Становище относно условиятa и реда за финансиране на програми за младежта

Тревожен е и броят отпадащи проектни предложения на етап “Административна оценка” както и тези, които не преминават етап “Качествена оценка и финансово съответствие” – често над 50%. През 2022 г. от 72 предложения по НПМ 44 не преминават двата етапа. Сходна е ситуацията в рамките на процедурите през 2021 г. – в първата 30 от 58 предложения отпадат при едната, а 61 от 71 предложения при другата процедура. При НПИМД картината е сходна.
Следва да се направят няколко уточнения по отношение на нормативната уредба, регулираща държавната политика за младежта:
На първо място – “Развитието на младежките организации се насърчава и подпомага чрез национални, областни, общински, европейски и международни програми и проекти”, както е посочено в чл. 21 от Закона за младежта. Този текст се явява пряко прилагане на два от основните принципа, прокламирани в чл. 3 на Закона:
– 5. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2022 г., в сила от 2.08.2022 г.) гарантиране на диалог и участие на младежите при формирането на политиката за младежта на местно, регионално и национално ниво;
– 6. свобода на сдружаване на младежите, свобода на младежките инициативи, самоуправление на младежките организации;
Освен това, в изпълнение на принципа за децентрализация на политиката за младежта, изведен в чл. 3, т. 7 Законът предвижда ясна рамка за осъществяване на политиката за младежта на местно ниво, регламентирана в чл. 13-16. В този смисъл, считаме, че за осъществяването на политиката на местно ниво следва да се насърчава осигуряването на целеви бюджет в рамките на съответната община, а не заместването му със средства от централния бюджет.
Следва да се отбележи, че и в момента училищата разполагат с голям набор от национални програми, оперирани от Министерство на образованието и науката (21 за 2023 г.), в които са включени и цели и мерки, сходни и припокриващи се с политиката за младежта. В тази връзка, преди разширяване на обхвата на бенефициерите по отношение на училищата следва да се направи ясен анализ и демаркация с оглед осигуряване на ефективност и ефикасност на програмите.
Подчертаваме, че младежките програми следва да провеждат целенасочена политика, която да не създава условия за изземване на възможностите за развитие и функциите на младежките организации от страна на други потенциални (и по-устойчиви) бенефициери, а напротив – да създава среда за развитие и приобщаване на младежките организации и да насърчава партньорства с образователните институции.
В заключение липсата на задълбочен анализ за причините за намаляване на подадените проектни предложения и на мерки за популяризиране на съществуващите възможности сред настоящите допустими бенефициери не успяват да мотивират предложената промяна.
Считаме, че основен приоритет на националните програми за младежта следва да бъде развитието и подкрепата на младежки организации и организации работещи със и за млади хора. Поради това намираме предложената промяна по-скоро като механичен опит за увеличаване на броя постъпващи проектни предложения и компенсиране на липсващите мерки в подкрепа на младежките организации бенефициери по програмата, както и липсата на разширяване на инструментариума в полето на политиките за младежта (за справка – в периода след юни 2023 г. са обявени над 10 програми за финансиране на спортни дейности за 2024 г. при нито 1 нова в областта на младежките политики).

С оглед на изложените аргументи, категорично се противопоставяме на идеята за разширяване на кръга бенефициери и предлагаме отпадането на т. 1 от §2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1.

2. По отношение на облекчаването на административните изисквания за партньорите и подобряване на процедурите за администриране на програмите и взаимодействие с кандидатите

Намираме предложените промени по отношение на облекчаването на административните изисквания за партньорите и процедурите за администриране на програмите за положителни и надграждащи досегашните текстове на Наредбата.
Считаме, че те ще дадат допълнителна възможност на организациите да участват в процедурите по програмата, но подчертаваме необходимостта същите да бъдат подкрепени и от практически мерки за популяризирането на програмите, повишаване на капацитета на организациите и насърчаване на кандидатстването по тях.

3. По отношение на излъчените от Обществения съвет наблюдатели – чл. 11, ал. 4

Настоящият текст не решава едни от основните въпроси по отношение на наблюдателите на комисията, а именно:
– Процедурата за техния избор от страна на Обществения съвет;
– Обхватът и същността на тяхното наблюдение, включително редът за достъп до документи, за да могат да си съставят пълноценно мнение за работата на комисията;
– Механизмът за предоставяне на обратна връзка (докладване) от наблюдението на представителите в Обществения съвет.

Изречение 3-то от чл. 11, ал. 4 съдържа твърде общ текст, който очертава ясно параметрите на наблюдението по време на работата на комисията: “Наблюдателите не се намесват по никакъв начин в работата на комисията, вкл. не предоставят консултации и не оказват влияние за вземане на определено решение“

Считаме, че следва да се предвиди ясен ред, по който наблюдателите да могат да си съставят пълноценно мнение за работата на комисията, като се регламентира дали и до каква степен имат достъп до документите, разглеждани в рамките на процедурата, какви са задълженията им за конфиденциалност в периода до приключване на процедурата, каква обратна връзка предоставят на членовете на Обществения съвет и др.

Поради това предлагаме изречение 3-то от чл. 11, ал. 4 да отпадне и да се създаде нова ал. 14 със следния текст:
(14) Условията и реда на участие на наблюдателите по чл. 11, ал. 4 се регламентират във Вътрешните правила за администриране на националните програми за младежта.

4. Включване на външни експерти в експертните комисии за оценка на проектните предложения

Аргументирането на промените по отношение на включването на външни експерти оценители с липсата на предвидени административни средства за тяхното обезпечаване намираме за неубедително и необосновано.
Следва да се имат предвид и първоначалните мотиви, изложени към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1, за предвиждането на задължително участие на външни експерти оценители:
“По този начин ще се постигне сигурност при обезпечаването на необходимия ресурс от външна експертиза в процеса на селекция и оценка на проектните предложения по Програмата. Това ще допринесе за ефективното прилагане на принципите за добро управление на публичния ресурс, като се осигурят по-високи гаранции за надеждност, безпристрастност и повишен контрол при разпределението на финансовите средства за дейности в подкрепа на младите хора в страната”
Тази практика е широко разпространена в други програми на национално (Национален фонд „Култура“) и международно (Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност) ниво.
Аргументи в подкрепа на нуждата за допълнителен административен контрол и повишаване на прозрачността могат да бъдат намерени в практиката, като Национален младежки форум е изтъквал слабости на ниво оценка на проектните предложения нееднократно в свои становища.
Същото се потвърждава и от доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция със сигнатура № ДИД1СФ-5/21.03.2023:
“Установени са несъответствия с изискванията на Наредба №5 от 11.08.2016 г. за условията и реда за финансовото подпомагане на проекти по национални програми за младежта, както и с изискванията на утвърдените от министъра на младежта и спорта Програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (ЗХ) за 2022 г. (Програмата) и Указания за разработване, изпълнение и отчитане на проекти п Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от ЗХ за 2022 г. (Указанията), поради което проектните предложения, представени от шест от кандидатстващите организации, е следвало да отпаднат на Етап 1 – Административно съответствие, и да не се финансират от министерството. Въпреки това, проектните предложения са одобрени, сключени са договори с организациите и същите са финансирани със сума в общ размер на 584 747,62 лева.”

С оглед на изложеното настояваме за отпадане на т. 1 от §16 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1 и запазване на задължителното участие на външни експерти в комисията за оценка.

5. Липса на предвидимост в процедурите по националните програми за младежта

Към момента не съществува ясно обособен график за публикуване на обявите за набиране на проектни предложения по двете национални програми за младежта, каквато е практиката в редица подобни случаи като Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност, Европейската младежка фондация към Съвета на Европа и др. Това не създава необходимата предвидимост и пречи на планирането и подготовката на качествени проектни предложения, особено в случай на съвпадане на публикуване на поканата с друга такава по споменатите по-горе програми.

Поради това предлагаме създаване на нова ал. 4 в чл. 8 от Наредбата (§5 от Наредбата за изменение и допълнение) със следния текст:

(4) В срок до 30 дни от приемане на Закона за държавния бюджет Министерство на младежта и спорта публикува на Националната информационна система индикативен график на процедурите за кандидатстване по националните програми за младежта за съответната бюджетна година.

В заключение намираме голяма част от предложените промени като положителни и надграждащи настоящите текстове на Наредба №1. Надяваме се също така, че предложенията, изложени в т. 1, 3, 4 и 5 от настоящото становище ще бъдат взети предвид, като настояваме за по-задълбочен анализ и дискусия преди предприемането на стъпки в посока разширяване на кръга допустими бенефициенти по програмите (т. 1).
Обръщаме внимание, че редица от целите, изложени в мотивите към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1, могат да бъдат постигнати само от комбинация между част от предложените промени и практически мерки за ангажиране и инвестиция в капацитета на заинтересованите страни (най-вече младежките организации), активно популяризиране на националните програми и възможностите за кандидатстване по тях, разширяването на инструментариума и създаването на нови тематични програми и поддържането на постоянен диалог и сътрудничество с потенциалните бенефициери.
Национален младежки форум в качеството си на Национален младежки съвет и в контекста на подписания Меморандум за сътрудничество остава насреща да подпомага осъществяване на този диалог, както и да подкрепя усъвършенстването и популяризирането на програмите.