Младежките политики влязоха в дневния ред на депутатите

/in

На 30.09.2026 в сградата на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по въпросите на младежта и спорта, съвместно с представители на младежки организации. Темата на заседанието беше състоянието и развитието на младежкия сектор.  

Срещата между младежите и Комисията по въпросите на младежта и спорта е част от последователните усилия на младежките организации за насърчаване на конструктивния диалог с институциите и утвърждаване на младите хора като активни участници в обществения и политическия живот. 

Особено внимание беше отделено на местната младежка политика, с фокус върху малките населени места. Важна част от дискусията беше посветена на развитието на ученическото самоуправление като естествена среда за изграждане на гражданска активност.

Наред с това бяха разгледани и конкретни въпроси, свързани с липсата на ясни дефиниции за младежка работа и младежки център, както и необходимостта от въвеждане на ясни стандарти за качество, които да гарантират ефективността. Като конкретен случай беше посочен казуса с Черноморски младежки център. 

Общият фокус на дискусията беше ясен – между институциите и младите хора трябва да има не просто разговори, а устойчиво партньорство. Именно чрез такъв подход местната младежка политика може да се превърне от административен ангажимент в работещ механизъм за развитие на младите хора.

Заседанието се проведе непосредствено след дискусионната среща в Министерството на младежта и спорта, по време на която беше представен проект за промени в Закона за младежта. Тази тема е от особена важност за създаването на ефективна нормативна рамка, която да подкрепя развитието на младежкия сектор. 

Позиция на НМФ относно: Липсата на последователни и предвидими действия на Министерство на младежта и спорта в подкрепа на младежките центрове в страната

/in , ,

Националният младежки форум (НМФ), като най-голямата платформа на младежки организации в България, и в качеството си на Национален младежки съвет на Република България, изразява тревога от действията на Министерството на младежта и спорта по обезпечаването на устойчивостта на младежките центрове в страната. Липсата на ясен, предвидим и последователен процес на взаимодействие поставя в риск качественото функциониране на центровете, а с това и достъпа на хиляди млади хора до среда, изградена с публичен ресурс в продължение на повече от десет години. Проблемите, които описваме, са натрупани в продължение на години и през мандатите на поредица министри, а решенията, които биха ги предотвратили, са били подготвени и предадени на министерството навреме.

На 23 септември беше обявено, че Министерският съвет е одобрил допълнително финансиране за дейностите на младежките центрове в размер на 2,2 млн. евро за обезпечаване на проектите, одобрени по Програмата за финансиране на младежките центрове 2026–2028 г. Решението идва два месеца след приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. и близо пет месеца след обявяването на резултатите по програмата. Липсата на предварително предвидени средства по бюджета на министерството и в средносрочната бюджетна прогноза противоречи на принципите на прозрачност и предвидимост. Провеждането на процедура и сключването на договори, преди необходимите средства да са осигурени, е лоша практика при управлението на публичен ресурс и прилагане на изисквания за устойчивост на еврoпейски инвестиции. 

Процедурата за кандидатстване по Програмата за финансиране на младежките центрове 2026–2028 г. е обявена в края на януари, със срок за подаване на проектните предложения 13 март. Резултатите са утвърдени със Заповед № РД-09-658 от 28.04.2026 г. — одобрени са 27 проекта на обща стойност 2 208 374 евро. До подписване на договорите се стига едва през юли. Това на практика скъсява периода за изпълнение на дейностите до под шест месеца, при краен срок 31 декември 2026 г. Нещо повече, въпреки че договорите по програмата са подписани, центровете започват да изпълняват дейности, без да са получили авансови плащания по договорите. Това се случва, тъй като администрацията на Министерство на младежта и спорта не е предприело необходимите стъпки, за да получи средствата с трансфер с Постановление на Министерски съвет. 

Национален младежки форум последователно адресира рисковете пред устойчивостта и функционирането на младежките центрове и работи за намирането на решения в различни институционални формати като националните работни групи към министъра, сътрудничество с Националното сдружение на общините в Република България, парламентарната комисия по въпросите на младежта и спорта. Още на 22 август 2023 г., на кръгла маса в Министерството на образованието и науката, поставихме изрично въпроса какво се случва с центровете след април 2024 г., когато приключва проектният период по Финансовия механизъм на ЕИП. През ноември същата година внесохме становище по проекта на Закон за държавния бюджет за 2024 г. с искане за 4 млн. лв. за централизиран механизъм за издръжка на центровете. На 18 декември 2023 г. Народното събрание одобри тази сума. Предупреждението не е реакция на сегашната криза. То я предхожда с почти три години. 

В отговор на затварянето на Черноморския младежки център и замразяването на Знака за качество на Младежки център Пловдив,  на 6 август инициирахме отворено писмо и среща с представители на ММС, МОН, Президентската администрация за проблемите в младежкия сектор. Предложихме работна програма с три теми и поехме ангажимент да модерираме срещата, за да завърши с ясни решения. Този подход не беше възприет и две от трите теми останаха неразгледани. В срещата участваха повече от 50 представители на младежки организации и младежки центрове, а още на 7 август НМФ изпрати протокол с резултатите от срещата и конкретни предложения на Министерство на младежта и спорта. Повече от 7 седмици по-късно официален отговор от страна на министерството няма. 

Успоредно с това повече от два месеца се забавя издаването на заповед за състава на Националната работна група за младежка работа. Групата избра нов председател на заседание на 13 юли 2026 г.; към днешна дата решението не е отразено в акт. Тази група е основният инструмент за наблюдение на изпълнението на Пътната карта за развитие на младежката работа, приета в изпълнение на Националната стратегия за младежта,  а част от изпълнението ѝ са именно промените в Закона за младежта, касаещи младежката работа и младежките центрове.

Националните работни групи към министъра са изготвили: дефиниция за младежка работа, стандарт за младежки център, адаптиран от изискванията за Знака за качество на Съвета на Европа, рамка на процедура за придобиване на статут на младежки център, етичен кодекс на младежкия работник, концепция за Национална младежка столица, задължителни изисквания към местната власт и проект на стандарти за общински консултативни младежки съвети. Нито един от тези документи не е превърнат в нормативен или административен акт. Тази работа е извършена безвъзмездно от експерти на младежкия сектор, на общините, на младежките центрове и на академичната общност. Държавата разполага с продукта и не го използва. Именно затова Национален младежки форум многократно и пред различни политически ръководства поставя въпроса, че липсата на необходимия административен капацитет и експертиза в дирекция „Младежки политики“ води до системни забавяния и неспазване на ангажименти по Закона за младежта, нарушава диалога с младежкия сектор и забавя ключови процеси в развитието на младежката политика.

С тревога наблюдаваме и обявяването на невярна или непълна информация от официални представители на министерството. Такъв е случаят с представянето на решението за финансирането на младежките центрове от 23 септември, както и с обявеното пред Комисията по въпросите на младежта и спорта на 9 септември „увеличение“ на средствата за младежки дейности, което се дължи изцяло на нарасналия обем на отчисленията на хазартните оператори по чл. 10а от Закона за хазарта. Отдаваме това не на умисъл, а на липсата на административен и експертен капацитет и на предоставянето на непълна или невярна информация на политическото ръководство на ведомството. Точно затова смятаме, че решението е в укрепването на администрацията с експертиза, а не в смяната на тона на разговора.

Национален младежки форум вярва, че развитието на младежката политика е възможно само въз основа на равнопоставеност, предвидимост и открит, последователен експертен диалог между администрацията и младежкия сектор. Диалог трябва да стъпва на факти и данни и на натрупания опит на всички заинтересовани страни. Затова настояваме за задълбочен разговор за състоянието на администрацията на Министерството на младежта и спорта, проведен в предвидените за това институционални формати, а именно Обществения съвет по въпросите за младежта и националните работни групи към министъра. Настояваме за: 

  1. Процедурата по конституиране на Обществения съвет по въпросите за младежта, започнала на 4 декември 2023 г., да бъде завършена и съветът да бъде свикан в началото на октомври 2026 г., преди внасянето на промените в Закона за младежта.
  2. Средствата по Програмата за финансиране на младежките центрове да бъдат преведени незабавно на всички бенефициери, а периодът за изпълнение и срокът за отчитане да бъдат приведени в съответствие с реалната дата на предоставянето им, като се осигури максимална гъвкавост при администриране на средствата.
  3. Заповедта за състава на Националната работна група за младежка работа да бъде издадена в най-кратък срок и да бъде разработването и съгласуването на работните планове на групите за 2027 г., така че потенциални техни ангажименти да влязат в работната програма и бюджета на министерството за 2027 г.
  4. Готовите документи на националните работни групи да бъдат вложени в подготвяните промени в Закона за младежта и в подзаконовите актове към него, с публичен график за провеждане на обществени консултации и приемането им.
  5. Да бъде проведен функционален анализ на звеното, което администрира политиката за младежта (д-я „Младежки политики“), съобразен с двадесет и шестте функции, възложени му с Устройствения правилник и ангажиментите на министерството съобразно Закона за младежта.

Оставаме на разположение за експертен диалог по всяка от тези точки. Разполагаме с документите, на които стъпва настоящата позиция, и ги предоставяме при поискване на институции, народни представители и журналисти. Готови сме да поемем и част от организационната тежест по подготовката на такъв разговор, както сме правили и досега. Национален младежки форум е националният младежки съвет на България. Нашата роля ни задължава да бъдем градивен, но при необходимост и критичен партньор на Министерството на младежта и спорта. Настоящата позиция е израз именно на това.

24.09.2026 г.

Разширена хронология на застъпничеството на НМФ, 2021–2026 г.

Дата Какво прави НМФ / какво се случва Източник
08.11.2021 Становище по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта. НМФ иска дефиниране на младежката работа в закона, разширени критерии за младежките организации и признаване на младежките пространства като ресурс, с предложена дефиниция: „младежко пространство е физическа инфраструктура за младежка работа“. СТАНОВИЩЕ: Проект на ЗИД на Закона за младежта
ноември 2022 Националната работна група за младежка работа разработва и предава на министерството дефиниция за младежка работа с предложение за законодателна инициатива. Отчетен доклад на НРГ за 2022 г.
06.04.2023 Декларация на Управителния съвет относно мястото на ресор „Младеж“. Искания: обособяване на самостоятелна парламентарна комисия по въпросите на децата и младежта и отделяне на държавната политика за младежта в самостоятелно министерство. Декларацията посочва, че инвестициите намаляват „систематично от малко над 259 млн. лв. (0,34% от БВП) през 2011 до 80 млн. лв. през 2020“. Декларация на УС относно ресор „Младеж“
28.06.2023 Внесен доклад с вх. № РД-09-36/5 до министъра с искане да бъде възложено картографиране на състоянието на младежката работа в страната. Доклад вх. №РД-09-36/5
12.07.2023 Среща с министъра на младежта и спорта доц. Димитър Илиев. Обсъдени са дефинирането на младежката работа в законодателството, промяната в определението за младежки работник, картографирането и координацията между министерствата на образованието и на младежта по младежките центрове. Обсъдена е и възможност за меморандум за сътрудничество. публикация от 31.07.2023 г.
22.08.2023 Кръгла маса „Устойчивост на младежките центрове и развитие на младежката работа в България“ в Министерството на образованието и науката. Поставено е началото на застъпничеството за дългосрочна устойчивост на осемте центъра по ФМ на ЕИП след приключването на проектния период през април 2024 г. nmf.bg – публикация от 24.08.2023 г.

nmf.bg – Доклад от кръглата маса
30.10.2023 Внесен втори доклад по картографирането. Решение не е взето. Доклад от 30.10.2023 г.
28.11.2023 Становище по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Три конкретни бюджетни искания: удвояване на администриращия екип от 17 на 34 служители; средства до 2 млн. лв. за обособяване на самостоятелна институция; 4 млн. лв. за централизиран механизъм за издръжка на младежките центрове, по около 500 хил. лв. на център. nmf.bg — Становище относно разходите по ЗДБ 2024
18.12.2023 Народното събрание одобрява 4 млн. лв. по централния бюджет за осигуряване на дейността на младежките центрове, създадени по програми на Финансовия механизъм на ЕИП — Монтана, Враца, Габрово, Добрич, Перник, Пловдив, Стара Загора и Бургас. Становището на НМФ е подкрепено от над 40 организации, неформални групи и читалища. nmf.bg – публикация от 19.12.2023 г.; ЗДБ 2024
19.12.2023  Национална конференция “Предизвикателства и перспективи пред младежките центрове”, проведена в партньорство с Международен младежки център – Бургас поставя в доклад въпроси относно рисковете при предоставяне на средствата осигурени в рамките на Закона за държавния бюджет и ролята и значението на Националния фокусен център като основно методическо и координационно звено на младежките центрове в страната. nmf.bg – Доклад от конференцията
2023, 2024, 2025 Три последователни отчетни доклада на Националната работна група за младежка работа констатират едно и също: картографирането не е възложено, а експертите не могат да бъдат ангажирани поради неизяснен ред за заплащане. Отчетни доклади на НРГ
28.03.2024 Становище относно Доклада за младежта 2021–2022 г. НМФ установява, че понятието „младежки център“ не се среща нито веднъж в доклада, и иска Народното събрание да не го приема, а да го върне за преработка на Министерския съвет. nmf.bg — Становище относно Доклада за младежта
8-11.04.2024  Национална конференция „Перспективи пред младежката

политика и институционализирането на младежките центрове“ – Стара Загора, събира представители на младежки центрове, местна власт и експерти на най-голямата до момента конференция свързана с устойчивостта на МЦ до момента. В доклада от събитието влизат над 20 конкретни изводи и препоръки по отношение на институционализирането на младежките центрове, младежката работа и младежките работници.

 nmf.bg – Доклад от националната конференция
01.09.2025 Утвърдена е Пътна карта за развитие на младежката работа в Република България. Докладна записка № 22-00-622 ММС
07.10.2025 Със Заповед № РД-09-890 на групата са поставени цели и задачи със срок 01.04.2026 г. Заповед № РД-09-890
05.2025 Публикуван „Анализ на планирането и изпълнението на държавната политика за младежта 2010–2024 г.“ — първият системен преглед на политиката с такъв хоризонт, ISBN 978-619-92297-2-9. НМФ, май 2025 г.
27.03.2026 Декларация преди изборите за 52-ото Народно събрание. Искания: регламентиране на статута на младежките центрове като самостоятелни институции в системата на младежката политика, регламентиране и стандартизиране на младежката работа и разпознаване на Националния младежки съвет в Закона за младежта. nmf.bg — Декларация преди 52-ото НС
02–04.04.2026 Изнесено заседание на работната група в гр. Пловдив без определения секретар и без кворум. Разработените стандарти за качество не могат да бъдат приети. Протокол от заседанието
03.08.2026 Публикуван анализ на разходите за младежка политика в бюджета за 2026 г.: 4,289 млн. евро срещу 3,288 млн. евро за 2025 г. — ръст от 30,43%, но едва 4,8% от общите разходи на министерството. НМФ посочва разпокъсаността между ведомства и липсата на посочен източник на финансиране в годишните планове на младежките центрове в бюджета на ММС. nmf.bg — статия относно новоприетия държавен бюджет
03.08.2026 Справка на Националната мрежа на младежките центрове: от 147 длъжности остават 106, от които около 85 действително експертни. Четири центъра без статут, Знакът за качество на Пловдив — замразен. Справка на НММЦ
06.08.2026 Среща с политическото ръководство на ММС по инициатива на НМФ с над 50 участници. Предложената от НМФ работна програма не е възприета; две от трите теми остават неразгледани. Протокол и присъствен списък
07.08.2026 Писмо изх. № BG02-150-07082026 с три искания, включително свикване на Обществения съвет. Отговор не е постъпил. Писмо BG02-150-07082026
21.09.2026 Подадени пет заявления за достъп до обществена информация. Заявления по чл. 24 от ЗДОИ

Активни ли са младите хора по време на избори?- Анализ на младежкото участие в изборния процес

/in ,

Младежкото участие по време на изборите е тема, която предизвиква силен обществен отзвук и все по-често заема централно място в политическите и социологическите проучвания. Засилената обществена ангажираност към формалното политическо участие на младите хора е основен мотив за социолозите от фондация “Силогия”- Станислав Додов и Стефан Георгиев при изготвянето на доклад за младежкото участие по време на изборите за периода 2013–2026 г. Отправна точка в анализа е въпросът как се променят мащабът, профилът и формалната парламентарна представеност на гласувалите млади хора в България през последните години. 

Докладът за младежкото участие по време на изборите беше представен на 24 юни в Сохо, ул. Искър 4. Той е проект на членовете на фондация “Силогия”:

  • Станислав Додов- социален педагог и квалифициран специалист по групова динамика 
  • Стефан Георгиев- социолог, специализиран в областта на младежката политика, социалните изследвания и неформалното образование. 

Събитието обедини млади хора, представители на неправителствени организации и политически фигури в дискусия за ролята на младежите в демократичните процеси и участието им в изборите. 

Целта на анализа е да представи подробна картина на младежкия вот за периода 2013–2026 г.,  да очертае промените в политическото поведение на младите избиратели и да отговори на следните въпроси: 

  • Как се променя броят на пълнолетните млади хора в България през изследвания период?
  • Какъв е приблизителният мащаб на младежкия вот – като абсолютен брой, като дял от всички гласували и като дял от всички 18–29-годишни?
  • Какъв е социално-демографският профил на гласувалите млади хора и как той се различава от профила на всички гласували?
  • Какви различия се наблюдават вътре в групата на младите хора, особено между кохортите на 18–23 и 24–29-годишните?
  • Какъв дял от гласувалите млади хора получава формално парламентарно представителство чрез вота си и как се различава тази представеност между кохортите на 18–23 и 24–29-годишните?

Първата част на доклада разглежда младежкия вот в България за периода 2013–2026 г. с фокус върху пълнолетните млади хора на възраст 18–29 години. Тя проследява променливия брой на младите гласоподаватели, мащаба на тяхното участие в изборните процеси, социално-демографския профил на гласувалите, различията между отделните възрастови подгрупи сред младежите, както и формалното парламентарно представителство на техния вот. 

Докато емпиричният анализ представя основните тенденции в младежкото участие, информационните кампании като “Дай глас” проследяват начините, по които тези данни могат да бъдат превърнати в практически подход за младежка мобилизация, информиране и повишаване на обществената осведоменост сред младите хора. 

В тази връзка втората част на доклада преминава от анализа на избирателната активност към утвърден практически опит за съвместна работа между млади хора и представители на институции, чрез комуникационната кампания “Дай глас”. Освен информационна инициатива, кампанията представлява и механизъм за насърчаване на образователния ценз сред младите хора, както и повишаване на критичното и аналитичното мислене по отношение на демократичните процеси в страната. Тя допринася и за придобиването на практически опит за участие в среда, в която младежката ангажираност представлява едновременно нормативно изискване и сериозно предизвикателство. 

Изготвено с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029.  

Проектът „ГОРД в ЕС“ стана българският победител в Европейската младежка награда „Карл Велики“ за 2026 година

/in

Проектът „Гражданско образование за развитие на демокрацията в Европейския съюз (ГОРД в ЕС)“ на Сдружение „Алианс за устойчиво регионално развитие“ в Русе и португалската асоциация Omnis Factum, спечели националния етап на Европейската младежка награда „Карл Велики“ за 2026 година. 

Инициативата впечатли журито със своя принос към гражданското образование, демократичните ценности и активното участие на младите хора в обществения живот на Европейския съюз.

Кампанията обединява млади хора на възраст от 18 до 30 години от отдалечени райони на България и Португалия, включително младежи извън образователната система, без трудов стаж, попадащи в категорията NEETs. 

Същността на проекта се изразява в няколко отделни дейности, включващи: 

  • Младежки сесии за европейско гражданство– провеждане на образователни срещи с акцент върху гражданските права и отговорности в ЕС, критично мислене и активната гражданска позиция.
  • Изготвяне и публикуване на дигитално ръководство за европейско гражданство– организиране на работни посещения с цел обмен на опит и работа в екип по теми, свързани с европейското гражданство. 
  • Поредица от обучителни видеа по европейското гражданство – изготвяне на обучителна поредица от видеосъдържание, предназначено за младежи в България и чужбина, с цел насърчаване на гражданското участие и критичен поглед върху подвеждащата информация в публичното пространство.   
  • Конкурс за видеоразкази “Звездни съграждани”- основната мисия на конкурса е да ангажира младежите от България и Португалия в процесите на творческите изследвания и да изложи реални събития за гражданската ангажираност и активно младежко участие в местните общности. Сред основните цели са представянето на вдъхновяващи примери за граждани или организации, които чрез своята активност са постигнали реална положителна промяна, както и насърчаване на ценностите на европейското гражданство и активното участие в демократичния живот. 
  • Заключително събитие: Форум “Европейски граждани” и оценка на въздействието– представяне на разработеното дигитално ръководство и видеосериите в рамките на събитието, с акцент върху отличените победители в конкурса “Звездни съграждани”. 

Целта на проекта е да развие устойчивостта на европейските демократични ценности, с акцент върху гражданското образование и свободния достъп до информация в рамките на ЕС. 

Контакти и линкове

  • Организация: SDRD4BG
  • Държава: България
  • Проект: Proud in the EU
  • Сайт: SDRD4BG

Европейската младежка награда “Карл Велики” отличи най-иновативните младежки идеи в Европа- победителите в тазгодишното издание

/in

Докато Международната Карлова награда на Аахен отличава държавници, интелектуалци и лидери с принос към европейското единство, нейният младежки еквивалент показва нещо още по-важно — как изглежда бъдещето на Европа през очите на младите хора. 

В периода 11- 14 май 2026 г. се проведе церемонията на Европейската младежка награда „Карл Велики“ (European Charlemagne Youth Prize) в гр. Ахен, Германия.

Наградата стартира през 2008 г. и се организира от Фондацията на Международната Карлова награда на Аахен в партньорство с Европейския парламент. 

Събитието събра националните победители от държавите членки на Европейския съюз, представители на младежки организации, лауреати и представители на европейските институции. 

Европейската младежка награда „Карл Велики“ цели да отличи проекти, представлявани от младежи, които утвърждават демокрацията, насърчават активното гражданско участие и сплотяват общности. Основните приоритети на инициативата са изграждането на мрежа от активни млади европейци, насърчаване на междукултурния диалог и обмен на добри практики между участниците. 

Наградата е символ на значимия принос на младите хора в изграждането на обща европейска идентичност и тяхната активна роля в просперитета на Европа. 

Повече за инициативата

Конкурсът е отворен за млади хора на възраст между 16 и 30 години от всички държави членки на Европейски съюз. Проектите могат да бъдат свързани с:

  • демократично участие;
  • медийна грамотност;
  • човешки права;
  • културен обмен;
  • социално включване;
  • младежки инициативи;
  • европейска политика;
  • борба с дезинформацията;
  • дигитално гражданство.

Всяка държава отличава свой национален победител, а европейското жури определя трите най-добри проекта на континента. 

Наградният фонд за 2026 г. е:

  • 7 500 евро за първо място;
  • 5 000 евро за второ място;
  • 2 500 евро за трето място; 

Освен финансовата подкрепа, победителите получават достъп до европейски институции, мрежи от активисти, експерти и организации, както и възможност да представят проектите си в Аахен, Европейския парламент в Брюксел или Страсбург.

Европейските лауреати за 2026 година

  1. Естония-  „ATHENA”

Главен лауреат на тазгодишната церемония на Европейската младежка международна награда „Карл Велики“ е Естония с проекта „ATHENA –  Advancing Women’s Leadership in Inclusive Democracy“. 

Естонската инициатива допринася за укрепването на демократичното участие и лидерските умения на младите жени. 

Проектът разглежда основните предизвикателства пред участието на жените във водещи роли в политическите процеси и ограничения достъп до лидерство, професионални позиции и институции. 

Контакти и линкове

  • Организация: ATHENA
  • Държава: Естония
  • Теми: женско лидерство, демокрация, гражданско участие
  • Официален сайт:  EU Nexus (ATHENA project)

2. Франция- Pol

Втората награда беше присъдена на Франция за проекта Pol — Combating Misinformation and Strengthening Citizen Participation through an App!. Приложението е насочено към повишаване на политическата ангажираност сред младите хора, като улеснява разбирането и участието в политическите процеси.

Платформата позволява на потребителите да:

  • гласуват по законодателни предложения;
  • сравняват позициите си с тези на политиците;
  • участват в обществени консултации;
  • получават проверена информация.

Приложението вече има стотици хиляди потребители и е пример как технологиите могат да бъдат използвани за укрепване на демократичното участие.

Контакти и линкове

  • Организация: POL
  • Държава: Франция
  • Теми: борба с дезинформацията, дигитална демокрация
  • Сайт:  POL Civic App
  1. Испания – European Guanxi

Третата награда беше връчена на Испания за проекта European Guanxi – мрежа, създадена с цел насърчаване на задълбочения и информиран европейски анализ на отношенията между Европейския съюз и Китай. 

Проектът обединява:

  • млади анализатори;
  • студенти;
  • изследователи;
  • журналисти;
  • експерти по международни отношения.

Организацията публикува анализи, организира конференции и създава пространство за дебат относно геополитическите отношения между Европа и Азия.

Контакти и линкове

  • Организация: European Guanxi
  • Държава: Испания
  • Теми: международни отношения, ЕС–Китай
  • Сайт: European Guanxi

Контакти и линкове на всички национални организации и проекти – European Charlemagne Youth Prize 2026

Австрия:

Next Visionaries
 Образователна програма за млади украински лидери.
 Сайт: Next Visionaries

Белгия:

Europe on Track 11 – Intersecting Realities
 Младежки проект за демократично участие и европейски диалог.
 Сайт: Europe on Track

Организация: AEGEE-Europe
 Сайт: AEGEE-Europe

България:

Proud in the EU: Civic Education for the Development of Democracy in the European Union
 Организация: SDRD4BG
 Сайт:  SDRD4BG – Proud in the EU

Главен сайт: SDRD4BG

Хърватия:

Dialogues of the Future
 Erasmus+ проект за медийна грамотност и демокрация.
 Сайт: Dialogues of the Future

Кипър:

Solidarity in Action – A Human Chain of Hope
 Сайт: Forum ACY

Чехия:

Academy YPALA Czechia
 Програма за демокрация и гражданско участие.
 Сайт: YPALA Czechia

Дания:

AGORA – youth forum series about Europe’s democratic heroes
 Сайт: AGORA Denmark

Естония:

ATHENA – Advancing Women’s Leadership in Inclusive Democracy
 Победител в Европа за 2026 г.
 Сайт: EU Nexus Estonia

Финландия:

EU-Youth Summit
 Сайт: Eurooppanuoret Finland

Франция:

POL – Combating misinformation and strengthening citizen participation through an app
 Второ място в Европа за 2026 г.
 Сайт: POL App France

Германия:

k_einheit – Initiative No-Unity
 Сайт: k_einheit

Гърция: 

From Disruptive Places to Hidden Gems
 Организация: Cultureta
 Сайт: Cultureta

Унгария:

ENTR HU
 Младежки медиен проект за демокрация и ЕС.
 Сайт: ENTR Hungary

Ирландия:

TU Dublin Food Pantry
 Сайт: TU Dublin Food Pantry

Италия:

MEP Alumni & Graduates Summer School on Human Rights, Security and Europe
 Организация: MepItalia
 Сайт: MepItalia

Латвия:

Youth Exchange – Democracy Village
 Instagram: Democracy Village Latvia

Литва:

A Million Voices
 Проект за подкрепа на украински бежанци.
 Сайт: Active Youth Lithuania

Люксембург:

Emblem – Digital Souvenirs Luxembourg passport
 Сайт:Emblem Luxembourg

Малта:

NYC’s High-Level Ministerial Conferences
 Сайт: KNZ Malta

Нидерландия:

Our Democracy Report
 Сайт: Our Europe Flow

Полша:

UkraineEU – Towards the European Future of Ukraine
 Организация: EU Society
 Сайт: UkraineEU Project

Португалия:

European Para-Surf Tour
 Сайт: European Para Surf Tour

Румъния:

European Digital Citizenship Education Week 2025
 Сайт: Digital Citizenship Education Week

Словакия:

European Rural Youth Summit 2025 (ERYS)
 Сайт: ERYS Slovakia

Словения:

Zlet Zveze tabornikov Slovenije 2025
 Сайт: Slovenian Scouts Project

Испания:

European Guanxi
 Трето място в Европа за 2026 г.
 Сайт: European Guanxi

Швеция:

The Brussels Effect
 Платформа за млади европейски автори.
 Сайт: The Brussels Effect

Основни контакти на European Charlemagne Youth Prize:

International Charlemagne Prize Foundation

Официален сайт: International Charlemagne Prize of Aachen

European Charlemagne Youth Prize

Информация за конкурса: European Charlemagne Youth Prize

European Parliament Youth

Младежки програми на Европейския парламент: European Parliament Youth

 

Карловата награда на Аахен – европейската идея, превърната в традиция

/in

В свят, в който европейското единство често изглежда поставено на изпитание, има една награда, която повече от седем десетилетия символизира стремежа към обединена Европа. Това е Международната Карлова награда на Аахен — отличие, което не просто почита личности, а разказва историята на самата европейска интеграция.

От създаването си до днес, наградата се превръща в своеобразен политически и морален барометър за състоянието на Европа. А изборът на Марио Драги за лауреат през 2026 г. показва, че организаторите виждат бъдещето на Европа в решителното лидерство, икономическата устойчивост и стратегическата автономия.

Раждането на една европейска идея

Международната награда „Карл Велики“ е учредена през 1949 г. в германския град Аахен, отличаващ се със силна историческа символика. Именно там е свързано наследството на Карл Велики, владетелят, който често е определян като „баща на Европа“. Наградата се присъжда за изключителен принос към обединението на Европа и насърчаването на разбирателството между народите. 

След опустошителните последици от Втората световна война, Европа остава разделена, политически разединена и дълбоко морално травмирана. Основателите на наградата осъзнават необходимостта от изграждането на нова европейска идентичност, основана не върху национализъм и конфликти, а върху сътрудничество, икономическа интеграция и споделени ценности.  

В оригиналната прокламация от 1949 г. се подчертава, че Европа има нужда от личности, които да преодоляват граници — не само географски, но и политически и духовни. Именно затова наградата е замислена като признание за онези, които работят за обединението на континента. 

От политическа награда към европейска институция

Първоначално Карловата награда е насочена главно към държавници и политици, но с течение на времето се превръща в много повече от церемониално отличие.

Днес около нея функционира цяла екосистема от инициативи: 

  • форуми за европейска политика;
  • младежка награда за европейски проекти;
  • академични програми;
  • обществени дискусии;
  • стипендии и изследователски мрежи.

Особено значима е Европейската младежка Карлова награда, която насърчава млади европейци да разработват проекти, свързани с демокрация, европейски ценности и международно сътрудничество. 

По този начин наградата постепенно се трансформира — от символичен акт към активна платформа за европейско гражданско общество.

Огледало на европейската история

Списъкът с лауреатите на Карловата награда практически проследява историята на следвоенна Европа.

Сред отличените през годините са:

  • Уинстън Чърчил — британски политик и държавник;
  • Франсоа Митеран — френски политик, президент на Франция от 1981 до 1995 г.;
  • Бил Клинтън — 42-рият президент на САЩ;
  • Еманюел Макрон — френски политик, президент на Франция;
  • Володимир Зеленски — действащ президент на Украйна;
  • Папа Франциск — 266-ият папа на Римокатолическата църква и глава; 

Наградата не се присъжда единствено на политици, отличавани са също интелектуалци, обществени фигури, институции и граждански активисти.

През последните години се забелязва и разширяване на фокуса — от класическата европейска интеграция към защита на демокрацията, човешките права и съпротивата срещу авторитаризма.

Наградата в епоха на кризи

Развитието на Карловата награда отразява ключовите политически и обществени промени в Европа през различните исторически периоди. 

След падането на Берлинската стена, основен акцент стават разширяването на Европейски съюз и преодоляването на разделението между Източна и Западна Европа. След финансовата криза, вниманието се насочва към стабилността на еврозоната и усъвършенстването на икономическото управление. В резултат от руската инвазия в Украйна, наградата все по-ясно подчертава значението на защитата на свободата, демокрацията и европейската сигурност.

По този начин Карловата награда постепенно се утвърждава не само като признание за постигнати заслуги, но и като силно политическо послание за бъдещето на Европа.  

Повече от медал

Днес Карловата награда е нещо много по-голямо от церемония в кметството на Аахен. Тя е жива европейска традиция, която всяка година поставя въпроса: какво означава да бъдеш европеец в конкретния исторически момент?

Именно затова наградата остава актуална повече от 75 години след създаването си. Защото Европа не е завършен проект, а постоянен процес на изграждане — политическо, икономическо и културно.

А Карловата награда продължава да отличава онези личности и идеи, които движат този процес напред.

Доброволците на Национален младежки форум организираха информационна среща по Европейски корпус за солидарност

/in

На 9 май при Сдружение «SOS Детски селища България» се проведе информационна среща, организирана от доброволците на Национален младежки форум по Европейски корпус за солидарност. 

Доброволците, които проведоха информационната среща бяха Александр Влаев, Михайло Резниченко и Ярослав Терзи. 

Европейски корпус за солидарност е програма на Европейския съюз, която създава възможности за младите хора да участват в доброволчески дейности и да провеждат свои собствени проекти за солидарност в полза на общностите в цяла Европа. 

Основната цел на събитието е да запознае аудиторията с дейността на организацията и цялостната концепция на програмата.  

Основните акценти, които доброволците поставиха бяха върху мисията на Национален младежки форум, неговите стратегически приоритети и спецификите на доброволческата дейност. 

Доброволците представиха основните тематични направления, по които работят в рамките на своята дейност в Национален младежки форум, както и водещите стратегически приоритети на организацията. Те обхващат ресурсите за подпомагане на разбирането за младежка политика, създаване на инструменти, ключови за приобщаването на младите хора към ценности, подобряване на възможностите за качествен диалог между младите и институциите и насърчаване на участието на младежите на местно, национално и международно ниво. 

Доброволците представиха и основните принципи и цели на младежката работа, изразяващи се в подкрепата на младите хора в личностното развитие, социалното включване и  активното им участие в обществения живот. Те подчертаха и значението  на доброволческите дейности като предпоставка за придобиване на специфични умения и компетенции в младежкото развитие.

В края на събитието активистите споделиха своите лични впечатления и опит от участието си в организацията до момента. 

“Чрез този опит развих умения за работа с документи, бюджети и организационни инструменти, както и внимание към детайла и отговорност при работа с данни. Доброволчеството ми даде не само поглед към реалната административна работа в младежка организация, но и практически умения, които мога да прилагам в бъдещата си професионална среда”, сподели Михайло Резниченко. 

ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ 13-14 ЮНИ 2026 Г.

/in

BG01-003-05052026

ДО: ЧЛЕНОВЕТЕ НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ

Управителният съвет на сдружение “Национален младежки форум” (НМФ) свиква Общо събрание на основание чл. 23 от Устава и и чл. 26 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, което ще се проведе на 13-14 юни 2026 г. в  Щрак (София, ул. Христо Белчев 3) с начален час 9:00 ч. 

Предстоящото Общо събрание ще се проведе при следния Дневен ред: 

  1. Отчет за дейността на Управителния съвет на НМФ – януари – юни 2026 г.
  2. Освобождаване на членове на Управителния съвет 
  3. Освобождаване на членове на Контролна комисия
  4. Избор на членове на Управителния съвет
  5. Избор на членове на Контролна комисия
  6. Бюджет на организацията за 2026 г.
  7. Застъпническа програма на НМФ
  8. Работен план на УС 2026 – 2027 г.
  9. Стратегическите приоритети 2027 – 2036
  10. Прием на нови организации членове
  11. Други

Канят се всички членове на НМФ да вземат участие. При липса на кворум, на основание чл. 27 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, началото на Общото събрание ще се отложи с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред, и ще се счита за законно независимо от броя на явилите се членове.

Писмените материали, свързани с дневния ред на заседанието, са на разположение на адреса на управление на Национален младежки форум и се предоставят на всеки член при поискване.  

България през очите на международен доброволец

/in

На 25 април нашият международен доброволец Елиса Лукарелли представи изложба със снимки, заснети по време на престоя си в България. Експозицията се проведе в „Магнит“ – пространство за култура в сърцето на София, отворено за младежи, които искат да участват в различни дейности и да организират свои собствени мероприятия.

Събитието беше организирано като финален творчески проект по Европейския корпус за солидарност– инициатива, която дава възможност на младите хора да пътуват, докато се занимават с доброволческа дейност в Европа. Изложбата носеше заглавието „България през очите на международен доброволец“ и включваше фотографска експозиция, придружена от кратки описания, разкриващи свързани с кадрите истории, чувства и впечатления от различни аспекти на живота в България.

Пред гостите на изложбата Елиса разказа как престоят ѝ в България и съвместната работа с екипа на Национален младежки форум са допринесли за нейното личностно и професионално развитие. Тя сподели и впечатленията си от пътуването до Русе, където взе участие в събитие, организирано от „Лигата на младите гласоподаватели“, определяйки го като ценен опит, обогатил нейната перспектива и практически умения.

Тя разказа за срещите си с българската култура – от традицията за размяна на мартеници с настъпването на пролетта и приготвянето на баница с приятели, до впечатленията си от грижата за бездомните котки в града – особеност на местната култура, която още с пристигането си в България е забелязала.

По време на събитието Елиса сподели впечатленията си от моментите, прекарани със семейството си в Пловдив, както и за самостоятелното си пътешествие до Велико Търново. Тя сподели, че тези преживявания са ѝ помогнали едновременно да оцени още повече времето, прекарано с близките ѝ, и да развие увереността си да излиза извън зоната си на комфорт, откривайки удоволствието от самостоятелното опознаване на нови места.

В своите финални думи Елиса подчерта целта на изложбата – да представи България от различна гледна точка – тази на новодошлия – с надеждата да подчертае неща, които местните жители често пропускат или приемат за даденост. В заключение тя сподели и за различните страни на доброволчеството в чужбина, съчетаващо личностно израстване, културен обмен и щипка носталгия.

 

Големият предизборен дебат с “Извън ефир” събра на едно място политици и млади хора

/in

София беше домакин на най-мащабния предизборен дебат „Големия дебат“ организиран от платформата “Извън ефир”, като част от кампанията “Лигата на младите гласоподаватели” в продължение на националната инициатива “Дай глас”. Дискусията се състоя на 14 април от 18:30 в Sofia Event Center под модераторството на Мария Цънцарова.

Събитието изправи в три тематични кръга един срещу друг представители на политическите сили, които според социолозите  имаха шанс да получат достатъчно гражданска подкрепа, за да влязат в следващия парламент. Дискусията даде възможност на участниците да изложат своите позиции по ключови въпроси, като пресъздаде динамиката на предизборната надпревара. В рамките на дебата водещи бяха темите, свързани с икономиката, външната политика, здравеопазването, финансите, предстоящите избори, задържането на младите хора в България, социалната политика, както и развитието на страната в сферата на дигиталните технологични изменения. 

Сред гостите бяха представители на дипломатическия корпус от различни страни, както и международни наблюдатели на изборите и представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Присъстваха още представители на авторитетни световни медии, уважавани общественици и много млади хора, ангажирани с това в каква България искаме да живеем.

Пред аудиторията с идеи за бъдещето и план как да ги приложат застанаха:

Прогресивна България:

  •       Иван Демерджиев- бивш вътрешен министър, настоящ водач на „Прогресивна България“ в град Кърджали.
  •       Константин Проданов- член на икономическия екип на „Прогресивна България“ и втори в листата на столичния 25 МИР.

ГЕРБ-СДС:

  •       Томислав Дончев- бивш вицепремиер, заместник-председател на ГЕРБ-СДС и водач на две листи в Габрово и столичния 23 МИР.
  •       Деница Сачева- председател на комисията по труда, социална и демографска политика в последния парламент, член на изпълнителната комисия на ГЕРБ-СДС и води листата в Добрич.
  •       Делян Добрев- председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси в последния парламент, член на изпълнителната комисия на ГЕРБ-СДС, водач в Хасково и столичния 24 МИР.

Продължаваме Промяната-Демократична България:

  •   Асен Василев – председател на ПП-ДБ, бивш министър на финансите и водач на коалиционната листа в Хасково
  •   Атанас Атанасов – заместник-председател на народното събрание, председател на ДСБ и втори в листата на ПП-ДБ в столичния 23 МИР.
  •   Божидар Божанов – един от съпредседателите на „Да, България“, 5-ти в листата на столичния 23 МИР.

БСП-Обединена Левица:

  •       Татяна Дончева – лидер на движение 21 и водач на листата в град Пловдив.
  •       Иван Кръстев – водач на листата на БСП-ОЛ в Стара Загора
  •       Гергана Алексова – водач на листата в Търговище

Сред поканените партии бяха и „Възраждане“, които не приеха поканата, както и ДПС, които не отговориха. 

1 КРЪГ

В първия кръг на дебата се включиха Константин Проданов (ПБ), Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), Асен Василев (ПП-ДБ) и Гергана Алексова (БСП-ОЛ). Дискусията беше фокусирана върху избирателната активност, корупцията, финансите и влиянието на нарастващата инфлация върху икономическото състояние на страната.

Участниците в дискусията бяха единодушни в твърдението, че увеличаването на избирателната активност е ключово условие за постигане на реална и значима промяна в страната. Бяха предложени нови подходи – ограничаване влиянието на финансовите ресурси на олигархията, сриване на корупционния модел и по-активна роля на държавата в икономическата трансформация.

2 КРЪГ

Във втория кръг на дискусията бяха обсъдени темите, насочени към качеството на живот в контекста на здравеопазването, социалната подкрепа, образованието и мястото на изкуствения интелект в развитието на страната. Участниците във втория кръг бяха Деница Сачева (ГЕРБ-СДС), Иван Кръстев (БСП-ОЛ), Атанас Атанасов (ПП-ДБ), Константин Проданов (Прогресивна България).

Политическите предложения за по-добро качество на живот

В рамките на дебата участниците очертаха основните фактори, които според тях влияят върху качеството на живот в България. Сред посочените приоритети бяха качествената политика, достъпът до добро образование и ефективният пазар на труда като основа за социално благополучие. Беше подчертана и необходимостта от активна политика по доходите, намаляване на социално-икономическите неравенства между регионите и стимулиране на вътрешното потребление като двигател на икономическия растеж. 

Участниците бяха единодушни в твърдението, че основният фактор за гарантиране на по-високо ниво на качество на живот в България е липсата на корупция и борбата с бедността. Беше заявено, че системните решения за предотвратяване на растежа на разходите са обвързани с провеждането на радикална административна реформа.

Как да задържим младите хора в България и на каква цена?

Представителят на БСП–ОЛ заяви, че подкрепата за децата и семействата е сред основните приоритети на социалната политика. Той постави въпроса за това как да бъдат насърчавани младите хора, като очерта конкретни предложения в тази посока. Сред тях са инвестиция от 1 милиард евро в общински жилищен фонд, който да бъде даван на контролиран наем без пазарен натиск на млади хора и специалисти, които работят и се осигуряват в страната. Предлага се също подкрепа при закупуване на жилище чрез ипотечен кредит при раждане на първо, второ и трето дете, както и значително увеличение на еднократните помощи при раждане — от 375 лева на 2500 за първо дете и 5000 лева за второ и трето дете. Според него необходимите средства за тези мерки могат да бъдат осигурени чрез промени в данъчно-осигурителната система и начина на облагане на определени категории доходи.

3 КРЪГ

Третият кръг беше заключителен за дебата и бяха обсъдени темите, обвързани с възможните политически коалиции след изборите, нарастващото военно напрежение и мотивите, които стоят зад избора на гражданите да подкрепят различните политически партии. В третата част от дискусията взеха участие Иван Демерджиев (Прогресивна България), Томислав Дончев (ГЕРБ-СДС), Татяна Дончева (БСП-ОЛ) и Божидар Божанов (ПП-ДБ).

Големият дебат се реализира от “Извън ефир”, в партньорство с Национален младежки форум, Национална мрежа за развитие, Форум гражданско участие, Студентски клуб на политолога, Национална мрежа за децата и с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП), 2024 – 2029 г.