Национални програми за младежта – за младите хора, с младите хора
С приключването на настоящата Национална програма за младежта 2021–2025 и програмата за изпълнение на младежки дейности по Закона за хазарта (2023–2025) става ясно, че финансирането на младежката политика в България е непредвидимо и неустойчиво. Ограничените европейски ресурси и вероятните съкращения в програми като Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност правят националните програми още по-ключови за оцеляването на младежките организации.
Какви са проблемите?
В позицията си НМФ подчертава редица системни дефицити:
Сложни и непропорционални изисквания, които водят до отпадане на голяма част от проектите още на административен етап.
Липса на предвидимост при обявяване и оценяване на конкурсите.
Краткосрочно финансиране, което не позволява устойчиво развитие и реален ефект върху младите хора.
Маргинализация на младежките организации за сметка на институции като общини и училища.
Несъответствие с Националната стратегия за младежта 2021–2030, което прави невъзможно проследяването на въздействието на програмите.
Националният младежки форум настоява новите програми за младежта 2026–2030 г. да бъдат изградени върху:
- пълноценно участие на младежките организации в тяхното разработване и мониторинг;
- по-дългосрочно финансиране и многогодишни проекти, които изграждат капацитет;
- опростени и дигитализирани процедури за кандидатстване и отчетност;
- ясен годишен график и прозрачност, по примера на Еразъм+;
- нови инструменти за организационно развитие и иновации;
- предимство за младежките организации при разпределяне на средствата.
Сред ключовите индикатори за успех НМФ предлага поне 50% от бюджета на програмите да достига директно до младежки организации и под 10% отпаднали проекти на етап административна оценка.
