СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ
Относно: Проект на Наредба за условията и реда за финансиране на проекти по национални програми за младежта
Национален младежки форум приветства изработването на нова Наредба за условията и реда за финансиране на проекти по националните програми за младежта. Националните програми за младежта по чл.7 от Закона за младежта се явяват основния финансов механизъм ”в изпълнение на Националната стратегия за младежта” и в този смисъл на целенасочената държавна политика за младежта.
Необходимостта от актуализация на националните програми за младежта, която да стъпва на оценка от предходните периоди, така че да се виждат отчетените настъпили промени, е изведена в експертен доклад на организацията от 2020 г. и това неминуемо преминава и през усъвършенстването на текстовете на Наредбата за условията и реда за финансиране на проекти по националните програми за младежта.
1. Предварителна оценка на въздействието
На първо място следва да се отбележи, че в публикувания пакет документи за обществени консултации отсъства изискуемата съгласно чл. 20 от Закона за нормативните актове предварителна оценка на въздействието. Това не позволява да бъде направена преценка дали са оценени възможните положителни и отрицателни последствия, които новият поднормативен акт ще предизвикат върху различните заинтересовани страни.
Предвид обекта на наредбата и нейната важност, като ПНА регламентиращ единствените централизирани финансови инструменти за осъществяване на младежката политика, настояваме преди предприемането на следващи стъпки по приемането и прилагането на Наредбата, да бъде извършена необходимата ОВ в най-кратък срок.
2. Утвърждаване на националните програми за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (Чл.3 ал.2)
Хоризонталният характер на младежката политика обуславя необходимостта от висока степен на междусекторна координация и съгласуваност при планирането и изпълнението на държавната политика. Поради това при приемането на Закона за младежта през 2012 г. е предвидено в изпълнение на Националната стратегия за младежта Министерският съвет да приема национални програми за младежта по предложение на министъра на младежта и спорта.
Според чл. 8, ал. 3 от Закона за младежта основен предмет на Наредбата са условията и редът за финансиране по националните програми за младежта, но не и определянето на отговорният за тяхното приемане орган.
Чл. 10а от Закона за хазарта ясно посочва, че разходването на средствата постъпващи в бюджета на Министерство на младежта и спорта под формата на трансфер от Национална агенция по приходите се осъществява съгласно наредбата по чл. 8 от Закона за младежта. Така посочено, средствата би следвало да се използват за постигане на целите на Националната стратегия за младежта посредством националните програми за младежта по чл. 7 от ЗМ.
Въпреки обособяването на самостоятелна Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта, съгласно действащата нормативна уредба тя попада в обхвата на чл. 7 от ЗМ и следва да се приема от Министерски съвет по предложение на Министъра на младежта и спорта.
Считаме, че предложеният текст на чл. 3 ал.2 от Проекта на Наредбата следва да отпадне, с оглед на това, че влиза в противоречие с текста на чл. 7 на Закона за младежта. Текстът на ал. 1 дава посочва достатъчно ясно отговорната за приемането на програмите институция.
3. Възможност за кандидатстване от страна на неформални младежки групи (чл. 5)
Считаме, че възможността за предоставяне на финансови средства по националните програми за младежта трябва да бъде предвидена по принцип и ограничаването ѝ “в случай определени от министъра на младежта и спорта” създава предпоставката за лимитиране на достъпа до този ресурс на младежи от НФГ, каквато тенденция се наблюдаваше в последните години. В тази връзка предлагаме отпадане на разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от проекта на Наредбата.
4. Ограничаването на кръга организации допустими за финансиране (чл.6 т.2)
Считаме, че разпоредбата на чл.6 т.2 недопускаща по принцип кандидатстването на една организация, която изпълнява проект по друга програма администрирана от Министерство на младежта и спорта за рестриктивна. Средствата по програмата следва да се предоставят на база на качеството на постъпилите проектни предложения, като се стреми ограничаването на повтарящи се по своето съдържание проекти и/или повтарянето на едни и същи проектни предложения в последователни години. (Сходно на практиката по програма Еразъм+).
В случай, че определено проектно предложение попадащо в горната хипотеза има съществен принос за изпълнението на целите на държавната политика за младежта в бъдеще може и следва да се обмисли механизъм за предоставяне на подкрепа във формата на т.нар. “lump – sum grants” администрирани от Европейската комисия за обезпечаване например на Диалога на Европейския съюз по въпросите за младежта и платформата “Youth wiki”.
В допълнение считаме, че диференцирането на бенефициентите на средства по програмата следва да се случва на базата на типове организации (младежки, спортни и т.н.), с приоритет върху финансирането на проекти на младежки организации по смисъла на чл. 19 от Закона за младежта.
5. Електронно кандидатстване и ограничаване на административната тежест за кандидатстващите организации (чл. 8-10)
Отчитаме като положително преминаването към електронна система за администриране на проектите по националните програми за младежта.
Приветстваме предприетите стъпки за намаляване на административната тежест при кандидатстване по програмите и намираме за положително предоставянето на възможност за допълнително допълване на проектната документация в случай на непълноти на етап кандидатстване.
Предлагаме текстът на чл.10, ал. 2 да се допълни по следния начин:
Чл. 10, ал.2 Регистърът по ал. 1 се поддържа от специализирана дирекция на Министерство на младежта и спорта и съдържа наименование на проектите, кратко описание на проекта и предвидените дейности, идентификационни номера по програмата, както и информация за актуалния им статус.
Считаме, че §9 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата следва да предвижда възможност подаване на проектните предложения на хартиен носител само и единствено в случаите, когато обективни обстоятелства възпрепятстват използването на електронната платформа.
6. Включване на външни експерти в оценителните комисии (чл. 11)
Участието на външни експерти със специфични опит и експертиза е ключово за безпристрастното и пълноценно разглеждане на постъпилите проектни предложения. Това е практика наложила се в редица програми администрирани от публични и частни оператори – Програма Еразъм+ и програма “Европейски корпус за солидарност”, фонд “Активни граждани”; Програма “Европа” към Столична община и др.
Практиката в последните години доказва, че въпреки регламентираната възможност за участие на външни експерти, Министерство на младежта и спорта провежда оценката на проектните предложения посредством комисия съставена единствено от служители на ведомството.
Считаме, че за да се постигне желаната прозрачност и ефективност на оценъчния процес, Наредбата следва да наложи задължително включване на външни експерти в комисията за оценка, както на етап кандидатстване, така и на етап отчитане. (чл. 11 ал. 3 и чл.21 ал. 1).
Отчитаме като положително регламентирането на процеса по подбор на външните експерти (чл.11 ал.4) и публикуването на техния списък (чл.11 ал.5) в публикувания проект на Наредбата.
7. Отхвърляне на проектни предложения по преценка на министъра на младежта и спорта (чл. 12)
Финансирането на съответните конкретни предложения не следва да бъде ограничавано по преценка на министъра на младежта и спорта, тъй като това създава предпоставка за субективно отношение към дадени проекти и организации. Считаме, че основанията за отхвърляне на проектното предложения следва да бъдат ясно и изчерпателно изброени в текстовете на наредбата и указанията на съответната програма. В тази връзка предлагаме текстът на чл.12 ал. 4 да отпаднат от Наредбата.
8. Срок за предоставяне на документи от страна на неформални младежки групи (чл. 14 ал. 2)
Предлагаме срокът за предоставяне на документите от страна на одобрените неформални младежки групи по чл. 14, ал. 2 да бъде удължен от 7 на 14 дни, предвид по-ниската степен на организираност на представителите на същите и по-ниският административен капацитет за сметка на младежките организации.
В заключение представеният проект на Наредба предвижда подобряване на част от текстовете на досега действащият ПНА, но същевременно оставя нерешени и някои от основните слабости изложени в т.2 и т.3 на настоящото становище.
Считаме, че преди предприемане на следващи стъпки за приемането на Наредбата, следва да бъде извършена задълбочена оценка на въздействието, както и да бъде отделено необходимото внимание за преформулиране на посочените по-горе в становището текстове.
Младежки организации от цялата страна
Европейски парламент
