Entries by Gergana Stanoeva

Изгревът на лидерството: Пътят към връх Ком и отвъд по време на Национална младежка академия

23/10/2024 in , , , /by

В полите на Родопите, от 17-и до 20-и октомври, в топлата прегръдка на Народно читалище „Бъдеще сега”, се проведе вторият клас на Националната младежка академия – среща не само на умения, но и на сърца.

Благодарение на обучителите – Розалина Недкова, Лета Панайотова, Адела Бозмарова и Никола Живков – младите хора навлязоха в свят на нови предизвикателства, където не само се учиш, но и създаваш връзка, държаща групата сплотена и силна.

 

„Академците” бяха не просто обучавани, а пуснати на пътешествие – пътешествие на открития. Във всяко препятствие откриваха по нещо за себе си, за другите, за значението на истинското лидерство. Те разгадаваха загадки, споделяха отговорности и виждаха в огледалото на другите как растат личностните им качества. Една от сутрините младежите тръгнаха по стръмния път към връх Ком и там, на върха, посрещнаха изгрева – символ на светлината, която всеки от тях носи.

Академията не беше само учене – тя беше живот. Младежите организираха инициативи, в които всеки имаше своя принос, като една пъстра мозайка от усилия и идеи. Вкусиха местни продукти, състезаваха се в турнир с лабиринти и логически загадки, а в доброволческата си инициатива обединиха сили и пренесоха два кубика дърва за местната общност – не само дар на труд, но и на грижа за хората на Гудевица.

Третият ден донесе и среща с вдъхновение – Йонко Чуклев, оперативен директор на „Афранга“, разказа как бизнесът и неправителственият сектор могат да преплитат усилия за една по-добра, устойчива реалност.

Местните хора също станаха част от тази магия – отвориха сърцата си за младежите, разказаха им за Гудевица, за традициите, които свързват миналото с настоящето. Църквата, издигната като символ на духа, се отвори, за да приюти същите тези млади сърца, търсещи и откриващи.

На този малък връх в Родопите се издига не само планината, но и духът на младите – силни, смели и готови да поемат към своето бъдеще сега.

Специални благодарности на Соник Старт, Народно читалище “Бъдеще сега 2006”, Afranga и дарители в кампанията „Подай ръка за НМА“, благодарение на които бе осъществен клас 2 на Национална младежка академия.

Фестивалът “Демократична мозайка” се завръща с второто си издание през октомври

01/10/2024 in , /by

След успешното първо издание през 2023 г., фестивалът “Демократична мозайка”  се завръща в София на 18-и и 19-и октомври.

През септември миналата година, Софийското Ларго се превърна в сцена на гражданското общество, където над 400 граждани се запознаха с дейността на 40 граждански организации. Фестивалът предложи 10 дискусии и панели, в които експерти обсъждаха важни теми като социалното включване и развитието на общности. Бяха проведени 7 творчески работилници, които позволиха на участниците да развият нови умения и да се вдъхновят за бъдещи инициативи.

Тази година сме подготвили още по-богата програма, включваща изложение на организации, интерактивни работилници и дискусии,  фокусирани върху значими за гражданския сектор теми като гражданско участие, доброволчество, ученическо и студентско самоуправление и младежка политика.  Участниците ще имат възможност да се включат в разговори с експерти и активисти, с които да обменят своите идеи.

За по-любознателните участници ще има редица интерактивни работилници на теми като личностно развитие, младежка работа и първа помощ. Тези работилници ще се проведат в специално обособени пространства и ще предоставят възможност за придобиване на нови умения и знания.

С наближаващото второ издание, “Демократична мозайка” обещава да бъде още по-вълнуващо събитие. Фестивалът ще събере на едно място хора, които вярват в силата на демокрацията и гражданското участие, за да запознаят останалите с дейността си и да намерят нови съмишленици. 

Не пропускайте възможността да бъдете част от това значимо събитие през октомври! Ако желаете да станете част от фестивала и да се включите  с щанд, работилница ли друга интерактивност дейност, може да го направите ТУК .

Проект “Демократична мозайка” се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2024 от Форум Гражданско Участие, в партньорство с Национален младежки форум и Район “Лозенец” на Столична община. Съфинансира се от фонд “Civitates” на Мрежата на европейските фондации.

Диалог между поколенията: Младите питат политиците

25/09/2024 in , , /by

На 24 септември в предаването „Референдум“ по Българската национална телевизия се проведе дебат, който не просто повдигна важни въпроси, но и откри нова страница в отношенията между политиците и младото поколение в България. Под заглавието „Диалог между поколенията – младите питат политиците“, тази дискусия, част от кампанията “Лигата на младите гласоподаватели”, предостави сцена на младите хора да отправят своите реални въпроси към политиците и да изискат истински отговори.

В дискусията участие взеха водещи политически фигури:

  • Габриел Вълков (БСП – Обединена левица)
  • Деян Николов (Възраждане)
  • Красимира Величкова (Продължаваме Промяната)
  • Кристиян Маджуров (ГЕРБ – СДС)

Обсъдените теми включваха младежки пространства, гражданско образование, общежития, доброволчество, спорт, свободно време и достъп до транспорт. Младите участници не се поколебаха да подчертаят важността на тези въпроси, като настояваха за конкретни решения.

Младежки пространства и гражданско образование

Една от ключовите теми на дебата беше липсата на младежки пространства. Въпросът, зададен от младите, бе ясен: „Къде да прекарваме свободното си време, ако не тренираме – в кафенета и дискотеки?“

Кристиян Маджуров от ГЕРБ-СДС подчерта, че до момента в България са изградени само осем младежки центъра, а трябва да има поне още 20. Тези центрове насърчават развитието на младите хора, но забавянето на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост е сериозен проблем.

Габриел Вълков от БСП също изрази загриженост, отбелязвайки, че ако в София липсват младежки пространства, ситуацията в останалата част на страната е дори по-тежка. Красимира Величкова от Продължаваме Промяната добави, че планът за създаване на STEM кабинети в училищата ще допринесе за развитието на гражданското образование – тема, която е от изключителна важност за активното участие на младите в обществото.

Доброволчество – липсващият закон

Всички кандидати се обединиха около нуждата от приемане на Закона за насърчаване на доброволчеството. Красимира Величкова отбеляза, че този закон е бил внесен осем пъти, но все още не е приет, въпреки че в момента има три различни законопроекта.

Деян Николов от Възраждане също изрази разочарование, като подчерта, че младежките политики не са приоритет за народните представители. Габриел Вълков добави с нотка на ирония, че „при доброволчеството не взимаш комисионна“, което може би обяснява липсата на напредък по закона.

Изследване на “Галъп” показва, че към 2024 г. доброволческите и благотворителните дейности са сред най-предпочитаните активности от младите хора, с 51.2% и 40.2% респективно.

 

Спорт – превенция от зависимости

Масовият спорт бе друга ключова тема в дискусията. Кристиян Маджуров изтъкна, че спортът е важен за превенцията от зависимости сред младите хора. От аудиторията беше зададен конкретен въпрос: „Кога масовият спорт ще стане наистина масов и кои са конкретните стъпки за това?“

Деян Николов отговори, че подобряването на спортната инфраструктура и включването на икономически мерки са от съществено значение. Той призова за взаимстване на примери от САЩ, където колежанските спортни лиги играят важна роля за активния спорт.

Обществен транспорт и общежития – болезнени теми

Транспортът и общежитията също бяха обсъдени, но без да се предложат конкретни решения. Младите изразиха недоволство от лошото състояние на общежитията и високите наеми, които принуждават студентите да работят, вместо да се фокусират върху образованието си. Кристиян Маджуров заяви, че някои общежития са в перфектно състояние и дори могат да се сравнят с луксозни апартаменти.

Обединение около нуждата от промяна

Въпреки политическите различия между кандидатите, всички изразиха съгласие по един въпрос – младите трябва да бъдат по-активни и да настояват за промяна. Изразено беше тревожно единодушие относно това, че политиците няма да се заемат сериозно с проблемите на младите, ако не бъдат притискани от тях.

Младите хора пък ясно заявиха своята позиция, цитирайки Димитър Талев: „Не можем да живеем само за себе си“. С тези думи те подчертаха, че липсата на общност в България е коренът на много от настоящите проблеми.

Дебатът  показа, че младите не само имат въпроси, но и очакват конкретни отговори и действия от страна на политиците. Въпреки политическите различия, всички кандидати се обединиха около нуждата от по-тясно сътрудничество с младите хора и интегриране на техните идеи във всички политически решения. Младите гласоподаватели са бъдещето на България, и тяхната активна роля в политическия процес е от съществено значение за истинската промяна в страната.

Кампанията “Лигата на младите гласоподаватели” цели да свърже младите хора с политическите процеси, непосредствено преди изборите. Събитията, организирани от Националния младежки форум, САИМО и Студентския клуб на политолога, в партньорство с Българската национална телевизия и предаването „Референдум“, предоставят платформа за открит диалог между поколенията.

 

Благодарим на на предаването Референдум и Българската национална телевизия, с които осъществихме този проект и за пореден път демонстрираха отговорността си и желанието за работа със и за младите хора.

Становище относно: Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти

19/09/2024 in , , /by

СТАНОВИЩЕ 

Относно: Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти

 

Уважаеми народни представители, 

Национален младежки форум, в качеството си на Национален младежки съвет на Република България, се обявява против приемането на внесения Законопроект във връзка с негативните последствия, които могат да възникнат за младежките организации и организациите, работещи със и за младите хора.

Застъпвайки тезата, че „участието и активното гражданство се изразява в това да имаш правото, средствата, пространството и възможността, а когато се налага – и подкрепата, да участваш и влияеш в процеса на вземане на решенията и да се заемеш с действия и дейности, с които да допринесеш за изграждането на едно по-добро общество“

Подчертавайки нуждата от „разширяване на безопасно и по-добре съобразено с нуждите на младите хора гражданско пространство и защита на гражданските и политическите права на младите хора”

Стъпвайки на: 

  • Политически документи „Насърчаване на включването на младежките организации и младите хора в процесите на формулиране на политики и вземане на решения съвместно с институциите на местно, регионално и национално ниво”, приет на Общо събрание на Национален младежки форум (13.12.2015 г.);
  • Концепция за правата на младите хора на Национален младежки форум (2020 г.);
  • Декларация на Национален младежки форум относно негативните ефекти върху младежките организации и младежкото включване в резултат от процесите на стесняване на гражданското пространство (18.12.2022 г.);
  • Становище на Национален младежки форум относно разходите, предвидени за осъществяване на държавната политика за младежта в проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (28.11.2023 г.);

Отбелязваме, че:

  • Множество от младежките организации разчитат на средства за повишаване на организационната си устойчивост и реализиране на дейността си от „външни“ донори – както институциите на ЕС, така и на други финансиращи програми и инструменти като Европейската младежка фондация (към Съвета на Европа), Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, международни фондации и организации по ясно определени процедури. Това се налага, от една страна, поради систематичното намаляване на средствата за осъществяване на държавната политика за младежта в периода от 2010-2024 г., поради което младежките организации в България продължават да изпитват сериозни затруднения при своето функциониране и дългосрочна устойчивост. А от друга, защото различните източници дават възможности за повече дейности в интерес на младите хора в България, без да се налага осигуряването на значителни и трудни за намиране национални средства;
  • В България функционират и множество младежки организации, клонове на едни от най-старите и големи младежки движения, обединяващи милиони млади хора по света. За да провеждат своите дейности, българските клонове получават директно финансиране от своите европейски или международни чадърни организации;
  • Организациите, работещи по програми като Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност (финансирани от бюджета на вропейския съюз, който се формира от вноски на всички държави членки, в т.ч. и България) със статут на партньори, получават директни плащания не от Европейската комисия, а от своите партньори (юридически лица) в различни страни във и извън ЕС (в т.ч. И страните от Западните Балкани);
  • Организации, работещи със свои партньори от различни страни във и извън ЕС (отново в т.ч. Западните Балкани), които не разчитат на европейски публични средства, а дарения и членски внос от български граждани.

 

Спрямо настоящите всички посочени примери биха попаднали в обхвата на регулиране на Закона.

Подчертаваме, че: 

  • Младежките организации са ключови за създаването на възможности за пълноценно оползотворяване на свободното време на младите хора, тяхната социализация и личностно развитие и прехода им от млади към възрастни и пълноправни членове на обществото;
  • Младежките организации имат фундаментална роля във формирането на гражданската идентичност и изграждането на култура на участие в демократичните и обществено-политически процеси и в този смисъл за поддържането на работещо гражданско общество и функционираща демокрация;
  • Младежките организации са водещи инициатори и участници във важни обществени процеси, касаещи голямото гражданско общество; кампаниите и реакциите при конфликти, бедствия и аварии; осъществяването на връзките между България  и света.

Считаме, че предложеният Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти: 

    • Противоречи на Конституцията на Република България и конституционно гарантираните граждански и политически права на българските граждани и по-конкретно свободата на изразяване и правото на сдружаване, както и на основни международни документи, по които Република България е страна, като например Европейската конвенция за правата на човека;
  • Законопроектът крие риск от ограничаване на правото на сдружаване в страната и ще стане предпоставка за ограничаване или прекратяване на дейността на редица младежки и граждански организации, които имат доказан принос в развитието на българската младеж и българското общество; 
  • Не на последно място, законопроектът и определянето на дадени организации за „чуждестранни агенти” ще засили и насърчи негативното отношение от страна на широката общественост към множество младежки и граждански организации. (Последните бидейки основен изразител на интересите и нуждите на младите хора пред вземащите решения)

Младежките организации и организациите работещи със и за млади хора имат съществен принос за развитието на младите хора и израстването им като осъзнати и отговорни граждани, които участват активно в обществено-политическия живот на страната и развиват своята заобикаляща среда. Освен това те са устойчив партньор на местната и национална власт при осъществяване на политиките за младежта и решаване на проблемите на младите хора в страната.

С оглед на изложеното по-горе НАСТОЯВАМЕ, народните представители да отхвърлят Законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти със сигнатура 50-454-01-85