Диалог за младежта: Младите хора в Нова Загора имат какво да кажат

Нова Загора беше първата спирка от поредица срещи по места в рамките на Диалога на ЕС по въпросите за младежта. Събитието събра млади хора, представители на местната власт и посланици на Диалога, за да обсъдят какво е нужно, за да стане градът по-привлекателен за младите.

Какво вълнува младите в Нова Загора?

По време на оживената дискусия бяха очертани няколко основни теми:

  • затрудненията, пред които се изправят младите хора в града;
  • необходимостта от създаване на младежки център, който да бъде място за срещи, развитие и изява;
  • идеи за повече културни, спортни и образователни инициативи, които да задържат младите в Нова Загора;
  • как местната власт може да подкрепи нови възможности за работа и образование.

В диалог с местната власт

Кметът на Нова Загора – г-жа Галя Захариева – активно се включи в разговора, като изслуша предложенията на младежите и коментира възможностите на общината да съдейства за тяхното осъществяване.

Срещата в Нова Загора поставя началото на поредица от над 10 срещи в различни градове в страната, които ще дадат възможност на младежите да изразят своите идеи и нужди пред местните власти и да участват в оформянето на политики, близки до тяхното ежедневие.

Настоящата дейност e част от проекта “We and Europe in Dialogue” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Национален младежки форум, който е председател на Национална работна група по Диалога на ЕС по въпросите за младежта към Министерство на младежта и спорта, и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+“

На вълната на лидерството: Завърши Клас 1 на 12-тото издание на Национална младежка академия

Край брега на Черно море морският вятър донесе вдъхновение за промяна, за лидерство и за общност. Така започна първият клас на 12-тата Национална младежка академия – най-значимото обучително събитие за млади хора в България.

Морето се превърна в сцена, на която 50 младежи от цялата страна се обединиха, за да обменят опит, идеи и да оставят следа. Програмата на академията беше наситена и вдъхновяваща, а демокрацията не остана просто една дума от учебник – тя оживя в дискусии за ценности и права. Гражданското участие се превърна в практика, а не теория. Дебатите се превърнаха в изкуството да слушаш и уважаваш различното мнение.

Специални гост-лектори на академията бяха д-р Лилия Еленкова и Даниел Джинсов, които ръка за ръка с обучителния екип и Управителния съвет на НМФ запалиха искра в участниците. Те им разказаха за ролята на организациите, младежката политика и за силата на думите, когато защитаваме своята позиция.

“Не сме тук само да учим, а да изграждаме общност и бъдеще” – Сутрешните ритуали край морето, рефлексиите на залез и споделените разговори създадоха усещането за общност, в която всеки е важен – в място, където млади хора от различни краища на България намериха своите съмишленици и приятели.

Клас 1 беше само първата стъпка. След по-малко от месец Академията ще продължи, а мисията остава същата – да подготви младите хора да бъдат лидери, готови да променят света около себе си.

„Подкрепата за Национален младежки форум е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на НМФ и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори”.

Стартира второто издание на Академия за младежко участие

След изключително успешното първо издание на Академия за младежко участие (АМУ), в което за две години се включиха 74 младежи от цялата страна, ние от  Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите (МСМРБ) и Национален младежки форум (НМФ) обявяваме старта на Академия за младежко участие 2. 

Проектът отново ще даде възможност на млади хора на възраст между 15 и 25 години да повишат своите граждански и политически компетенции, да развият лидерски и организационни умения и да реализират свои собствени инициативи.

Поглед назад: резултатите от първото издание

Първата Академия доказа колко голям потенциал има младото поколение, когато му се предостави поле за изява. В рамките на АМУ 1:

  1. 74 младежи от малки и големи населени места преминаха през интензивни обучения и практически дейности;

  2. Над 50 участници влязоха в ролята на народни представители по време на симулация на Народно събрание, създавайки 7 партии и разработвайки 15 законопроекта;

  3. Беше изготвена Декларация от Първото младежко народно събрание, която бе представена пред депутати от 49-ото Народно събрание;

  4. В резултат на обучението „От проблем към действие“ младежите реализираха 14 инициативи, които достигнаха до над 400 техни връстници;

Проектът вдъхнови редица участници да продължат активната си гражданска и политическа дейност. Сред тях Георги Данов, който стана общински съветник в Ботевград. Кристиян Ангелов, който оглави Националнен ученически парламент, Никол Колева стана председател на Младежки парламент – Ямбол, а Гергана Станоева – част от Секретарията на Национален малдежки форум. Това е една малка част от реализацията на група от участниците.

Именно този успех ни провокира да продължим академията и с радост да обявим нейното второ изание. 

Второто издание на Академията запазва своята концепция, но разширява и надгражда възможностите за практическо участие. Програмата включва:

  • Обучение „Моето място в Демокрацията“ – 21-26 октомври 2025 г., база БЧК, с. Долни Лозен

Въвеждащо обучение за функционирането на държавата, взаимодействието на властите и ролята на гражданите в демократичната система.

  • Практика 1 (онлайн)

Проучване на нуждите и идеите на младежите по места, запознаване с партийната система и подготовка за симулация на Народно събрание.

  • Симулация на Народно събрание –  6-11 март 2026 г., София

Разгърната симулация, в която участниците ще бъдат народни представители, ще работят в комисии, ще дебатират и ще изготвят политически документи. Финалът ще бъде кръгла маса с действащи депутати и министри

  • Практика 2 (онлайн)

Изготвяне на доклад с идеи и предложения от младите хора, оформен като политически документ.

  • Обучение „От проблем към действие“ – 31 март-5 април 2026 г., К.К. Боровец

Фокус върху практическите умения за организиране на събития, кампании и инициативи на местно ниво.

  1. Практика 3

Реализиране на младежка инициатива с подкрепата на менторски екип.

  1. Конференция „Мястото на младите хора в живота на общините“ 10-11 септември 2026 г., гр. Пловдив

Представяне на резултатите от инициативите и диалог с представители на местната власт.

Академията е отворена за всички млади хора, които отговарят на следните условия:

  • възраст 15–25 години;

  • интерес към обществените процеси и развитие на демократичното общество;

  • желание за развитие на умения като ораторство, лидерство и организационни способности;

  • участие или желание за участие в младежки организации и инициативи;

  • готовност за активно включване във всички етапи на програмата.

Защо да се включиш?

АМУ 2 е шанс за младите хора да получат:

  • знания за демокрацията и управлението;

  • умения за аргументирано говорене и дебатиране;

  • възможност да работят в екип по реални инициативи;

  • контакти с връстници и институции;

  • вдъхновение и увереност за активно участие в обществения живот.

 

При селекцията предимство ще имат младежи от малки населени места, както и ще се търси баланс между участници с опит и такива без опит в младежки структури.

Участието в Академията е безплатно за одобрените кандидати. Организаторите поемат всички разходи за транспорт, настаняване и изхранване по време на присъствените обучения.

Краен срок за кандидатстване: 3 октомври 2025 г.

Академията е не просто обучение, а платформа за промяна, в която младите хора изграждат мост между своите идеи и реалните процеси в държавата.

Проектът се реализира от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите и Национален младежки форум, с финансовата подкрепа на Програма „Еразъм+“ на Европейската комисия.

Какво ни липсва най-много? – Анкета за потребностите на младежките организации

Младежките организации са двигателят на промяната в обществото – те вдъхновяват младите хора, дават им възможности за развитие и допринасят за по-активното им участие в обществените процеси. В същото време, често се сблъскват с предизвикателства, свързани с липсата на достатъчно ресурси, подкрепа и институционално разбиране.

За да се очертае реалната картина на техния капацитет и нужди, Национален младежки форум стартира национална анкета, насочена именно към организациите, които работят със и за млади хора.

Анкетата ще даде възможност:

  • да се съберат данни от първа ръка за състоянието на младежките организации у нас;
  • да се очертаят конкретни нужди – от финансови ресурси до обучения, достъп до информация и институционално признание;
  • да се използват резултатите като основа за застъпничество пред държавните институции и местните власти, така че гласът на младите хора да бъде по-ясно чут;
  • да се допринесе за по-силна, свързана и видима младежка общност.

Попълването отнема едва 10 минути, но ефектът от участието може да бъде дългосрочен – резултатите ще послужат като инструмент за промяна на политиките и практиките в подкрепа на младите хора и техните организации.

Крайният срок за участие е 7 септември 2025 г.

Колкото повече организации се включат, толкова по-ясна и представителна ще бъде картината за състоянието на младежкия сектор у нас. Това означава по-силна аргументация в разговорите с институциите, повече възможности за подкрепа и по-голямо признание за значимата работа, която вършите ежедневно.

Тази анкета е шанс да покажем какво липсва, от какво имаме нужда и как заедно можем да постигнем повече.

Настоящата дейност e част от проекта “We and Europe in Dialogue” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Национален младежки форум, който е председател на Национална работна група по Диалога на ЕС по въпросите за младежта към Министерство на младежта и спорта, и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+“

Позиция на НМФ относно работата на организацията по промените в ЗПУО

ПОЗИЦИЯ

Национален младежки форум призовава за диалог и конструктивен тон за постигане на пълноценно младежко участие в процеса на промени в Закона за предучилищното и училищното образование!

Уважаеми младежки организации, партньори, институции и млади хора,

Национален младежки форум[1] би искал да внесе яснота във връзка с публикуваните по-рано позиции на МГЕРБ и “Младежи за промяната”.

През месец юни Национален младежки форум, в партньорство с Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите и Община Ямбол, организира най-голямото младежко събитие – Националната младежка среща “Младежко участие”. На нея над 100 млади хора изразиха своите препоръки за подобряване средата за развитие и участие на младежите, обобщени в Декларация от Национална среща “Младежко участие”. Основна част от конкретните препоръки са насочени към Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и по-конкретно нуждите от повече гаранции за представителство на учениците при формиране на образователни политики.

На последвалото Общо събрание на Национален младежки форум 21-22 юни бе проведено интензивно обсъждане, в резултат на което организациите членове на НМФ възложиха на Управителен съвет да изработи позиция във връзка с готвените промени в ЗПУО. След серия от консултации с организациите си членове на 27 юни 2025 г., Управителният съвет публикува становище за промените в ЗПУО по отношение на Законопроекта предложен от МОН.

На 15 юли представители на Национален младежки форум взеха участие в публична кръгла маса, организирана от “Демократична България”, по време на която бе представен техен проект за промени в образователния закон.  По време на кръглата маса представителите на НМФ подчертаха, че подобно на законопроекта на МОН и в този, предлаган от ДБ, е необходимо да бъдат допълнени текстове, които да гарантират участието на учениците при формирането на образователните политики. В резултат на кръглата маса НМФ пое ангажимент да разработи текстове, които да бъдат изпратени както към ПГ на ПП-ДБ като инициатори на кръглата маса, така и на представителите на ПГ, част от управляващата коалиция.

Екипът на организацията формира работна група и заедно с представители на Национален ученически парламент изработи конкретни текстове, адресиращи потребностите на ученическите съвети, които бяха изпратени към ПГ в управляващата коалиция.

Предложенията са базирани на дългогодишна работа на НМФ с десетки ученически съвети в страната в т.ч. и партньорството ни с Национален ученически парламент и Софийски ученически съвет като най-големите представителни структури на ученици в страната, резултатите от Националната младежка среща “Младежко участие” и трите Национални срещи на ученическите съвети, проведени от НУП в последните 3 години.

В тях Национален младежки форум и Национален ученически парламент настояват за:

  • Ясно регламентиране на статута, правомощията и представителството на ученическите съвети;
  • Учредяване на национален представителен орган на ученическите съвети с правомощия за участие в национални консултации и формулиране на политики;
  • Провеждане на допитвания и регулярно събиране на данни относно нивото и качеството на ученическото самоуправление в страната, в партньорство с ученическите съвети и техните представителства;
  • Наредба, уреждаща реда на създаване и функциониране на структурите на ученическото самоуправление;
  • Осигуряване на логистична, административна, финансова и експертна подкрепа за ученическите съвети, включително менторство и обучения за ученици и учители;
  • Възможност за менторство и партньорство от страна на младежки организации и външни експерти при изграждането на капацитет на ученическите съвети и педагогическите специалисти.

Младите хора трябва да демонстрираме нова политическа култура!

Вече 15 години Националният младежки форум поддържа принципна позиция на стриктна надпартийност в своята работа, като дава платформа на младежките организации и младите хора да бъдат чути във всички релевантни процеси без обвързване с конкретни партийни интереси. С оглед на позициите на Младежи ГЕРБ и “Младежи за промяната”, председателят на Национален младежки форум отправя покана за извънредно заседание на Политическия съвет[2] към организацията, част от който са младежките крила на парламентарно представените формации.

Национален младежки форум, подобно на младежките съвети в цяла Европа, поддържа добър диалог с всички младежки политически крила в България. Оставаме верни на убеждението, че младите хора трябва да демонстрираме “нова политическа култура”, основана на конструктивно противопоставяне на различни мнения за постигане на “съгласие между несъгласни” – една от фундаменталните цели на демокрацията. 

01.08.2025 г.

Гр. София

С уважение,

Управителен съвет на Национален младежки форум

 

[1] Национален младежки форум е най-голямата младежка платформа в България, която обединява в състава си над 30 младежки организации от цялата страна. Ние сме пълноправен член на Европейския младежки форум и активен партньор на национални и европейски институции в изграждането на младежки политики. Ние сме Националният младежки съвет на България. Нашата мисия е да защитаваме и представляваме гласа на младите хора в България – независимо от тяхната политическа ориентация, социален произход, образование или местоживеене. Извеждаме на преден план значението на младежките организации като движеща сила на социалната ангажираност и активното гражданство и работим за реалното им включване в процесите на вземане на решения чрез структурен диалог с институциите.

[2] Политическият съвет е консултативно тяло към Управителния съвет на НМФ, включващо в състава си представители на младежките крила на всички парламентарно представени партии.  Функционирането на съвета е действие от стратегическо значение, което балансира между необходимостта от политическо участие на младите хора и запазването на неутралитета и независимостта на организацията. Това позволява ефективно сътрудничество, насърчава и укрепва диалога между младежките крила на политическите партии, от една страна, и от друга – между тях и младежките организации.  Създаването на Политически съвет утвърждава позициите на НМФ като представител на разнообразни младежки интереси, както и гарантира политическия плурализъм.

Национални програми за младежта – за младите хора, с младите хора

С приключването на настоящата Национална програма за младежта 2021–2025 и програмата за изпълнение на младежки дейности по Закона за хазарта (2023–2025) става ясно, че финансирането на младежката политика в България е непредвидимо и неустойчиво. Ограничените европейски ресурси и вероятните съкращения в програми като Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност правят националните програми още по-ключови за оцеляването на младежките организации.

Какви са проблемите?

В позицията си НМФ подчертава редица системни дефицити:

  • Сложни и непропорционални изисквания, които водят до отпадане на голяма част от проектите още на административен етап.

  • Липса на предвидимост при обявяване и оценяване на конкурсите.

  • Краткосрочно финансиране, което не позволява устойчиво развитие и реален ефект върху младите хора.

  • Маргинализация на младежките организации за сметка на институции като общини и училища.

  • Несъответствие с Националната стратегия за младежта 2021–2030, което прави невъзможно проследяването на въздействието на програмите.

Националният младежки форум настоява новите програми за младежта 2026–2030 г. да бъдат изградени върху:

  • пълноценно участие на младежките организации в тяхното разработване и мониторинг;
  • по-дългосрочно финансиране и многогодишни проекти, които изграждат капацитет;
  • опростени и дигитализирани процедури за кандидатстване и отчетност;
  • ясен годишен график и прозрачност, по примера на Еразъм+;
  • нови инструменти за организационно развитие и иновации;
  • предимство за младежките организации при разпределяне на средствата.

Сред ключовите индикатори за успех НМФ предлага поне 50% от бюджета на програмите да достига директно до младежки организации и под 10% отпаднали проекти на етап административна оценка.

Увеличението на студентските такси застрашава достъпа до образование

Национален младежки форум (НМФ), в качеството си на Национален младежки съвет на България, изразява категорична подкрепа към студентите, студентските организации и студентските съвети, които се противопоставят на драстичното увеличение на таксите за платено обучение и ограничаването на държавния прием във висшите училища.

 

Промените произтичат от Решение № 362/05.06.2025 г. на Министерския съвет, както и от предложени изменения в Закона за висшето образование. Според тях, за академичната 2024/2025 г. се предвижда:

  • Ограничаване на местата по държавна поръчка – в някои специалности редукцията надхвърля 50%;
  • Драстично увеличение на таксите за платено обучение – в над 25 висши училища, с повишения до 100%.

 

НМФ предупреждава, че подобни мерки създават сериозен риск от задълбочаване на социалното неравенство и ограничават възможността на много млади хора да получат достъп до качествено висше образование. Водещи университети като Софийски университет, Медицински университет – София и Технически университет – София са поставени в обективна невъзможност да запазят броя на финансираните места.

 

НМФ изразява своята солидарност със следните публично заявени позиции:

  1. Становище на Алма матер
  2. Позиция на Студентски съвет при СУ „Св. Климент Охридски“
  3. Позиция на Факултетния студентски съвет на Юридическия факултет на СУ
  4. Позиция на Студентски дипломатически клуб

 

В официалната си позиция НМФ:

  • Настоява за преразглеждане на ограниченията и таксите;
  • Подчертава необходимостта от реално участие на студентите във вземането на решения;
  • Подкрепя финансиране на висшето образование, основано на сигурност, достъпност, социална справедливост и фокус върху качеството.

 

Качественото образование е право, а не привилегия. Младите хора трябва да бъдат чути, когато се вземат решения за тяхното бъдеще. Цялата позиция на Национален младежки форум може да откриете ТУК.

Позиция относно зачестяващите случаи на агресия между младите хора

Национален младежки форум (НМФ) изразява тревога от зачестяващите случаи на агресия между млади хора в България – както физическа, така и вербална. Макар често представяни като изолирани инциденти, тези прояви са симптоми на дълбоки системни проблеми в социалната и образователната среда, които изискват спешна реакция от институциите и обществото.

Случаите на насилие в училище, на улицата и онлайн не са просто резултат от “лошо възпитание” или “лоша компания”. Те отразяват пропуски в начина, по който подготвяме младите хора да бъдат част от общност – да общуват без насилие, да разбират себе си и другите, да изграждат отношения на доверие, а не на страх.

Това е резултат от:

  • липсата на подкрепяща училищна и семейна среда;
  • недостиг на политики за ранна превенция;
  • отслабени институции, които трудно реагират навреме;
  • подценяване на ролята на неформалното образование и младежката работа.


Национален младежки форум настоява за по-цялостен, координиран и устойчив подход към изграждането на умения у младите хора – особено в сферата на емоционалната интелигентност, ненасилствената комуникация и личностното развитие.

Нужни са:

  • обучения за педагогически кадри и подкрепа за родители;
  • целеви програми за младежи в уязвими групи;
  • засилено участие на младежките организации в процеса на формиране на политики;
  • инвестиции в доброволчество, извънкласни дейности и културни и спортни програми;
  • локални решения, особено в малките населени места.

Младежките организации, чрез методите на неформалното образование и подхода „младежи обучават младежи“, вече работят в тази посока, често с ограничени ресурси и слаба институционална подкрепа.

Агресията сред младите е само един от симптомите на много по-дълбок проблем – липсата на последователна и адекватна държавна политика за младежта. В средата на 2025 г. сме свидетели на:

  • изтичащи национални програми без ясна визия за техните наследници;
  • липса на оценки за ефекта от прилаганите стратегии;
  • неработещи съвети и групи за координация между институциите;
  • слабо младежко участие и ограничено финансиране.

Затова НМФ настоява за:

  • създаване на нова, самостоятелна административна структура с фокус върху младежките политики;
  • законодателни промени, които да институционализират младежкото участие и младежката работа;
  • стратегическо позициониране на младежките политики на високо управленско ниво;
  • участие на младежите във всички етапи на създаване на политики – от планиране до мониторинг.


Промяната няма да дойде от днес за утре. Тя ще започне тогава, когато всички – родители, учители, институции и граждани – осъзнаем, че младите не са „проблем“, а решение. Те са част от отговора на въпроса: какво общество искаме да бъдем?

Без участието на учениците няма истинска промяна

В момент, в който България отчаяно се нуждае от смислена образователна реформа, Министерството на образованието и науката предлага проектозакон, който рискува да задълбочи проблемите, вместо да ги реши.

Какво липсва? Учениците.

Законопроектът засяга пряко учениците – от нови задължителни предмети до допълнителни санкции и промени в организацията на учебния процес. И въпреки това, именно гласът на учениците напълно отсъства от процеса на изработване на текста. Това е в разрез не само със закона, който гарантира правото на учениците да участват в обсъждането на решения, засягащи училищния живот, но и с европейските стандарти за младежко участие.

Липсата на консултация с ученическите съвети и техните структури поставя под въпрос целия процес и буди основателно недоверие в намеренията на институциите.

Реформа без младежки идеи?

По време на Националната среща „Младежко участие“, проведена в Ямбол през юни 2025 г., над 100 младежи и експерти в сферата на образованието приеха декларация с конкретни предложения за реформа на ученическото самоуправление. Сред тях:

  • Ясно регламентиране на статута и правомощията на ученическите съвети;

  • Учредяване на национален представителен орган на учениците;

  • Самостоятелна наредба за функционирането на ученическото самоуправление;

  • Подкрепа чрез обучение, менторство и участие на младежки организации;

  • Обучения за учители по теми като демокрация и гражданско образование.

Нито едно от тези предложения не намира отражение в законопроекта.

Образователен закон с неясни цели

Предложеният текст създава усещане, че целта не е подобрение на образователната среда, а администриране на процеси, често без ясна логика. Сред най-спорните предложения са:

  • Въвеждане на задължителен предмет „Добродетели и религии“, без обществен консенсус и ясен капацитет;

  • Възможност за повтаряне на I клас – практика с доказано отрицателен ефект;

  • Ограничаване правомощията на обществените съвети при избора на учебници;

  • Засилване на санкциите спрямо ученици, което влиза в противоречие с приобщаващото образование.

Вместо да търси решения за справяне с отпадането на ученици, недостига на учители и нуждата от дигитални умения и критическо мислене, законопроектът залага на рестрикции и неясни морализаторски интервенции.

Младежките организации искат реален дебат

Национален младежки форум настоява за:

  • Незабавно оттегляне на законопроекта;

  • Реален обществен дебат с включване на ученици и младежки организации;

  • Сериозна реформа в ученическото самоуправление.

Ученическото участие не може да бъде декоративен елемент в образователната политика. То е фундаментален елемент на демокрацията и на бъдещето, което искаме да изградим – общество на активни, информирани и отговорни граждани.

Младите хора не искат да бъдат обект на реформи. Те искат да бъдат субект – партньор, глас, участник. И не просто „да ги чуят“, а да участват в създаването на правилата, които ще определят тяхното образование и тяхното бъдеще.

Какво е бъдещето на „Еразъм+“?

В навечерието на ключови решения за бъдещето на европейската програма „Еразъм+“, Национален младежки форум излиза с категорична позиция: „Еразъм+“ трябва да остане амбициозна, достъпна и ориентирана към младежките нужди.

Със своите над 16,5 милиона участници до момента, „Еразъм+“ се е утвърдила като един от най-успешните инструменти на Европейския съюз за насърчаване на междукултурния обмен, образователната мобилност и участието на младите хора в демократичния живот. Но както подчертава НМФ – „Еразъм+“ е повече от програма за пътувания. Тя е двигател на социална промяна, капацитет и участие.

Годината 2025 е решаваща: предстои приемане на нова Многогодишна финансова рамка на ЕС (2028–2034) и обновяване на стратегическите приоритети на „Еразъм+“. Едно от обсъжданите предложения предвижда програмата да се фокусира единствено върху мобилността (т.нар. Key Action 1), а останалите компоненти – свързани с партньорства и реформи – да бъдат прехвърлени в отделен Фонд за конкурентоспособност.

Според НМФ, подобен ход застрашава достъпността на програмата за младежките организации и подкопава нейния интегриран характер, чрез който тя отговаря на комплексните нужди на младите хора в различни социални и географски контексти.

В позицията си НМФ формулира и конкретни предложения към европейските институции и българската държава:

  • Запазване на стратегическите цели на програмата, ориентирани към приобщаване, устойчиво развитие и активно гражданство.
  • Увеличаване на бюджета на „Еразъм+“ – за отговор на нарастващото търсене и въздействие.
  • Разширяване на възможностите за стратегически партньорства между младежки организации и институции.
  • Облекчаване на административните процедури, които възпират малките организации от участие.
  • По-добро проследяване на въздействието на програмата и интегриране на резултатите в бъдещи политики.

Програмата „Еразъм+“ не е просто бюджетна линия – тя е възможност, глас, перспектива за младите в цяла Европа.