Национална среща “В ритъма на гражданското общество”

От 18.04 до 19.04 в Национален STEM център се проведe Национална среща “В ритъма на гражданското общество”, която Национален младежки форум (НМФ) организира съвместно с Форум гражданско участие (ФГУ). Целта на Националната среща “В ритъма на гражданското общество” беше обмен на добри практики, запознаване на мрежите на Национален младежки форум и Форум Гражданско Участие и активен диалог между гражданското общество и властта.

В първия ден открихме събитието с панел “Истории за малки и големи”, където предходни и настоящи представители на НМФ и ФГУ, в лицето на Емилия Лисичкова (един от учредителите на ФГУ),  Георги Петров (настоящ директор на ФГУ) , Костадин Грибачев (един от учредителите на НМФ) , Атанас Г. Радев (настоящ председателна НМФ) разказаха за учредяването на организациите, както и споделиха за настоящата дейност и какво предстои. По време на разговора участниците споделиха както за хубавите моменти и силните години на организациите, така и за тежките периоди и моментите на криза. 

“Целта на създаването на ФГУ беше утвърждаването на гражданското участие в процеса на вземане на решения,  въздействие върху властимащите и активна работа с тях. На срещата за учредяването на Форум гражданско участие през 2009 г. присъстваха  46 организации, една година по-късно се включиха още 32 и така през 2010 година членската маса се състоеше от 78 организации.” , сподели Емилия Лисичкова.

“Ще повярвам, когато видя. Вярвам, че трябва ние да покажем, за да може другите да видят. Нашата работа е да не се отказваме, за да може тези след нас да видят, че това може да стане. Важно е да се каже, че при учредяването на организация, никой не го прави за себе си, това се прави за обществото.” – заяви Костадин Грибачев

На въпроса каква е настоящата  визия за мандата, настоящите представители на мрежовите организации споделихa:

“Големият ни стремеж в момента е разговора за мястото на ресор “Младеж”. Приоритет ни е и работата на терен, защото това е нещото което дава резултат. Ние сме ситуирани в София, но това което е в София, не е в останалата част на държавата.” – каза Атанас Г. Радев

“Важно ни е всеки да разбере това как може да е активен гражданин, какво значи това и колко е важно както за твоя живот, така и за този на идните поколения.” , заяви Георги Петров.

През втория ден от Националната среща (19.04) участниците започнаха с активност, в която изразяваха мненията си по въпроси, засягащи гражданското общество и ангажираността му. След това Ива Иванова и Христо Радославов запознаха присъстващите с общата инициатива на НМФ и ФГУ, по повод предстящите Европейски избори, а именно “Избери бъдещето, гласувай сега.”. Към нея има страница и календар за събития, създадени с цел координация и по-голяма информираност между организациите и обществото. 

В последствие Адела Бозмарова (член на ПКАЗ) представи изготвения Манифест от Постоянна комисия Анализи и застъпничество, който има за цел да отправи исканията на гражданските организации към кандидатите за евродепутати. В дискусия двете мрежи дадоха обратна връзка по документа и препоръките си.

В панела “В ритъма на гражданското общество” представители на гражданското общество, медиите, местната и националната власт дискутираха помежду си. Тези четири групи бяха представени от д-р Лилия Еленкова (доктор по политически науки), инж. Огнян Атанасов (кмет на Община Кюстендил, бивш председател на Камарата на инженерите),Тодор Пантилеев (репортер от Дарик и част от изпълнителен съвет на БМЧК) и приставащите членове на граждански организации. По време на панела се обсъдиха темитe:

  • Каква е настоящата ситуация за гражданското общество?
  • Пред какви трудности сме изправени и как да ги преодолеем?
  • Какви са възможностите за преодоляване на трудностите и за надграждане?

    “Една от големите ни трудности са нивата на компетентност и това, че понякога гражданското общество е по-добре подготвено от изпълнителната власт.  Имаме проблем с почтеността, критичното мислене и мотивацията.”
    – заяви д-р Еленкова.

В заключение от дискусията обобщихме, че са необходими проучвания за измерване на общественото мнение, нужди и интереси и подобряване на капацитета и компетентността.