СТАНОВИЩЕ  Относно: Промени в Закона за предучилищното и училищното образование

ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА РАЯ НАЗАРЯН
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ
50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ 

Относно: Промени в Закона за предучилищното и училищното образование

В началото на своята ежегодна кампания за правата на младите хора, Национален младежки форум се обявява против приетите през изминалата седмица промени в Закона за предучилищното образование със сигнатура 50-454-01-15 и намеренията за въвеждане допълнителни санкции, предложени от народни представители от бившата ПГ „Величие“ със законопроект със сигнатура 50-454-01-73.

Приетите промени и внесените допълнителни предложения съдържат текстове, които противоречат на основни документи в международната система за закрила на правата на човека като Всеобщата декларация на правата на човека (чл.2, чл.19 и чл.26 т.2), Европейската конвенция за правата на човека (по специално чл.10, чл.14 и Протокол №12 ), Конвенцията за правата на детето, както и на Конституцията на Република България и самите принципи и цели на предучилищното и училищно образование регламентирани в чл. 3 (т.2, 3, 4 и 6) чл.5 (т. 7 и т.9) на ЗПУО.

По отношение на текстовете в двата законопроекта

Неясните текстове, особено в рамките на въведената дефиниция за „нетрадиционна сексуална ориентация“, но и по отношение на общата забрана за “пропагандиране, популяризиране и подстрекаване към…” са предпоставка за формално и/или превратно юридическо тълкуване и злоупотреба в ущърб на различните участници в образователната система – педагогически персонал, ученици и родители, например:

• – Ученици с “нетрадиционна” по смисъла на закона сексуална ориентация не просто няма да имат възможност да заявят същата пред своите съученици, но и в случай на тормоз заради своята “нетрадиционност” (каквито не са рядкост в последните години) няма да имат възможност да се защитят публично, защото това би могло да се възприеме като пропагандиране (към този момент няма законова дефиниция за пропаганда в българското законодателство) или популяризиране. В отговор на подобни случаи на насилие и тормоз в световен мащаб възниква т.нар. “Ден на розовата тениска”, който се отбелязва и в България.

• – Педагогически съветници или психолози, в случай на оказана подкрепа на подобни ученици или учители, биха влезли в хипотезата на “подстрекатели към нетрадиционна сексуална ориентация” по смисъла на закона, което ще ограничи възможността те да осъществяват пълноценно своята работа и да оказват подкрепа. 

• – Участието на двама родители от един и същи пол например в родителска среща или друго събитие на територията на учебното заведение би могло да бъде възприето като “косвено пропагандиране и подстрекателство” (по смисъла на закона).

Възможно е извеждането и на редица други примери, които с оглед неясните и двусмислени разпоредби на закона в комбинация с недобронамереност биха представлявали риск за участниците в образователния процес.

Искането за въвеждане на финансова санкция (при това в особено голям размер) придружена с възможност за лишаване от право на упражняване на професия, противоречи освен на по-горе посочените актове и на Европейската социална харта, тъй като би създало предпоставка за дискриминационно ограничаване на редица права на работниците.

По отношение на мотивите, предварителната оценка на въздействието и процеса по приемане на законопроекта 

Предвид значимостта на темата, чувствителния характер на обществените отношения, които биват регулирани и високият обществен интерес, намираме мотивите на двата законопроекта за крайно неубедителни и недостатъчни да обосноват подобна драстична промяна в законодателството. 

Приложената към двата законопроекта “предварителни оценки на въздействието” (доколкото текстове в размер на 1 стр. могат да бъдат възприемани като такава) не отговарят на изискванията на наложената в практиката и със Закона за нормативните изисквания концепция за извършване на подобни оценки. (Описана изчерпателно в Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието прието с РМС№728 от 5 декември 2019 г.) В оценката по законопроект 50-454-01-73 не се съдържа никаква информация, а в ПОВ-а на вече приетия законопроект 50-454-01-15 са налице сериозни пропуски: 

 

• – Няма ясно дефиниран проблем подкрепен с необходимите факти и данни, който законопроектът цели да реши и в този смисъл целите на законопроекта са неясни.
• – Не е описано изчерпателно как са идентифицирани и кои са ключовите заинтересовани страни. Не са дадени примери и как същите са били ангажирани в процеса по изготвяне и обсъждане на законопроекта.
• – Въздействието върху нормативната уредба е описано общо, като не е осъществен анализ за съответствие с международни актове и актове на Европейския съюз, както и съответствие с други законови и подзаконови актове в системата на образованието на национално ниво, което води до посочените по-горе в становището противоречия. 
• – Не е изследвано въздействието на предложените промени върху различните заинтересовани страни в системата на образованието, което освен като сериозен недостатък от чисто процедурна гледна точка води и до невярното заключение изложено от вносителите, че “предложените промени няма да се отразят на равното третиране на гражданите”. Аргументи в опозиция на същото твърдение са изложени многократно в настоящото становище. 

Липсите при осъществяване на оценката на въздействието водят до пропускането на съществени, отрицателни последици, до които приемането и впоследствие на прилагането на закона биха довело до възпрепятстване на аргументираното му обсъждане. 

Накрая, приемането на закона на две четения в рамките на 1 заседание намираме за отрицателна законодателна практика (становище изказвано многократно и от редица юристи и парламентаристи), която следва да бъде прекратена, особено по отношение на закони, които регулират чувствителни, обществени отношения и от висок обществен интерес. В този смисъл настояваме за придържането към разпоредбата на чл. 76 от ПОДНС.

По отношение на рисковете за правата на младите хора

В осъществените и предложени промени, виждаме сериозен риск за няколко от младежките права, обособени в приетата през 2019 г. и актуализирана през 2023 г. позиция на Национален младежки форум – „Правата на младите хора“, а именно:

1.       Възпрепятстване на правото на информирано участие

Темата за дискриминацията и проблемите на младите хора (в това число и на младежите с различна сексуална ориентация) следва да залегне в часовете по гражданско образование и да бъде достъпна и разбираема за учениците. 

Обратното – пряката забрана за обсъждане на темата и третирането ѝ като „пропаганда или популяризиране“ представлява форма на ограничаване на информираността на младите хора по отношение на важни обществени теми и процеси. Това от своя страна ограничава възможността им да вземат пълноценно и информирано участие в обществените процеси. Лишаването от адекватно гражданско образование за информирано участие в обществените процеси представлява възпрепятстване на правото на участие.

2. Дискриминация по отношение на ученици и специалисти с различна сексуална ориентация.

Както посочихме и в изложените в становището примери, забраната създава предпоставки за дискриминация към ученици, но и специлисти в системата на образованието с различна сексуална ориентация, доколкото същите, освен че няма да имат право да я декларират публично на територията на институциите, част от образователна система, няма да имат правото и да се защитят в случаи на агресия и тормоз базирана на сексуалната им ориентация. 

3. Ограничаване на правото на сдружаване и взаимодействието на гражданския сектор с образователната система

Въведената забрана може да бъде използвана като аргумент за ограничаване на достъпа на организации на гражданското общество до институции в системата на образованието, което ще лиши учениците и младежите от взаимодействието им с неправителствения сектор и възможността им да участват в редица инициативи за своето личностно, професионално и кариерно развитие. Нещо повече – в риск попадат и ученическите организации и съвети, които се застъпват за равно третиране и недискриминация в училище. Разглеждаме този риск като потенциално ограничаване на правото на сдружаване на учениците.

4. Ограничаване на правото на адекватно здравеопазване 

Забраната или цензурирането на публикации с информация за сексуалното и репродуктивно здраве на учениците ги лишава от важна информация за тяхното физическо и сексуално развитие и увеличава рисковите фактори за тяхното здравословно (физическо и психическо). Получаването на адекватна и навременна информация за половото узряване на учениците е ключов фактор в тяхното израстване и обратното лишаването им от същата тази информация представлява риск и дори в определени случаи ограничаване на правото им на здравеопазване и осъзнат здравословен начин на живот.

Заключение

Пред образователната система стоят множество предизвикателства, които биват многократно излагани в различни анализи и доклади, както на неправителствени организации, така и на държавни институции и организации на гражданското общество – Заедно в час, Сметната палата, Икономически и социален съвет и др.

“Видно и от статистическите данни е, че проблемите в образователната система продължават да се задълбочават, макар и с променливи темпове. В рамките на обществения дебат темата за образованието най-често присъства под формата на разговор за пари и финансиране.”

“Образователната система остава неразривно свързана и с младежката политика, която следва да осигурява социализацията на младите хора, безпроблемния преход от млади към възрастни и в този смисъл от образователната система към пазара на труда, да ги приобщава към определени ценности (свобода, равенство, демокрация, върховенство на закона, права на човека и др.), като предоставя възможности и услуги за пълноценното оползотворяване на свободното им време.”

В този смисъл е необходим задълбочен и откровен разговор за ролята и първостепенните проблеми на образователната система, но и връзката и с останалите секторни и хоризонтални политики – младежка, социална, здравеопазване, сигурност и др.

Важно е да се вземе впредвид и ролята и смисъла на гражданския сектор и неправителствените организации, като източник на подкрепа, а често и основен двигател за развитие и подобряване на съответните секторни и хоризонтални политики, но и като легитимен инструмент за участие на гражданите в обществените процеси и контрол при упражняването на публичната власт. Този въпрос е още по-актуален в контекста на задълбочаващите се тенденции за стесняване на гражданското пространство излагани от множество организации в т.ч. и Национален младежки форум, но и в контекста на все по-наложително и отсъстващ реален и задълбочен граждански диалог по значими за обществото теми.

Предвид изложените в становището аргументи: 

• Национален младежки форум се присъединява към исканията на редица организации и представители на гражданското общество за налагане на вето на приетия Закон за изменение и допълнение на ЗПУО. 

• Национален младежки форум призовава Комисията по образованието и науката в 50-тото Народно събрание и народните представители да отхвърлят законопроект 50-454-01-73 внесен от народни представители от бившата ПГ “Величие”. 

• Национален младежки форум настоява за реални мерки по отношение на въвеждането на адекватно гражданско, сексуално и здравно образование, което да гарантира развитието на знания и компетенции сред учениците по важни за тях теми и проблеми, свързани с тяхното развитие като пълноценна част от обществото. 

• Национален младежки форум заявява, че е необходимо реалното включване на учениците и младежите в образователната система, посредством целенасочената подкрепа и развитие на качествено ученическо самоуправление и представителство.

• Национален младежки форум призовава законодателната и изпълнителната власт да се стремят към създаване на условия за развитие и устойчивост на гражданските пространства и гражданския сектор. 

 

Призоваваме за широк и задълбочен обществен дебат с участието на младите хора за ценностите, които изграждаме у децата и младежите, за ролята на образователната система, гражданския сектор, младежката политика и средата в която те се развиват. Разговор лишен от емоции и идеологизиране и базиран на реалните нужди на младото поколение.

Национален младежки форум заявява своята готовност да спомогне подобен диалог между заинтересованите страни и подчертаваме, че може да се случи само  с активното участие на самите младежи!