Доклад за младежкото участие на изборите 9 юни 2024 г.

Атанас Г. Радев [1], Яница Петкова[2]

В рамките на заключителното събитие по проект „Младежко участие в демократичния живот“ в партньорство с Центъра за развитие на човешките ресурси[3] и Национален младежки форум[4] е изработен доклад, който съдържа анализ за участието на младите хора в изборите за представители в Европейския парламент на 9 юни 2024 г. Докладът представя тенденции пред младежкото участие в изборния процес изведени чрез вторичен анализ на данни от електорални изследвания. Отделно във фокусът на вниманието е присъствието на младежките политики в предизборните програми на политическите партии, които са парламентарно представени в 49-то Народно събрание. В заключение, ще бъдат представени препоръки за стимулирането на младежкото участие в изборния процес, което ще даде добра основа на младежките организации за застъпничество и последващи дейности.

Увод

Участието на младите хора в изборния процес е често дискутирана тема в общественото пространсто, което създава противоречиви мнения за тяхната активност и отношение към политическия процес. През последните години във фокуса на вниманието бяха поставени младите хора, предвид тяхната активна роля в протестите от 2020 г., появата на нови политически проекти и поколенческата промяна на политическия елит.

 

 Протестите преди 4 години се оказват съществен елемент на политическа социализация от една страна демонстрация на отношение, а от друга и запознаване с „политическото“. За  определени групи млади хора, участието им в протестите е съпроводено от „чувство, изграждащо принадлежност към общност“.  Трябва да се има предвид, че младите хора не са хомогенна група, от което следва и различното поведение, действие и нагласи.  В една от популярните младежки медии „Scoolmedia” има кратък анализ на протестите[1], който не бива да бъде подминаван с лека ръка, тъй като съдържа фундаментален елемент за младежкото участие в протестите, а именно – свободното време и липсата на страх. Изхождайки оттук,  активността на младите хора е обяснима – освен физическото им присъствие в този журналистически анализ е поместена и огромната по своите мащаби активност в социалните мрежи и така наречените „мемета“. Тъй като, младите хора показват завидна креативност в изработването на своите плакати и методи за привличане на внимание към техните искания. По естествен път се появява разговора за посланията, които политическите партии поместват в предизборните програми за управление и как успяват да ги адресират към младите хора. В спираловидната политическа криза и множество избори (2021-2024 г.) заслужава внимание прегледа на избирателната активност сред младите хора (18 – 30г.). Обръщаме специално внимание на програмите и  избирателната активност, тъй като са индикатори за използването на двата най-често използвани инструмента за участие – гласуването на избори и участието в предизборна кампания.

Методическа рамка

 Фокус на доклада е младежката електорална активност в България на изборите за Европейски парламент, проведени на 9 юни 2024 г. Целта е да бъда повдигната дискусия в търсене на отговори на въпроси касаещи типа партии, за които младежите гласуват, вида на осъщественото представителство в рамките на ЕП, основните мотиви за гласуване/негласуване на изминалите европейски избори, възможно механизми за повдигане на интереса на младежите към участие в избори.

Докладът стъпва върху вторичен анализ на данни от проведения в изборния ден екзит полол. Използваните в анализа данни са на агенция “Галъп интернешънъл болкан” и са публично достъпни. Анализът включва разбивки за на гласуване за политическите партии на изборите за ЕП по възраст – установяване на типа преставителство, което младежите получават в ЕП, техните идеологически и електорални предпочитания, най-общата динамика на избирателната активност.

Втората част на доклада стъпва върху  проведени от Националния младежки форум в партньорство в Центъра за развитие на човешките ресурси дебати между представители на партии, включили се в кампанията за Европейските избори в три български града – София, Варна и Стара Загора. Дебатите целят да повишат информираността на младите гласоподаватели относно изборите, ролята на българските представители в ЕП и техните платформи и програми за европейския политически процес.

С цел да се провери ефекта на проведените дебати върху гласоподавателите на младежка възраст беше съставена кратка анкетна карта със затворени въпроси, разпространена сред участвалите в дебатите младежи. Анкетата не дава представителна информация, но е добър ориентир за оценка на ефекта на подобни събития сред младежите и потвърждава значението на въвличането на младите хора в политическия дебат и пряката комуникация между тях и политическите партии и повишаването на тяхната информираност за участието им в изборите и повишаването на тяхната представеност в институциите на представителната власт.

Основни индикатори:

  • Най-обща оценка на полезността на дебата;
  • Оценка на ефекта на дебата от гледна точка на повишаване на информираността
  • Установяване на промени в нагласите към участие в изборите за ЕП;
  • Регистрация на промени в нагласите за участие в избори по принцип;
  • Нагласи към разпространяване на информация; склонност да бъдат въвлечени приятели и познати;
  • Възприятия за необходимост на повече подобни събития: установяване на нужди и липси сред младежите по отношение на информираността за политиката и изборите; ролята на ПП; създаването на общности.

Резултатите от проведената анкета са обобщени и приложени в графичен вид в края на текущия доклад.

 

Младежко участие

 Запитани кои са трите най-ефективни начина, по които гласът им може да бъде чут от политиците, младите хора в България посочват следните отговори: · Гласуване на местни, национални и европейски избори – 48% от младите българи (41% за ЕС); · Участие в улични протести или демонстрации – 32% от българските младежи (33% за ЕС); · Откриване или включване в подписки (на хартия или онлайн) – 30% от младежите в България (30% за ЕС). Последното актуално проучване, проведено през 2020 г. по поръчка на ММС, показва, че делът на българските младежи, които не се интересуват от политика е голям – 73 % (при 39% дали такъв отговор през 2010 – 2011 г.). Едва 3% са тези, които се интересуват в много голяма степен от политика, а 22% по-скоро се интересуват. С увеличаване на възрастта се увеличава делът на младите, които имат интерес към политиката.[1] 

Повишаването на избирателната активност сред младите хора е един от основните приоритети както на национално, така и на европейско ниво. Изследване на Флаш Евробарометър, проведено през 2019 г. показва, че 71% от младите хора в България са участвали в избори на местно, национално или европейско ниво (при 72% за ЕС28). Релевантното изследване, осъществено през 2011 г., показва също висока активност на българските младежи на избори на местно, национално или европейско ниво – (82%) при среден % за ЕС (79%).

В контекста на политическата нестабилност, към юни 2024 г. гражданите на България осъществяват своето гражданско право на участие в избори за осми път за последните 3 години (парламентарни, президентски, местни и избори за Европейски парламент), като отчетливо се наблюдава трайна тенденция на спад в избирателната актвиност. Младите хора несъмнено са част от общата тенденция на спад в избирателна активност, свързана с ниското доверие в държавните институции.

След изборите на 9 юни шест политически формации ще изпратят депутати в новия Европейски парламент – ГЕРБ-СДС 5 депутата, Възраждане – 3, коалиция ПП-ДБ – 3, ДПС – 3, БСП – 2 и ИТН – 1. От партиите, успели да съберат достатъчно подкрепа, за да излъчат представителство в ЕП, 3 са относително нови за българската партийна система и участват за пръв път в избори за европейско представителство.  Така идеологическия облик на страната ни в новия ЕП ще бъде по-скоро дясно-консервативен.

Поради провеждането на шести поредни предсрочни парламентарни избори у нас, кампанията за европейските избори се проведе съвместно със кампанията за национални, а националния политически дебат и конфронтация, почти изцяло превзеха политическото говорене, послания и комуникацията на партиите с избирателите, измествайки европейските теми встрани от политическия дневен ред. Показателно за това е и отсъствието на теми, свързани с политиките на ЕС, членството и ролята на страната от партийните програми на партиите, публикувани в техните официални страници, включително и повечето от партиите, които успяха да си осигурят място в ЕП.

На своите официални страници ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Възраждане и ИНТ нямат отделна секция, документ или програма, която да дава информация за целите, приоритетите и ангажиментите, които си поставят в ЕП. ТочкиВ страницата на БСП отделна секция с информация за платформата на партията за изборите за ЕП. По време на самата кампания информацията за отношението на партиите и посланията, свързани с изборите за европейски парламент беше значително по-ограничена от тази касаеща националния политически дебат. Участието в медийни програми на представители на партиите, борещи се за представителство в ЕП беше значително по-ограничено, а посланията им често страняха от политическия дневен рев в ЕС. Основен фокус в дебатите между кандидатите за евродепутати беше войната в Украйна, често водещ до остра конфронтация и спорове, измествайки темата извън параметрите на дневния ред европейския дебат в позиции „по принцип“. Теми, свързани с Шенген, Еврозоната, зелени политики и др[1] бяха значително по-рядко засягани.

Това остави пространство за силно поляризиране на дебата за ЕС, често превръщайки го в такъв “за” или “против”, а не в дебат за теми по същество. Критичните към Съюза политически сили, засегнаха теми от политическия дневен ред на Европа много по-често. Системни партии и такива с дългогодишно представително в ЕП пък ограничаха посланията си относно изборите до принципна подкрепа за политиките на Съюза и Съюза като цяло. В самата кампания – по традиционните медии, онлайн и по места състезанието за ЕП остана видимо на второ място – с редки изключения. Посещението на Юрсула фон дер Лайен и Манфред Вебер, например, по покана на ГЕРБ в Пловдив, например, което също беше използвано по-скоро за целите на кампанията на парламентарните избори.

[1] В поредица от публикации „Отворен парламент“ изследва посланията на партиите относно изборите за ЕП и важни европейски теми. https://openparliament.net/2024/05/30/%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%b8-%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bd-%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b3%d1%80/

Посланията, насочени конкретно към младите избиратели по-скоро отсъстват. В Партийните програми на повечето партии не са подменяни от 2021-2 г., въпреки преминалите множество парламентарни избори Повечето от тях имат планирани политики по ресори, наподобяващи МС. Политиките към младите са обединени със спорта. Много от посланията касаят трудовата политика, демографската криза, ниската раздаемост, социални политики и образование.

Фактори, влияещи на ниската избирателна активност:

  • Изместване на дебата за Европа към теми на национално-политическия дневен ред и поглъщане на кампанията за изборите за ЕП от кампанията за предсрочните парламентарни избори.
  • Слаб или спорадичен ангажимент на повечето ПП към темите, свързани с кампанията за европейските избори, ролята на евродепутатите, техните цели и задачи и съсредоточаването им главно върху кампанията за националните избори.
  • Липса на дългосрочно изразени цели и приоритети на основните партии, състезаващи се на изборите за ЕП по отношение на тяхната роля в европарламента.
  • Липса на партийни програми насочени към европейската политика на партиите и защита на националния интерес в рамките на ЕП.
  • Слаб контакт с избирателите.
  • Превръщане на дебата за европейския дневен ред в дебат “за” и “против” вместо да се дискутира по същество – теми, проблеми, приоритети на партиите, касаещи различни обществени групи. Остра поляризация на дебата.

Резултатите – от участието им в изборния процес

По данни на НСИ към 2023 г. младежите в страната (15-29 г.) са 872 339 и се равняват на 13,5% от населението на страната. От тях младежите, навършили пълнолетие са 587 829[1]. Гласували за ЕП на 9 юни са общо 2 073 730, от които според данни на екзит пол на “Галъп интернешънъл болкан” 12,8% са гласоподаватели на младежка възраст или около 265 400 младежи са упражнили правото си на глас на изминалите избори за ЕП. Т.е. около 45% от младежите в страната, имащи право да гласуват на изборите за ЕП са гласували.

Активността на изборите за ЕП е по-ниска от нази на националните избори, където общо гласували са 2 268 849, от които отново 12,8% младежи – или 290 400 българи на младежка възраст, което се равнява на около 49% от имащите право на глас младежи.

Активността и на двата вида вот за всички избиратели е ниска за страната, а що се отнася до парламентарните избори – рекордно ниска. Очакванията, че предизборната кампания за НС ще повлияе положително и ще вдигне активността и за гласуването за ЕП не се осъществиха. Въпреки това от направените изчисления става ясно, че на фона на сумарните данни за избирателна активност сред всички избиратели, имащи право на глас в страната (33,78% според данни на ЦИК)[2], активността само сред гласоподавателите на младежка възраст е значително по-висока – 45 на сто. Макар и тази активност да е далеч от желаното, тъй като по-малко от половината от всички младежи, имащи право на глас на изборите за ЕП, са го упражнили, то наложилата се презумпция, че младежите у нас не гласуват или поне, че гласуват в много по-малка степен от останалите възрастови групи са опровергава. Не само това, но данни от подобни калкулации и изчисления на изборите на НС през последните три турбулентни за политическата ситуация у нас години показват сравнително устойчиви нива на по-висока избирателна активност сред младите, отнесена към данните за съвкупната избирателна активност на всички възрастови групи в страната. През април 2021 г. избирателната активност сред групата на младежите на изборите за НС достига дори до около 70 на сто от всички младежи, имащи право на глас.[3] Причините за подобни високи нива на избирателна активност сред младите през 2021 г. Са многообразни и могат да бъдат търсени в динамиката на политическата 2020 г., мащабните  протестни действия през 2021 г., появата на нови политически проекти и др. Младежите, разбира се, не остават незасегнати от общата тенденция на спад в участието на избори, регистрирана след 2021 г., която се превръща в изключение от общата тенденция в страната за последното десетилетие, и следва да бъде разглеждана като отделен случай. Фактори влияещи на

Разпределение на вота на младежите по партии:

            Резултатите от изборите за ЕП на национално ниво сочат възходяща подкрепа за политически партии с по-скоро десен и консервативен идеологически профил. Разпределението видно в долните таблици показва, че възхода на консервативното в политиката се отразява и в младежкия вот, но голяма част младежкия вот може да бъда определен като “наказателен” или “протестен”, “търсещ политическа алтернатив”.  За това говори вече затвърдилата се у нас традиция опцията “не подкрепям никого” в избирателните бюлетини да има по-голям дял млади избиратели от всички политически партии, кандидатирали се на изборите. Партиите от левия политически спектър имат значително по-малък дял “младежки вот” от общата подкрепа, която са събрали.

Най-много младежи от общия вот подкрепа, която е получила на изборите, събира ПП “Има такъв народ” – 23 на сто от всички гласували за нея са на младежка възраст. На второ място в тази своеобразна класация е ДПС – 19% от всички гласували за партията са на младежка възраст. Следва коалицията ПП–ДБ (14% от всички гласували за формацията са младежи). Една десета от гласувалите за ГЕРБ са млади хора (18-30 г.). Най-малко младежи сред гласувалите за нея събира БСП – 6 на сто от всички подали гласа си за основната партия в лявото пространство в страната са млади хора.

Натрупванията на младежки вот за партиите, изпратили свои представители в ЕП биха могли да се тълкуват по следния начин:

  • Ярко изразено разделение сред младите на принципа “консервативно-либерално”.
  • Силно изразен протестен вот (“не подкрепям никого”). Тук би могла да се включи и подкрепата за ИТН. Макар че партията ясно позиционира себе си в дясно-консервативния спектър, част от младежки вот за нея се свързва с нейния протестен профил, непопулярни политически ходове, призивите за радикална промяна, протестите от 2021 г. и др.
  • Липса на припознат от страна на младите политически играч в лявото политическо пространство.

Ако се разгледа вота само на младите избиратели, то оказва се, че първа политическа сила на изборите за ЕП би била коалицията ПП-ДБ (с 18% подкрепа сред всички, които са на младежка възраст). След нея са ГЕРБ-СДС и ДПС (съответно с по 17 на сто от вота на младите), ИТН (11%), Възраждане (9%) и БСП (5%).

Така, ако се има предвид само вота на младите профила на българските представители в ЕП би бил  доста по различен. Малкият дял на младежите от общото население на страната обаче не позволява отразяване на такова представителство в крайния резултат на изборите, оставяйки младежите силно непредставени в институциите на представителната власт. Последното би могло да се тълкува и като допълнителен фактор, стимулиращ намаляване на избираемата активност сред младежите.

Резултати от проведената кратка анкета за обратна връзка:

 

Данните от проведената анкета за обратна връзка сред младите, включили се и/или посетили дебатите, организирани от НМФ и Центъра за развитие на човешките ресурси с участници кандидати за изборите за ЕП по време на кампанията отразяват:

  • Висока най-обща оценка за полезността на подобни събития, разкриваща нуждата от по-широк обществен дебат, включващ младите като страни в разговора; нуждата от повече информация; необходимостта от пряка комуникация между политически представители и избиратели.
  • Висока обща оценка за качеството на получената информация. С оглед на представената информация от страна на участниците в дебата и дискутираните теми и проблеми, отговорите на този въпрос индикират за широка остра нужда от повече информация сред младежите по отношение на ролята на политическите партии в ЕП, функциите на представители ни в европейските институции, както и за самите институции в ЕС, политическите цели, заачи и инициативи на партиите и др. Т.е. Регистриран е широк дефицит на информация.
  • Сравнително ниски премерени нива на възможността намерението за гласоподаване в следствие на дебата да бъде променено. Данните потвърждават: (1) – младежите, посещаващи подобни събития вече са с ясно изградена политическа ориентация и идеологически предпочитания. Те вече са политически активни. Политически неактивните младежи остават извън подобни събития, което допълнително задълбочава проблема с тяхната непредставеност. (2) ниската успеваемост на ПП да повлияят на избирателите и да разширят своя електорат на изминалата кампания. Разчитането на подкрепата на твърди ядра.
  • Единодушие за необходимостта от провеждането на подобни дебати по-често и значима декларирана склонност подобни събития да бъдат популяризирани от младите, с цел да бъдат въвлечени повече връстници. Данните насочват към значимостта и полезността на организиране на публични форуми за политическата социализация на младите, създаването на общности, повишаване на политическата информираност и гражданска активност.

НМФ и “Диалога на ЕС” – отново в Стара Загора. Какво произлезе от разговора между общината и младежите

На 10 юли в Международен младежки център – Стара Загора се проведе поредната среща между младежта и местната власт, като част от дейностите по Диалога на ЕС по въпросите за младежта.

 

Атанас Г. Радев откри събитието с представяне на дейността на Национален младежки форум и Диалога на ЕС, а Кристиан Конов, посланик на Диалога на ЕС, сподели своя опит от обучението за делегати в Перник. Той разказа за Националната работна група (НРГ) и мотивацията си да кандидатства за нея след обучението.

 

Участниците обсъдиха и се запознаха с 11- те Европейски младежки цели и след това на отговориха на въпроса “Какви проблеми имат младите хора в Стара Загора и какво искат младите хора да се случва в Стара Загора?

Сред посочените проблеми от младите хора бяха: 

-Липса на информираност

-Липса на активност

-Липса на комуникация в училище между ръководство и ученици 

-Липса на превенция от използване на психотропни вещества

А сред исканията им влязоха:

-Повече културни дейности и арт пространства

-Безплатен психолог

-Екологично образование

-Повече инициативи организирани от младите хора за млади хора

-По-голямо младежко овластяване

-Повече възможности за неформално образование

Отделните групи представиха засегнатите от тях проблеми и предложиха решения на тях, като проведоха отворена дискусия с всички участници. В следващия панел младежите пристъпиха към същинския диалог с местната власт, която бе представена от: 

  • Иванка Сотирова – Омбудсман на Община Стара Загора
  • Станимира Димитрова – Началник на Отдел “Образование и младежки дейности”
  • Здравко Димитров – бивш младежки работник от ММЦ и настоящ ръководител в Звено “Младежки дейности” в Стара Загора 
  • Преслава Тодорова от Звено “Младежки дейности”.

Иванка Сотирова подчерта, че е изключително важно младите хора да са настойчиви и постоянни в исканията си към общината и подчерта важността от работа на терен в малките населени места.

Здравко Димитров отправи официална покана към младите хора да се присъединят към  Консултативен съвет по младежки политики към кмета на Стара Загора, който е основан през 2023 година и е сравнително нов инструмент за включване на младите в процеса на вземане на решения. 

Общината пое ангажимент за работна среща по повод сексуално образование, чрез неформално обучение и обеща, че до провеждането на срещата ще бъдат проучени възможностите за залагане на средства в бюджета на общината за организиране на събития за финансова грамотност, сексуално образование и други важни за младите теми. От общината увериха, че има възможност още тази година да работят директно по заложените проблеми от младите хора и с младите хора.

Участниците инициираха създаването на Трудова борса за младежи на възраст 16-19, а от общината приветстваха идеята. Целта на “Трудовата борса за младежи” е в периода на лятната ваканция от училище учениците да оползотворяват правилното си време с дейности насочени към развитието на техните умения и компетенции.

Всички бяха единодушни по въпроса за липса на информация спрямо случващото се в общината, като за целта бе дадена идеята за нов канал за комуникация, който да бъде по-достъпен за младите хора и да е поддържан от тях. 

Накрая всички присъстващи обобщиха за групата какво са научили, какво си взимат от обучението и какъв ангажимент поемат от всичко обсъдено по време на срещата. Срещата беше продуктивна и вдъхновяваща, като събра младежи и местна власт в обща цел – подобряване на условията и възможностите за младите хора в Стара Загора.

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.”

Следваща спирка на Диалога – Ямбол

На 11 юли в Младежки културен център “Георги Братанов” – Ямбол ще се проведе Диалог за младежта. Това ще е втората спирка от срещите по места през юли.

С това събитие целим младежите от Ямбол:

– Да получат насоки за това как да моделират средата си

– Да разберат как да се включат на конференции в България и Европа 

– Да се запознаят с посланици на Диалога на Европейския съюз по въпросите за младежта, представители на Министерството на младежта и спорта, както и представители от Община Ямбол

– Да имат възможност да изразят своите идеи за развитието на общината в диалог с местната власт

Желаещите да участват следва да попълнят този формуляр за кандидатстване.

Събитието се осъществява с подкрепата на Община Ямбол.

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.”

Диалога за младежта се завръща през юли в Стара Загора

Национален младежки форум организира серия от срещи по места, като през този месец първата спирка ще бъде Стара Загора. На 10 юли в Международен младежки център – Стара Загора ще се проведе Диалог за младежта.

С това събитие целим младежите от града:

– Да получат насоки за това как да моделират средата си– Да разберат как да се включат на конференции в България и Европа 

– Да се запознаят с посланици на Диалога на Европейския съюз по въпросите за младежта, представители на Министерството на младежта и спорта, както и представители от Община Стара Загора

– Да имат възможност да изразят своите идеи за развитието на общината в диалог с местната власт

Желаещите да участват следва да попълнят този формуляр за кандидатстване.

Събитието се осъществява с подкрепата на Община Стара Загора и Международен младежки център – Стара Загора.

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

“Лигата на младите гласоподаватели” е отново тук

“Лигата на младите гласоподаватели, проектът който цели да запознае младите хора с вижданията и приоритетите на политическите партии, се завръща с ново издание непосредствено преди изборите на 9 юни!

В последното си издание през 2023, посветено на местните избори, Лигата достигна над 70 хиляди човека чрез кампанията си и събра над 300 младежи и студенти в предизборния дебат между кандидатите за кмет в столицата. Можете да прочетете повече за него ТУК.

Тази година “Лигата на младите гласоподаватели: Избори 2в1” разширява обхвата си и за първи път излиза извън столицата, за да може да достигне до още повече млади хора от различни части на България и да им помогне да се запознаят с това какво включва гражданското участие освен “гласуване”, как качествено да се информират по време на предизборна кампания и как те като активни младежи и граждани да превърнат своите идеи в действия.

Кампанията се осъществява съвместно с нашите партньори от Студентски клуб на политолога и Студентска асоциация за изследване на международните отношения.

Първото работно посещение по проект “Независимост на младежките съвети”

Между 14 и 18 април в Мадрид и Барселона се проведе четвъртата дейност по проект “Независимост на младежките съвети” – първото работно посещение за добри практики (Study visit). Целта на проекта е създаването на ясна методология за застъпничество, овластяване и надграждане на капацитета на младежките съвети.

От страна на Национален младежки форум участие взеха Мирослав Цеков (координатор на Постоянна комисия „Анализи и застъпничество“) и Александра Александрова (секретар „Вътрешни комуникации“).

В рамките на 4 дни представителите на 9 национални младежки съвета анализираха актуалното състояние на съветите и участието им процеса на вземане на решения в контекста на различните държави, обмениха добри практики и разгледаха примера на Испанския младежки съвет (CJE).

По време на посещението се проведоха разговори с представители на Секретариата на Испанския младежки институт – INJUVE (Национална агенция за младежта на Испания), както и ръководителя на кабинета на Министерство на младежта и децата в Испания. В последния ден в Барселона се проведе среща с генералния директор по въпросите за младежта в Каталуния и представители на Каталунския младежки съвет.

Представителите на 9-те национални младежки съвета подготвиха предварителния документ, който включва 10 задължителни изисквания за управлението и независимостта на младежките съвети, като се обединиха около 4 основни теми:

– Финансиране

– Принципи на управление

– Структура на управление

– Законно признаване на ролята на младежките съвети

Проекта продължава да тече в следващите месеци, като това, което предстои е още една работна среща в Латвия в края на лятото.

Проект “Независимост на младежките съвети“ (“Independence of youth councils”) се съфинансира по договор  2022-2-BG01-KA220-YOU-000102352 по програмата “Еразъм+” на Европейския съюз.

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.

_____________________________________________________________________________________

Funded by the European Union. Views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the European Union or the European Education and Culture Executive Agency (EACEA). Neither the European Union nor EACEA can be held responsible for them.

За трета поредна година Volunteer Market събира доброволците на Европейския корпус за солидарност

На 22 март в Urban Point осъществихме третото издание на Volunteer Market. Доброволците, част от ЕКС в България се запознаха един с друг и представиха своите организации и дейност пред гостите.

В събитието се включиха доброволци от:

  • Национален младежки форум
  • Национална младежка карта
  • Фондация Подобри
  • Дружество на ООН в България

Програмата започна с представяне на всеки един участник и неговата роля като доброволец, а след това доброволците и гостите взеха участие в интересна networking игра, в която имаха възможността да се опознаят по-добре и да научат за своите интереси. Дейностите продължиха с прожекция на няколко кратки видеа за доброволчеството и Европейския корпус за солидарност, а в края на вечерта всички участваха в Quiz на същите теми. 

Проект “Младите и Европейската година на младежта” се изпълнява с финансовата подкрепа на ЕС по Програма “Европейски корпус за солидарност” Договор номер – 2021-2-BG-01-ESC51-VTJ-000044896

Volunteer Market се завръща

Volunteer Market се превърна в ежегодно събитие, в един своеобразен празник на доброволчеството в младежките организации. От Национален младежки форум заедно с Дружество за ООН, Фондация “Подобри” и Национална младежка карта сме длъжни да споделим този празник с младежи от активни общности и да вдъхновим тези, които са в търсене на такива.

На 22 март в Urban Point се събираме именно по този повод. Доброволците по Европейски корпус за солидарност към Секретариата на Национален младежки форум ще споделят за изминалите месеци, които посветиха на организацията и в която израстнаха с нови компетенции и умения.

Заедно с тях доброволците от Национална младежка карта, Фондация “Подобри” и Дружество за ООН ще споделят за техния път.

В програмата сме предвидили също: 

  • Прожекция на видеа на тема доброволчество
  • Викторина на тема доброволчество.
  • Мрежуване и още активности.

Проект “Младите и Европейската година на младежта” се изпълнява с финансовата подкрепа на ЕС по Програма “Европейски корпус за солидарност” Договор номер – 2021-2-BG-01-ESC51-VTJ-000044896

Какво се случи на Европейската младежка конференция в Гент

Между 2 и 5 март в Гент, Белгия се проведе втората Европейска младежка конференция в рамките на 10-тия цикъл на Диалога на ЕС по въпросите за младежта. Димитър Фердинандов, Александра Александрова и Андон Георгиев са българските младежки делегати, които взеха участие на конференцията и представиха резултатите от националните консултации, проведени в страната в началото на тази година. В рамките на тези четири дни делегатите работеха за изготвянето на предложения и мерки, които да бъдат представени пред институциите, като успяха да проведат консултации с представители на различни власти, както и да вземат пример от организации, които ефективно прилагат мерките за социално вклюване и приобщаване в своите общности.

Димитър Фердинандов участва в работната група “Inclusive learning environments –  schools and formal education“, която разглеждаше формалното образование като инструмент за социално включване на младите хора и повишаване на тяхната демократична увереност. Работната група отправи 6 препоръки, които бяха съгласувани и с представители на Европейската комисия в една от работните сесии. В тези препоръки бяха отразени: 

  • проблеми при професионалното обучение на учениците
  • нуждите от включване на елементи от неформалното образование в училище
  • по-тясно сътрудничество с младежкия неправителствен сектор
  • модернизирането на правната рамка в сферите на ученическото самоуправление. 

Димитър участва активно в изготвянето на мярката за ученическото самоуправление, като екипът предвижда това модернизиране да доведе до по-активно участие на учениците в процесите на вземане на решение на всички нива – от училище до национално ниво, да гарантира и популяризира свобода на словото на учениците и възможността ефективно да предоставят обратна връзка, да окуражи създаването на надучилищни, местни и национални организации.

Димитър подчерта, че в текста за мярката се изисква на местни и национални организации да бъде предоставена степен на съвещателна власт, което би гарантирало ефективно младежко представителство. В България, макар и да имаме добри примери като ОКСУП – Ловеч, Софийски ученически съвет и Национален ученически парламент, подобни организации не се предвиждат в текстовете от закона и тяхното включване в процеси на вземане на решение продължава да зависи от добра воля. 

Александра Александрова беше част от работната група “Inclusive learning environments –  informal and non-formal education/youth work” с фокус увеличаването на достъпа до неформално образование за развиване на уменията сред младите хора, както и за признаване на значението и ползите от младежката работа. По време на конференцията, работната група си постави две посоки, в които да отправи своите предложения – синергия между неправителствените организации/неформалните групи, институциите и учебните заведения, и по-широко признаване на доброволчеството и младежката работа.

На финала бяха представени три препоръки, оценени и съгласувани с представители на Европейската комисия и експерти от местната власт, гласящи:

  • Създаване на мобилни младежки центрове с местен фокус, целящи увеличаване на информираността и достъпа до възможности и услуги за младежи от по-недостъпни населени места или групи без нуждата от изграждане на постоянна инфраструктура.
  • Обществено бюджетиране, с цел по-голямо участие на младите хора в процесите на вземане на решения и увеличаване на финансовата и гражданската им грамотност чрез методите на неформалното образование.
  • Сертифициране на участието в доброволческа младежка работа и създаване на система за подпомагане, включващата ползи като доброволческа карта, безплатни обучения с цел придобиване на квалификация за професионален младежки работник, придобиване на допълнителни кредити в университета и други.

Андон Георгиев взе участие в работна група “The role of information and social inclusion”, която проведе своята работа в две насоки:

  • ефективни политики за достъпна информация
  • младежки пространства/ролята на информационните центрове

Във финалната фаза, работната група подготви две препоръки, които Андон имаше възможност да представи пред публиката:

  • Предоставяне на достъп до систематична информация за ролята, функциите и възможностите в Европейския съюз, която също така да бъде направена на достъпен език и в различни формати – аудио, видео и жестов език
  • Създаване на местни младежки пространства, предоставящи достъпна информация и възможности за различни обучения 

“Европейската младежка конференция в Белгия е третият ми досег с методологията на конференциите от Диалога и трябва да призная, че впечатли с ефективността на работните групи. Смятам, че бяха предложени истински приложими мерки. Сега работата се пренася на национално ниво и успехът на въвеждането на тези мерки ще зависи от желанието на институциите за промяна и от находчивостта и упоритостта на младежките организации.”Димитър Фердинандов

“Европейската младежка конференция в Гент беше първият ми допир със същинския процес, стоящ зад Диалога на ЕС по въпросите за младежта. Това да можеш от първа ръка да чуеш и обсъдиш проблемите пред младежта в различни региони и държави из цяла Европа определено беше едно наистина поучително преживяване. Макар и идващи от най-различни среди и притежаващи разнообразен опит, с делегатите в работната ми група успяхме да проведем конструктивен диалог и в края да обединим сили за изготвянето на предложения, които да бъдат не само измерими, но и приложими в контекста на всяка една държава.” – Александра Александрова

“Имах възможност да участвам в работна група, чиято тема за мен от изключителна важност, и в която успях да изразя своите идеи и да ги обсъдя не само с другите делегати, но и с експери, от които получихме добра обратна връзка. Единодушно заявихме своята позиция, че подобни мерки биха подпомогнали увеличаването на информираността между младежите за ЕС, ще окуражат тяхното активно участие в обществото и ще спомогнат за тяхното ефективно включване и овластяване на местно, национално и международно ниво.”Андон Георгиев

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

ПОКАНА: Общо събрание на Национален младежки форум, 20.04.2024 г.

BG01-006-02032024

ДО: ЧЛЕНОВЕТЕ НА
НАЦИОНАЛЕН
МЛАДЕЖКИ ФОРУМ

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ, 

На основание чл. 23 от Устава на Сдружение „Национален младежки форум” (НМФ) и чл. 27 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Управителният съвет свиква Общо събрание, което ще се проведе на 20 април 2024 от 9.00 ч. в Национален STEM Център, Конферентна зала (гр. София, бул. „Драган Цанков“ 21А) при следния Дневен ред:

  1. Отчет за дейността на УС

  2. Годишен финансов отчет  

  3. Прием на документи на Контролна комисия 

  4. Прием на нови членове 

  5. Избори за запълване на състава на УС 

  6. Избори за запълване на състава на Контролна комисия

  7. Промени в Устава

  8. Работен план за 2024 г. 

  9. Прием на политически документи (Манифеста)

  10. Други 

Канят се всички членове на НМФ да вземат участие в Общото събрание. При липса на кворум, на основание чл. 27 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, началото на Общото събрание ще се отложи с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред, и ще се счита за законно независимо от броя на явилите се членове.

Писмените материали, свързани с дневния ред на заседанието, са на разположение на адреса на управление на Национален младежки форум и се предоставят на всеки член при поискване.