Национален младежки форум на срещи с експерти от ОИСР

Представители на Национален младежки форум участваха в срещи с два от комитетите към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като част от предварителния мониторинг за присъединяването на Република България към организацията.

На 21 ноември 2023 г. се проведе среща с представители на Комитета по заетост, труд и социални въпроси, а на 1-ви февруари 2024 г. се проведе и среща с представители на Комитета по образователна политика.

В срещите представителите на организацията изложиха гледната точка на младежките организации по отношение на ключови въпроси за младежките и образователни политики в страната. Представители на ОИСР бяха запознати с работата на Национален младежки форум по отношение на младежката заетост и неплатените стажове, сътрудничеството с мрежата на младежките центрове в страната, застъпничеството за подобряване на координацията в младежката политика и други важни теми.

Национален младежки форум предостави на експертите на 2-та комитета релевантни свои становища по теми свързани с координацията и финансовото обезпечаване на младежката политика, развитието на младежката работа и младежкото участие.

Становище относно условиятa и реда за финансиране на програми за младежта

ДО
ДОЦ. ДИМИТЪР ИЛИЕВ
МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА
И СПОРТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СТАНОВИЩЕ

Относно: Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 10.06.2022 г. за условията и реда за финансиране на проекти по национални програми за младежта (oбн., ДВ, бр. 48 от 2022 г., изм. и доп., бр. 15 от 2023 г.)

Национален младежки форум в качеството си на Национален младежки съвет на Република България има дългогодишна и последователна позиция по отношение на нуждата от подобрение при изпълнението на Националните програми за младежта и облекчаването на условията и реда за финансиране на проекти по тях.
В тази връзка приветстваме инициативата за подобряване на нормативната уредба по отношение на програмите, като намираме сред предложенията решения на някои от идентифицираните и от нас слабости. Въпреки това, считаме някои от предложенията за изменения за ирелевантни на фундаменталните ценности и приоритети, върху които стъпва и се развива младежката политика в България.
Наблягаме и на това, че промените по отношение на системата и инструментите за осъществяване на политиката за младежта предполагат определена последователност, да се случват след внимателен анализ, да бъдат подкрепени и аргументирани с актуални данни и най-вече да бъдат пълноценно обсъдени със съответните заинтересовани страни. (Най-малко в рамките на Обществения съвет по въпросите за младежта и Националния консултативен съвет по въпросите за младежта към Министъра на младежта и спорта.)

Бихме искали да направим следните коментари и предложения по отношение на предложените изменения:

1. По отношение на §2 и разширяването на кръга допустими бенефициери сред общините с население над 10 хил. души и училища в общини с население над 15 хил. души.

На първо място следва да се отбележат мотивите при включването на общини и училища, като допустими бенефициери в обхвата на Националните програми за младежта, които са изложени в мотивите към първоначалните текстове на Наредба №1 при изработването ѝ през 2022 г., а именно:

● “Неравномерно и непропорционално разпределение на финансовата подкрепа за младежки дейности в отделните населени места в страната”
● “Недостиг на доставчици на услуги за младите хора в малките населени места и селските райони”

Както се вижда и от текста на мотивите (Приложение №1), водещ е вторият, който се базира на презумпцията, че в по-малките населени места рядко има наличие на младежки организации, които биха могли да кандидатстват по програмите.
От въвеждането на тази възможност, не е проучван интересът на общините и училищата по отношения на двете съществуващи програми. От публикуваните документи във връзка с проведените процедури през 2022 и 2023 г. се вижда информация за 1 кандидатствала община през 2023 г. и няма сведения за кандидатствали училища.
Няма информация и за проведени информационни дейности за популяризирането на възможностите за кандидатстване на общини и училища от малки населени места.
Същевременно през последните 4 години, въпреки увеличаването на средствата по програмите (в частност тези по НПИМД по чл. 10а от Закона за хазарта) ежегодно намалява броят на подадените проектни предложения.

 

 

Тревожен е и броят отпадащи проектни предложения на етап “Административна оценка” както и тези, които не преминават етап “Качествена оценка и финансово съответствие” – често над 50%. През 2022 г. от 72 предложения по НПМ 44 не преминават двата етапа. Сходна е ситуацията в рамките на процедурите през 2021 г. – в първата 30 от 58 предложения отпадат при едната, а 61 от 71 предложения при другата процедура. При НПИМД картината е сходна.
Следва да се направят няколко уточнения по отношение на нормативната уредба, регулираща държавната политика за младежта:
На първо място – “Развитието на младежките организации се насърчава и подпомага чрез национални, областни, общински, европейски и международни програми и проекти”, както е посочено в чл. 21 от Закона за младежта. Този текст се явява пряко прилагане на два от основните принципа, прокламирани в чл. 3 на Закона:
– 5. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2022 г., в сила от 2.08.2022 г.) гарантиране на диалог и участие на младежите при формирането на политиката за младежта на местно, регионално и национално ниво;
– 6. свобода на сдружаване на младежите, свобода на младежките инициативи, самоуправление на младежките организации;
Освен това, в изпълнение на принципа за децентрализация на политиката за младежта, изведен в чл. 3, т. 7 Законът предвижда ясна рамка за осъществяване на политиката за младежта на местно ниво, регламентирана в чл. 13-16. В този смисъл, считаме, че за осъществяването на политиката на местно ниво следва да се насърчава осигуряването на целеви бюджет в рамките на съответната община, а не заместването му със средства от централния бюджет.
Следва да се отбележи, че и в момента училищата разполагат с голям набор от национални програми, оперирани от Министерство на образованието и науката (21 за 2023 г.), в които са включени и цели и мерки, сходни и припокриващи се с политиката за младежта. В тази връзка, преди разширяване на обхвата на бенефициерите по отношение на училищата следва да се направи ясен анализ и демаркация с оглед осигуряване на ефективност и ефикасност на програмите.
Подчертаваме, че младежките програми следва да провеждат целенасочена политика, която да не създава условия за изземване на възможностите за развитие и функциите на младежките организации от страна на други потенциални (и по-устойчиви) бенефициери, а напротив – да създава среда за развитие и приобщаване на младежките организации и да насърчава партньорства с образователните институции.
В заключение липсата на задълбочен анализ за причините за намаляване на подадените проектни предложения и на мерки за популяризиране на съществуващите възможности сред настоящите допустими бенефициери не успяват да мотивират предложената промяна.
Считаме, че основен приоритет на националните програми за младежта следва да бъде развитието и подкрепата на младежки организации и организации работещи със и за млади хора. Поради това намираме предложената промяна по-скоро като механичен опит за увеличаване на броя постъпващи проектни предложения и компенсиране на липсващите мерки в подкрепа на младежките организации бенефициери по програмата, както и липсата на разширяване на инструментариума в полето на политиките за младежта (за справка – в периода след юни 2023 г. са обявени над 10 програми за финансиране на спортни дейности за 2024 г. при нито 1 нова в областта на младежките политики).

С оглед на изложените аргументи, категорично се противопоставяме на идеята за разширяване на кръга бенефициери и предлагаме отпадането на т. 1 от §2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1.

2. По отношение на облекчаването на административните изисквания за партньорите и подобряване на процедурите за администриране на програмите и взаимодействие с кандидатите

Намираме предложените промени по отношение на облекчаването на административните изисквания за партньорите и процедурите за администриране на програмите за положителни и надграждащи досегашните текстове на Наредбата.
Считаме, че те ще дадат допълнителна възможност на организациите да участват в процедурите по програмата, но подчертаваме необходимостта същите да бъдат подкрепени и от практически мерки за популяризирането на програмите, повишаване на капацитета на организациите и насърчаване на кандидатстването по тях.

3. По отношение на излъчените от Обществения съвет наблюдатели – чл. 11, ал. 4

Настоящият текст не решава едни от основните въпроси по отношение на наблюдателите на комисията, а именно:
– Процедурата за техния избор от страна на Обществения съвет;
– Обхватът и същността на тяхното наблюдение, включително редът за достъп до документи, за да могат да си съставят пълноценно мнение за работата на комисията;
– Механизмът за предоставяне на обратна връзка (докладване) от наблюдението на представителите в Обществения съвет.

Изречение 3-то от чл. 11, ал. 4 съдържа твърде общ текст, който очертава ясно параметрите на наблюдението по време на работата на комисията: “Наблюдателите не се намесват по никакъв начин в работата на комисията, вкл. не предоставят консултации и не оказват влияние за вземане на определено решение“

Считаме, че следва да се предвиди ясен ред, по който наблюдателите да могат да си съставят пълноценно мнение за работата на комисията, като се регламентира дали и до каква степен имат достъп до документите, разглеждани в рамките на процедурата, какви са задълженията им за конфиденциалност в периода до приключване на процедурата, каква обратна връзка предоставят на членовете на Обществения съвет и др.

Поради това предлагаме изречение 3-то от чл. 11, ал. 4 да отпадне и да се създаде нова ал. 14 със следния текст:
(14) Условията и реда на участие на наблюдателите по чл. 11, ал. 4 се регламентират във Вътрешните правила за администриране на националните програми за младежта.

4. Включване на външни експерти в експертните комисии за оценка на проектните предложения

Аргументирането на промените по отношение на включването на външни експерти оценители с липсата на предвидени административни средства за тяхното обезпечаване намираме за неубедително и необосновано.
Следва да се имат предвид и първоначалните мотиви, изложени към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1, за предвиждането на задължително участие на външни експерти оценители:
“По този начин ще се постигне сигурност при обезпечаването на необходимия ресурс от външна експертиза в процеса на селекция и оценка на проектните предложения по Програмата. Това ще допринесе за ефективното прилагане на принципите за добро управление на публичния ресурс, като се осигурят по-високи гаранции за надеждност, безпристрастност и повишен контрол при разпределението на финансовите средства за дейности в подкрепа на младите хора в страната”
Тази практика е широко разпространена в други програми на национално (Национален фонд „Култура“) и международно (Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност) ниво.
Аргументи в подкрепа на нуждата за допълнителен административен контрол и повишаване на прозрачността могат да бъдат намерени в практиката, като Национален младежки форум е изтъквал слабости на ниво оценка на проектните предложения нееднократно в свои становища.
Същото се потвърждава и от доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция със сигнатура № ДИД1СФ-5/21.03.2023:
“Установени са несъответствия с изискванията на Наредба №5 от 11.08.2016 г. за условията и реда за финансовото подпомагане на проекти по национални програми за младежта, както и с изискванията на утвърдените от министъра на младежта и спорта Програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (ЗХ) за 2022 г. (Програмата) и Указания за разработване, изпълнение и отчитане на проекти п Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от ЗХ за 2022 г. (Указанията), поради което проектните предложения, представени от шест от кандидатстващите организации, е следвало да отпаднат на Етап 1 – Административно съответствие, и да не се финансират от министерството. Въпреки това, проектните предложения са одобрени, сключени са договори с организациите и същите са финансирани със сума в общ размер на 584 747,62 лева.”

С оглед на изложеното настояваме за отпадане на т. 1 от §16 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1 и запазване на задължителното участие на външни експерти в комисията за оценка.

5. Липса на предвидимост в процедурите по националните програми за младежта

Към момента не съществува ясно обособен график за публикуване на обявите за набиране на проектни предложения по двете национални програми за младежта, каквато е практиката в редица подобни случаи като Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност, Европейската младежка фондация към Съвета на Европа и др. Това не създава необходимата предвидимост и пречи на планирането и подготовката на качествени проектни предложения, особено в случай на съвпадане на публикуване на поканата с друга такава по споменатите по-горе програми.

Поради това предлагаме създаване на нова ал. 4 в чл. 8 от Наредбата (§5 от Наредбата за изменение и допълнение) със следния текст:

(4) В срок до 30 дни от приемане на Закона за държавния бюджет Министерство на младежта и спорта публикува на Националната информационна система индикативен график на процедурите за кандидатстване по националните програми за младежта за съответната бюджетна година.

В заключение намираме голяма част от предложените промени като положителни и надграждащи настоящите текстове на Наредба №1. Надяваме се също така, че предложенията, изложени в т. 1, 3, 4 и 5 от настоящото становище ще бъдат взети предвид, като настояваме за по-задълбочен анализ и дискусия преди предприемането на стъпки в посока разширяване на кръга допустими бенефициенти по програмите (т. 1).
Обръщаме внимание, че редица от целите, изложени в мотивите към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1, могат да бъдат постигнати само от комбинация между част от предложените промени и практически мерки за ангажиране и инвестиция в капацитета на заинтересованите страни (най-вече младежките организации), активно популяризиране на националните програми и възможностите за кандидатстване по тях, разширяването на инструментариума и създаването на нови тематични програми и поддържането на постоянен диалог и сътрудничество с потенциалните бенефициери.
Национален младежки форум в качеството си на Национален младежки съвет и в контекста на подписания Меморандум за сътрудничество остава насреща да подпомага осъществяване на този диалог, както и да подкрепя усъвършенстването и популяризирането на програмите.

Националната обиколка “Ние и Европа в диалог” стигна до Момчилград и Кърджали

На 30 и 31 януари в Момчилград и Кърджали се проведоха още една част от консултациите, част от Националната обиколка “Ние и Европа в диалог” 2024. Обучител и в двата града беше Елица Диамандиева.

На 30 януари се проведе консултацията в Духовното училище в Момчилград, където близо 20 от учениците в училището взеха участие, разглеждайки и консултирайки темите:

  • мотивацията на учениците
  • психично здраве
  • ролята на технологиите

В рамките на събитието участниците проведоха и няколко активности, с които да упражнят комуникационните си умения, наблягайки на силата на думите в посланията.

На следващия ден в Кърджали в училище “П. Р. Славейков”, по инициатива на делегата на Европейската младежка конференция в Аликанте, Сейрула Лютви, представителите на НМФ представиха Диалога на ЕС, неговите цел през настоящия цикъл и запознаха участниците в срещата с възможностите им да взаимодействат чрез националните и европейски събития свързани с него. Срещата протече в стила на фокус група, каквито се провеждат и на реалната конференция.

Това е първата консултация в Кърджали свързана с Диалога на ЕС и резонно с оглед на силната активност на местните младежи, както на местно ниво така и на нивото на проекта. От 2021 г. Кърджали е произвел двама участници на ЕМК – Мария Тонева и Сейрула Лютви.

Държим да отбележим, че “П. Р. Славейков” е част от Програмата за училища — посланици на Европейския парламент (EPAS), която дава възможност на учениците да разберат правата си като граждани на ЕС и да научат за ролята на Европейския парламент. Именно за това взаимодействието с ученическата общност тук е толкова важна за целите на Диалога.

В процеса на консултация, на преден план излиза силният интерес на участниците да разгледат проблемите на местно ниво свързани с културата, междукултурния обмен и достъпът до него. За тях е от изключителна важност България да дава добър пример в Европа именно чрез културната си стойност.

За участието на Мария и Сейрула в Диалога на ЕС можете да научите повече на следните линкове:

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

Младежите от Самоков участваха на консултация в рамките на 10-тия цикъл на Диалога на ЕС

На 23 януари в Хъб-а, гр. Самоков се проведе още една консултация в рамките на 10-тия Цикъл на Диалога на ЕС по въпросите за младежта.

Събитието беше организирано в партньорство с Фондация SEED и успя да събере 20 активни младежи, които обсъдиха различните предизвикателства, които срещат в ежедневието си – от недоверието на възрастните до липсата на мотивация и активност в училище.

Участниците се разделиха в екипи, които разработиха идеи за адресирането на два от поставените проблеми – големия брой бездомни животни в града и липсата на извънкласни дейности, които да сближават учениците.

Консултацията приключи с покана към участниците да развият своите идеи и да търсят повече информация и обучения за темите, които ги интересуват. 

Сърдечно благодарим на нашите приятели от Фондация SEED за подкрепата!

Какво произведе 10-тия випуск на НМА?

След завършването на впечатляващия 10-ти випуск на Национална младежка академия, искаме да споделим с вас проектите на участниците, които те подготвиха в рамките на Клас 3. Темите бяха изготвени от самите участници, а процеса координиран от обучителите Даниел Джинсов и Адела Бозмарова, заедно с Мирослав Цеков (Председател на НМФ 2021-2023). Те бяха официално представени и пред комисия в състав: доктор Лилия Еленкова, Даниел Джинсов и Мирослав Цеков. Участниците продължиха усърдно работата си и в месеците след края на академията, за което искаме да ги поздравим. В тази статия можете да разгледате финалните проекти на 6-те групи участници и да разберете малко повече за техни цели и идеи:

Проект “Повишаване на финансовата грамотност”

Проектът е създаден от Анелия Денева, Иван Христов, Сара Бусари, Алекс Илиев, Атанас Сирачков и Ева Табакова. Целите на проекта са свързани с това да бъде повишена финансовата грамотност сред гимназисти в България чрез 2 предвидени дейности в рамките на 6 месеца. Дейностите включват провеждане на онлайн информационна кампания с инфлуенсъри и провеждане на обучение по финансова грамотност с известен специалист по темата. Преки бенефициенти на програмата ще бъдат младежи от България в гимназиален етап на обучение, на възраст от 15-19 г, като до тях ще се достигне чрез социални мрежи, чрез училищата и по-конкретно чрез съобщения от директори към учениците и чрез лични срещи с председатели на ученически съвети.

Проект „обрАЗоваНИЕ“

Проектът е създаден от Пея Карова, Виктор Иванов, Георги Данов, Никол Колева, Никола Минчев и Моника Букова. Целта на проекта е да бъдат повишени езиковите компетенции чрез неформално обучение на учениците от гимназиален етап от три малки населени места в България за учебната 2024/25 година. Преките бенефициенти са младите хора от 15 до 19-годишна възраст в гимназиален етап на обучение, учещи в малките населени места на България. До тях ще се достигне чрез официални покани за участие, които ще бъдат изпратени до директорите на учебните заведения, като целта е да бъдат включени и ученици, отпаднали от образователната система през предходната учебна година.

Проект “Училище без страх”

Проектът е създаден от Андон Георгиев, Гюксел Дурмуш, Десислава Гинчева, Виктория Христова, Светлана Бачева и Катерина Николова. Целта му е редуциране на тормоза в училище в гимназиален етап чрез провеждането на 2 дейности в рамките на 5 месеца – повишаване на емоционалната интелигентност, чрез неформални обучителни сесии и създаване на методология, за начин на действие при случай на тормоз. Преки бенефициенти ще бъдат ученици на възраст 15-19 години, като до тях ще се достигне с официални покани, отправени до 3 училища от област София, Пловдив и Габрово.

Проект “Доброволци в действие”

Проектът е създаден от Александра Гайтанджиева, Александър Младенов, Мартин Керефейски, Кристиян Ангелов, Стилиян Атанасов и Мила Гетова. Целта му е повишаване ангажираността на младите хора в доброволчески инициативи, като начин за осмисляне на свободното време. В рамките на проекта са предвидени дейности, които да повишат информираността относно ползите от доброволчеството, ангажирането на млади хора в обучения с фокус запознаване с целите и видовете доброволчество, както и начините за участие в подобни инициативи. Преки бенефициенти ще са младежи между 15-19 г., предимно ученици, които се интересуват от краткосрочен тип доброволчество. До тях може ще се достигне през кореспонденция с РУО, местни младежки организации, лични срещи с директори на училища и учители, ученически съвети, социални мрежи.

“Национална младежка академия 2023 г.” се изпълнява от Национален младежки форум. Проектът се финансира от Министерство на младежта и спорта (по договор № – Договор № 25-00-48 / 13.07.2023 г.) чрез Национална програма за младежта 2021-2025 г. за 2022 г.

Младежи от Велико Търново и Свищов се запознаха с Диалога на ЕС

На 18 и 19 януари младежите от Велико Търново и Свищов се запознаха с това какво е Диалога на ЕС. На консултациите присъстваха хора от ученическия общински съвет и студентския съвет към Великотърновския университет.

Диалога на ЕС по въпросите младежта е един от най-големите процеси, който обединява и събира мнението на младите хора от различни държави.

В рамките на консултацията младежите обсъждаха:

  • Що е то младеж?
  • Какви са рисковете пред качественото младежко включване

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

Национална обиколка – “Ние и Европа в Диалог” – 2024

Предпразнична консултация по Диалога на ЕС в Ямбол

На 20 и 21 декември главният секретар на Национален младежки форум Йоан Стоянов беше в Ямбол, където разговаря с младежи от общините Ямбол и “Тунджа” за проблемите на местно ниво.

„Ние и Европа в диалог“, както наричаме редовните ни допитвания, този път в 10-тия цикъл от Диалога на ЕС, събра ученици, студенти, млади кметове и общински служители в сградата на община “Тунджа” и в “Безистена” на град Ямбол. Обсъдените теми ще бъдат ключов елемент за предстоящите дейности на следващата Европейска младежка конференция в Белгия, както и за делегатите ни от България.

Предстои ни поредица от консултации през януари.

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

Младежта на Северна Македония и България отварят диалог за съвместни инициативи и сътрудничество

На 20-ти и 21-ви декември, Фондация Фридрих Науман и ИДУЕП поканиха представители на Национален младежки форум в Северна Македония. В рамките на два дни те направиха 8 срещи с различни институции и младежки граждански организации в Скопие.

Целта на обиколката беше свързана с едно цялостно опознаване на средата и възможностите пред Национален младежки форум да обмени добри практики и да открие съмишленици. Както немалко пъти сме заявявали, от НМФ се застъпваме за интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз и вярваме, че този процес ще е още по-лесен при осигуряването на добър международен младежки диалог.

В първия ден, председателят Атанас Г. Радев, заместник-председателят Андреас Петков и експерт комуникации – Христо Радославов посетиха Националната агенция за европейски програми в Северна Македония. В срещата с директора Марко Георгиевски бяха обсъдени практиките досега и дейностите, които са въвличали младежи в съвместни програми и събития от двете страни на границата. 

В сградата на Народното събрание се проведе и публична дискусия на тема “Дигитализация на висшето образование”. На нея бяха представени заключения и препоръки за промяна в Закона за висшето образование, а мнението си споделиха албански и македонски представители на студентските съвети и професори от Скопие, Тетово, Велес и Щип, пред Министъра на образованието, Йетон Шакири

Добри практики с институциите

  • В Северна Македония е сформиран Клуб за младежки въпроси към парламента (Клуб на млади депутати). Негов координатор е Моника Зайкова, депутат от Либерал-демократичната партия. В среща с нея в Конституционната зала на парламента беше обсъдено как функционира този клуб и с какви дейности се занимава. Членуващите в него са младежи на възраст до 35 г. 

Веднага след парламента, в Дома на Европа беше осъществена среща с младежки организации и студентски съвети от страната. Голяма част от тях изразиха желание да се включат в потенциалните съвместни дейности. 

С благодарност към председателя Филип Ивков

ски и главният секретар Мариана Ангелова от Национален младежки съвет на Северна Македония. Те изразиха готовност за включване в съвместни инициативи през следващата година, както и в съвместния ни проект Независими младежки съвети, който е в течение от януари 2023 г. В тях виждаме партньор, с който да рабтоим за европейската интеграция на региона и изграждане на капцитет в развитието на младежта на двете държави. Двата национални младежки съвета сме пълноправни членове на Европейски младежки форум и именно за това споделена цел ни е изграждането на мостове между нашите две общности.

На 21 декември, Тоше Зафиров, заместник-главен секретар на президента Стево Пендаровски прие представителите на НМФ в сградата на президентството. Мариана Ангелова от НМСМ отново се присъедини в разговор и обмяна на добри практики, а с нея и Ане Матевска, която е програмен мениджър в организацията. 

Благодарим на посолството на Република България, където се срещнахме с Петър Антонов. Той остана съзнателен и подрепящ в позитивната инициатива за отварянето на двустранен диалог чрез младежта.

“Вратите на МВнР винаги ще са отворени за ентусиазирани млади хора, които изграждат доверие, създават приятелства и работят за добросъседство между Северна Македония и България, както и за регионалното сътрудничество на Балканите като цяло.”, каза Държавният секретар Филип Тосевски

На срещата с него във Министерството на Външните работи на Република Северна Македония се фокусирахме върху позитивните нагласи от двете страни като основен инструмент за начало на инициативите. 

Проведена беше и среща с Държавната агенция за младежта и спорта, където разгледахме състоянието на младежта в двете държави и обменихме инфомрация относно възможностите за развитието на капацитети на местно ниво. 

Вярваме, че младежкият диалог между младите българи и младите македонци е един безопасен начин да спомогнем добрите взаимоотношения между двете страни. В лицето на хората, с които разговаряхме срещнахме само и единствено готовност и мотивация за работа с Националния младежки съвет на България. 

 

Посещението на НМФ в Северна Македония беше изключително съдържателно и обогатяващо. Именно за това изразяваме нашата благодарност към Ивайло Цонев от ФНФ и Боян Кордалов от ИДУЕП, които се постараха да направят всички срещи възможни. Очаквайте повече новини около нашето сътрудничество с младежта на Северна Македония. 

 

Благодарим за гостоприемността на Национален младежки съвет на Македония, Дома на Европа и заместник-главния секретар на президента, Министерството на външните работи на РСМ, Държавната агенция за младежта. Чрез вас вярваме, че усилията ни ще бъдат оправдани. 

Бургас вече има Международен младежки център!

На 19 декември в официална церемония беше открит Международен младежки център в гр. Бургас.

Младежкият център се финансира по програма от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Приветствия по време на официалното откриване отправиха:
  • Димитър Николов, кмет на община Бургас
  • Мария Теодорова, представител на д-я “Външни европейски проекти” към МОН (програмен оператор)

Събитието посети председателят на НМФ, Атанас Г. Радев.
 
Преди началото на официалното откриване се проведе Национална конференция “Предизвикателства и перспективи пред развитието на младежките центрове в страната”. Конференцията бе домакинствана от Международен младежки център Бургас, като постави на обсъждане две ключови теми:
  • Препоръки към механизма за осигуряване на дейността на младежките центрове предвиден в Закона за държавния бюджет за 2024 г.
  • Препоръки към проекта за изграждане и функциониране на Национален фокусен център в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Участие в срещата взеха представители на 8-те съществуващи младежки центъра в страната, Министерство на образованието и науката и Министерство на младежта и спорта, Националната мрежа на младежките центрове и Национален младежки форум. Предстои изготвяне и публикуване на официален доклад с препоръките в началото на месец януари.
 
Поздравяваме община Бургас и пожелаваме успех на нашите приятели от Международен младежки център – Бургас в работата им за развитието на потенциала на младите хора в общината!