СТАНОВИЩЕ относно Доклад за младежта 2021-2022
/in Новини, Първа страница /by Hristo RadoslavovBG02-028-28032024
ДО
Г-ЖА НЕБИЕ КАБАК
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, СЕМЕЙСТВОТО, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА
КОМИСИЯ ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА
49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н КОСТАДИН АНГЕЛОВ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н БОЖИДАР БОЖАНОВ
КОМИСИЯ ПО ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ИНФОРМАЦИОНН ТЕХНОЛОГИИ
49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н ВАЛЕНТИН ТОНЧЕВ
КОМИСИЯ ЗА ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н НИКОЛАЙ НАНКОВ
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ
СТАНОВИЩЕ
Относно: Доклад за младежта 2021-2022 г.
Национален младежки форум, в синхрон с последователната си позиция за нуждата от подобряване на политиките за младежта и осъществяване на политики, базирани на данни, отбелязва следното:
Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за младежта, Докладът за младежта следва да включва измененията и тенденциите в социално-икономическото положение на младежите през съответния двегодишен период в областите, посочени в ал. 4.
Освен това, в синхрон с позицията, заета при обсъждането на промените в Закона за младежта, считаме, че Докладът следва да послужи като аргумент и инструмент за иницииране на нови и надграждане и развитие на съществуващите политики за младите хора в страната.
Именно поради това е от първостепенна важност той да очертава пълната картина по отношение на състоянието на младите хора в страната, както и състоянието и предизвикателствата пред основните заинтересовани страни в политиката за младежта – т.нар. младежки сектор (организации, младежки центрове, институции ангажирани с политиките и т.н.) Също така е от особена важност данните, изложени в Доклада, да са пълни и достоверни, за да могат да бъдат устойчива отправна точка при разработването на бъдещи политики.
В тази връзка отбелязваме, че в съдържанието на представения документ е отделено сериозно внимание на описването на осъществяваните политики, описване на съдържанието на стратегически и програмни документи. Същевременно отсъстват релевантни данни и категорична оценка за проблемите в някои от тематичните области:
Тематична област „Образование” – част „Неформално образование“
В рамките на тематичната област, въпреки множеството проведени дискусии в последните 2 години за ролята на младежките центрове в политиката за младежта, както и конкретното им значение за предоставянето на услуги за свободното време на младите хора и по-конкретно възможности за неформално обучение, те въобще не са споменати в Доклада за младежта. Не се споменават и докладите от последните две кръгли маси по темата нито по отношение на обхват и въздействие, нито в контекста на предизвикателствата пред тяхното финансово обезпечаване. Не се споменава и перспективата за разширяването на мрежата им във връзка с планираните инвестиции в Националния план за възстановяване и устойчивост. Нещо повече, в текста на Доклада „младежки център” не се споменава нито веднъж.
Не е регистриран и приносът на младежките организации и организациите работещи със и за млади хора като доставчици на неформално обучение, дори само в контекста на двете национални програми за младежта.
Тематична област „Информираност и дигитални умения”
Работата на Националната работна група за младежка работа към Министерството на младежта и спорта е разгледана в рамките на ТО „Информираност и дигитални умения”, към която предметът на групата няма пряко отношение, като считаме, че нейното естествено място е по-скоро в рамките на ТО1 „Образование” или ТО 7 „Младежки организации”. Освен това не са изведени препоръките и резултатите от функционирането ѝ, които биха могли да послужат за инициирането на ключови промени в политиките, касаещи младежката работа, които са обобщени в два доклада за дейността на работната група – 1 за 2022 г. и 1 за 2023 г. Не е отразена и промяната на първоначалния предмет на дейност на работната група спрямо този при нейното формиране през 2022 г. и връзката ѝ с постигането на стратегически приоритет №4 на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г.
Тематична област „Равенство и приобщаване”
В тематична област „Равенство и приобщаване” са изведени данни по отношение на ангажираността, участието и овластяването на младите хора, както и засилване на чувството им за принадлежност към Европейския съюз.
Сред разгледаните в областта въпроси отсъстват ключови теми като ученическото и студентското самоуправление, ангажираността и участието на младите хора в процесите на вземане на решение на местно ниво в рамките на Консултативните съвети за младежта, както и участието и ангажирането на млади хора и представители на заинтересованите страни в консултативни органи на национално ниво, например Обществения съвет по въпросите за младежта към Министъра на младежта и спорта.
В контекста на засилването на чувството за принадлежност към ЕС, намираме за необяснимо тоталното отсъствие на информация за Диалога на ЕС по въпросите за младежта – процес, реализиран чрез успешна хоризонтална координация в рамките на Националната работна група към Министерство на младежта и спорта, с участието както на институции, така и на младежки организации. Процес, който в рамките на разглеждания период постига конкретни резултати и се развива непрестанно, като е изтъкван като добра практика в рамките на заседания на Съвета на министрите в сектор „Младеж” към ЕС. Свидетелство за значението на процеса са данните във Флаш Барометър „Младеж” 2022 г. на ЕС, които показват, че България е една от страните с най-висок дял младежи, възприемащи Диалога на ЕС като работещ инструмент за младежко участие.
Тематична област „Младежки организации”
Редица проучвания на Съвета на Европа, Европейската комисия, Европейски младежки форум и други организации и институции отбелязаха сериозното негативно въздействие на пандемията от COVID-19 върху младежкия сектор в Европа. Същото, в известна степен, се потвърждава и от данните от посоченото в Доклада проучване.
Въпреки това, следва да се отбележи, че посочената тематична област е с най-малък обем от целия Доклад, като не съдържа категорични данни за предизвикателствата, пред които са изправени младежките организации, и степента, в която трудните социално-икономически условия са повлияли на работата им с младежи на терен.
Нещо повече, в частта с изводите от Доклада се посочва, че „относно равенството и приобщаването, докладът отчита тенденция на повишаване на активността на младежките организации. Това е видно през повишаване на дела на новосъздадените младежки организации”
Твърдението не е подкрепено с данни и източници на информация и статистика, които да го доказват конкретно.
Заключение
В заключение считаме, че в съдържанието на предложения документ доминира механичният сбор на данни за осъществените инициативи от различни институции, без да се отчита приносът на неправителствения сектор за постигане на целите на държавната политика за младежта. Докладът не успява да очертае цялостна картина на състоянието на младите хора и младежкия сектор във всички тематични области.
Считаме, че Докладът не успява да изпълни функцията, вменена от чл. 5, ал. 3 на Закона за младежта, а именно да представи измененията и тенденциите в социално-икономическото положение на младежите през съответния двегодишен период.
Следва да се отбележи, че в изведените в Доклада данни често се наблюдават противоречия и несъответствия със сходни данни от други източници, например Националния статистически институт.
Няма информация Докладът да е обсъждан в рамките на Националния консултативен съвет за младежта като основен орган за хоризонтална координация на политиките, който може да осигури допълнителна дълбочина на изводите и да предложи конкретни препоръки за действие.
Липсват достатъчно данни, които да обосноват твърденията, посочени в изводите в заключението на Доклада.
Както в изводите, така и в отделните тематични области на Доклада, не са налични конкретни предложения за подобряване на политиките и преодоляването на изложените проблеми.
Водени от убеждението, че Докладът за младежта трябва да провокира сериозна обществена дискусия за проблемите на младите хора и младежкия сектор и да осигури стабилна основа и конкретни предложения за развитие на политиката за младежта и предвид изложените недостатъци в рамките на настоящото становище, се обръщаме към народните представители с призив Народното събрание да не приема Доклад за младежта 2021-2022 г. и да го върне за преработка на Министерски съвет и Министерство на младежта и спорта.
Заявяваме готовността си да предоставим налични данни в тематичните области, по които Национален младежки форум, както и организациите членове и партньори имат експертиза, както и да помогнем за набавянето на данни в областите, в които те не достигат.
Гр. София
28.03.2024 г.