме да бъдем?



Прочети позицията тук

Без участието на учениците няма истинска промяна

08/07/2025 in , /by

В момент, в който България отчаяно се нуждае от смислена образователна реформа, Министерството на образованието и науката предлага проектозакон, който рискува да задълбочи проблемите, вместо да ги реши.

Какво липсва? Учениците.

Законопроектът засяга пряко учениците – от нови задължителни предмети до допълнителни санкции и промени в организацията на учебния процес. И въпреки това, именно гласът на учениците напълно отсъства от процеса на изработване на текста. Това е в разрез не само със закона, който гарантира правото на учениците да участват в обсъждането на решения, засягащи училищния живот, но и с европейските стандарти за младежко участие.

Липсата на консултация с ученическите съвети и техните структури поставя под въпрос целия процес и буди основателно недоверие в намеренията на институциите.

Реформа без младежки идеи?

По време на Националната среща „Младежко участие“, проведена в Ямбол през юни 2025 г., над 100 младежи и експерти в сферата на образованието приеха декларация с конкретни предложения за реформа на ученическото самоуправление. Сред тях:

  • Ясно регламентиране на статута и правомощията на ученическите съвети;

  • Учредяване на национален представителен орган на учениците;

  • Самостоятелна наредба за функционирането на ученическото самоуправление;

  • Подкрепа чрез обучение, менторство и участие на младежки организации;

  • Обучения за учители по теми като демокрация и гражданско образование.

Нито едно от тези предложения не намира отражение в законопроекта.

Образователен закон с неясни цели

Предложеният текст създава усещане, че целта не е подобрение на образователната среда, а администриране на процеси, често без ясна логика. Сред най-спорните предложения са:

  • Въвеждане на задължителен предмет „Добродетели и религии“, без обществен консенсус и ясен капацитет;

  • Възможност за повтаряне на I клас – практика с доказано отрицателен ефект;

  • Ограничаване правомощията на обществените съвети при избора на учебници;

  • Засилване на санкциите спрямо ученици, което влиза в противоречие с приобщаващото образование.

Вместо да търси решения за справяне с отпадането на ученици, недостига на учители и нуждата от дигитални умения и критическо мислене, законопроектът залага на рестрикции и неясни морализаторски интервенции.

Младежките организации искат реален дебат

Национален младежки форум настоява за:

  • Незабавно оттегляне на законопроекта;

  • Реален обществен дебат с включване на ученици и младежки организации;

  • Сериозна реформа в ученическото самоуправление.

Ученическото участие не може да бъде декоративен елемент в образователната политика. То е фундаментален елемент на демокрацията и на бъдещето, което искаме да изградим – общество на активни, информирани и отговорни граждани.

Младите хора не искат да бъдат обект на реформи. Те искат да бъдат субект – партньор, глас, участник. И не просто „да ги чуят“, а да участват в създаването на правилата, които ще определят тяхното образование и тяхното бъдеще.



Прочети становището тук

Какво е бъдещето на „Еразъм+“?

01/07/2025 in , /by

В навечерието на ключови решения за бъдещето на европейската програма „Еразъм+“, Национален младежки форум излиза с категорична позиция: „Еразъм+“ трябва да остане амбициозна, достъпна и ориентирана към младежките нужди.

Със своите над 16,5 милиона участници до момента, „Еразъм+“ се е утвърдила като един от най-успешните инструменти на Европейския съюз за насърчаване на междукултурния обмен, образователната мобилност и участието на младите хора в демократичния живот. Но както подчертава НМФ – „Еразъм+“ е повече от програма за пътувания. Тя е двигател на социална промяна, капацитет и участие.

Годината 2025 е решаваща: предстои приемане на нова Многогодишна финансова рамка на ЕС (2028–2034) и обновяване на стратегическите приоритети на „Еразъм+“. Едно от обсъжданите предложения предвижда програмата да се фокусира единствено върху мобилността (т.нар. Key Action 1), а останалите компоненти – свързани с партньорства и реформи – да бъдат прехвърлени в отделен Фонд за конкурентоспособност.

Според НМФ, подобен ход застрашава достъпността на програмата за младежките организации и подкопава нейния интегриран характер, чрез който тя отговаря на комплексните нужди на младите хора в различни социални и географски контексти.

В позицията си НМФ формулира и конкретни предложения към европейските институции и българската държава:

  • Запазване на стратегическите цели на програмата, ориентирани към приобщаване, устойчиво развитие и активно гражданство.
  • Увеличаване на бюджета на „Еразъм+“ – за отговор на нарастващото търсене и въздействие.
  • Разширяване на възможностите за стратегически партньорства между младежки организации и институции.
  • Облекчаване на административните процедури, които възпират малките организации от участие.
  • По-добро проследяване на въздействието на програмата и интегриране на резултатите в бъдещи политики.

Програмата „Еразъм+“ не е просто бюджетна линия – тя е възможност, глас, перспектива за младите в цяла Европа.



Прочети позицията тук

Ясен сигнал към властта: Прие се политическа декларация с конкретни искания за реформа в младежката политика

24/06/2025 in , , , /by

Документът включва конкретни искания към националната и местната власт – от промени в Закона за младежта и ученическото самоуправление до създаване на Министерство на младежта и реално финансиране за младежки организации.

Със силно послание за ангажиране на младите хора като равностойни партньори в общественото развитие завърши Национална среща „Младежко участие“, която се проведе от 17 до 22 юни в Ямбол. Над 100 млади лидери, експерти и представители на институции се обединиха около тезата, че качественото младежко участие е предпоставка за свобода, демокрация и устойчиво развитие. В рамките на пет дни, участниците изготвиха политическа декларация с конкретни препоръки към националните и местни власти, както и към самия младежки сектор.

Декларацията отправя категоричен призив:

„Не приемаме символичното включване и декларативното отношение. Настояваме за механизми, институционални гаранции и ресурсна обезпеченост – младите хора трябва да участват реално в процесите на вземане на решения.“

Документът поставя конкретни препоръки към националните институции, местната власт и младежките организации.

Препоръки към националните институции

  1. Реформа на Закона за младежта – въвеждане на дефиниции за “младежко участие”, “младежки център”, “младежко пространство” и утвърждаване на Национален младежки съвет с представителни и консултативни функции.
  2. Създаване на Министерство на младежта, което да координира хоризонтално всички младежки политики.
  3. Приемане на Закон за доброволчеството – с регламентирани права, отговорности и стимули за доброволците.
  4. Финансова подкрепа за административния капацитет на младежките организации – чрез устойчиви програми за институционално финансиране.
  5. Подобряване на ученическото самоуправление – чрез наредба и законови промени в ЗПУО.
  6. Въвеждане на “младежки тест” за оценка на въздействието на нови закони и политики върху младите.
  7. Модернизиране на Националната информационна система за младежта.
  8. Актуализиране на учебното съдържание по гражданско образование,  обучение на учителите и включване на младежките организации.

Препоръки към местната власт:

  1. Ратифициране и прилагане на Ревизираната Европейска харта за участие на младите хора в живота на общините и регионите.
  2. Създаване на Консултативни младежки съвети (КМС) с минимум 70% младежко участие.
  3. Подобряване на комуникацията с младежите – чрез адаптирани канали, достъпен език и регулярни проучвания.
  4. Развитие на младежката инфраструктура – предоставяне на достъп до пространства, оборудване и логистична подкрепа.
  5. Създаване на целеви местни бюджети за младежки инициативи.
  6. Обучение и квалификация на общински служители, работещи по младежки политики.

Призив към младежките организации:

  1. Да бъдат двигател на устойчиво застъпничество и да насърчават младежкото овластяване.
  2. Да изграждат капацитет чрез обучение, мрежи и партньорства.
  3. Да поддържат вътрешна демокрация, отчетност и приобщаване.
  4. Да работят активно с образователни институции за гражданско участие на учениците.

Участниците в срещата подчертаха, че образът на младите хора често е представян стереотипно. Те настояват:

„Медиите имат силата да променят перспективата. Каним ги да покажат реалното лице на младежта – активно, съзнателно и отговорно. Ние сме тук, за да изградим настоящето и бъдещето на България – заедно.“

Събитието събра изявени имена, които коментираха с категоричност нуждата от реформа:

Габриел Вълков, народен представител и председател на Комисията по младежта и спорта:
“Оттук нататък въпросът е как процедираме. Трябва експерти юристи и експерти в политиката за младежта, както и НМФ да направят необходимите промени в Закона за младежта и аз ще ги внеса в Народното събрание. Оттук е въпрос на воля..” 

Кристиян Маджуров, съветник на министъра на образованието:
„Младите са главната движеща сила – в мое лице и в лицето на МОН имате пълна подкрепа. Промяната трябва да идва от вас.“

Биляна Сиракова, Координатор по въпросите на младежта в Европейската комисия:
„Има растяща подкрепа на европейско ниво за младежка политика и развитие на младежкото участие.“

Веселка Петкова, Директор дирекция “Младежки политики” към Министерството на младежта и спорта:
„Отчитаме като недостатък, че не достигаме до младите хора – работим по това, но е ясно, че ни трябва нов подход и платформи, където те наистина са.“

Д-р Лилия Еленкова, Съветник в Министерството на младежта и спорта и зам.-председател на Съвета на Европа:
„Младежкото овластяване не значи просто да вземеш власт, а да си подготвен, да си чел и да имаш какво да допринесеш – то е по компетентност.“

Националната среща се организира от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите, в партньорство с Национален младежки форум и Община Ямбол.

Национален младежки форум (НМФ) е най-голямата младежка платформа в България, която обединява в състава си над 30 младежки организации от цялата страна. НМФ е пълноправен член на Европейски младежки форум и активен партньор на национални и европейски институции в изграждане и застъпничество за младежки политики. 

Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите  е организация работеща със и за млади хора, с над 20 години опит в работата с млади хора, младежки организации и институции. Екипът се състои от опитни експерти в младежката работа, младежката политика, гражданско участие, младежко включване и овластяване и психология.

Председателят на НМФ, Атанас Г. Радев, подчерта:

„Нашата легитимност идва от това, че достигаме до младите хора и адресираме проблемите им с експертиза и данни.“

А Даниел Джинсов, председател на МСМРБ, добави:

“За мен винаги нещо, което е движещо, това е действието. Всичко друго е в сферата на една измислена реалност, която е в нашите глави, нашите фантазии, нашите разговори, но това не е реалност. Истинската реалност е в действието, това, което правим. Ако не действаме днес, няма как да очакваме различно бъдеще утре.”

В общественото и медийно пространство често доминира образът на младите хора като апатични, пасивни или проблемни. Този стереотип не само не отразява реалността, но и подкопава мотивацията и самочувствието на младото поколение. Ние сме свидетели на обратното: млади хора, които организират общности, решават реални проблеми, действат солидарно и поемат лидерство в обществените процеси.

Затова се обръщаме към националните и местни медии с призив за отговорно медийно партньорство. Каним ви да бъдете съюзници в изграждането на позитивен, многопластов и вдъхновяващ образ на младежта – чрез споделяне на добри практики, представяне на действащи решения и младежки каузи. Медиите имат силата да променят перспективата и да утвърдят участието на младите като ценност за демократичното и справедливо общество.

Призоваваме към съвместни усилия за промотиране на младежкото участие, видимост на младежките инициативи и утвърждаване на младите хора като равностойни партньори в общественото развитие.



Виж цялата декларация

Поглед към Национална среща „Младежко участие“ в Ямбол

24/06/2025 in , , , /by

От 17 до 22 юни Ямбол се превърна в център на младежката енергия и идеи, домакинствайки  на Национална среща „Младежко участие“. Срещата се организира от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите в партньорство с Национален младежки форум и Община Ямбол и събра над 100 активни млади лидери, експерти и политици от цялата страна. Целта беше ясна – да се ангажират младите хора и експерти в младежката работа в законотворчеството, да се чуе тяхното мнение, да се формулират конкретни препоръки и идеи за бъдещето на младежките политики.

На 18 юни Националната среща бе официално открита с вълнуващи послания от представители на ключови институции. Президентът на Република България, Румен Радев, поздрави участниците и организаторите за последователните им усилия за развитие на младежкия сектор. В поздравителния си адрес той изрази готовност да подкрепя младите хора, подчертавайки тяхната роля като „пример за активни личности, търсещи нови начини да въздействат благоприятно на средата, която ги заобикаля.“

Енчо Керязов, заместник-кмет на Община Ямбол, приветства участниците и обеща, че гласът на младежите в общината винаги ще има значение. „Надявам се през тези дни да споделите вашите практики, идеи, мечти и желания. За мен ще бъде много интересно накрая да прочета изготвените обобщени материали“, заяви той.

Заместник-министърът на младежта и спорта Петър Младенов се включи онлайн, подчертавайки ключовата роля на срещата за формулирането на съвременни политики и призовавайки младите хора да споделят своята визия. Кристиян Маджуров, съветник на министъра на образованието и науката, увери участниците в пълната подкрепа на МОН, заявявайки: „Искаме промяната да идва от вас.“

Експерти от Дирекция „Политика на пазара на труда“ на МТСП поздравиха участниците от името на социалния министър Борислав Гуцанов, който акцентира върху необходимостта от активно младежко участие за създаване на устойчиви политики.

Европейска и национална перспектива

Първите дни на срещата бяха посветени на задълбочено проучване на младежкото участие от различни гледни точки. Координаторът в Европейската комисия по въпросите на младежта, Биляна Сиракова, се включи директно от Брюксел, за да разкаже за европейските инструменти за участие и плановете на Европейската комисия за младежките програми като Еразъм+. Тя подчерта, че „когато се дават възможности за участие, е много важно те да бъдат в точния момент, така че мнението и предложенията на младите хора да бъдат включени в подготовката на политиките“.

Димка Радева от Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) представи инициативата „Europe Goes Local“, акцентирайки върху възможностите за местно развитие и младежко участие в европейски контекст.

В рамките на програмата бяха представени и анализи на съществуващата нормативна рамка и инструменти за младежко участие от Мирослав Цеков от Форум Гражданско участие (ФГУ). Адела Бозмарова от НМФ представи задълбочен анализ на действащите политики в сферата на младежта, като разгледа практики, тенденции и текущо състояние. Един от акцентите беше представянето на актуализираното изследване на Национален младежки форум, част от „Наръчник за местна младежка политика“ (2021 г.). Проучването анализира състоянието на младежките политики в 66 общини, обхващащи над 77% от младите хора в България. Изследването отбеляза, че все още твърде малко общини имат работещи младежки стратегии – под 20 от над 250. Беше подчертано и че информацията за младежките политики често е труднодостъпна на общинските сайтове, което създава сериозни предизвикателства за младите хора. Въпреки това, бяха отличени и добри примери като общините Ямбол, Перник и Варна.

Беше представен и социологически анализ от Стефан Георгиев за данните, тенденциите и явленията, свързани с младите хора в България. От Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите беше направен анализ на „Потенциал vs. капацитет: младежкото участие на терен“, който разгледа реалното състояние на младежкото участие.

В следващите дни участниците се включиха в тематични работни групи, където имаха възможност да формулират конкретни препоръки и идеи за бъдещето на младежките политики – от предстоящите промени в Закона за младежта и местното участие до иновативни форми на диалог между младите и институциите.Участниците работиха по три тематични области – Структура, Среда и Инструменти.

Кулминацията бе „Младежко студио – дискусия и коментари“, където бяха представени резултатите от работните групи. В него участваха Габриел Вълков (народен представител, председател на парламентарната комисия по въпросите на младежта и спорта), Веселка Петкова (директор дирекция „Младежки политики“ към Министерство на младежта и спорта), д-р Лилия Еленкова (заместник-председател на Европейския управителен комитет за младежта към Съвета на Европа), Желязко Желязков (главен експерт младежки дейности и спорт към община Ямбол), Атанас Радев (председател на Национален младежки форум) и Даниел Джинсов (председател на Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите). Те обсъдиха препоръките, изведени от срещата, и начините, по които те могат да бъдат облечени в ефективни политики за младите хора.

Проведе се и Националното младежко изложение. Над 30 младежки организации от цялата страна се включиха активно, представяйки своята дейност, каузи и постижения. Изложението се превърна в пространство за обмен на опит, знания и добри практики, както и в чудесна възможност за създаване на нови партньорства и сътрудничества. Младежкият сектор отново показа, че когато се съберат заедно, силата им нараства.

Приемане на политическа декларация и призиви за реформа

В края на събитието, със силно послание за ангажиране на младите хора като равностойни партньори в общественото развитие, беше приета политическа декларация с конкретни искания за реформа в младежката политика. Този ключов документ, изготвен от участниците, включваше конкретни препоръки към националните и местни власти, както и към самия младежки сектор.

Декларацията отправя категоричен призив: „Не приемаме символичното включване и декларативното отношение. Настояваме за механизми, институционални гаранции и ресурсна обезпеченост – младите хора трябва да участват реално в процесите на вземане на решения.“

Основните препоръки към националните институции включват:

  • Реформа на Закона за младежта: Въвеждане на дефиниции за „младежко участие“, „младежки център“, „младежко пространство“ и утвърждаване на Национален младежки съвет.
  • Създаване на Министерство на младежта: Координиране на всички младежки политики.
  • Приемане на Закон за доброволчеството: С регламентирани права, отговорности и стимули за доброволците.
  • Финансова подкрепа за административния капацитет на младежките организации.
  • Подобряване на ученическото самоуправление.
  • Въвеждане на „младежки тест“: За оценка на въздействието на нови закони и политики върху младите.
  • Модернизиране на Националната информационна система за младежта.
  • Актуализиране на учебното съдържание по гражданско образование.

Препоръките към местната власт обхващат:

  • Ратифициране и прилагане на Ревизираната Европейска харта за участие на младите хора.
  • Създаване на Консултативни младежки съвети (КМС) с минимум 70% младежко участие.
  • Подобряване на комуникацията с младежите.
  • Развитие на младежката инфраструктура.
  • Създаване на целеви местни бюджети за младежки инициативи.
  • Обучение и квалификация на общински служители, работещи по младежки политики.

Декларацията отправи и призив към младежките организации да бъдат двигател на устойчиво застъпничество, да изграждат капацитет, да поддържат вътрешна демокрация и да работят активно с образователни институции.

Участниците в срещата подчертаха, че често доминиращият в медиите образ на младите хора като апатични или пасивни е погрешен. Те настояват: „Медиите имат силата да променят перспективата. Каним ги да покажат реалното лице на младежта – активно, съзнателно и отговорно. Ние сме тук, за да изградим настоящето и бъдещето на България – заедно.“

Атанас Г. Радев, председател на НМФ, подчерта: „Нашата легитимност идва от това, че достигаме до младите хора и адресираме проблемите им с експертиза и данни.“

Даниел Джинсов, председател на МСМРБ, добави: „За мен винаги нещо, което е движещо, това е действието. Истинската реалност е в действието, това, което правим. Ако не действаме днес, няма как да очакваме различно бъдеще утре.“

Националната среща „Младежко участие“ в Ямбол е ясен сигнал, че младите хора в България не просто искат да бъдат чути, а активно работят за промяна. Техните идеи и енергия са ключът към изграждането на по-добро и справедливо бъдеще за всички.

Проектът Национална среща “Младежко участие” се осъществява по договор 2024-3-BG01-KA154-YOU-000283706 по програмата “Еразъм+” на Европейската комисия.

Европа слуша. А ти какво ще кажеш? – Национална анкета за Диалога на ЕС

04/06/2025 in , , , /by

Как можем да направим Европейския съюз по-близък, по-разбираем и по-достъпен за младите хора? Как може твоят глас да има реално значение при вземането на решения? А как програмите като Еразъм+ да достигат до повече млади хора и да отговарят на реалните им нужди?

Това са част от въпросите, на които младите хора в България могат да отговорят в рамките на националната консултация „Ние и Европа в Диалог“. Инициативата цели да събере гледните точки, идеите и нуждите на млади хора от цялата страна по ключови теми, свързани с тяхното участие в европейските политики.

Резултатите от консултацията ще бъдат включени в официален национален доклад, който ще представи българската перспектива на Европейската младежка конференция в Дания тази есен. Това е директна възможност за младите хора да повлияят върху решения, които засягат тяхното настояще и бъдеще в рамките на ЕС.

Кой може да участва?
Млади хора на възраст от 15 до 29 години.

Колко време отнема?
Около 10 минути.



ВКЛЮЧИ СЕ!

Настоящата дейност e част от проекта “We and Europe in Dialogue” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Национален младежки форум, който е председател на Национална работна група по Диалога на ЕС по въпросите за младежта към Министерство на младежта и спорта, и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+”

Младежка работа на висока температура – Европейска конвенция за младежка работа в Малта

04/06/2025 in , , /by

От 27 до 30 май 2025 г. в Малта се проведе Четвъртата Европейска конвенция за младежка работа (EYWC2025) – ключово събитие за бъдещето на младежката политика в Европа. Конвенцията събра над 1000 участници от цяла Европа – представители на институции, младежки организации, експерти и практици, обединени от мисията за по-силна, разпознаваема и устойчива младежка работа на европейско ниво.

Национален младежки форум беше част от официалната българска делегация, която достойно представи страната ни с ясно формулирана визия за развитието на младежката работа. Представител на НМФ в делегацията беше Адела Бозмарова – член на Комисията по анализи и застъпничество и председател на Националната работна група за младежка работа.

В състава на делегацията участваха още:

  • Петър Младенов – заместник-министър на младежта и спорта;

  • Веселина Вълчева – изследовател;

  • Никола Живков – младежки работник, Младежки център Враца;

  • Катрин Петкова – младежки работник, Международен младежки център Перник;

  • Даниел Джинсов – младежки работник.

Българската позиция, представена по време на форума, акцентира върху три основни приоритета:

  1. Устойчиво и дългосрочно финансиране за младежките организации;

  2. Качествена оценка на въздействието на младежките дейности, отвъд събирането на статистически данни;

  3. Смислено и реално включване на младите хора в процесите по изработване и прилагане на политиките, които ги засягат.

България беше сред малкото държави, които представиха:

  • Ясно формулирана национална позиция;

  • Делегация, съставена по прозрачен и демократичен начин;

  • Готова Национална пътна карта за развитие на младежката работа.

Участието на НМФ в EYWC2025 е поредната стъпка в усилията на организацията да утвърди младежката работа като стратегически важна сфера в политиките за младите хора и да гарантира, че гласът на младежките организации в България е чут на европейско ниво.

Заключителна конференция по проект „Независимост на младежките съвети“ в Скопие

04/06/2025 in , , , , /by

На 21 и 22 май 2025 г. в Скопие, Северна Македония, се проведе заключителната конференция по проект „Независимост на младежките съвети“ на тема „Устойчиви младежки съвети: изграждане на по-силно младежко представителство“ (Sustainable Youth Councils: Building Stronger Youth Representation).

Национален младежки форум беше представен от Йоан Стоянов и Александра Гайтанджиева, които участваха активно в дискусиите и работните сесии, заедно с представители на още седем национални младежки съвета от цяла Европа.

Политически приоритети и общ документ

В рамките на конференцията участниците разработиха политически документ, който формулира основните принципи и препоръки за изграждането на устойчиви младежки съвети. Документът поставя фокус върху три ключови области:

  • Законно признаване и политическа автономност – необходимостта младежките съвети да бъдат официално признати като самостоятелни субекти с право на участие в публичния дебат;

  • Управление и отчетност – гарантиране на вътрешна демократичност, прозрачност и ефективност;

  • Финансиране и устойчивост – осигуряване на стабилни и предвидими ресурси за дългосрочна дейност и развитие.

Регионално застъпничество и експертно проучване

Конференцията постави акцент върху регионалната и европейска координация на застъпничеството за младежко участие, като очерта конкретни стъпки за следващите месеци. Представено беше и експертно проучване, което анализира актуалното състояние на младежките съвети в Европа, предизвикателствата пред тях и възможностите за транснационално сътрудничество.

Финал с поглед към бъдещето

Макар събитието да отбелязва края на проекта, то същевременно постави началото на по-силен и координиран европейски глас на младите хора. Събраните идеи и ангажименти ще служат като основа за бъдещи съвместни инициативи между националните младежки съвети и други заинтересовани страни.

Проект “Независимост на младежките съвети“ (“Independence of youth councils”) се съфинансира по договор  2022-2-BG01-KA220-YOU-000102352 по програмата “Еразъм+” на Европейския съюз.

Младите хора приоритет ли са на държавата?

16/04/2025 in , , /by

На 15 април 2025 се проведе кръгла маса “Перспективи и предизвикателства пред младите хора”, организирана от Комисията по въпросите на младежта и спорта. По време на събитието бяха представени докладът “Изследване на младежта в България – Оптимизъм за личността, песимизъм за обществото” на Фондация “Фридрих Еберт”, “Предварителен анализ на планирането и изпълнението на държавната политика за младежта 2010-2024 г. ”, изготвен от Национален младежки форум, както и два доклада на Министерство на младежта и спорта. 

Ключовите изводи от анализа на НМФ сочат редица структурни проблеми:

  • Хората, ангажирани с младежките политики в структурата на Министерството на младежта и спорта, са пренебрежимо малко – едва 17 от 186 щатни бройки;
  • Разходите за дейности по младежките политики системно намаляват;
  • Налице са системни забавяния при разработването на ключови документи;
  • Националните програми за младежта се изпълняват с проблеми – липса на предвидимост, последователност и проследимост;
  • Основните инструменти за координация на младежките политики не функционират пълноценно;
  • Политиката за младежта не се базира на данни – липсват текущи и последващи оценки на въздействието на ключови документи;
  • Младежкото участие често е формално, а не ефективен инструмент за подобряване на политиките;
  • Финансирането на Националната стратегия за младежта (2010–2020 и 2021–2030) е непоследователно и не съответства на ръста на БВП или на публичните разходи, заложени в държавния бюджет.

Допълнително, докладите представени от Министерство на младежта и спорта изложиха още тревожни данни на местно ниво:

  • 87 от 132 изследвани общини нямат предвиден бюджет за младежка политика;
  • Само 31 от 132 общини имат действаща стратегия за младежта;
  • Само 36 от 132 общини предоставят възможност за реално младежко участие.

“Младите хора често не са на масата, а пък после ги броим в статистиките”; “Преди имахме проблем с МОН, после с ММС, после пак с МОН. Има липса на устойчивост как си взаимодействаме с институциите.”  – Това бяха част от изказаните мнения и лични преживявания на някои от представителите на младежките организации и младежките центрове. Всички те се обединиха около позицията, че въпреки политическите декларации, младежките политики не са стратегически приоритет за държавата. Анализът показва структурни проблеми, натрупвани в продължение на над 15 години, независимо от това кое правителство е на власт. Липсата на дългосрочна визия, финансиране и институционален капацитет водят до неглижиране на младежките нужди и потенциал.

Сред ключовите предложения на НМФ бяха:

  • Закриване на дирекция „Младежки политики“ към ММС;
  • Създаване на нова, самостоятелна структура с ясен мандат, бюджет и капацитет за управление на младежката политика;
  • Въвеждане на национален стандарт за младежка работа и нормативна регулация на младежките центрове, младежки работник и младежка работа;
  • Възстановяване на системата за оценка и мониторинг на стратегическите документи в областта на младежта;
  • Финансово обезпечаване на младежката работа и реална подкрепа за младежките организации.

Събитието ясно показа, че диалогът трябва да премине в действия. Участниците се обединиха около нуждата от по-чести срещи и дългосрочна колаборация между институции и младежки организации. „Младежката политика не е нито лява, нито дясна – тя засяга всички“, заяви Габриел Вълков, председател на Комисията по въпросите на младежта и спорта, поставяйки началото на нов етап в усилията за реална промяна, а бившата заместник-министърка на младежта и спорта Яничка Труева подкрепи нуждата от преглед и обновяване на стратегическите документи, включително чрез създаване на работна група с участие на гражданския сектор.