Национални програми за младежта – за младите хора, с младите хора

С приключването на настоящата Национална програма за младежта 2021–2025 и програмата за изпълнение на младежки дейности по Закона за хазарта (2023–2025) става ясно, че финансирането на младежката политика в България е непредвидимо и неустойчиво. Ограничените европейски ресурси и вероятните съкращения в програми като Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност правят националните програми още по-ключови за оцеляването на младежките организации.

Какви са проблемите?

В позицията си НМФ подчертава редица системни дефицити:

  • Сложни и непропорционални изисквания, които водят до отпадане на голяма част от проектите още на административен етап.

  • Липса на предвидимост при обявяване и оценяване на конкурсите.

  • Краткосрочно финансиране, което не позволява устойчиво развитие и реален ефект върху младите хора.

  • Маргинализация на младежките организации за сметка на институции като общини и училища.

  • Несъответствие с Националната стратегия за младежта 2021–2030, което прави невъзможно проследяването на въздействието на програмите.

Националният младежки форум настоява новите програми за младежта 2026–2030 г. да бъдат изградени върху:

  • пълноценно участие на младежките организации в тяхното разработване и мониторинг;
  • по-дългосрочно финансиране и многогодишни проекти, които изграждат капацитет;
  • опростени и дигитализирани процедури за кандидатстване и отчетност;
  • ясен годишен график и прозрачност, по примера на Еразъм+;
  • нови инструменти за организационно развитие и иновации;
  • предимство за младежките организации при разпределяне на средствата.

Сред ключовите индикатори за успех НМФ предлага поне 50% от бюджета на програмите да достига директно до младежки организации и под 10% отпаднали проекти на етап административна оценка.