Колко инвестира България в младите? 

От Александрия Чальовски, студент по международна икономика и финанси в университета в Бокони, Италия 

На пръв поглед проектът за бюджета за 2026 г. засилва финансовата подкрепа на  младежката политика. Спрямо 2025 г. разходите на Министерството на младежта и спорта  за политиката за младите поколения са се увеличили с малко над 30%. Въпреки  увеличението, младежката политика получава едва 4.8% от общите разходи на  министерството. 

Тук възникват два много важни въпроса: Достатъчно ли е едно увеличение, ако началната  база е много ниска? И може ли да бъде установено колко общо инвестира държавата в  младите хора, когато свързаните с тях мерки са разпределени между различни  министерства, програми и източници на финансиране, но не става ясно каква е общата им  стойност? 

Защо няма „бюджет за младите“ 

Тъй като няма една обща бюджетна програма, която да обхваща всички публични разходи  с отражение върху младежта, най-близкото нещо, което можем да разгледаме, е бюджетът  за политиката в областта на младите хора в рамките на Министерството на младежта и  спорта. Но той е само една малка част от държавната подкрепа.  

Младежката политика не е ограничена до един сектор или една институция. Националната  стратегия за младежта 2021-2030 г. обхваща приоритети като неформалното обучение,  заетостта и подкрепата за младежи, които не учат, не работят и не се обучават,  гражданското участие, здравословния начин на живот, културата и творчеството. Това  означава, че политиките с отражение върху младите можем да намерим в дейността на  Министерството на младежта и спорта (ММС), Министерството на образованието и  науката (МОН), Министерството на труда и социалната политика (МТСП),  Министерството на здравеопазването, Министерството на културата, общините и други  институции. 

Ако погледнем целите бюджети на тези институции обаче, няма да видим ясно написан  „бюджет за младите“, защото по-голямата част от техните разходи се отнася до други  много по-широки групи от населението. За да бъде изчислена реалната част,  предназначена за младите хора, трябва да бъдат разграничени конкретните програми,  целевите групи, източниците на финансиране и очакваните резултати.

Точно тук се намира и основният проблем: България има множество политики за младите,  но няма една лесно проследима финансова картина, която да ги обединява. Това демонстрира хоризонталния характер на младежката политика и в същото време липсата на институция, която да я координира.

Какво точно расте 

В рамките на ММС през 2025 г. за политиката в областта на младите хора са предвидени  3,288 млн. евро, а през 2026 г. сумата достига до 4,289 млн. евро. Това представя  увеличение с приблизително 1 млн. евро или с 30,43%. 

На фона на общия бюджет на ММС ръстът е още по-видим, защото докато разходите за  младежката политика нарастват, общите разходи на министерството намаляват от 91,761  млн. евро през 2025 г. на 89,707 млн. евро през 2026 г. (спад от 2,24%). С други думи,  увеличението не идва от общия ръст на бюджета, а от целенасочено преориентиране на  ресурсите към младежката политика.  

Промяната се вижда и в относителния дял: през 2025 г. политиката за младите хора  представлява 3,58% от разходите на ММС, но през 2026 г. делът ѝ достига до 4,78%, което  представлява ръст с 1,20 процентни пункта. Дори и след това увеличение обаче по-малко  от пет на всеки сто евро в бюджета на министерството са насочени към тази политика. 

Спортът и младежката политика: две функции в едно министерство 

На пръв поглед спортните и младежките бюджетни направления в ММС изпълняват  различни функции. Спортните политики финансират развитието на спорта, подготовката  на състезатели, спортната инфраструктура и участието в международни инициативи.  Самостоятелната младежка политика обхваща младежкото участие, доброволчеството,  неформалното образование, младежката работа, подкрепата за младежките организации и включването  на младите в уязвимо положение. 

В същото време обаче спортът има пряко значение за физическото и психичното здраве,  социалното участие и развитието на младите хора. Затова съотношението между  бюджетите не ни показва, че за спорт се отделят „твърде много“ средства, а по-скоро  колко ограничен остава самостоятелният ресурс за дейности, които попадат единствено в  обхвата на младежката политика. 

Извън ММС: сумата, която никой не пресмята

Образованието се финансира предимно през МОН, мерките за младежка заетост – през  МТСП и Агенцията по заетостта, здравните програми – през Министерството на  здравеопазването, а достъпът до култура и подкрепа за млади творци – през общините и  Министерството на културата. Финансовите ресурси са разпръснати в различни ведомства, които се случва да разработват сходни дейности самостоятелно вместо да обединят своите усилия в една по-ефективна дейност.

Нека разгледаме финансирането на здравеопазването. По начина, по който е представена  тази част от бюджета, не става ясен размерът на средствата за психично здраве, превенция  на зависимости и сексуално и репродуктивно здраве сред младите. Същото е и при  наличието на програми за заетост – там не е показано колко от общия им бюджет ще  достигне конкретно до безработните младежи. Тоест забелязваме, че основният проблем  тук е, че бюджетите не предоставят достатъчно подробно разделение по възрастови и  целеви групи. Когато само са изброени програмите, за които отиват средствата, не става  ясно каква част от тях реално отиват за подкрепата на младежта. В такъв случай, ако се  опитаме да пресметнем каква част от цялостното финансиране има за цел да подпомогне  младите хора, трудно можем да представим тези данни без пропуски или двойно  преброяване. 

Планът за 2026 г. 

На 22 юли 2026 г. Министерският съвет прие „План за изпълнение на Националната  стратегия за младежта (2021-2030) за 2026 г.“, който обхваща планираните дейности на  държавните институции и на всички общини в тази посока. Съгласно чл. 6 от Закона за младежта годишния план трябва да бъде приеман до 30 април, което означава, че тази година е приет близо три месеца след законоустановения срок.

Потенциално чрез този план можем да проследим междусекторните инвестиции в  младите. Обаче за да можем да направим това, в плана за всяка мярка трябва да бъдат  посочени конкретната сума, източникът на финансиране, отговорната институция,  целевата група и очакваният резултат. Без конкретна финансова стойност и измерими  индикатори не можем да установим нито общия ресурс, нито цената на отделните  политики. 

От „колко харчим“ към „какво постигаме“ 

Бюджетната оценка не приключва с размера на отпуснатите средства, защото  увеличението от 30,43% не гарантира автоматично по-добър резултат. 

За да бъде оценено въздействието на разходите трябва да проследим няколко неща: 

– Колко млади хора са достигнати; 

– Какъв е профилът им и от кои населени места са; 

– Каква част от тях са младежи в уязвимо положение;

– Какъв конкретен резултат е постигнат; 

– Дали подкрепените дейности продължават и след края на финансирането. 

Показатели като „брой проведени събития“ добре илюстрират каква е активността, но не  дават информация за реалното им въздействие. Ако активността не носи позитивни  крайни резултати, с какво всъщност е полезна? В този случай, по-същественото е дали  участниците са придобили конкретни умения, дали са си намерили работа, дали са се  включили в обществения живот, или са успели да получат достъп до услуга, която преди е  липсвала. 

Стъпка напред, но не и решение 

Бюджетът за 2026 г., който беше приет на 24 юли 2026 г., прави положителна стъпка към засилването на самостоятелната младежка политика. Увеличението наистина е значително на фона на  намаляващия бюджет на ММС и разширява ресурса за онези потребности на младите,  които спортните програми не могат да обхванат. Но 30% повече не означава автоматично „достатъчно“, защото частта, която ние можем да видим от този бюджет, остава само фрагмент от общата държавна подкрепа за младите хора.  

Истинската задача пред следващите планове не е просто едно по-голямо число, а изграждане на структура за координирана младежка политика. В допълнение към годишния план за младежта трябва да бъде публикувана и отделна финансова рамка, обединяваща мерките на държавните институции и общините. В нея трябва да са посочени източниците на финансиране, конкретните стойности, целевият брой млади хора и очакваните резултати. Трябва да се добави и сравнение между планираното и реално изразходваното през съответната година, за да можем да видим доколко реално средствата са били усвоени и какви резултати са постигнати. 

Само тогава въпросът „Колко инвестира държавата в младите хора“ ще може да получи  ясен и обоснован отговор, който не зависи от това кой министерски бюджет разглеждаме. Защото ефективната младежка политика се измерва не само с размера на отпуснатите средства, но и с яснота къде се насочват те и каква промяна постигат.

Източници: 

Министерство на финансите – Проект на Закон за държавния бюджет на Република  България за 2026 г. и материали към него (2026) 

https://www.minfin.bg/bg/legislation7/609 

Министерство на финансите – Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за  периода 2026–2028 г. (2026) 

https://www.minfin.bg/upload/64351/UMTBF-2026-2028-motivi.pdf

Министерски съвет – Решение № 563 от 22 юли 2026 г. за приемане на План за  изпълнение на Националната стратегия за младежта (2021–2030) за 2026 г. (2026) https://strategy.bg/bg/pris/legal-information/ 

Портал за обществени консултации – Национална стратегия за младежта (2021–2030)  (2023) 

https://www.strategy.bg/bg/strategy-documents/1587

Стани част от екипа на Национален младежки форум, включи се в работна група “Силни младежки организации” и подпомагай развитието на младежкия сектор в България.

Какво искаме да постигнем?

Искаме да развием капацитета на Национален младежки форум и организациите членове, както и да разширим мрежата ни от членове и контакти. 

Какви задачи сме си поставили?

1. Подобряване на комуникацията и сътрудничеството между:
   –   структурите на НМФ и организациите членки;

– между организациите членки с подкрепата на НМФ в сформирането на механизмите за комуникация.

 

1.  Консултирано и оперативно съдействие за изпълнението на дейностите и задълженията на Управителния съвет и постигането на целите, поставени в двугодишния работен план на Управителния съвет за 2025-2027 г. по приоритет “Обединени младежки организации” подобряване на уменията им.
2. . Разглеждане и създаване на предложение за актуализиране на критериите за членство в НМФ, както и на членския внос.
3.  Анализиране на капацитета на мрежата и идентифициране на организации с опит в различни сфери, които да привлечем за свои членове.

Какво ще правиш?

Заедно с нашия екип: ще бъдеш въвлечен в дейностите на НМФ, включени в годишния работен план за “Силни  младежки организации”, или казано с други думи: 

• Ще участваш във формирането на стратегията ни за работа с членската маса на НМФ и извън нея 
• Ще участваш в организирането и комуникацията на  координационни и нетуъркинг събития за мрежата ни.
• Ще прилагаш и развиваш уменията си за комуникация като същевременно предлагаш как да достигнем най-ефективно до младите в България.
• Ще си в основата на работата на НМФ по актуализиране на критериите за членство 
• Ще анализираш необходимостите на организацията и младежкия сектор, с цел привличане на нова членска маса в НМФ 
• Ще работиш с мотивирани хора като теб от Управителен съвет, Секретариат и другите основни звена на НМФ.

 

Ако искаш да развиваш младежкия сектор, докато развиваш себе си, имаш отлични социални умения и имаш интерес в сферата на младежта и младежките политики, то тогава с нетърпение очакваме да чуем от теб.

Кандидатствай за нашата работна група до 02.08. като ни изпратиш следните документи на имейл: communications@nmf.bg

 

1. Автобиография
2. Кратко мотивационно писмо, в което да отговориш на четири основни въпроса:

• Защо искаш да бъдеш част от работна група “Силни младежки организации”?
• Каква е визията ти за Национален младежки форум от гледна точка на подхода към организациите членки 
• Колко си запознат с организациите членки на Национален младежки форум и тяхната дейност 
• Колко време би отделил за задачите си в работната група?

Работната група ще се ръководи от Александър Младенов и Виктория Трифонова-  част от Управителен съвет на НМФ, отговорни за приоритет “Силни младежки организации”. 

Двудневното Общо събрание на Национален младежки форум се проведе в периода 13–14 юни в пространството „Щрак“, на адрес ул. „Христо Белчев“ № 3.

На събитието присъстваха представители на организациите – членове на Национален младежки форум, които упражниха правото си на глас при вземането на решения, свързани с бъдещото развитие на най-голямата младежка платформа в България. 

Присъстващите на Общото събрание бяха:

1. Атанас Г. Радев- председател на НМФ
2. Виктория Трифонова- заместник-председател на НМФ
3. Димитър Фердинандов- заместник-председател на НМФ
4. Стоян Клюнков- член на УС на НМФ 
5. Александър Младенов- член на УС на НМФ
6. Димитър Мишев- член на Контролна комисия и кандидат за член на УС на НМФ
7. Дамяна Захариева- главен секретар на НМФ
8. Любомир Любенов- секретар “Административна дейност” на НМФ
9. Анна-Мария Маринова- експерт “Комуникации” на НМФ
10. Йоанна Пейчевска- бивш главен секретар на НМФ
11. Мирослав Цеков- представител на Народно читалище “Бъдеще сега 2006”
12. Гергана Станоева- PR експерт в МСМРБ
13. Мартин Керефейски- водещ на Общото събрание, член на МСМРБ
14. Христо Радославов- член на ESN Bulgaria
15. Росица Караджова- председател на МОСГБ
16. Мартин Мартинов Джупаров- член на Младежки съвет към американския посланик в България 
17. Иван Николаев Нанков- член на САИМО
18. Мария Мутафова – член на Асоциация на студентите-медици в България и кандидат за член на Контролна комисия на НМФ
19. Петър Димов Бодуров- член на Фондация “Подобри”
20. Кристиян Пламенов Пелагиев- член на Младежко обединение в БСП 
21. Андон Денков- член на Асоциация за подпомагане на академичната общност
22. Стефан Кокошков- член на Дружество за Обединените нации в България
23. Станислав Минев- член на Младежки Консорциум “Ритъм”- Варна
24. Калоян Василев- член на Организация на българските скаути
25. Петър Бодуров- член на Фондация “Подобри”
26. Мартин Величков- член на Сдружение “Младежи за зелено бъдеще” 
27. Рая Маркова- делегат на 12-ия цикъл на Диалога по въпросите на младежта в ЕС
28. Дамян Будинов- председател на Софийски ученически съвет

 

В рамките на заседанието бяха обсъдени редица значими теми, свързани с работните процеси в организациите, съгласно следния дневен ред: 

1.Представяне на Мрежи в действие 

2.Отчет за дейността на УС на НМФ

3.Освобождаване на членове на Управителен съвет

4.Освобождаване на членове на Контролна комисия

5. Избор на членове на Контролна комисия 
6. Избор на членове на Управителен съвет
7. 7. Изключване на организации членки
8. Прием на нови организации членки

 9.Стратегически приоритети

10. Работен план на УС
11. Застъпническа програма
12. Бюджет
13. Присъединяване към НМР
14. Други 

Заседанието беше официално открито от председателя на НМФ – Атанас Г. Радев, който приветства всички присъстващи с встъпителна реч, основана на преамбюла на Национален младежки форум. 

В речта си той подчерта ролята на председателя като лице на организацията и отговорността да поставя на дневен ред предизвикателствата, пред които членовете ежедневно се изправят. Подчертана беше и силата на сдружението, която произтича от общността – от волята и инициативата на нейните представители да вървят напред като едно цяло. 

Заседанието продължи с представяне на членовете на Общото събрание, след което беше гласуван дневния ред. 

Представяне на „Мрежи в действие”

Първите акценти на Общото събрание бяха върху развитието на проекта “Мрежи в действие” и неговата основна мисия за повишаване на гражданската осведоменост по ключови въпроси. Диана Андреева- ръководител “Проекти” в Национална мрежа за децата представи основната идея на „Мрежи в действие“, която се основава на принципа на съвместната работа. Тя добави и водещата цел на проекта- създаване на механизъм, чрез който гласовете на хората от малките населени места да достигат до министерствата.

Инициативата показва, че при съвместна работа на гражданските организации и активно включване на местните в обществените процеси, демокрацията се утвърждава като по-жизнена, устойчива и ефективно функционираща система.  

По време на представянето на проекта беше обсъдена темата за мястото на спорта на регионално и местно ниво. Участниците бяха разделени на групи, в които съвместно дискутираха поставените въпроси.  

Отчет за дейността на УС на НМФ

Членовете на Управителния съвет отчетоха ключовите дейности в рамките на мандата си, сред които официалното спечелване на проекта “Мрежи в действие”, координацията на кампанията “Дай глас”, както и входирането на позиции и становища, свързани със Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за хазарта. Подчертано беше и успешното приключване на 11-ия цикъл на Диалога на ЕС по въпросите на младежта, стартирането на планирането на 12-ия цикъл, както и подготовката на портфолио с ресорите на членовете на Управителния съвет и застъпническата програма на НМФ. 

Сред водещите дейности в програмата на членовете на Управителния съвет са повишаването на капацитета на организациите, положените усилия за организиране на присъствени координационни срещи, както и участието в съвместни инициативи с организациите – членки. 

Като голям успех те отчетоха и финансирането на класовете на Националната младежка академия, благодарение на фондация “Америка за България” и проведените две заседания на Политически съвет към НМФ в рамките на техния мандат. Като водещи приоритети бяха откроени и работата по промени в Закона за младежта и изготвянето на работен план за координация на организацията. 

Димитър Фердинандов – заместник-председател на НМФ – подчерта значението на учредяването на Национален младежки форум като Национален младежки съвет и заяви готовност за работа на Управителния съвет в тази посока. Той посочи, че са предвидени мерки за реализирането на тази цел, а именно промени в структурата на организацията чрез включване на младежки консултативни съвети и реформи в Устава на сдружението. 

Освобождаване на членове на Управителен съвет и Контролна комисия

По време на Общото събрание бяха освободени двама членове на Управителния съвет. 

Димитър Мишев подаде оставка като председател на Контролна комисия и изрази ангажираност да се присъедини към екипа на Управителния съвет на НМФ. След проведеното гласуване той беше избран за негов пълноправен член. 

Избор на членове на Контролна комисия

В рамките на заседанието беше подадена кандидатурата на Мария Мутафова- член на Асоциация на студентите-медици в България за член на Контролната комисия на НМФ. Тя беше избрана за пълноправен представител с гласовете на Общото събрание. 

Изключване на организации членки и прием на нови 

За изключване от членския състав бяха предложени Фондация „Булгари“ и Съветът за младежка политика – Пазарджик. Като мотиви бяха посочени липсата на активност в дейността на организацията и неплащането на членски внос.  

Към семейството на Национален младежки форум се присъединиха организациите „Алианс за устойчиво регионално развитие” и „Open Space Foundation”.

„Алианс за устойчиво регионално развитие”, под председателството на Ивелина Станева, поставя сред основните си приоритети стремежа към справедливо, инклузивно и устойчиво развитие, както и прогреса на гражданското образование, демократичните ценности и активното участие на младите хора в обществения живот на Европейския съюз. 

Виктория Милева – представител на Open Space Foundation- изложи основните дейности и инициативи в рамките на работата на сдружение „Open Space Foundation“, сред които доброволчество, работа с деца, местни образователни програми, антикорупционни обучения и обучения в чужбина за обмен на добри практики. Организацията цели да провокира креативността в младите хора и да насърчи тяхното развитие. 

Стратегически приоритети

Специален гост на Общото събрание беше директора на дирекция политики за младежта към МОН 2013-2014 и бившия зам.-министър на младежта и спорта– Яничка Труева. 

Тя запозна присъстващите с методологията и анализа на изпълнение на стратегическите приоритети на НМФ, както и актуалното състояние на организацията до момента, като постави акцент върху 4 ключови въпроса:

• Постигнати ли са заложените стратегически цели?
• Кои инициативи бяха успешни и защо?
• Кои дейности се забавят и какви са пречките (финансови, времеви, ресурсни)?
• Какви коригиращи мерки трябва да се предприемат? 

Бяха обсъдени и темите, свързани с капацитета, дейността, ролите и отговорностите на Управителния съвет и секретариата, както и различни предложения за преодоляване на предизвикателствата. 

Работен план на УС

Членовете на Управителния съвет на НМФ откроиха като водещи приоритети насърчаване на международното сътрудничество, обединение на младежки организации и разработване на аналитични продукти и политически становища на база изследвания и младежки консултации. 

Екипът на Управителния съвет си поставя за цел до края на 2027 г. да привлече между 7 и 9 нови организации към НМФ, да ангажира над 50% от организациите членки в поне пет събития и да организира четири присъствени координационни срещи. 

Представителите изразиха готовност за развитие и в следните направления: 

• Визия за младежкия сектор
• Декларация в подкрепа на Перник – Европейска младежка столица
• Кандидатурата на Перник за Европейска младежка столица за 2029 г. 

• Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2028-2034 г. и програмата Еразъм+

• Звено “Обучители”

• Експертна комисия “Анализи и застъпничество”

Застъпническа програма

Застъпническата програма 2026 – 2028 г. на Национален младежки форум служи като основна политическа рамка, насочваща колективните застъпнически усилия на местно, национално и европейско ниво. В тази връзка бяха представени водещите застъпнически приоритети на организацията, сред които:

• Младежка работа 
• Демокрация и младежко участие
• Младежки организации и защита на гражданското пространство
• Социално и икономическо приобщаване.
• Екологични кризи и устойчиво развитие
• Равенство, приобщаване и многообразие
• Дигитализация и младежки права в дигиталната ера
• Европейска интеграция и международно сътрудничество
• Институционален капацитет и политики, основани на доказателства 

Бюджет

Годишният финансов отчет за 2025 г. беше представен от бившия главен секретар Йоанна Пейчевска, а бюджетът за 2026 г. – от новия главен секретар Дамяна Захариева. 

Присъединяване към Националната мрежа за развитие

В рамките на партньорството с Национална мрежа за развитие, Национален младежки форум пое ангажимент да допринесе за развитието на сдружението, чрез изграждане на споделен експертен капацитет, обмен на добри практики и координация на съвместни застъпнически инициативи, насочени към засилване на представителството и влиянието на гражданското общество. Членовете на Общото събрание бяха единодушни, че двете организации могат да бъдат взаимно полезни и да допринесат за общото си развитие, като поставят основа за устойчиво партньорство и бъдещи съвместни инициативи в подкрепа на младежките политики. 

 

Изготвено с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.