Младежките центрове ще бъдат включени в Бюджет 2024

С радост съобщаваме, че в “Бюджет 2024” са предвидени необходимите средства за осигуряване на дейността на младежките центрове! На свое заседание вчера 18.12.2023 г., Народното събрание одобри 4 млн. лв. по централния бюджет за осигуряване дейността на младежките центрове, създадени по програми финансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, а именно младежките центрове в градовете Монтана, Враца, Габрово, Добрич, Перник, Пловдив, Стара Загора и Бургас.

Проблемът с финансирането на младежките центрове след приключване на проектите по програмата, в рамките на която са изградени, бе изведен в доклад изготвен съвместно от д-я “Външни европейски програми” към Министерство на образованието и науката и Национален младежки форум в началото на месец септември. Той е резултат от кръгла маса „Устойчивост на младежките центрове и развитие на младежката работа в България“, проведен през месец август в гр. София, който събра представители на 8-те младежки центъра, Министерство на образованието и науката, Национален младежки форум и експерти в областта на младежката работа. Докладът бе предоставен на МОН, ММС и парламентарната комисия по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта.

В края на ноември, в реакция на Проектозакона на държавния бюджет за 2024 г., от Национален младежки форум излязохме със становище, с настояване да бъдат предвидени разходи по бюджета на Министерство на образованието и науката за централизиран механизъм, за подпомагане работата на младежките центрове в страната – средства в размер на 4 млн. лв. (средно по 500 хил. лв. за 1 младежки център). 

Становището относно разходите, предвидени за осъществяване на държавната политика за младежта в държавния бюджет на Република България за 2024 г. беше подкрепено от над 40 организации, неформални групи и читалища, извън мрежата на НМФ. 

Становището по Бюджет 2024 г.  бе представено на заседанията на парламентарната комисия по въпросите на децата, семейството младежта и спорта  и  на Комисията по образованието и науката, а впоследствие бяха инициирани и срещи с народни представители и представители на основните заинтересовани институции – Министерство на образованието и науката и Министерство на младежта и спорта.

Благодарим на народните представители като Илина Мутафчиева (председател на НМФ в мандат 2017-2019 г.), която след проведените разговори и в края на дългия процес припозна темата, инициира допълнителни разговори с отговорните институции и се застъпи за това, исканите средства за осигуряване работата на младежките центрове да бъдат предвидени по бюджета в промените внесени между първо и второ четене.

Благодарим и на всички участници в предходните етапи на процеса! Стъпките към осигуряване на устойчивостта на младежките центрове и развитието на младежката работа в страната тепърва са пред нас!

Становище на Национален младежки форум относно разходите предвидени за осъществяване на държавната политика за младежта

                                                               Становище 

                                               На Национален младежки форум 

Относно: Разходите, предвидени за осъществяване на държавната политика за младежта в проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. 

Национален младежки форум, след като се запозна с проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г., отбелязва следното: 

По отношение на общите параметри на бюджета:

Рекордната разходна част на бюджет 2024, предвиждаща увеличение с близо 4.5 млрд. лв. спрямо 2023 г., следва да предложи реформи и политики, разрешаващи структурни проблеми в отделните сектори. В този смисъл в рамките на проекта на Закона за държавния бюджет за 2024 г. не виждаме ясен ангажимент на държавата за преодоляване на предизвикателствата по отношение на координацията и осъществяването на държавната политика за младежта – политика, която засяга 980 000 хил. български граждани, които са основният ресурс и потенциал на държавата. Идентифицираме следните проблеми: 

  1. Увеличаване на дисбаланса в бюджета на Министерство на младежта и спорта между разходите за сектор “Спорт” и разходите за сектор “Младеж”, липса на ресурси за повишаване на административния капацитет за осъществяване на политиката за младежта и отсъствие на ангажимент за цялостна реформа в сектора; 
  2. Трудна проследимост на разходите по отношение на политиките за младежка заетост в рамките на бюджета на Министерство на труда и социалната политика;
  3.  Липса на централизиран механизъм за финансово подпомагане на младежките центрове в страната. 

Национален младежки форум /НМФ/ е най-голямата платформа на младежки организации в България, която включва в състава си над 30 младежки организации и структури от цялата страна. Основната мисия на организацията е да изведе на преден план ролята и значението на младежките организации и младежката политика в развитието и създаването на активни и компетентни млади хора, които могат да се реализират и допринесат за едно проспериращо общество. Национален младежки форум е пълноправен член на Европейски младежки форум и е със статут на Национален младежки съвет на България. В дългогодишната си работа Национален младежки форум се застъпва за ефективното младежко овластяване и качествено младежко участие в обществено-политическите процеси на местно, национално и регионално ниво. 

Идентифицираме и следните технически проблеми в рамките на внесения в Народното събрание проект на бюджет: 

  1. В приложените програмни бюджети по ведомства на сайта на Народното събрание, под сигнатура 49-302-01-76, към 28.11.2023 г. не е наличен бюджетът на Министерство на образованието и науката; 
  2. Обръщаме внимание, че някои от приложените програмни бюджети по ведомства не следват единния стандарт за изготвяне на документи в държавната администрация. 
  3. Анализ на текущото състояние на политиката за младежта и основни предизвикателства:

2023 г. започна с две знакови постижения за младежката политика – приемането на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. и подписването на Националното рамково споразумение за Европейската гаранция за младежта. Въпреки това и двата документа все още не са навлезли във фазата на фактическото си изпълнение, тъй като се очаква изработването и приемането на Годишен план за изпълнение на Стратегията и Националния план за изпълнение на Гаранцията. 

Очаква се и внасянето за разглеждане на първия двугодишен Доклад за младежта, който да покаже тенденциите при развитието на младите хора в страната. 

Въпреки отсъствието на Доклада в рамките на подготовката на Националната стратегия за младежта и други ключови процеси по осъществяване на младежката политика Национален младежки форум идентифицира редица предизвикателства, които изложи в декларация относно мястото на ресор “Младеж”2 по-рано през 2023 г. 

Множеството случаи на насилие сред младежи в края на летните месеци, покачването на пътнотранспортните произшествия с участието на млади хора и увеличаването на случаите на употреба на упойващи вещества сред младежите, наред с политическата апатия (демонстрирана по време на местните избори), ниското ниво на младежко участие, продължаващата липса на възможности за оползотворяване на свободното време и предизвикателствата пред младежкия сектор, в т.ч. и свиването и прекратяването на дейността на знакови организации, препотвърждават необходимостта от амбициозни действия в областта на младежката политика. 

Декларация на Управителния съвет на Национален младежки форум, относно : Мястото на ресор “Младеж” и цялостното осъществяване на държавната политика за младежта., 2023 г.  

Налице са и редица предизвикателства пред съществуващата инфраструктура за ангажиране на младите хора в свободното им време, а именно младежките центрове, които през 2024 г. следва да преминат на бюджетна издръжка на общините.3 

Накрая, следва да се отбележи, че отсъствието на план за изпълнение на Националната стратегия за младежта за 2023 г. прави трудно пълноценното наблюдение и проследяване на разходите за младежка политика и в този смисъл ефективния мониторинг и оценка на планирането и координацията в сектора. 

В рамките на бюджетите на отделните ведомства правим следните наблюдения: 

  1. По бюджета на Министерство на образованието и науката :

Обръщаме внимание, че в приложените документи в сайта на Народното събрание под сигнатура 49-302-01-76, в приложените програмни бюджети по ведомства, към 28.11.2023 г. не е наличен бюджетът на Министерство на образованието и науката, което не позволява оценката на предвидените политики в областта на младежта. 

Във връзка с рисковете, идентифицирани в т. 6 “Бюджети на общините” от настоящото становище, в бюджета на Министерство на образованието и науката следва да бъдат предвидени средства за подпомагане на младежките центрове в страната. 

  1. По бюджета на Министерство на труда и социалната политика:

Министерство на труда и социалната политика обезпечава изпълнението на една от ключовите секторни политики за младите хора в страната политиките за младежка заетост, в т.ч. и изпълнението на Европейската гаранция за младежта. 

На този етап все още се очаква изработването на национален план за изпълнение на Гаранцията в изпълнение на Националното рамково споразумение, подписано в началото на 2023 г. 

От така представения бюджет на МТСП не може да се проследи какъв % от бюджета е насочен към възрастовата група 15-29 г., което, от една страна, затруднява нас, но от друга, цялостно създава затруднение в изпълнението и мониторинга на младежките политики. 

Доклад от кръгла маса на тема „Устойчивост на младежките центрове, финансирани по програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“ и развитие на младежката работа в България“, 2023 г. 

Мониторингът се затруднява допълнително и поради отсъствието на план за изпълнение на Националната стратегия за младежта за настоящата година. 

  1. По бюджета на Министерство на младежта и спорта:

Национален младежки форум многократно в свои становища изтъква редица трудности при осъществяване на координацията и в този смисъл планирането, изпълнението и оценката на държавната политика за младежта от страна на ресорното Министерство на младежта и спорта. Ключови процеси биват забавени или неосъществени поради липсата на необходимия административен и експертен капацитет в рамките на единствената (в структурата на министерството) дирекция, отговорна за обезпечаване нуждите на координацията на политиката за младежта – дирекция “Младежки политики”, която разполага с едва 17 човека щатен персонал (понастоящем са заети само 13 места) и 174 хил. лв. годишна издръжка за нужди на дирекцията, при следните вменени отговорности: 

– Разработване на политики, анализи и оценки на политиките за младежта; – Изпълнение на Национална стратегия за младежта и прилагане на Закона за младежта; 

– Разработване на програми и финансиране на проекти по национални програми за младежта, както и наблюдение и контрол на проектните дейности на организации, финансирани по програмите (общо 69 одобрени за финансиране проектни предложения по НПИМД за 2023 г. и 28 одобрени за финансиране проектни предложения по НПМ за 2022 г.) 

– Администриране на Националната информационна система за младежта; – Обмени с международни партньори; 

– Участие в работни групи (над 20 бр.) на национално и международно ниво за синхронизиране на политиките за младежта в ЕС и на национално ниво, в т.ч. и 3 национални работни групи, Обществен съвет и Национален консултативен съвет за младежта, администрирани от д-ята. 

Поради изложените по-горе аргументи и недостига на ресурси редица от посочените дейности се забавят или не се изпълняват пълноценно, което влияе на ефективността на осъществяваната политика и на взаимодействието на министерството с младежкия сектор (младежките организации и организациите, работещи със и за млади хора) и младите хора на местно ниво, както и с други заинтересовани страни (общини, министерства, агенции и др.) 

В структурата на Министерство на младежта и спорта е налице съществен дисбаланс между средствата и хората, ангажирани с политиките за младежта и спортните политики, в полза на вторите, въпреки че по същество младежката политика е междусекторна и е политиката с по-голям обхват. Едва 1 дирекция, помещаваща 17 от всички 122 служители, част от специализираната администрация на министерството, има отношение към политиката за младежта, като и в настоящия бюджет не се предвижда нейното разширяване и в този смисъл инвестиция в изграждането на допълнителен капацитет. 

Нещо повече, налице е парадоксалната ситуация, в която дори дирекцията, отговорна за международно сътрудничество (дирекция “Европейски програми, проекти и международно сътрудничество”), видно от актуализираната бюджетна програма и независимо от множеството ангажименти на Република България в структури на Европейския съюз, Съвета на Европа и др. в областта на младежката политика, отговаря за международното сътрудничество само в областта на спорта. 

В бюджетно отношение едва около 6% от бюджета на Министерство на младежта и спорта е предвиден за осъществяване на младежка политика. Близо 82% от него се генерират от трансферите на операторите на хазартни игри по реда на чл.10а от Закона за хазарта. За сравнение средствата, предвидени за осъществяване на политика в областта на спорта (за 2024 г.), съставляват приблизително 88.5% от бюджета на ведомството. Министерството администрира 8 бюджетни програми – 6 за спорт, 1 за общата администрация и 1 за младежки политики “Младите в действие”. 

В периода 2021- 2025 година, съгласно бюджета, разходите по програмата “Младите в действие” на ММС, нарастват номинално с над 2,5 млн. лв. или почти 38,75 %. 

90 % от този ръст се дължат на покачването на вноските на хазартните оператори по чл. 10а от Закона за хазарта. Ако те бъдат изключени, реалният ръст за периода е 3.5%, формиран от 262 000 лв. за ръст на заплатите на дирекция “Младежки политики” между 2022-2023 година, без да се увеличава щатният персонал. За справка, бюджетът на министерството е нараснал с 67 % за този период, като ножицата в съотношението между “Младеж“/“Спорт“ се разтваря от 1 към 12 през 2021 до почти 1 към 15 през 2026, съгласно проекта на бюджет. 

Таблица №1: Повишение на разходите в рамките на бюджет 2024 г. спрямо бюджет 2023 г.

Младежки дейности 

Спорт

+ 1 139 400 лв.

+ 11 194 800 лв. 

Таблица №2: Разходи по сектори в бюджета на Министерство на младежта и спорта по години (планирани)

г.

Младежки дейности

Администрация

Спорт

2021

6 856 000 лв. (7.31%) 

3 256 500 лв. (3.47%)

83 734 600 лв. (89.22%)

2022

7 435 000 лв. (5.83%) 

8 136 100 лв. (6.38%)  

111 876 100 лв. (87.78%)

2023

8 253 600 лв. (5.82%) 

8 636 800 лв. (6.09%)    

  125 018 700 лв. (88.10%)

2024

9 393 000 лв. (6.11%) 

8 245 300 лв. (5.36%)    

136 213 500 лв. (88.54%)

2025

9 513 700 лв. (6.07%) 

8 288 000 лв. (5.28%)

139 050 100 лв. (88.65%)

  1. Бюджети на общините

В доклад от кръгла маса на тема „Устойчивост на младежките центрове, финансирани по програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“ и развитие на младежката работа в България“ Липса на визия за осигуряване на дългосрочната устойчивост и финансиране на младежките центрове е изведено като едно от основните предизвикателства пред развитието на младежката работа в национален мащаб. Нещо повече през април 2024 г. младежките центрове в Монтана, Враца, Габрово, Добрич, Бургас, Стара Загора, Пловдив и Перник следва да минат на бюджетна издръжка от общините, в които се помещават. 

Както е посочено и в доклада, съществуват сериозни опасения дали в бюджетите на съответните общини ще бъдат предвидени необходимите средства за пълноценното финансово обезпечаване на работата на младежките центрове. Видно от доклада дори и в рамките на сегашния ангажимент на общините, младежките центрове изпитват сериозни затруднения да осъществяват пълноценно пълния обем от ангажименти в рамките на своята компетентност поради недостиг на ресурс. Това от своя страна изисква предвиждането на централизиран механизъм за подпомагането на младежките центрове, който да минимизира риска от негативно въздействие върху тяхната работа (намаляване на щат, съкращаване на дейности и др.) в случай на недостиг на средства в бюджета на съответната община. 

От така представения бюджет се вижда нарастване на разходите за трансфери към общини спрямо 2023 г. с близо 800 000 млн. лв., но въпреки това не е възможно прогнозирането на тяхното разходване и в този смисъл гарантирането на устойчивостта и работата на младежките центрове през следващата 2024 г. 

  1. Заключения и препоръки

Вземайки предвид изложените по-горе аргументи, продължаващите трудности при координацията и осъществяването на политиката за младежта в страната считаме, че предложеният проект на бюджет не съдържа необходимите амбициозни заявки за преодоляване на структурните дефицити в ресор “Младеж“ и гарантирането на последователна и ефективна политика за младежта на национално и местно ниво, която да отговори на потребностите на младите хора и младежките организации в страната. 

Бюджет 2024 г. трябва да покаже сериозния ангажимент на Република България по отношение на развитието на младите хора като “способни, ангажирани и овластени млади хора, готови да развиват своя пълен потенциал”, за да могат наистина “съзнателно да допринасят за развитието на Република България в контекста на европейското семейство и глобалния свят”, както се посочва във визията на Национална стратегия за младежта 2021 – 2030 г. 

С оглед на това настояваме в Бюджет 2024 г. да бъдат предвидени следните разходи: 

Повишаване на административния капацитет на д-я “Младежки политики” на Министерство на младежта и спорта чрез увеличаване на щатния състав от 17 на 34 щатни бройки и увеличаване на разходите за издръжка на дирекцията от 174 хил. на 400 хил. лв. общи нови разходи за бюджета в размер на 903 хил. лв. (224 хил. за издръжка на д-ята и 679 хил. лв. за персонал) 

Предвиждане на разходи за провеждане на структурна реформа в ресор “Младеж” и обособяването на самостоятелна институция (първостепенен разпоредител) в системата на изпълнителната власт, отговорна за политиките за младежта средства в размер на до 2 млн. лв. (нови разходи за бюджета годишно). 

– Предвиждане на разходи по бюджета на Министерство на образованието и науката (или институцията по предходната препоръка) за централизиран механизъм за подпомагане работата на младежките центрове в страната – средства в размер на 4 млн. лв. (средно по 500 хил. лв. за 1 младежки център) 

Кръгла маса на тема „Устойчивост на младежките центрове и развитие на младежката работа в България”

Национален младежки форум взе участие в кръгла маса на тема „Устойчивост на младежките центрове, финансирани по програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“ и развитие на младежката работа в България“ на 22ри август в Министерство на образованието и науката.

По програмата се подкрепят четири съществуващи и четири новосъздадени младежки центрове в общините Стара Загора, Пловдив, Враца, Добрич, Бургас, Перник, Габрово и Монтана. Младежките центрове в Стара Загора и Пловдив са удостоени със Знак за качество на Съвета на Европа – за първи път в историята на международната организация този знак е присъден на два младежки центъра в една държава.

През април 2024 г. проектите, финансирани по Програмата ще приключат своето изпълнение, което води след себе си следваща стъпка от цикъла им, а именно тяхната устойчивост. На срещата бяха поставени съвместни цели измежду заинтересованите страни, чрез които да бъдат положени заедно основите и общото разбиране за младежка работа, младежки центрове и пространства, младежки политики, както и ролята на младежките работници и образователните медиатори.  

Предстои изработването и публикуването на доклад с препоръки от кръглата маса, който да бъде основа на застъпничеството за осигуряване на дългосрочна устойчивост и развитие на младежките центрове след април 2024 г.
 
От страна на Национален младежки форум взеха участие Мирослав Цеков, Адела Бозмарова, Атанас Радев и Любомир Дренски.
 
Официалната статия можете да прочетете ТУК.