Entries by Hristo Radoslavov

НМФ изпрати 10-тото юбилейно издание на Национална младежка академия

От 23-ти до 26-ти ноември, в Боровец се проведе Клас 3 на Национална младежка академия

По време на четиридневния клас участниците имаха много и различни активности, водени от обучителите Адела Бозмарова, Даниел Джинсов и Виктор Тенев.

По време на трите класа (В Атия и още един в Боровец) на академията участнице имаха разнообразяващи обучителни активности като между тях  бяха включени танци, състезания и игри, които сплотиха още повече сформиралата се общност. В края на академията всички споделиха с какви чувства си тръгват и какво научиха. За финал участниците взаимно канеха съмишлениците си за съвместна работа из цялата страна – София, Шумен, Варна, Пещера, Ботевград, Кърджали, Правец, Пловдив, Ямбол, Враца и много други.

На окриването на третия клас участниците започнаха с поставяне на индивидуални цели за идните дни. След това продължиха до края на деня в компанията на гост-лектори. Сред тях- д-р Лилия Еленкова, Мирослав Цеков и Атанас Радев.

При представянето си Атанас Радев, председател на Национален младежки форум, заяви: “Младежките органи са ключови за развитието на младия човек, за интеграцията му и саздаването на общност, от която той да бъде част. Важно е младите да знаят не какво Национален младежки форум може да направи за тях, а какво те могат да направят заедно с НМФ.” – призова младите да мрежуват и да взимат думата.

Д-р Лилия Еленкова, която е и председател на НМФ в период 2012-2014 година проведе лекция на тема “Стратегия, програма и проекти и какво е общото между тях”.  Запозна академците с това каква е разликата между страгетия и стратегически план и обсъдиха защо има голяма дезинформация сред младите, при наличието но толкова много информация и лесния достъп до нея. 

Мирослав Цеков (Председател на Национален младежки форум 2021-2023 г.) запозна участниците с Националната стратегия за младежта.  Запозна ги с процеса на разписване и приемане на стратегията, както и необходимите документи и наличните ресурси и указания при разписване на проект.

В края на деня, участниците представиха проблемите, по които предварително  бяха изготвили проучвания и запознаха останалите с тях. Някои от проблемите, бяха свръзани с Ниската финансова грамотност в България; Домашното насилие; Грамотността на населението; Липсата на закон за доброволчество

През втория ден се сформираха работни групи и започна разписване на проектни предложения.

Разписването на проектите и даването на обратна връзка продължи през останалите дни. 

През последния ден участниците представиха завършените се проекти, пред комисия, съставена от д-р Лилия Еленкова, Даниел Джинсов и Мирослав Цеков.

А какво всъщност се променя в участниците на Национална младежка академия? 

“Фундаментално, драстично, преобръщат се на 180 градуса. За мен НМА запълва много празноти сред младите хора и буквално подрежда пъзела за това какво е тяхното място в обществото.”Адела Бозмарова 

“НМА запалва искра в душите на младите хора и те започват да гледат през една друга перспектива относно тяхната отговорност към обществото.”Виктор Тенев

“Една доста сериозна част от групата, която завършва Клас 3, става част и от бъдещия управителен съвет и органите на управление на организацията.”Мирослав Цеков

“В рамките на НМА един млад човек израства личностно, социално и граждански – наблягаме на социалните умения, вярваме, че един лидер трябва да е наясно със своите силни и слаби страни, обучаваме бъдещи лидери и затова работим по теми като демокрация, гражданско образование и участие.”Даниел Джинсов

Благодарни сме на всички, които взеха участие в юбилейното 10-то издание на Национална младежка академия. Сигурни сме, че съвместната ни работа не свършва с приключването на академията!

“Национална младежка академия 2023 г.” се изпълнява от Национален младежки форум. Проектът се финансира от Министерство на младежта и спорта (по договор № – Договор № 25-00-48 / 13.07.2023 г.) чрез Национална програма за младежта 2021-2025 г. за 2022 г.

Становище на Национален младежки форум относно разходите предвидени за осъществяване на държавната политика за младежта

                                                               Становище 

                                               На Национален младежки форум 

Относно: Разходите, предвидени за осъществяване на държавната политика за младежта в проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. 

Национален младежки форум, след като се запозна с проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г., отбелязва следното: 

По отношение на общите параметри на бюджета:

Рекордната разходна част на бюджет 2024, предвиждаща увеличение с близо 4.5 млрд. лв. спрямо 2023 г., следва да предложи реформи и политики, разрешаващи структурни проблеми в отделните сектори. В този смисъл в рамките на проекта на Закона за държавния бюджет за 2024 г. не виждаме ясен ангажимент на държавата за преодоляване на предизвикателствата по отношение на координацията и осъществяването на държавната политика за младежта – политика, която засяга 980 000 хил. български граждани, които са основният ресурс и потенциал на държавата. Идентифицираме следните проблеми: 

  1. Увеличаване на дисбаланса в бюджета на Министерство на младежта и спорта между разходите за сектор “Спорт” и разходите за сектор “Младеж”, липса на ресурси за повишаване на административния капацитет за осъществяване на политиката за младежта и отсъствие на ангажимент за цялостна реформа в сектора; 
  2. Трудна проследимост на разходите по отношение на политиките за младежка заетост в рамките на бюджета на Министерство на труда и социалната политика;
  3.  Липса на централизиран механизъм за финансово подпомагане на младежките центрове в страната. 

Национален младежки форум /НМФ/ е най-голямата платформа на младежки организации в България, която включва в състава си над 30 младежки организации и структури от цялата страна. Основната мисия на организацията е да изведе на преден план ролята и значението на младежките организации и младежката политика в развитието и създаването на активни и компетентни млади хора, които могат да се реализират и допринесат за едно проспериращо общество. Национален младежки форум е пълноправен член на Европейски младежки форум и е със статут на Национален младежки съвет на България. В дългогодишната си работа Национален младежки форум се застъпва за ефективното младежко овластяване и качествено младежко участие в обществено-политическите процеси на местно, национално и регионално ниво. 

Идентифицираме и следните технически проблеми в рамките на внесения в Народното събрание проект на бюджет: 

  1. В приложените програмни бюджети по ведомства на сайта на Народното събрание, под сигнатура 49-302-01-76, към 28.11.2023 г. не е наличен бюджетът на Министерство на образованието и науката; 
  2. Обръщаме внимание, че някои от приложените програмни бюджети по ведомства не следват единния стандарт за изготвяне на документи в държавната администрация. 
  3. Анализ на текущото състояние на политиката за младежта и основни предизвикателства:

2023 г. започна с две знакови постижения за младежката политика – приемането на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. и подписването на Националното рамково споразумение за Европейската гаранция за младежта. Въпреки това и двата документа все още не са навлезли във фазата на фактическото си изпълнение, тъй като се очаква изработването и приемането на Годишен план за изпълнение на Стратегията и Националния план за изпълнение на Гаранцията. 

Очаква се и внасянето за разглеждане на първия двугодишен Доклад за младежта, който да покаже тенденциите при развитието на младите хора в страната. 

Въпреки отсъствието на Доклада в рамките на подготовката на Националната стратегия за младежта и други ключови процеси по осъществяване на младежката политика Национален младежки форум идентифицира редица предизвикателства, които изложи в декларация относно мястото на ресор “Младеж”2 по-рано през 2023 г. 

Множеството случаи на насилие сред младежи в края на летните месеци, покачването на пътнотранспортните произшествия с участието на млади хора и увеличаването на случаите на употреба на упойващи вещества сред младежите, наред с политическата апатия (демонстрирана по време на местните избори), ниското ниво на младежко участие, продължаващата липса на възможности за оползотворяване на свободното време и предизвикателствата пред младежкия сектор, в т.ч. и свиването и прекратяването на дейността на знакови организации, препотвърждават необходимостта от амбициозни действия в областта на младежката политика. 

Декларация на Управителния съвет на Национален младежки форум, относно : Мястото на ресор “Младеж” и цялостното осъществяване на държавната политика за младежта., 2023 г.  

Налице са и редица предизвикателства пред съществуващата инфраструктура за ангажиране на младите хора в свободното им време, а именно младежките центрове, които през 2024 г. следва да преминат на бюджетна издръжка на общините.3 

Накрая, следва да се отбележи, че отсъствието на план за изпълнение на Националната стратегия за младежта за 2023 г. прави трудно пълноценното наблюдение и проследяване на разходите за младежка политика и в този смисъл ефективния мониторинг и оценка на планирането и координацията в сектора. 

В рамките на бюджетите на отделните ведомства правим следните наблюдения: 

  1. По бюджета на Министерство на образованието и науката :

Обръщаме внимание, че в приложените документи в сайта на Народното събрание под сигнатура 49-302-01-76, в приложените програмни бюджети по ведомства, към 28.11.2023 г. не е наличен бюджетът на Министерство на образованието и науката, което не позволява оценката на предвидените политики в областта на младежта. 

Във връзка с рисковете, идентифицирани в т. 6 “Бюджети на общините” от настоящото становище, в бюджета на Министерство на образованието и науката следва да бъдат предвидени средства за подпомагане на младежките центрове в страната. 

  1. По бюджета на Министерство на труда и социалната политика:

Министерство на труда и социалната политика обезпечава изпълнението на една от ключовите секторни политики за младите хора в страната политиките за младежка заетост, в т.ч. и изпълнението на Европейската гаранция за младежта. 

На този етап все още се очаква изработването на национален план за изпълнение на Гаранцията в изпълнение на Националното рамково споразумение, подписано в началото на 2023 г. 

От така представения бюджет на МТСП не може да се проследи какъв % от бюджета е насочен към възрастовата група 15-29 г., което, от една страна, затруднява нас, но от друга, цялостно създава затруднение в изпълнението и мониторинга на младежките политики. 

Доклад от кръгла маса на тема „Устойчивост на младежките центрове, финансирани по програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“ и развитие на младежката работа в България“, 2023 г. 

Мониторингът се затруднява допълнително и поради отсъствието на план за изпълнение на Националната стратегия за младежта за настоящата година. 

  1. По бюджета на Министерство на младежта и спорта:

Национален младежки форум многократно в свои становища изтъква редица трудности при осъществяване на координацията и в този смисъл планирането, изпълнението и оценката на държавната политика за младежта от страна на ресорното Министерство на младежта и спорта. Ключови процеси биват забавени или неосъществени поради липсата на необходимия административен и експертен капацитет в рамките на единствената (в структурата на министерството) дирекция, отговорна за обезпечаване нуждите на координацията на политиката за младежта – дирекция “Младежки политики”, която разполага с едва 17 човека щатен персонал (понастоящем са заети само 13 места) и 174 хил. лв. годишна издръжка за нужди на дирекцията, при следните вменени отговорности: 

– Разработване на политики, анализи и оценки на политиките за младежта; – Изпълнение на Национална стратегия за младежта и прилагане на Закона за младежта; 

– Разработване на програми и финансиране на проекти по национални програми за младежта, както и наблюдение и контрол на проектните дейности на организации, финансирани по програмите (общо 69 одобрени за финансиране проектни предложения по НПИМД за 2023 г. и 28 одобрени за финансиране проектни предложения по НПМ за 2022 г.) 

– Администриране на Националната информационна система за младежта; – Обмени с международни партньори; 

– Участие в работни групи (над 20 бр.) на национално и международно ниво за синхронизиране на политиките за младежта в ЕС и на национално ниво, в т.ч. и 3 национални работни групи, Обществен съвет и Национален консултативен съвет за младежта, администрирани от д-ята. 

Поради изложените по-горе аргументи и недостига на ресурси редица от посочените дейности се забавят или не се изпълняват пълноценно, което влияе на ефективността на осъществяваната политика и на взаимодействието на министерството с младежкия сектор (младежките организации и организациите, работещи със и за млади хора) и младите хора на местно ниво, както и с други заинтересовани страни (общини, министерства, агенции и др.) 

В структурата на Министерство на младежта и спорта е налице съществен дисбаланс между средствата и хората, ангажирани с политиките за младежта и спортните политики, в полза на вторите, въпреки че по същество младежката политика е междусекторна и е политиката с по-голям обхват. Едва 1 дирекция, помещаваща 17 от всички 122 служители, част от специализираната администрация на министерството, има отношение към политиката за младежта, като и в настоящия бюджет не се предвижда нейното разширяване и в този смисъл инвестиция в изграждането на допълнителен капацитет. 

Нещо повече, налице е парадоксалната ситуация, в която дори дирекцията, отговорна за международно сътрудничество (дирекция “Европейски програми, проекти и международно сътрудничество”), видно от актуализираната бюджетна програма и независимо от множеството ангажименти на Република България в структури на Европейския съюз, Съвета на Европа и др. в областта на младежката политика, отговаря за международното сътрудничество само в областта на спорта. 

В бюджетно отношение едва около 6% от бюджета на Министерство на младежта и спорта е предвиден за осъществяване на младежка политика. Близо 82% от него се генерират от трансферите на операторите на хазартни игри по реда на чл.10а от Закона за хазарта. За сравнение средствата, предвидени за осъществяване на политика в областта на спорта (за 2024 г.), съставляват приблизително 88.5% от бюджета на ведомството. Министерството администрира 8 бюджетни програми – 6 за спорт, 1 за общата администрация и 1 за младежки политики “Младите в действие”. 

В периода 2021- 2025 година, съгласно бюджета, разходите по програмата “Младите в действие” на ММС, нарастват номинално с над 2,5 млн. лв. или почти 38,75 %. 

90 % от този ръст се дължат на покачването на вноските на хазартните оператори по чл. 10а от Закона за хазарта. Ако те бъдат изключени, реалният ръст за периода е 3.5%, формиран от 262 000 лв. за ръст на заплатите на дирекция “Младежки политики” между 2022-2023 година, без да се увеличава щатният персонал. За справка, бюджетът на министерството е нараснал с 67 % за този период, като ножицата в съотношението между “Младеж“/“Спорт“ се разтваря от 1 към 12 през 2021 до почти 1 към 15 през 2026, съгласно проекта на бюджет. 

Таблица №1: Повишение на разходите в рамките на бюджет 2024 г. спрямо бюджет 2023 г.

Младежки дейности 

Спорт

+ 1 139 400 лв.

+ 11 194 800 лв. 

Таблица №2: Разходи по сектори в бюджета на Министерство на младежта и спорта по години (планирани)

г.

Младежки дейности

Администрация

Спорт

2021

6 856 000 лв. (7.31%) 

3 256 500 лв. (3.47%)

83 734 600 лв. (89.22%)

2022

7 435 000 лв. (5.83%) 

8 136 100 лв. (6.38%)  

111 876 100 лв. (87.78%)

2023

8 253 600 лв. (5.82%) 

8 636 800 лв. (6.09%)    

  125 018 700 лв. (88.10%)

2024

9 393 000 лв. (6.11%) 

8 245 300 лв. (5.36%)    

136 213 500 лв. (88.54%)

2025

9 513 700 лв. (6.07%) 

8 288 000 лв. (5.28%)

139 050 100 лв. (88.65%)

  1. Бюджети на общините

В доклад от кръгла маса на тема „Устойчивост на младежките центрове, финансирани по програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“ и развитие на младежката работа в България“ Липса на визия за осигуряване на дългосрочната устойчивост и финансиране на младежките центрове е изведено като едно от основните предизвикателства пред развитието на младежката работа в национален мащаб. Нещо повече през април 2024 г. младежките центрове в Монтана, Враца, Габрово, Добрич, Бургас, Стара Загора, Пловдив и Перник следва да минат на бюджетна издръжка от общините, в които се помещават. 

Както е посочено и в доклада, съществуват сериозни опасения дали в бюджетите на съответните общини ще бъдат предвидени необходимите средства за пълноценното финансово обезпечаване на работата на младежките центрове. Видно от доклада дори и в рамките на сегашния ангажимент на общините, младежките центрове изпитват сериозни затруднения да осъществяват пълноценно пълния обем от ангажименти в рамките на своята компетентност поради недостиг на ресурс. Това от своя страна изисква предвиждането на централизиран механизъм за подпомагането на младежките центрове, който да минимизира риска от негативно въздействие върху тяхната работа (намаляване на щат, съкращаване на дейности и др.) в случай на недостиг на средства в бюджета на съответната община. 

От така представения бюджет се вижда нарастване на разходите за трансфери към общини спрямо 2023 г. с близо 800 000 млн. лв., но въпреки това не е възможно прогнозирането на тяхното разходване и в този смисъл гарантирането на устойчивостта и работата на младежките центрове през следващата 2024 г. 

  1. Заключения и препоръки

Вземайки предвид изложените по-горе аргументи, продължаващите трудности при координацията и осъществяването на политиката за младежта в страната считаме, че предложеният проект на бюджет не съдържа необходимите амбициозни заявки за преодоляване на структурните дефицити в ресор “Младеж“ и гарантирането на последователна и ефективна политика за младежта на национално и местно ниво, която да отговори на потребностите на младите хора и младежките организации в страната. 

Бюджет 2024 г. трябва да покаже сериозния ангажимент на Република България по отношение на развитието на младите хора като “способни, ангажирани и овластени млади хора, готови да развиват своя пълен потенциал”, за да могат наистина “съзнателно да допринасят за развитието на Република България в контекста на европейското семейство и глобалния свят”, както се посочва във визията на Национална стратегия за младежта 2021 – 2030 г. 

С оглед на това настояваме в Бюджет 2024 г. да бъдат предвидени следните разходи: 

Повишаване на административния капацитет на д-я “Младежки политики” на Министерство на младежта и спорта чрез увеличаване на щатния състав от 17 на 34 щатни бройки и увеличаване на разходите за издръжка на дирекцията от 174 хил. на 400 хил. лв. общи нови разходи за бюджета в размер на 903 хил. лв. (224 хил. за издръжка на д-ята и 679 хил. лв. за персонал) 

Предвиждане на разходи за провеждане на структурна реформа в ресор “Младеж” и обособяването на самостоятелна институция (първостепенен разпоредител) в системата на изпълнителната власт, отговорна за политиките за младежта средства в размер на до 2 млн. лв. (нови разходи за бюджета годишно). 

– Предвиждане на разходи по бюджета на Министерство на образованието и науката (или институцията по предходната препоръка) за централизиран механизъм за подпомагане работата на младежките центрове в страната – средства в размер на 4 млн. лв. (средно по 500 хил. лв. за 1 младежки център) 

Отчетно-изборно Общо събрание гласува нов Управителен съвет на НМФ

Тази неделя (19.11.2023 г.), приключи отчетно-изборното Общо събрание на Национален младежки форум, а на него беше обсъден и гласуван пътят за бъдещето на организацията.
 
Сред най-важните новини е избраният НОВ председател, управителен съвет и контролна комисия, които ще изпълнят мандат от началото на 2024 г. до края на 2025 г.
 
Предстои да ви запознаем и по-отблизо с новите попълнения. Засега, ето кои са те и кои организации ги издигнаха:
Атанас Раден – новият председател издигнат от  Международна награда на херцога на Единбург -България. 
Андреас Петков и Антонио Стоичков за заместник-председатели
От AEGEE- Sofia и Асоциация за подпомагане на академичната общност
Новите членове на Управителен съвет са
Серафима Митева от Младежко обединение в БСП, Александър Младенов от САИМО Виктория Савова, от Дружеството за ООН в България, Мартин Керефейски от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите.
 

НМФ има и нова контролна комисия!
Това са Александра Гайтанджиева, Катерина Русева и Йоана Дончева.

Пожелаваме им успех в предстоящия мандат, сполучлива работа в името на младите хора на България.
 
Към семейството на отново се присъедини организацията – Младежка мрежа на КТ “Подкрепа”.
 
Благодарни сме на нашите домакини от Национален студентски дом за представеното

Младежи от Перник участваха във второто издание на Местна младежка академия “Перник на младите”

Между 8 и 10 ноември в хотел Бърдото, Брезник се проведе академията “Перник на младите”. Организатори на събитието са Община Перник, Национален младежки форум и Консултативен съвет за младежка политика (КСМП) Перник

В Академията взеха участие 26 младежи от област Перник, които в рамките на 3 дни придобиха нови знания и умения как да използват най-вече комуникацията за прилагане на собствените си идеи и към кого да се обърнат, за да ги превърнат в реалност. 

Едни от основните теми, които бяха засегнати в обучението на Академията бяха:

  • комуникацията
  • личната креативност 
  • творчеството. 

Обучителите наблегнаха специално на това участниците да разберат колко е важна комуникацията за успешната работа в екип и им доказаха, чрез различни активности, че с подкрепата от съмишленици може много по-лесно и ефективно да реализират своята идея.

Анкета за създаване на Местна стратегия за младежта в община Бургас

Бургас е една от големите общини, която няма ясно заложена местна стратегия за младежта.

Но защо тя е важна?

  • За по-широко включване на младите хора от града в процеса на вземане на решения на местно ниво
  • За активизиране на участието на младите в обществения и икономическия живот
  • За прозрачност при планиране и реализиране на младежките политики в областта

Точно затова Национален младежки форум съвместно с Община Бургас стартира мащабно проучване за нагласите и мнението на младите хора от град Бургас, което ще послужи за изграждане на качествена стратегия за младежта в общината. 

Как ти можеш да помогнеш?

Включи се и попълни анкетата!

Дай своето мнение за бъдещето на младите в Бургас и помогни за развитието на възможностите в твоя град, ако:

  • Си на възраст между 15-29 години
  • С постоянен адрес в град Бургас
  • Искаш повече и по-добри възможности за теб и твоите съученици, приятели, съотборници

Внимание, анкетата е насочена само към младежи от Бургас!

ТИ изграждаш бъдещето! 

Попълни анкетата тук: https://www.smartsurvey.co.uk/s/BurgasYouth/

Краен срок: 6 декември

Министерство на младежта и спорта стартира процедура по набиране на кандидатури за сформиране на състав на Обществен съвет по въпросите на младежта

МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА ОТПРАВЯ ПОКАНА ЗА НАБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ ОТ СЪСТАВА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА МЛАДЕЖТА.

КАКВО Е СЪВЕТА ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА МЛАДЕЖТА?

Съветът е консултативно звено към министъра на младежта и спорта за формиране на позиции, становища, инициативи за решаване на проблеми от специалната компетентност на министъра на младежта и спорта, определена в Закона за младежта, при спазване на принципите на публичност и прозрачност.

ФУНКЦИИ НА СЪВЕТА:

  1. Oбсъжда и дава предложения и становища по проекти на нормативни актове на министъра на младежта и спорта;
  2. Oбсъжда и дава предложения по проекти на стратегически и програмни документи, както и по доклади за изпълнението на политиката за младежта в страната;
  3. Предлага конкретни инициативи в областта на политиката за младите хора в страната;
  4. Дава становище по изпълнението на предприетите от министъра на младежта и спорта действия, както и обсъжда постигнатите резултати при изпълнението на държавната политика за младежта и предлага мерки и препоръки за оптимизиране на реализираните действия и конкретни проблеми;
  5. Подпомага взаимодействието на Министерството на младежта и спорта с граждански организации при разработването и прилагането на политики за младежта

В състава на Обществения съвет по въпросите за младежта се включват:

  1. Един представител на Министерството на младежта и спорта;
  2. По един представител от всяка национално представителна младежка организация;
  3. Един представител на Националното представителство на студентските съвети в Република България;
  4. До 14 представители на младежки организации по смисъла на чл. 20, ал. 1;
  5. До 6 представители на организации, работещи със и за младите хора.

Съветът се състои от представители на организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза и имащи за цел осъществяване на младежки дейности. За включване на нови организации като членове на Съвета е необходимо те да отговарят поне на три от следните условия:

  1. Опит в реализирането на инициативи и проекти в областта на младежките дейности, които доказват с предоставяне на информация, договори или други документи за реализирани дейности, инициативи и проекти в сферата;
  2. Експертиза в разработване на нормативни, стратегически и други документи в областта на политиките за младежта, които се доказват с предоставяне на заповеди или други документи за участие в работни групи на органи от национално и местно ниво;
  3. Експертиза в областта на изготвянето на проучвания, анализи, прогнози и оценки в областта на младежта. Доказва се с предоставяне на материали от реализирани от тях проучвания, материали от анализи, научни статии и други;
  4. Опит в областта на неформалното образование и младежката работа. Доказва се с предоставяне на дипломи и сертификати на членове на екипа на организацията, материали от проведени обучения, снимков материал и други;
  5. Опит в областта на младежкото доброволчество. Доказва се с предоставяне на информация за проведени кампании, акции, инициативи в сферата на доброволчеството.
  6. Доказана активност в процеси по обществени обсъждания и консултации на нормативни, стратегически и други документи в областта на политиките за младежта, които се доказват с предоставяне на копия на становища, позиции или друг вид документи.

Всяка организация, която отговаря на условията и желае да бъде включена в състава на Обществения съвет по въпросите за младежта, е необходимо да изпрати свое номинационно писмо до министъра на младежта и спорта. Номинационните писма трябва да съдържат информация за номиниран един представител от организацията (три имена, длъжност в организацията и информация за контакт – e-mail, телефонен номер) и негов заместник, и се придружават от:

  1. Доказателства за наличието на опит и експертиза на номиниращата организация спрямо описаните по-горе изисквания;
  2. Решение на управителния орган на организацията за номиниране на конкретния представител и неговия заместник.
  3.   Автобиографии на номинирания представител и неговия заместник.
  4. Мотивационно писмо от името на организацията за участие в Съвета.

 

Мандатът на Обществения съвет по въпросите за младежта е три години.

 

КРАЕН СРОК: срок до 04.12.2023 г. Включително

Номинационните писма и всички изискуеми документи се изпращат по поща или куриер на официалния адрес на Министерството на младежта и спорта – гр. София, бул. „Васил Левски“ 75, или на електронна поща: youth.policy@mpes.government.bg

Мир и връзки между младите на конференция в Скопие

От 2 до 4 ноември в Скопие, Северна Македония се проведе конференция под надслов “Колективно въздействие за мир”. 

Участие взеха Атанас Радев (зам.-председател на НМФ) Христо Радославов (експерт комуникации НМФ), като към българската делегация се включиха Симона Димитрова (представител на Атлантическия клуб, член на CBMA на Европейски младежки форум и председател на НМФ за мандат 2019-2021 г.), Никол Първанова (Консултативен съвет за младежта към Съвета на Европа). Присъстваха българи и македонци от различни младежки и граждански организации.

Поводът за конференцията е създаването на обща рамка за съвместна работа между младите български и македонски граждани. Именно те служат като пример за добри взаимоотношения между двете страни на фона на настоящата геополитическа ситауция.

Посланикът ни в Северна Македония –  Ангел Ангелов отправи послание в откриването, последван от представители на Министерство на външните работи на Северна Македония, сред които държавния секретар Филип Тосевски.

IMG_20231106_143049_618

В дискусионния панел посветен на младежките съвети от двете страни, Христо Радославов разказа повече за Национален младежки форум и представи основните 4-ри приоритета на организацията.

Радославов говори по темата за това как да се насърчи участието на младите хора в страната, като представи основните 2 комисии на Национален младежки форум България – Овластяване и приобщаване на младите хора и Международни въпроси, като изтъкна, че един от най-добрия пример за това е кампанията Лигата на младите гласоподаватели, като единствена по рода си тя успява да събере първите 5 водещи кандидат-кметове за София на едно място, за дебат пред стотици присъстващи младежи и десетки хиляди, гледащи онлайн. Чрез този дебат младите хора получават възможност за пряк диалог с кандидатите и напомняне за това колко е важно да се фокусират върху младежта в своите мандатни програми.

Национален младежки форум и Национален младежки съвет на Македония обсъдиха възможността за работна група помежду си, с представители от двете младежки организации. 

Представиха и че в момента България и Северна Македония са част от проект, наречен “Независимост на младежките съвети”. Целта на проекта е да се направи проучване и анализ до каква степен младежките съвети действително влияят на хората, които са на власт, и колко ефективно участват в процесите на вземане на решения. 

“За нас младежката политика е инструмент, с който може да се постигне тази интеграция, тъй като именно младите хора ще формират следващите политики на ЕС. Вярваме, че младите хора трябва да бъдат ориентирани в този процес и да го приемат с разбиране, каза Христо.

На конференцията бяха представени резултатите от проучване за нагласите на македонци и българи затова как младежите възприемат отношенията на България и Северна Македония. Проучването бе проведено от Тодор Рогошев, координатор на младежките делегати на ООН от страна на България и Блажан Малески. 

Основавайки се на споделените цел и визия за общо европейско бъдеще, Национален младежки форум разпознава младежката политика като водещ инструмент за подобряване на международните отношения. Гледаме напред заедно с Национален младежки съвет на Северна Македония с вълнение и готовност за съвместни инициативи.

Какво се случи на Европейската младежка конференция в Аликанте

От 1 до 4 октомври се проведе Европейската младежка конференция в Аликанте, Испания, която е и първа от цикъла на тройното председателство на Испания, Белгия и Унгария в Съвета на ЕС. Основна цел на конференцията (част от 10 цикъл на Диалог на ЕС по въпросите за младежта) е да заложи темите за консултациите по 3-та младежка цел – “Приобщаващи общества”

България представиха трима делегати – Димитър Фердинандов, Никол Хамбарлиева и Сейрула Лютви, за които едни от важните въпроси бяха “Какво е бъдещето на Диалога на ЕС” и как могат да бъдат по-ефективни в проектирането на резолюции за проблеми пред младите хора. 

По време на конференцията нашите делегати бяха разделени и в различни работни групи, всяка от които обсъждаща различните бариери пред нашето общество и потенциалните действия, които могат да бъдат предприети.

Ето и някои от темите по които се включиха делегатите:

  • Бариерите пред социалното включване на младите хора
  • Липсата на качествено неформално и формално образование
  • Децентрализираната информация за младежко участие
  • Липсата на младежки политики на местно ниво

Димитър Фердинандов взе участие в работна група “Валенсия” с фокус върху:

  • социалните и икономическите бариери в ежедневието на хора с ограничени възможности
  • липсата на физическа инфраструктура, помагаща на хора в неравностойно положение да участват активно в живота на тяхната общност
  • липсата на достъпна информация относно права и услуги
  • липсата на образование фокусирано върху индивидуалните нужди

Към всяка една от 4-те бариери в работната група на Димитър има по една индивидуална препоръка, като най-ключовите бяха – създаване на общ европейски  стандарт за обществения транспорт и повече видимост на механизмите за включване на младите в процеса на управление на политики. 

Никол Хамбарлиева взе участие в работна група “Барселона”, целяща да обхване теми като:

  • младежта в малките населени места, която няма достъп до качествено формално и неформално образование, поради социално-икономически фактори или просто поради липса на ресурси
  • липсата на инициативи, подобряващи образованието и спомагащи превенцията срещу изключването
  • липсата на информация, породена от липсата на ресурси
  • бариерата пред включването на всички млади хора на национално и регионално ниво, произлизаща от неправилните младежки политики

В диалога между участниците в тази група се стига до заключение, че решението на проблема с полярността на младежкото участие е обръщане на вниманието върху малките населени места и създаването на повече инициативи и събития с младежите там.

Сейрула Лютви участва в работна група Гранада:

  • Липса на връзка между образованието и професионалното развитие. 
  • Недостъпни жилища за студенти 
  • Дискриминация и липса на езикова подкрепа за чужденци, мигранти

Делегатите останаха приятно впечатлени от организацията в Аликанте. Културната програма ги въвлича в сесии на различни места като “Casa Mediterano” сграда на стара железопътна гара, която е превърната в пространство за събития.

В интервю ги попитахме кой е бил най-силният момент на конференцията за тях:

  • “Предпоследния ден когато бях с цялата Българска делегация, когато цялата аудитория ни гледаше и слушаше представянето на нашата резолюция. Беше интересно да наблюдаваме какви са били изводите на останалите участници. Тъй като на мен ми е първа такава конференция исках да разбера по какъв начин си приличаме и по какъв начин се различавам. Обогатяващо за мен беше да усетя толкова разнообразна култура, която има едно и също направление.” – Никол Хамбарлиева

  • По снимките може да се види,че българите сме изключително активни във всяка една от сесиите. Най-силния момент беше последната вечер, когато имаше събитие в замъка на хълма в Аликанте. Момент, в който вече не сме в работната среда на конференцията беше изненадващо,че продължаваше да ни вълнуваше това, за което сме се събрали. Танцувахме заедно. Пеехме песни, които никога не сме чували. Освен да се забавляваме се почувствахме като от общност на делегати.” – Димитър Фердинандов

От Испания се фоксуираме обратно в България. На Национално ниво предстоят консултации по темите, които тази конференция прозиведе, резултатите от които ще определят и бъдещето на “Диалога”. Подготовката им за конференцията в Белгия също стартира, като тя ще бъде по-насочена откъм своята методология и ще бъде фокусирана върху справяне с някои от заложените проблеми. Никол отбеляза, че за тях е от изключителна важност младите да комуникират едни с други и да създават нови идеи и процеси.

А какво си взимат делегатите от тази конфереция?

  • “Незабравимо преживяване, научих нови неща за себе си и за първи път имах възможност да общувам с толкова много хора от различни култури. Впечатлена съм от отвореността за Диалог. Успяхме да се докоснем до местния живот. Взех си вдъхновение и нямам търпение за следващите конференции.” – Никол Хамбарлиева

  • “Беше приказка. Незабравимо. Възможност да разбера че младите хора в Европа имат еднакви виждания за бъдещето на Европа, но и че трябва да работим много ако искаме младите да имат активно участие в създаването на това бъдещето за което за борят.”- Димитър Фердинандов

“Научих се да отивам на таквиа места с нагаласата, че вианги ще има хора, които знаят нещо, което аз не знам.” – Сейрула Лютви

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

 

Проведе се второто издание на Младежки форум “Дерзай смело”

На 21 октомври в Интер Експо Център София се проведе Младежки форум “Дерзай смело”. Събитието е организирано от Столичната организация на Български Червен Кръст и Български младежки червен кръст и се провежда вече за втора поредна година.

От страна на Национален младежки форум участие взе заместник-председателят Атанас Г. Радев, като подчерта необходимостта от консолидиране на младежкия гражданския сектор за усилия при изработването на рамката на Закона за доброволчеството и насърчаването му. 

Говорител беше и в няколко панела:

  • “Доброволчество и младежка активност” – с участието на Цвети Гарелова (Младежки делегат на ООН), Преслава Петранова (член на Изпълнителния съвет на НПСС) и Таксиархула Бенети (член на изпълнителния съвет на БМЧК)
  • Панел с акценти от програмите на НМФ, включващ традицията на НМА, юбилейното и издание, рекордния брой участници, Менторската програма за ученически съвети изграждане култура на участие от най-ранна възраст, партньорствата с общини и развитие на капацитета на КМС
  • Панелна дискусия – Младежко овластяване, гражданска активност и достъп до работа – с участието на Никол Хамбарлиева (делегат на Диалога на ЕС), Станимир Бояджиев (парламентарен секретар на МТСП) и Теодора Йовчева (младши експерт в дирекция “МП”)

В панелната дискусия стана ясно, че има много заинтересовани страни, институции и органи, които реализират мерки, целящи да обхванат младите хора. Събитието ясно подчерта необходимостта от координиране на действията в сферата на младежката политика.

Събитието е част от дейностите на проект “Дерзай смело!”, финансиран от Министерство на младежта и спорта по Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта.

Клас 2 на Национална младежка академия приключи успешно

От 12ти до 15ти октомври в Почивна база Шумнатица се проведе Клас 2 на Национална младежка академия. Успешно преминалите участници се потопиха още по-дълбоко в принципите на гражданското участие.

Техните обучители, Адела Бозмарова, Даниел Джинсов, Цветелина Раденкова и Виктор Тенев, ги изненадаха с богата програма, пълна с различни дейности. Предадоха им не само ценни умения, но и им помогнаха да заздравят връзките помежду си и да започнат да работят като един здрав и истински сплотен екип.

“Академците” бяха поставени пред множество предизвикателства, игри и състезания, те трябваше с общи усилия да разгадават загадки, да си помагат един на друг, да определят какво всъщност означава да си лидер и най-важното – сами да си разпределят и поемат различни отговорности през тези 4 дни.

 

Обучителите им възложиха нова специална задача за следващия клас, а подготовката за нея вече започна усилено. Гордеем се с 10тия юбилеен випуск на НМА и очакваме да разберем какво остана да бъде разкрито и в последния клас на академията.

Третия калс ще се състои от 23 до 26 ноември, отново тук в почивната база Шумнатица!