СТАНОВИЩЕ: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта

Становище на Национален младежки форум

Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта

Национален младежки форум /НМФ/ е най-голямата платформа на младежки организации в България, която включва в състава си 46 младежки организации от цялата страна.

Основната мисия на организацията е да изведе на преден план ролята и значението на младежките организации и младежката работа в развитието и създаването на активни и компетентни млади хора, които могат да се реализират и допринесат за едно проспериращо общество. Национален младежки форум е пълноправен член на Европейски младежки форум и е със статут на Национален младежки съвет на България.

Следвайки своята основна мисия, Национален младежки форум е активен, устойчив и последователен партньор при формулирането и приложението на младежката политика в България. Младежката политика се изпълнява от публичните власти с целта да осигури на младите хора възможности и опит, които да подобрят тяхната успешна интеграция в обществото и да ги превърнат в активни и отговорни членове на същото това общество, както и да станат агенти на промяна (Council of Europe CM/REC(2015)3). 

Национален младежки форум приветства принципно инициативата за промени в Закона за младежта. Напълно одобряване предложението за регулиране на съществуването на Обществения съвет съвет по въпросите за младежта в законовата рамка: 

Въпреки това сме обезпокоени и изненадани, че в предложените текстове отсъстват редица от дискутираните през месец юли и всъщност по-значими според нас промени, а именно тези в частта за критериите за младежка организация, механизмите за децентрализация на младежката политика, включването на младежката работа и младежките пространства като дефиниция. 

Вземайки предвид направените предложения за промени, отчитайки експертизата на своите организации-членове и нуждата от по-качественото актуализиране и синхронизиране на законодателството на национално ниво с вече изградените стандарти и добри практики от европейската политика за младежта, считаме, че е необходимо инициираната законодателна промяна да обхване и следните области: 

• Младежка работа 

Младежката работа следва да бъде подкрепяна и да се разпознава като основен инструмент за реализиране на националната политика за младежта според текстовете на следните, но не само, ключови документи: Цел 9 от Европейските младежки цели и Стратегията на ЕС за младежта за периода 2017-2027, Декларацията от Трета европейска конвенция за младежка работа, Позиция относно младежката работа и младежки работник, изготвена и приета от 100 представители на младежкия сектор по време на Националната среща „Младежки работник“ 2015 г.

В синхрон с тях, считаме за ключово разработването на дефиниция на национално ниво за младежката работа и включването ѝ в Закона за младежта. Разбира се, дефиницията следва да бъде съгласувана с основните доставчици на младежка работа у нас – младежките организации, младежки пространства, младежки центрове и самите младежки работници. С оглед на липсата на съществуваща към момента подобна дефиниция, считаме, че може да се опрем на дефинициите, използвани от международни организации като Съвета на Европа и Европейски младежки форум.

Считаме за положително присъствието на младежката работа в текстовете на последния публикуван проект на Национална стратегия за младежта 2021-2030 г. – “Цел 4: Развитие и утвърждаване на младежката работа в национален мащаб” – и използваме това да отбележим още по-наложителното дефиниране на младежката работа в законовата рамка.

В тази връзка предлагаме следното изменение на наименованието и текстовете на Глава трета “МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ”

“Глава трета

МЛАДЕЖКА РАБОТА

ЧЛ. 17.  (1) Младежката работа e дейност, която: 

1. Свързва различни структури и сектори, които имат отношение към грижата за младите хора;
2. Има отношение към младите хора, обществата, в които те живеят и реалните проблеми на младежките общности и отделните индивиди;
3. Улеснява активното включване на младите хора в техните общности и във вземането на решения;
4. Има за цел да подпомага личностното, социалното и гражданско израстване на младите хора и да създава безопасно пространство за развитие на техния потенциал.

(2) Младежката работа включва широк набор от младежки дейности и услуги за младежта, които се изразяват в:

1. Информационни и консултантски услуги в подкрепа на личностното, общественото и кариерното развитие на младежта;
2. Дейности, насочени към подкрепа на младежите за успешната им трудова и житейска реализация;
3. Дейности за организиране на свободното време;
4. Насърчаване на неформалното обучение за разширяване на знанията, опита и уменията на младежите за приобщаването им към ценностите на гражданското общество, науката, културата, изкуството, предприемачеството, здравословния начин на живот, спорта, безопасността на движението по пътищата и за предотвратяване на противообществените прояви на младежите;
5. Дейности в подкрепа на младежкото доброволчество.

(3) Младежка дейност е организирана дейност или инициатива, чиято цел е да представя, защитава и развива интересите и потребностите на младежта.

(4)  Младежката работа се извършва от младежки работници, които:

1. Работят непосредствено с младите хора и изпълняват функции, насочени към реализиране на основната цел на младежката работа;

2. Са преминали специално обучение за работа с младежи и/или  придобили професионален опит за работа с младежи и изпълнение на младежки дейности;

Чл. 18. (1) Държавата и общините насърчават и подпомагат развитието и осъществяването на младежка работа на местно и национално ниво.“

• Младежки организации 

В дефиницията за младежка организация на Съвета на Европа присъства критерият “ръководена от млади хора”, което се свързва пряко с критериите за качество на младежкото участие и овластяване на младите хора. В тази връзка считаме за необходимо включване на втори критерий и изменение на текста на член 19 със следния текст:

Чл. 19. (1) Младежка организация е доброволно сдружаване на лица, което отговаря на един от следните критерии за осъществяване на младежки дейности:

1. Не по-малко от 70 на сто са на възраст от 15 до 29 години включително;
2. Поне 50% от членовете в управителния орган са младежи на възраст от 18 до 29 години включително.

Законодателната рамка следва да се гради на база на нуждите и спецификите на средата. Политиката за младежта следва да подкрепя развитието и дейността на всички организации, които работят в интерес и полза на младите хора. В тази връзка дефиницията следва да бъде гъвкава, включваща и съобразена с целите на младежките политики, като взема предвид реалностите у нас – в състава на нашите организации членове и партньорски организации разпознаваме такива, които работят качествено в полза на младежите (НЧ “Бъдеще сега”, Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите, Организация на българските скаути), имат изключително активна младежка структура (Съюза на глухите в България, Дружество за ООН в България) и доказано ефективни процедури за споделено вземане на решения и осигуряване на качествено младежко участие, които не отговарят изцяло на горното определение. По тази причина, ние подкрепяме обсъжданата през юли месец дефиниция и за организация работеща в полза на млади хора, която бе предмет на обхвата на Допълнителните разпоредби на проекта: “Организация работеща в полза на младите хора” е организация с предмет на дейността осъществяване на младежки дейности, която не отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 1”

Наред с това, ние отново изразяваме подкрепа и за разширените критерии за национално представителна младежка организация, които бяха част от предложението и съблюдават не само нейния обхват по отношение на брой хора и представителство, а и качеството и прозрачността на нейната работа:

“Чл. 23. Национално представителна младежка организация е младежка организация, която отговаря едновременно на следните критерии:

1. да бъде регистрирана не по-скоро от три години преди подаване на документите по чл. 28;
2. да поддържа актуална страница в интернет, създадена поне шест месеца преди подаването на документите, където предоставя изчерпателна и коректна информация за: контакт с организацията; имената на членовете на управителните органи; целите и дейностите на организацията; дейностите през предходните години – годишни финансови отчети и доклади за дейността;
3. да поддържа актуален профил в социалните медии, създаден поне шест месеца преди подаването на документите, където да представя дейността си;
4. да има дейност, клонове, организации-членове и/или клубове в минимум шест административно-териториални области, като всяка от шестте области следва да е в различен район от ниво 2 по смисъла на ЗРР;
5. да има изпълнени най-малко 5 дейности с национален обхват на година , реализирани в страната.”

• Младежки пространства 

Отново, и тук съжаляваме да видим, че са отпаднали текстовете, които разпознават младежките пространства като ценен ресурс за подкрепа на развитието на младите хора. Наред с младежките центрове, чиято роля вече се разпознава у нас и разполагаме с налични стандарти, ние считаме за ключово да подкрепяме и алтернативни младежки пространства. У нас има достатъчно добри примери за такива, които играят огромна роля в подкрепата на развитието на младите хора на местно ниво, по същество са доставчици на младежка работа и пространство за реализация на младежки дейности и инициативи в полза на местната общност – пространството на сдружение “Млади изследователи за младежко развитие” в Смолян, Хале 3 във Варна, Младежката сфера в Шумен, Hub-a в Самоков. Голяма част от тях се поддържат от младежки организации и организации, работещи в полза на младите хора. Наскоро младежко пространство бе открито и с подкрепата на община Бургас – павилион “Чайка”. Вземайки предвид изброените добри практики, както и Цел 9 от Европейските младежки цели, отбелязваме като ключово дефинирането на младежките пространства в Допълнителните разпоредби на Закона за младежта със следния текст, съгласуван с 120 представители на младежки организации по време на VIII Национална младежка среща на тема „Младежки пространства“: „Младежко пространство” е физическа инфраструктура за младежка работа, неформално обучение и информално учене, физическа активност и оползотворяване на свободното време от и за младите хора.

Национален младежки форум потвърждава отново важността на синхронизирането на националната политика за младежта със стандартите в европейската политика и счита за основно условие за това именно включването и регулирането на гореописаните инструменти и дефиниции. Както споменаваме многократно, младежките организации следва да се включват активно в процесите на формулиране на законодателната рамка за младежта, както и да бъдат разпознавани като ключови партньори за постигането на устойчив прогрес в политиката за младежта. В тази връзка оставаме на разположение при необходимост да се включим и да подпомогнем с експертиза и консултации последващи действия и стъпки.