На 8 април от 17:30 часа в Аулата на Софийския университет се проведе експертна среща „Дай глас за България“ за голямата дискусия на националната кампанията “Дай глас” и “Извън ефир” с водещ Мария Цънцарова. Събитието е подготвително за финалния предизборен дебат на 14 април от 17:30 часа в “Sofia Event Center”.
Участници в дебата бяха експерти в няколко различни направления- енергетика, международни отношения, образование, финанси и икономика. В хода на срещата бяха представени експертните мнения и резултатите от онлайн анкетата на кампанията „Дай глас“.
Участници в дискусията бяха:
- Александър Николов- експерт в областта на финансите, инвестициите и енергетиката. Заместник-министър на енергетиката през 2021 г.
- Миглена Герасимова- доктор по социология, урбанист и съосновател на „КОМПОНЕНТА“- компания за градски политики, медиация и анализи
- Любомир Каримански- икономист и финансист, както и член на Управителен съвет на БНБ
- Офелия Кънева- доктор по управление на образованието, социолог и общественик
- Любомир Дацов- член на Фискалния съвет на Република България
Основните акценти от дискусията бяха предстоящите избори за Народно събрание на 19 април, инфлацията, външната политика и икономическите предизвикателства пред страната. Обсъдени бяха ролята на младежките политики в процеса на вземане на демократични решения, необходимостта от обособяване на ресор “Младеж” и доверието в институциите. Състоянието на образованието и значението на политическите сили за създаването на благоприятна среда за живот също бяха сред водещите теми в дискусията.
Гласуването в числа
Нарастващото недоверие към политическата система се превърна във водещ мотив на дебата, чиято основна цел е да върне разговора към гражданите. Трите маханизма, които кампанията „Дай глас“ използва, за да осъществи тази цел, са: образователни семинари в цялата страна, националнa анкетa и политически дебати.
„Дай глас“ успя да развие кампанията си в осем населени места у нас, включващи София, Пловдив, Ловеч, Сливен, Ямбол, Русе, Шумен и Варна.
Данни от доклада за младежко участие на изборите за Европейски парламент на 9 юни 2024 г., изготвен от Национален младежки форум и Gallup International Balkan показват, че 49% от младите хора упражняват правото си на глас.
По време на образователните семинари на „Дай глас“ бяха проведени изследвания, с цел да се анализират нивата на избирателна активност и нагласите на младите хора относно политическите процеси в държавата. Данните показват, че ниското участие в изборите сред младежите се дължи на задълбочено недоверие към институциите. Въпреки разочарованието, цели 81% от анкетираните на възраст 16-29 г. са категорични, че участието в изборите е граждански дълг. Наблюдава се сравнителен спад в твърденията на по-възрастната аудитория– 73%.
Едва 8% смятат, че вотът не води до реална промяна. Същевременно около 70% от младите хора изразяват съмнения относно честността на изборния процес, което допълнително обяснява колебанията им да участват активно в гласуването.
93% от участниците в анкетата на възраст 16–29 години се определят като активни граждани и подкрепят това с действията си– 87% са участвали в протести срещу правителството, местната власт и други институции, а 85% са се включвали в различни граждански инициативи.
Недвусмислено проличава разочарованието от политическата система и изборния процес. Данни на националната кампания „Дай глас“ показват, че около 7 от 10 младежи не вярват, че изборите са честни, а 28% от имащите право на глас са гласували поне веднъж с „не подкрепям никого“. Близо 50% от младата аудитория посочват липсата на по-добра алтернатива като основен фактор при гласуването си на последните избори.
Над 90% от анкетираните граждани твърдят, че политиците не демонстрират професионализъм и аргументираност в публичните си изяви, не проявяват уважение към опонентите си и често прибягват до лични нападки.
Въпреки тези твърдения над две трети от участвалите в проучването се интересуват от политика. Над половината смятат, че гласуването в България трябва да бъде задължително, а не просто на хартия и подкрепят въвеждането на ефективни санкции срещу негласуващите.
Икономическите проблеми в държавата
Участниците в дебата единодушно отбелязаха като водещи икономически проблеми корупцията, породена от множество дефицити и както и неефективното и безцелно изразходване на публични средства при липса на ясна рамка и стратегическа насоченост.
Обединение на политическите сили в областта на образованието и средата
Участниците в дискусията се обединиха около идеята за необходимостта от по-добро взаимодействие между политическите сили в сферите на образованието и развитието на обществената среда. Беше подчертано, че България разполага с достатъчно ресурси и потенциал, но страда от липса на координация, ефективна комуникация и дългосрочна визия.
Експертите обърнаха внимание и на ролята на младите хора, които притежават необходимите умения, но не получават достатъчна подкрепа и възможности за реализация.
Проблемите в образователната система
Офелия Кънева– доктор по управление на образованието, постави въпроса за ролята на училището като среда за развитие на младежите чрез адекватно и съобразено с потребностите им съдържание, както и дали обществото е достатъчно запознато с нуждите на целевите групи в образователната система.
Тя обърна внимание и на твърдението, че образованието е висша ценност за българското общество, което често инвестира значителни ресурси в него. Въпреки това беше отчетена липсата на ясна визия за по-добро бъдеще, изградена върху собствения национален капацитет.
Любомир Дацов – член на Фискалния съвет, заяви, че вътрешните процеси в училищната система, включително назначенията и съгласуването с учебните програми, са силно централизирани и подложени под пълен контрол. По думите му моделът следва да функционира като балансирана система от няколко ключови елемента, включително активното участие на училищното настоятелство.
Гостите определиха системите на образование и здравеопазване като затворени структури, функциониращи самостоятелно, в които липсват всякакви възможности за развитие.
Младежко участие
В хода на срещата беше изразена позицията, че участието на младите хора в процесите на вземане на решения е от съществено значение, като се има в предвид високата позиция на България по съвременна политика за деца. В рамките на действащата правна рамка съществуват разпоредби, които предвиждат участие на децата и младите хора в училищни парламенти и младежки съвети.
Въпреки това беше отбелязано, че при анализ на младежкото участие, проведен преди две години, България се нарежда в дъното на европейските класации. Поставен беше въпросът дали се страхуваме да подкрепим младите хора, за да осигурим по-бързото прилагане на добри практики.
Младежка емиграция- какви са причините?
Несъразмерната подчиненост на институциите и липсата на устойчив модел на политическо управление бяха определени като ключови фактори за младежката емиграция.
Миглена Герасимова, доктор по социология, постави фокус върху необходимостта от ясна рамка за балансиране на капитала, след като той в момента действа като основен регулатор, но същевременно води до концентрация, а не до равномерно разпределение. По думите ѝ е необходим механизъм, който да насочва ресурсите там, където има най-голяма нужда от тях.
Ресор „Младеж“
В рамките на дискусията беше поставен въпросът за мястото на младежките политики в управлението. Експертите подчертаха, че те трябва да се разглеждат като хоризонтални и да бъдат интегрирани във всички секторни политики, вместо да се обособяват в отделно министерство. Според тях подобен подход би позволил по-ясно проследяване на изпълнението и ефекта на мерките на различни управленски нива.
Експертната среща се реализира от Национален младежки форум, Национална мрежа за развитие, Форум гражданско участие, Студентски клуб на политолога, Национална мрежа за децата, “Извън ефир” и с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП), 2024 – 2029 г.
