ПОКАНА: Общо събрание на Национален младежки форум, 24-25 юни 2023 г.

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ,

На основание чл. 23 от Устава на Сдружение „Национален младежки форум” (НМФ) и чл 27 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Управителният съвет свиква Общо събрание, което ще се проведе на 24-25 юни 2023 г. от 9:00 ч. , в Зала 1 на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, с адрес: гр. София, бул. Цар Освободител №15; при следния Дневен ред:

  1. Приемане на годишен финансов отчет за 2022 г. и доклад за дейността за 2022 г.
  2. Отчет за дейността на Управителен съвет в периода януари – юни 2023 г.
  3. Приемане на актуализиран бюджет за 2023 г.
  4. Прием на нови организации членове
  5. Приемане на Вътрешни правила на организацията
  6. Прием на позиции и становища
  7. Свикване на отчетно-изборно общо събрание на сдружението
  8. Други

Канят се всички членове на НМФ да вземат участие в Общото събрание. При липса на кворум, на основание чл. 27 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, началото на Общото събрание ще се отложи с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред, и ще се счита за законно независимо от броя на явилите се членове.

Писмените материали свързани с дневния ред на заседанието са на разположение на адреса на управление на Национален младежки форум и се предоставят на всеки член при поискване.

23 май 2023 г.
гр. София

Мирослав Цеков
Председател
Национален младежки форум

Национална младежка конференция “9 от 10” събира младежи от цялата страна през юни

От 16 до 18 юни в София, предстои да се проведе Национална младежка конференция “9 от 10”, организирана от Национален младежки форум. На събитието са поканени всички активни младежи от България, които имат интерес към младежките политики тук и в Европа.По време на конференцията ще бъдат представени резултатите от 9-те цикъла на Диалога на Европейския съюз по въпросите за младежта – най-големия процес за консултиране на младите хора на континента.

Ще бъдат обсъдени постигнатите резултати и препоръки и бъдещите планове за 10-ти цикъл.Събитието е подходящо за младежи на възраст от 15 до 35 години, които са активни и заинтересовани граждани.Регистрацията е достъпна до 2 юни на следния линк.Повече информация за събитието, включително конкретно място, където то ще се проведе, може да следите тук.

ВАЖНО: За младежите извън София е предвидено настаняване и възстановяване на разходи за транспорт.Събитието е част от инициативата “Диалогът на ЕС по въпросите за младежта”.

Събитието е част от инициативата “Диалогът на ЕС по въпросите за младежта”. 

Доброволчество. Първостепенна ценност за гражданско участие

На днешния празничен ден, 11 май, в Министерски съвет се проведе събитието „Открито управление – цел и фокус на доброто управление“.

Целта на събитието е да напомни как да следим работата на властта с помощта на гражданските организации и демократичното общество.

Атанас Пеканов откри дискусията. Припомни, че гражданското участие се изразява не само в застъпничество, но и в проектирането на политики. „Социалните мрежи и улицата, не са достатъчни“, каза Пеканов, описвайки неизчерпаната от участие роля на българския гражданин.

По време на дискусията си говорехме за доброволчеството и необходимостта от Закон, който да го подкрепи.

Адела Бозмарова от Национален младежки форум, представител на организацията, която на няколко пъти се бори за установяването на този закон, сподели следното:

„Доброволчестовото трябва да се разглежда като ценнност. Основна е ролята на младежките организации. Те работят предимно с доброволци и разчитат на този доброволен труд за изпълнение на техните дейности. Именно младежките организации са първото място, където младият човек се среща с доброволчеството. Там младият човек се възпитава в ценности като гражданско участие“.

Сещаме за доброволчеството, само по време на криза.  То се разглежда само като инструмент за справяне с последствията от бедствия като пандемия или най-често извънредна ситуация.  Отдаването на доброволен труд следва да се припознава като ценност и след това да бъде използвано като инструмент в различни ситуации, независимо дали са извънредни, или не. 

Какво следва да се направи?

Адела спомена също, че е нужна широка обществена дискусия, базирана на законопроектите досега. Правени се много опити и е време тази дискусия да се изведе докрай. На база на тези дискусии и събиране на различни становища, е необходимо да се усъвършенства основата, която имаме до момента, за да си гарантираме една закондоателна рамка, която обединява различните перспективи, а не ги противопоставя.

Гражданският сектор е отговорен за усъвършенстването на тези текстове.

“Наша отговорност е да достигнем до консенсус и да си свършим работата докрай, такa че да се премине към приемане на Закона.”, добави още Адела.

Младежките съвети от Европа: България и Румъния принаделжат към Шенген

Младежките съвети, членове на Европейски младежки форум от Литва, Португалия, Румъния и България, входираха своята позиция по време на събрание в Брюксел. Позицията е по повод ветото на Австрия и Нидерландия за приобщаването на България и Румъния в Шенген.

 

FOR ENGLISH SCROLL DOWN

Шенгенското пространство, едно от най-значимите постижения на Европейския съюз, революционализира движението на хората в региона, като елиминира вътрешния граничен контрол и прави по-лесно за хората за работят, учат и изживяват различни култури в Европейския съюз. Шенгенското пространство се е доказало като основен елемент в процеса на европейската интеграция, който трябва да бъде защитаван и разширяван, за да подсигури продължаващ просперитет и чувство за единство в Европейския съюз.

На 8 декември 2022, Европейският съвет обмисляше възможността да позволи на България, Хърватска и Румъния да се присъединят към Шенген. Хърватска с пълно мнозинство беше приета, но на кандидатурите на България и Румъния беше наложено вето от правителствата на Австрия и Кралство Нидерландия.

България и Румъния, в продължение на години, се стремят да покрият предварително определените необходими критерии в опит да влязат в Шенгенското пространство. В момента на изпълнение на критериите, отговорът на Европейския съвет беше да им откаже полагащото им се по право място в Шенген на база наложеното вето за присъединяване от две държави членки.

Взимайки предвид факта, че двете държави са изпълнили необходимите критерии, решението да се спре присъединяването им има тежко въздействие на самите държави и мобилността като цяло, по-конкретно на младите хора. Считат се за оправдани и разумни очаквания населението на България и Румъния да бъде включено като част от Шенген след десет години чакане и неуморна работа двете държави най-сетне да отговарят на условията да бъдат част от Съгласието за Шенген, като покриват всеки критерий за членство в Шенген, само за да бъдат възпряни без честни и обективни причини. Вярваме, че това създава негативен прецедент, където може да има дискриминация, както и негативен ефект срещу държава членка само поради политически решения, вместо да се подсигури практическото спазване и поддържане на ценностите на Европейския съюз.

По-конкретно, бихме искали да привлечем внимание към демография, която често няма достатъчно представителност и не е вземана предвид в дебата, касаещ влизането в Шенген на нова държава членка: младежта в афектираните държави. Негативните последствия на статуквото се разпростират в множество слоеве в живота на младите европейци, имайки дългосрочно влияние на тяхното благополучие и възможности. Ограничената мобилност на младите хора, произтичаща от това решение, е основният негативен ефект. То продължава да лишава младите от качествени образователни, професионални и културни изживявания и може да има значимо влияние на техния бъдещ просперитет и качество на живот. Това решение повлиява и множество други страни, като мобилни работещи младежи, туристи и публични администратори, които разчитат на принципа на свободно движение в Европейския съюз, едно от четирите свободи и основи на Съюза. Имайки предвид настоящите условия, младите хора на тези две държави няма да могат да добият достъп до същите права като други млади хора от други държави членки, които вече са част от Шенген. В допълнение, бюрократичните пречки и разходи служат за възпиране на участието на младите хора в инициативите и програмите на Европейския съюз, както и имат деградивно въздействие на икономиката на държавите членки и оперирането на вътрешния пазар на Европейския съюз.

Блокирането на Българската и Румънската кандидатура изпраща изключително опасно и негативно съобщения към правителствата и по-важно от това, гражданите и жителите на тези държави, а именно: една държава може да изпълни необходимите критерии или цели и независимо от това да бъде игнорирана и да не получава пропорционално и адекватно третиране. Това може да доведе до увеличаване на евроскептичните тенденции, подкопаващи кредабилитета на Европейския Съюз и еродирането на доверието от страна на младите граждани в Европейските институции. Освен това, може да разколебае други държави от преследването на Европейска интеграция, застрашавайки стабилитета и уединеността на региона. По-конкретно, бихме искали да подчертаем, че този тип решения тежат на раменете на младите и служат за обезкуражаване на техния активизъм и активно участие в гражданско общество. 

Организациите членове на Европейски младежи форум, в частност Национални младежки съвети и международни младежки организации изразяват своята подкрепа към гражданското общество, младите хора и младежките организации от България и Румъния, както и към всеки друг част от техния път към Шенгенското пространство и призовават : 

  • Съвета по правосъдие и вътрешни работи към Съвета на Европейския съюз да предприеме всички необходими мерки за приемането на решение относно окончателното завършване на присъединяването на България и Румъния към Шенген. 
  • Бъдещото трио председателстващи Съвета на Европейския съюз страни, състоящо се от Испания, Белгия и Унгария да подкрепи присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство като приоритизира въпроса в рамките на своите председателства и осигури пространство за адекватен дебат. 
  • Държавите членки да инициират широка дискусия и консултация за да бъде обсъдено как механизмите за вземане на решения по отношение на Шенгенското пространство могат да бъдат подобрени в близкото бъдеще, базирани на основните ценности на Европейския съюз и фокусирани върху важността да бъдат покрити определени критерии и ясно дефинирани процедури. 

 

 

Участието на НМФ в кръгла маса – “Работа за младите, младите на работа”

На 7 април, 2023 г. в хотел Хаят се проведе кръгла маса “Работа за младите, младите на работа”. Събитието беше по инициатива на ръководителя на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов. В дискусията участваха служебният вицепремиер Атанас Пеканов, министрите Крум Зарков (Министерство на правосъдието) , Александър Пенов (Министерство наА образованието и науката) и Весела Лечева (Министерство на младежта и спорта), Даниел Парушев (НПСС), Ивайло Илиев (СКП), Мирослав Цеков (НМФ), Евелина Славкова (Тренд), представители на синдикалните и работодателски организации.

По време на дискусиите, Петър Витанов посочи, че 18% от малдежите между 15-30 г. не търсят образование или работа, а това е полемичен фактор пред иконическото развитие на страната. 

"Всеки ден, в който не вземаме мерки за преодоляване на това предизвикателство, подпомагаме бедността, социалното разслоение и социалното изключване на уязвимите групи. Имаме относително ниски стойности на безработица сред младите хора в България, но имаме доста повече неактивни и индиферентни млади хора отколкото са средните нива в Европа"
Петър Витанов

Председателят на НМФ, Мирослав Цеков пък наблегна върху това, че средствата, които държавата планира за младежки политики намаляват систематично в последните 10 години. От почти 260 млн. през 2011 г. до малко над 80 млн. лв през 2020 г. Сериозен сигнал е, че въпреки че 3/4 от всички средства планирани за младежки политики в последните 10 години отиват за политики свързани с младежката заетост по данни на тренд 88% от хората смятат, че трябва да има повече политики насочени към безработните младежи, а 86% че трябва да има конкретни политики, насочени към младите хора от групата NEET. 

С оглед на тези проблеми е необходима реформа:

 

Национален младежки форум предлага за преодоляването им обособяване на ресор "Младеж" в самостоятелно министерство, което да консолидира основните дирекции отговорни за политиките за младежта и да разшири капацитета за планиране и изпълнение.
Мирослав Цеков

Ивайло Илиев, председателстващ Студентски клуб на политолога цитира годишния доклад „Българската младеж 2018-2019“ на Фондация Фридрих Еберт има откроени следните тенденции:

  • ниско политическо участие
  • Ниска мотивация за политическа кариера
  • Нисък интерес към политиката (7% към 2019)Средното образование не подпомага политическата ангажираност – гражданското образование е слабо.

    Именно от тази възраст започва адекватното участие на младите в гражданския и политическия живот. На база изводите от това, главната причина за младежката неудовлетвореност според данните на изследването обаче идва не толкова от общото състояние на демокрацията, колкото от възможностите за младежко участие, за младежка консумация на демокрацията.

Министър Лечева описа младежкото участие като "кръвоносна система" на демокрацията

В своята презентация „Младежите в гражданското общество“ министърът на младежта и спорта, Весела Лечева постави акцент върху профила на младите хора в България, младежкото участие в гражданските процеси и дейността на Министерството на младежта и спорта при реализиране на политиката за ангажиране, овластяване и включване на младежите в обществените процеси. „Поддържаме постоянен диалог с младите хора по отношение на техните потребности, желания и перспективи. Държавната политика за младежта е целенасочена и последователна дейност на държавата, общините, младежките организации и обществото за създаване на благоприятни условия за пълноценно личностно развитие на младежите, участието им в обществения и икономическия живот и приобщаването им към управлението на местно, областно и национално ниво“, каза в експозето си министър Весела Лечева. Министър Лечева коментира, че младежкото участие представлява „кръвоносната система“ на демокрацията, цели активното участие на младите хора в гражданските процеси, гласуване, търсене на съгласие, сдружаване и включване на умения за формулиране на обществения интерес. 

Декларация на УС на Национален млaдежки форум относно мястото на ресор “Младеж” цялостното осъществяване на държавната политика за младежта.

Относно: Мястото на ресор “Младеж” и цялостното осъществяване на държавната политика за младежта.

Национален младежки форум[1], в качеството си на Национален младежки съвет на Република България, настоява младежката политика, с оглед на своя хоризонтален характер и значимост в развитието на младите хора в Република България, да намери своето категорично място в политическия дневен ред като приоритет не само преди избори, но и след това.

Подчертаваме, че младежката политика следва да се разглежда като самостоятелен ресор със своята специфична проблематика и цели.

Настояваме за:

  1. Обособяване на самостоятелна парламентарна комисия по въпросите на децата и младежта в Народното събрание;
  2. Отделянето на държавната политика за младежта в самостоятелно министерство с необходимия човешки, финансов и експертен ресурс за осъществяване на пълноценни, последователни, ефективни, координирани политики за младите хора в страната.

Като отчитаме редица слабости при изпълнението на държавната политика за младежта в последните години:

  • Системно забавяне на внасянето и приемането на Годишните доклади за младежта по чл. 5 от Закона за младежта и Годишните планове за изпълнение на Националната стратегия за младежта[2][3].

От приемането на Закона за младежта през 2012 се наблюдава системно забавяне при внасянето и последващото приемане на годишните доклади за младежта по чл. 5. В допълнение, честите промени по структурата и съдържанието на доклада не позволяват пълноценно проследяване на ключови тенденции при младежите. Сходен проблем се наблюдава и при годишните планове и отчети за изпълнение на Националната стратегия за младежта.

  •  Последователното понижаване на общия размер средства за изпълнение на Националната стратегия за младежта в периода 2011-2020 г.
    При преглед на Годишните планове за изпълнение на Националната стратегия за младежта между 2011 и 2020 г. става ясно, че общият размер на инвестираните в младежка политика средства намалява систематично от малко над 259 млн. лв. (0.34% от БВП към 2011 г.) до малко над 80 млн. лв. през 2020 г. (0.07% от БВП към 2020 г.). Според отчетите повече от 75% от всичките средства за тези 10 години са насочени в изпълнението на Стратегически приоритет №1. (Приложение №1)
  • Липсата на ефективна координация на политиката за младежта на национално ниво и липса на взаимодействие с основния координационен орган – Националния консултативен съвет за младежта[4].

Въпреки че за последните 5 години в младежкия сектор се случват ключови процеси – края на действие на Национална стратегия за младежта 2010-2020, изработване на нова Национална стратегия за младежта, промени в Закона за младежта според публичнодостъпните данни в портала за консултативни съвети към Министерски съвет е проведено само 1 заседание на Националния консултативен съвет за младежта през декември 2020 г.[5] Няма данни да са провеждани заседания на Съвета при разработването на Годишните планове за младежта, обсъждане на Годишните доклади за младежта или за консултирането на други процеси, свързани с държавната политика за младежта до началото на 2023 г.

  • Липса на проследимост и измерване на резултатите от осъществяваната политика[6].

Към 2023 г. действието си са приключили 1 стратегически и 7 програмни документа в областта на държавната политика за младежта – Национална стратегия за младежта 2010-2020 г., Национална програма за младежта 2010-2015 и 2016-2020 г., както и 5-те едногодишни Национални програми за изпълнение на младежки дейности по чл.10А от Закона за хазарта. От изброените оценка на въздействието е осъществена единствено по отношение на изпълнението на Национална стратегия за младежта в периода 2010-2015 г., а впоследствие и до 2018 г. Окончателна оценка на въздействие на Стратегията и Програмите не е извършвана към днешна дата.

  • Стесняване на инструментариума при осъществяване на политиката за младежта и разполагаемите ресурси за осъществяване на координация от страна на Министерство на младежта и спорта. Намаляване на трайно ангажирания щатен персонал в ресорните дирекции на министерството.

В периода на изпълнение на Национална стратегия за младежта 2010-2020 г. е разработена само 1 нова национална програма за младежта по смисъла на чл. 7 от Закона за младежта – Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10А от Закона за хазарта през 2017 г. Същевременно в средата на периода на изпълнение на Национална програма за младежта 2016-2020 г. е прекратено действието на подпрограма 1 “Развитие на мрежата от младежки информационно-консултантски центрове (МИКЦ)“. Няма данни да е планирано създаването на нови програми или да е работено върху разширяване на настоящите.

Числеността на щатния персонал на д-я “Младежки политики”, както и размерът на разполагаеми средства за тяхната издръжка намаляват систематично за последните 10 години. Към момента има значителна диспропорция в числеността на служителите, ангажирани с младеж, спрямо общия брой служители на Министерството. Това води до невъзможност на служителите пълноценно да осъществяват пълния набор от задължения, свързани с координацията и изпълнението на държавната политика за младежта.

  • Свиване на младежкия сектор и слаби нива на младежко участие.

Липсват механизми за пълноценна подкрепа на младежките организации и структурите за младежко участие за развитие и съхранение на техния капацитет за представителство на и работа с младите хора на терен. Отсъстват и механизми за гарантиране на структурираното и регулярно младежко участие във всички фази на осъществяване на младежката политика.

Въпреки че младежкото участие е прокламирано като цел и законов принцип на държавната политика за младежта (чл. 2 и чл. 3, т.5 от Закона за младежта) данните за степента на включване на младежите при планиране, изпълнение и оценка на политиките не се събират целенасочено и последователно и в този смисъл трудно може да се направи пълна оценка за степента и ефективността на младежкото участие.

  • Неефективна децентрализация на младежката политика.

Няма налична обобщена информация за състоянието на младежката политика по места на централно ниво, а общините не успяват да предоставят пълната информация за осъществяваните от тях политики.[7] Преглед на публичнодостъпната информация показва, че една 1 на всеки 10 общини има изготвена общинска стратегия за младежта и работещ консултативен младежки съвет[8].

  • Отсъствие на задълбочен парламентарен дебат за значението, важността и изпълнението на младежката политика.

Анализ на дейността на Парламентарната комисия по въпросите за децата, младежта и спорта в периода от приемането на Закона за младежта през 2012 г. до момента показва, че едва 1 на всеки 10 обсъдени теми има пряко отношение към политиката за младежта.

Като препотвърждаваме, че за ефективното, ефикасно и пълноценно осъществяване на държавната политика за младежта са необходими покритие, капацитет, компетентност, координация и ресурс.[9]

Призоваваме за промяна на парадигмата при осъществяване на държавната политика за младежта и обръщането на необходимото внимание на ресор “Младеж” в рамките на законодателната и изпълнителната власт.

Отбелязваме, че признаването на младежките организации и структури и подкрепата за тях, като се гарантира благоприятна среда на всички равнища, е особено необходимо за ефективното, съдържателно и устойчиво участие на младите хора в процесите на вземане на решения.[10]

Отправяме покана за провеждане на среща с лидерите и ръководствата на парламентарнопредставените партии и коалиции в 49-ото Народно събрание в най-кратък срок, по време на която да обсъдим цялостното състояние на младежката политика в страната и възможни съвместни решения на основните проблеми в сектора.

 

МИРОСЛАВ ЦЕКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ №1: Планирани разходи за изпълнение на Национална стратегия за младежта 2010-2020 г. в периода 2011-2020 г.

Източник: Годишни планове и отчети за изпълнение на Национална стратегия за младежта 2010-2020 г. за периода 2011-2020 г.

——————————————

[1] Национален младежки форум /НМФ/ е най-голямата платформа на младежки организации в България, която включва в състава си над 30 младежки организации и структури от цялата страна. Основната мисия на организацията е да изведе на преден план ролята и значението на младежките организации и младежката политика в развитието и създаването на активни и компетентни млади хора, които могат да се реализират и допринесат за едно проспериращо общество. Национален младежки форум е пълноправен член на Европейски младежки форум и е със статут на Национален младежки съвет на България. В дългогодишната си работа Национален младежки форум се застъпва за ефективното младежко овластяване и качествено младежко участие в обществено-политическите процеси на местно, национално и регионално ниво.

[2] Доклад от извършена последваща оценка на въздействието на Закона за младежта, Адвокатско дружество “Попов, Арнаудов и партньори”, 2020 г., София

[3] Младежката политика в България – възможности и предизвикателства, Фондация Фридрих Еберт, 2020 г., София

[4] Пак там.

[5] През януари 2023 г. е проведено заседание на НКСМ. Протокол от заседанието все още не е наличен.

[6] Младежката политика в България – предизвикателства и перспективи, Фондация Фридрих Еберт, 2020 г., София

[7] Доклад от извършена последваща оценка на въздействието на Закона за младежта, Адвокатско дружество “Попов, Арнаудов и партньори”, 2020 г., София

[8] Наръчник за местна младежка политика, Национален младежки форум, София 2022 г.

[9] Williamson, H., Supporting young people in Europe : Principles, policy, practice, Council of Europe 2002, стр. 35

[10] Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета относно Укрепване на многостепенното управление при насърчаване на участието на младите хора в процесите на вземане на решения., 8766/21, 17.05.2021 г., Брюксел

Какво се случи на обучението “Мрежата на активистите” в Стара Загора

От 24 до 26-ти март вплетохме ученици и студенти в “Мрежата на активистите” и ги въвлякохме в работилници и лекции. Обучението се състоя в Международен младежки център Стара Загора, а въвлечените бяха представители от Национален младежки форум, участници от Стара Загора и ралзични краища на страната.
Обучението водеха Розалина Недкова и Виктор Тенев от звено обучители на НМФ.

В програмата на тридневното обучение участниците се запознаха с ролята на активиста и  минаха през различни сесии, като започнаха с идентифициране на собствената си мотивация за мисия и кауза. Получиха насоки за разрабтоването на своя собствена кампания и проектираха нейните фази, етапи на провеждане.

През април месец те ще се срещнат с други групи от “Мрежата на активистите”, които паралелно с тях развиваха своите собствени кампании и с които заедно ще опитат да надградят и придадат финална визия на своята работа.

Международния младежки център предостави не само пространства за провеждането на обучителните сесии, но и настани участниците за целия престой на събитието. Във времето, в което “активистите” не бяха в обучителна сесия, бяха въвлечени в куизове, игри и дискусии.

Събитието е част от поредицата “Мрежата на активистите”, която има за цел да вдъхнови и подпомогне младежкото и гражданско участие при предстоящите европейски избори, да напомни за необходимостта от разпознаване на проблеми и да провокира инициативността на младите за тяхното разрешаване.

Какво обещаха политиците след 2-и април

На 21.03.2023 (вторник) в Аулата на Софийски университет „Св. Климент Охридски” се проведе предизборен дебат на тема „България и младите след 2-и април” под надслов „Защо гласувам въобще?”. Събитието въвлече в конструктивен диалог представители от политическите партии и коалиции – „ГЕРБ-СДС”, „Продължаваме промяната – Демократична България”, „Български възход”, „Има такъв народ” и „Левицата!” пред над 100 студенти и интересуващи се граждани. Дебатът беше част от инициативата Лигата на младите гласоподаватели”.

Участниците, кандидати за народни представители, бяха: 

    • Георг Георгиев и Димитър Вучев от „ГЕРБ-СДС”
    • Илина Мутафчиева и Александра Стеркова от „Продължаваме промяната – Демократична България”
    • Даниела Дашева и Мария Мерджанова от „Български възход”.
    • Павела Митова и Виктория Малева от „Има такъв народ”
    • Валери Жаблянов и Боряна Петкова от „Левицата

Покана за участие беше отправена и към ПП ,,Възраждане”, ПK ,,БСП” и ПП ,,ДПС”, които не изпратиха участници в дебата.

Сред обсъжданите теми и проблеми в рамките на дебата бяха въвеждането на еврото, перспективите за членство на България в Шенген, инициираните референдуми, правосъдната реформа, промените в Изборния кодекс. Разгледан е и въпросът „Ще има ли редовно правителство в рамките на 49-ото Народно събрание и каква ще бъде неговата формула?.

Водещ и модератор на дебата беше Адела Бозмарова, заместник-председател на Национален младежки форум. Организаторите откриха с въвеждащи думи, с които целяха да призоват политиците и кандидат-депутатите към дискусия, изцяло насочена към младите гласоподаватели.

Председателят на Национален младежки форум, Мирослав Цеков, обърна внимание на това какво е генералното отношение към младите от страна на политиците през последните години.
“За съжаление политиката за младежта така и не получава своето централно място в политическия дневен ред. От 272 заседания на Комисията за децата, младежта и спорта около 10 % от времето и обсъжданите теми засягат младите хора.”

“Мислете за голямата България и как я виждате, младите хора тук в тази зала. Мислете за амбицията на младите хора тук и я сравнете със стотиците млади в страната, защото младите хора заслужават предвидимост в бъдеще и вяра в по-добра България”, напомни председателят на Студентски клуб на политолога, Ивайло Илиев.

“Всички знаем за неимоверно важното взаимодействие между вътрешната и външната политика и сме наясно, че за да може България да преследва интересите си на международната сцена и да води стабилна и успешна политика, е необходимо да има стабилно и успешно постоянно правителство.” подчерта председателят на САИМО, Диан Генов.

В хода на дебата кандидатите за народни представители споделиха следното:

Павела Митова уточни по въпроса за президентската република, че след успешно събиране на необходимите подписи за референдума ще се инициира дебат за формата на президентска република. Основната цел в момента е чрез промените да се укрепи разделението на властите, а не като досега законодателната власт фактически да се подчинява на министър-председателя.

На въпроса за това какви реформи са нужни в МВнР – необходимо е приемането на Национална стратегия за външната политика на България, както и административни реформи във ведомството.

На допълващ въпрос за инвестициите в регионите, Илина Мутафчиева допълни, че въпреки тежките цени за електроенергия за предприятията, те ще са възможни, когато има равни средства за Северна и Южна България. Необходимо е и подобряване връзките с влак посредством БДЖ и изграждането на повече фотоволтаици.

Въпросът за стипендиите и финансовото положение на студентите предизвика различни отговори.

Георг Георгиев обърна внимание, че стипендиите не са предназначени да бъдат основен източник на доходи. Наблегна на нуждата от политики, които да приобщят 160 000 млади хора, които не работят, не учат и не се обучават в пазара на труда.

Даниела Дашева спомена, че основна задача е качественото образование. “Важно е да се обърне внимание на психосоциалната страна на политическите проблеми и да има обществен дебат. Трябва да има конструктивен дебат в обществото по темата за присъединяването към еврозоната.”

Валери Жаблянов счете, че са необходими реформи в начина на финансиране на висшите училища и броя на държавните висши училища.

Публиката, състояща се предимно от младежи и студенти, се включи, задавайки въпроси към политиците, сред които “Къде са червените линии за съставяне на правителство и какво са готови двете челни формации да направят?, “Посочете една политика, засягаща младите хора, която считате за най-важна.”, “Означава ли дигитализирането на здравеопазването, че възрастните ще имат ограничен достъп до него?”.

 

 „Лигата на младите гласоподаватели“ е установена през годините инициатива на Национален младежки форум, Студентски клуб на политолога и Студентска асоциация за изследване на международните отношения. Нейна основна мисия е да помогне на младите хора да вземат своя информиран избор в своето демократично участие, да скъси дистанцията между тях и политиците, посредством дебати, обобщени програми, интервюта, дискусии и сходни събития. 

Стара Загора ще е домакин на тридневното събитие „Level UP“

В периода 24-26 март Младежкия център в Стара Загора ще е домакин на тридневното събитие „Level UP“ към инициативата Activist Network (Мрежата на активистите). 

Какво представлява мрежата на активистите?

Целта е да бъдат обучени ученици в това как да водят успешни кампании, да подкрепят своите организации, мисии, каузи, ученически/студентски съвети. Идеята е да се стимулира младежката игра.

Това е инициатива на Национален младежки форум и по съвместен проект с Европейски младежки форум. Основата на проекта е да се вдъхнови и подпомогне младежкото и гражданско участие при предстоящите европейски избори. 

Ако ти:
✔ Си активен/а във или извън училище
✔ Имаш интерес към младежко и гражданско участие
✔ Искаш да организираш и да участваш в интересни събития
✔ Искаш да си част от голям отбор с ангажирани млади хора

 
✅ Мрежата на активистите е точно за теб!
 
Събитието е отворено за хора от цялата страна, като разходите за транспорт и настаняване СЕ ПОКРИВАТ от организатора.

Какви са темите?

Първо ще ви въведем в това каква е ролята на активиста и ще ви запознаем по-подробно с това какво представлява активизмът и как ние да се включим.

След това ще се вгледаме в нашата страст и какъв е пътят към личната кауза

После ще се обърнем към заобикалящия ни свят. Ще задълбочим в проблемите на нашата общност и ще засегнем особеностите на средата. Ще научим за вдъхновяващи примери как хора са постигнали успех с демократично участие.

Следващата тема е за мотивацията и разума – тук ще се фокусираме кърху това как да измерваме своя успех и да стимулираме себе си и околните към развитие.

После ще поработим над това как да развиваме кампания и мрежа около посланието, да си отговаряме на въпросите “Как правим всичко?”, “С кого?”, “За кого?” и да не забравяме въпроса “Защо?”.  Хората подкрепят кампании, които им говорят, така че трябва да се научим да говорим на този език.

Какво ще получиш от обучението?

✔ Ще имаш повече знания за активизма и Европейския съюз
✔ Ще научиш как да привличаш съмишленици и доброволци за твоите идеи
✔ Ще разбереш как да намираш партньори и спонсори
✔ Ще знаеш как да се грижиш по-добре за себе си и своя екип
✔ Ще научиш стъпките за това как се планира и провежда кампания за важна за теб каузa

❔ При въпроси, може да се свържеш с нас:
secretariat@nmf.bg, 0876 30 60 49

events@nmf.bg, 0890 50 81 22

Очакваме те! 👋

Мрежата на активистите започва през март

Какво е мрежата на активистите?

Целта е да бъдат обучени ученици, студенти, младежи в това как да водят успешни кампании, да подкрепят своите организации, мисии, каузи, ученически/студентски съвети. Идеята е да се стимулира малдежкат аи гра

Това е инициатива на Национален младежки форум и по съвместен проект с Европейски младежки форум. Идеята е да се вдъхнови и подпомогне младежкото и гражданско участие при предстоящите европейски избори. 

Кой може да участва?

Ако ти

✔ Си активен/а във или извън училище
✔ Имаш интерес към младежко и гражданско участие
✔ Искаш да организираш и да участваш в интересни събития
✔ Искаш да си част от голям отбор с ангажирани млади хора
 
✅ Мрежата на активистите е точно за теб!

Какви са темите?

Въведение: Аз в ролята на активист

Първата стъпка е създаването на основа сред групата: разбиране. Важно е да се проучи споделеното определение за активизъм и гражданско участие, а също така да се сподели и разбере в контекста на техния живот как и къде те са граждански активни. Това е добър повод за размисъл, за да се разбере и концептуализира обхватът на следващите 9 сесии на обучението.
Също така ще установим разбиране за самостоятелна индивидуална работа, за да разберем увереността, способностите и пропуските в знанията в областта на активизма, като разберем как в лично качество следващите 10 сесии могат да бъдат приложени към техните индивидуални обстоятелства. 

 

Страстта ми: Пътят към личната кауза

Първата сесия е посветена на активизма. Втората сесия ще посветим на проучване на вашата цел. Важно е да разберете всички въпроси, които са важни за вас, как те се пресичат, как да формулирате мисленето си по въпросите, как да разберете и проучите какво е заложено на карта, какви са решенията, които подкрепяте, и как да обедините цялото си мислене, за да образувате нещо полезно за вас.

Общността ми: Особености на средата

Ти не сте единственият играч в играта и да промениш света сам не е лесно. Разберете кой какво прави по въпросите, които ви вълнуват, и как влияе. Научете за проблемите във вашата общност, за вдъхновяващи примери за това как хората са постигнали успех с демократичното участие и разберете къде се вписвате в променящия се пейзаж на проблема, който ви вълнува.

Мотивация и разум

Вие сте активист, но можете да бъдете ефективен само ако се грижите за себе си и за хората около вас. Умората на активистите е реална и засяга всички нас. Да се бориш за каузата си и да не виждаш напредък е тежко, така че нека разберем как можем да измерваме успеха си, да награждаваме себе си и другите, когато направим пробив, и да се уверим, че разбираме натиска от това как активизмът влияе на нас и на другите.

Моите инструменти: Развиване на кампания (Част 1)

Невинаги е лесно да формулирате това, което правите. За да разберем как можем да постигнем целите си, е добре да знаем какво вече съществува, кое е успешно и кое не, както и с кого разговаряме, за да можем да предадем проблемите, които наистина ни вълнуват, на хората, които имат властта да ги променят.

Моите инструменти: Мрежа около посланието (Част 2)

(Как го правим?)

Каква е вашата кампания? Чудесно е, че имате своя кауза, но ако искате да направите нещо за нея, трябва да изградите кампания. Независимо дали започвате нещо сами, или се присъединявате към други, ще трябва да се научите как да постигате желаното въздействие чрез учене чрез правене, а също и чрез провали. И това е нормално. Научете какви инструменти могат да се използват, различни методи за гражданско участие. Как да планирате тези дейности? Какво трябва да вземете предвид? Кои методи работят най-добре във всяка ситуация? Това е мястото, където ще проучим какво правим.

Моят отзвук: Комуникиране на кампания

(С кого го правим?)

Знаете какво има, но е важно да можете да създадете свой собствен уникален начин на ангажиране. Трябва да изградите своя собствена мрежа от експерти, колеги и организации. Ще разберем как да намерите други, които да се присъединят към вас, как да съберете подкрепа и как да организирате себе си и другите.

Моите инструменти: Управление на кампания (Част 3)

(Системи за поддържане на живота)

Трябва да продължите кампанията си, а след като я стартирате, трябва да я поддържате. Научете как да управлявате кампанията – от финансирането до организирането, управлението и логистиката. Зад една кампания има много неща, които я правят възможна. Трябва да разберем всички дейности, върху които се гради една кампания.

За кого я правим?
Измерване на въздействието
Симулация с основните заинтересовани страни/целеви групи (ролева игра)

оформите комуникациите си, как да откриете посланията си, как да откриете гласа си? Да се отличите от другите кампании, да се чуе гласът ви сред шума – трябва да разберем как да пробием и да предадем посланието си. Трябва да разберем как да формулираме това, което искаме да кажем, и как да го фокусираме. Хората подкрепят кампании, които им говорят, така че трябва да се научим да говорим на този език.

Избери си дали да идваш само  през делничните или през почивните дни. 
Ако идваш на делничните, не е необходимо да присъстваш на тези в почивните дни и обратното. 

Делничните ще се провеждат на ул. “Христо Белчев” 3, а тези в почивните дни ще се провеждат в StudyHub,  ул. Жак Натан 10.

Двата адреса са в София!

ПЕТА ЧАСТ
Заключително събитие – 10 АПРИЛ

📢 Заключително целодневно обучение, 10 април в Дома на Европа (ул. “Георги С. Раковски” № 124)

За целодневното обучение на 10 април ще подготвим извинителни бележки за теиз, коит са ученици.

ВАЖНО, за да присъстваш на заключителното събитие е необходимо да си присъствал на всяка част от гореспоменатите четири части.

ВАЖНО:
Разходи за транспорт и настаняване на участници извън София НЕ СА предвидени.  Това ще е възможно на следващо изнесено събитие на Activist Network, на което участниците могат да бъдат настанени и за тях ще има предвиден транспорт. Следете страницата ни! 

Какво ще получиш от обученията?

✔ Ще имаш повече знания за активизма и Европейския съюз
✔ Ще научиш как да привличаш съмишленици и доброволци за твоите идеи
✔ Ще разбереш как да намираш партньори и спонсори
✔ Ще знаеш как да се грижиш по-добре за себе си и своя екип
✔ Ще научиш стъпките за това как се планира и провежда кампания за важна за теб каузa

❔ При въпроси, може да се свържеш с нас:
secretariat@nmf.bg, 0876 30 60 49

events@nmf.bg, 0890 50 81 22

Очакваме те! 👋