“Лигата на младите гласоподаватели” е отново тук

“Лигата на младите гласоподаватели, проектът който цели да запознае младите хора с вижданията и приоритетите на политическите партии, се завръща с ново издание непосредствено преди изборите на 9 юни!

В последното си издание през 2023, посветено на местните избори, Лигата достигна над 70 хиляди човека чрез кампанията си и събра над 300 младежи и студенти в предизборния дебат между кандидатите за кмет в столицата. Можете да прочетете повече за него ТУК.

Тази година “Лигата на младите гласоподаватели: Избори 2в1” разширява обхвата си и за първи път излиза извън столицата, за да може да достигне до още повече млади хора от различни части на България и да им помогне да се запознаят с това какво включва гражданското участие освен “гласуване”, как качествено да се информират по време на предизборна кампания и как те като активни младежи и граждани да превърнат своите идеи в действия.

Кампанията се осъществява съвместно с нашите партньори от Студентски клуб на политолога и Студентска асоциация за изследване на международните отношения.

Първото работно посещение по проект “Независимост на младежките съвети”

Между 14 и 18 април в Мадрид и Барселона се проведе четвъртата дейност по проект “Независимост на младежките съвети” – първото работно посещение за добри практики (Study visit). Целта на проекта е създаването на ясна методология за застъпничество, овластяване и надграждане на капацитета на младежките съвети.

От страна на Национален младежки форум участие взеха Мирослав Цеков (координатор на Постоянна комисия „Анализи и застъпничество“) и Александра Александрова (секретар „Вътрешни комуникации“).

В рамките на 4 дни представителите на 9 национални младежки съвета анализираха актуалното състояние на съветите и участието им процеса на вземане на решения в контекста на различните държави, обмениха добри практики и разгледаха примера на Испанския младежки съвет (CJE).

По време на посещението се проведоха разговори с представители на Секретариата на Испанския младежки институт – INJUVE (Национална агенция за младежта на Испания), както и ръководителя на кабинета на Министерство на младежта и децата в Испания. В последния ден в Барселона се проведе среща с генералния директор по въпросите за младежта в Каталуния и представители на Каталунския младежки съвет.

Представителите на 9-те национални младежки съвета подготвиха предварителния документ, който включва 10 задължителни изисквания за управлението и независимостта на младежките съвети, като се обединиха около 4 основни теми:

– Финансиране

– Принципи на управление

– Структура на управление

– Законно признаване на ролята на младежките съвети

Проекта продължава да тече в следващите месеци, като това, което предстои е още една работна среща в Латвия в края на лятото.

Проект “Независимост на младежките съвети“ (“Independence of youth councils”) се съфинансира по договор  2022-2-BG01-KA220-YOU-000102352 по програмата “Еразъм+” на Европейския съюз.

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.

_____________________________________________________________________________________

Funded by the European Union. Views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the European Union or the European Education and Culture Executive Agency (EACEA). Neither the European Union nor EACEA can be held responsible for them.

Национална среща “В ритъма на гражданското общество”

От 18.04 до 19.04 в Национален STEM център се проведe Национална среща “В ритъма на гражданското общество”, която Национален младежки форум (НМФ) организира съвместно с Форум гражданско участие (ФГУ). Целта на Националната среща “В ритъма на гражданското общество” беше обмен на добри практики, запознаване на мрежите на Национален младежки форум и Форум Гражданско Участие и активен диалог между гражданското общество и властта.

В първия ден открихме събитието с панел “Истории за малки и големи”, където предходни и настоящи представители на НМФ и ФГУ, в лицето на Емилия Лисичкова (един от учредителите на ФГУ),  Георги Петров (настоящ директор на ФГУ) , Костадин Грибачев (един от учредителите на НМФ) , Атанас Г. Радев (настоящ председателна НМФ) разказаха за учредяването на организациите, както и споделиха за настоящата дейност и какво предстои. По време на разговора участниците споделиха както за хубавите моменти и силните години на организациите, така и за тежките периоди и моментите на криза. 

“Целта на създаването на ФГУ беше утвърждаването на гражданското участие в процеса на вземане на решения,  въздействие върху властимащите и активна работа с тях. На срещата за учредяването на Форум гражданско участие през 2009 г. присъстваха  46 организации, една година по-късно се включиха още 32 и така през 2010 година членската маса се състоеше от 78 организации.” , сподели Емилия Лисичкова.

“Ще повярвам, когато видя. Вярвам, че трябва ние да покажем, за да може другите да видят. Нашата работа е да не се отказваме, за да може тези след нас да видят, че това може да стане. Важно е да се каже, че при учредяването на организация, никой не го прави за себе си, това се прави за обществото.” – заяви Костадин Грибачев

На въпроса каква е настоящата  визия за мандата, настоящите представители на мрежовите организации споделихa:

“Големият ни стремеж в момента е разговора за мястото на ресор “Младеж”. Приоритет ни е и работата на терен, защото това е нещото което дава резултат. Ние сме ситуирани в София, но това което е в София, не е в останалата част на държавата.” – каза Атанас Г. Радев

“Важно ни е всеки да разбере това как може да е активен гражданин, какво значи това и колко е важно както за твоя живот, така и за този на идните поколения.” , заяви Георги Петров.

През втория ден от Националната среща (19.04) участниците започнаха с активност, в която изразяваха мненията си по въпроси, засягащи гражданското общество и ангажираността му. След това Ива Иванова и Христо Радославов запознаха присъстващите с общата инициатива на НМФ и ФГУ, по повод предстящите Европейски избори, а именно “Избери бъдещето, гласувай сега.”. Към нея има страница и календар за събития, създадени с цел координация и по-голяма информираност между организациите и обществото. 

В последствие Адела Бозмарова (член на ПКАЗ) представи изготвения Манифест от Постоянна комисия Анализи и застъпничество, който има за цел да отправи исканията на гражданските организации към кандидатите за евродепутати. В дискусия двете мрежи дадоха обратна връзка по документа и препоръките си.

В панела “В ритъма на гражданското общество” представители на гражданското общество, медиите, местната и националната власт дискутираха помежду си. Тези четири групи бяха представени от д-р Лилия Еленкова (доктор по политически науки), инж. Огнян Атанасов (кмет на Община Кюстендил, бивш председател на Камарата на инженерите),Тодор Пантилеев (репортер от Дарик и част от изпълнителен съвет на БМЧК) и приставащите членове на граждански организации. По време на панела се обсъдиха темитe:

  • Каква е настоящата ситуация за гражданското общество?
  • Пред какви трудности сме изправени и как да ги преодолеем?
  • Какви са възможностите за преодоляване на трудностите и за надграждане?

    “Една от големите ни трудности са нивата на компетентност и това, че понякога гражданското общество е по-добре подготвено от изпълнителната власт.  Имаме проблем с почтеността, критичното мислене и мотивацията.”
    – заяви д-р Еленкова.

В заключение от дискусията обобщихме, че са необходими проучвания за измерване на общественото мнение, нужди и интереси и подобряване на капацитета и компетентността.

Академия за младежко участие – край или ново начало

От 08.04 до 13.04 в почивна база Шумнатица, Боровец се проведе последното, трето обучение – “От проблем към действие”, част от Академия за младежко участие. В обучението взеха участие 40 младежи от Дупница, Правец, Ямбол, Ботевград, Кърджали, Дряново, Ивайловград, Казанлък, Пловдив, Свищов, Бургас, София и други населени места из страната.

Академията за младежко участие е организирана от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите, в партньорство с Национален младежки форум. Състоя се в няколко етапа:

  1. Обучение “Моето място в  демокрацията”
  2. Практическа онлайн фаза
  3. Симулация на Народното събрание
  4. Практическа онлайн фаза
  5. Обучение “От проблем към действие”
  6. Последващи дейности 

Чрез тези мобилности, проектът създаде възможност за младежи от населени места, където не се предлага младежка работа, да се включат в дейности на живо, които по качествен и надграждащ начин да развият техните личностни, професионални и граждански компетентности. По време на обучението участниците имаха различни задачи и активности, водени от обучителите – Даниел Джинсов, Лета Панайотова и Розалина Недкова.

В клас две на АМУ – “Симулация на Народно събрание” участниците разписаха Декларацията на Първото Младежко Народно събрание, като представиха резултатите от нея и това къде и как е била разпространена от тях по различните населени места.

В заключителното обучение участниците имаха за цел да разпишат концепция за организиране на събитие на местно ниво, като се сформираха и общи инициативи из цялата страна.Там те ясно оформиха целите на инициативите си, формат, целеви групи и  крайни дати за изпълнение на задачите. 

В един от дните участниците имаха възможност да се срещнат с представител на местната власт, в лицето на Христо Божинов – заместник-кмет на Община Куклен. Пред него те представиха идеите си и получиха ценна обратна връзка и възможности за сътрудничество. След обратната връзка всички те изготвиха комуникационен план за техните събития, в който ясно обособиха отделните елементи по време на събитията им и каналите им за комуникация. Запознаха се с фондонабирането и видовете сътрудничество и финансиране.

По време на този клас, младежите имаха възможност да работят в екип, като трябваше да организират събития, в които участие да вземат всички. Бяха организирани викторина, футболен турнир и литературно четене. След организацията на тези активности всяка група си даде обратна връзка и обсъдиха това как е протекла работата им в екип, какво са могли да подобрят и какво са научили в процеса на организация.

Академията има за цел да повиши гражданската компетентност, знанията за демокрацията и функционирането на държавата,  повиши доверието и интереса им към основни институции на национално и местно ниво, повиши уменията за организиране на събития и инициативи свързани с нуждите и интересите на младите хора, да повиши  уменията за аргументирано отстояване на позиция, да повиши компетентностите в областта на цифровите технологии и медийната грамотност и да повиши заинтересоваността на институциите към младите хора.

Академците споделиха, че за по-голямата част от тях, това е първият им сблъсък с неформалното обучение, младежкия сектор и политически документи. Ето и по какъв път поеха някои от тях, благодарение на участието си в АМУ: Георги Данов – oбщински съветник Община Ботевград, Кристиян Ангелов – Председател на Национален ученически парламент, Магдалена Йовчева – Председател на  Младежки парламамент Ямбол, Никол Колева – заместник-председател на Младежки парламент Ямбол, Христо Малчев – член на работна група “Младежко включване и овластяване” към Национален младежки форум, Светлана Бачева – член на работна група”Младежко включване и овластяване” към Национален младежки форум, Гергана Станоева – секретар Външна комуникация в Национален младежки форум. Голяма част от академците взимат  и активно участие в ученическото самоуправление.

А ето какво споделиха участниците за академията:

“През тази една година открих за себе си, че мога да работя по 15 часа, в които водя дебати, с хора, с различни виждания и да работя с документи. Това ме научи на самодисциплина. Академията за младежко участие беше първият ми младежки проект и началото на живота ми като активен, млад гражданин.” – Любомир Колев, Kърджали, 16 г. 

“От Академията за младежко участие научих, че излизането извън зоната на комфорт е нещо много приятно. Определено по време на академията подобрих качествата си за публично говорене и знанията си за правните рамки.” – Цветомир Колев, Дряново, 16 г.

“По време на академията срещнах много нови хора, научих много за себе си и опитах нови неща.Благодарение на АМУ разбрах, че всъщност имам интерес към политика и това си пролича при писането на законопроектите.Тук разбрах, че съм на прав път.” – Катерина Николова, Дупница, 17 г. 

“АМУ съчета образователния процес, със социални активности. Освен да предостави възможнности и научаване на това как можеш да бъдеш полезен на обществото ти, помага да разбереш и нуждите си.” – Станислав Илиев, Бургас, 21г. 

С края на обучението “От проблем към действие”, академията не приключва.Това е началото, в което започва организирането на местни, младежки инициативи, от участниците, в сътрудничество един с друг и под менторството на обучителите – Даниел Джинсов, Лета Панайотова и Розалина Недкова.

Проектът се осъществява от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите и Национален младежки форум͕ като е финансиран от програма Еразъм + на Европейската комисия, администрирана от Център за развитие на човешките ресурси.

Фотограф: Цветомир Колев

В Стара Загора: Какво е бъдещето на младежките центрове и какви са перспективите пред младежката политика

На 11 април в х-л Верея, Стара Загора приключи четиридневна национална конференция, която въвлече експерти, кметове и представители на общини в дискусии за младежките центрове и младежките политики в страната. 

Международен младежки център Стара Загора организира събитието под надслов  “Перспективи пред младежката политика и институционализирането на младежките центрове”. От Национален младежки форум имахме удоволствието да подкрепим с участието на представители от нашата комисия за анализи и застъпничество и с фасилитатори от Звено обучители на НМФ. 

Участие в конференцията взеха над 80 представители на екипи на младежки центрове от 23 общини, както и представители институции на местно и национално ниво и експерти от младежкия и академичния сектор. 

Целта на конференцията беше да обърне внимание на следното:

  • Да се повиши разбирането за – младежка политика, същността на младежки центрове и значението на младежката работа на различните нива – европейско, национално,  местно.
  • Да се изведе на преден план проблемът с устойчивостта на младежките центрове и техния статут.
  • Да се дефинират конкретни решения на поставените проблеми и да се адресират конкретни искания към вземащите решения.
  • Да се формулират последващи стъпки.

Модераторът на конференцията Адела Бозмарова следеше и спомагаше структурата на дискусиите и ги ориентираше към резултат. Изготвянето на доклада остава в ръцете на Мирослав Цеков и комисията за анализи и застъпничество, а обучителите от звеното –  Камен Киров, Никола Живков, Валя Маринова и Елица Диамандиева фасилитираха работните панели от програмата.

Събитието е ключово за младежкия сектор в България с оглед на предстоящото изграждане на 21 нови младежки центъра в страната финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост и необходимостта от осигуряване на дългосрочна устойчивост. 

По време на откриването на конференцията г-жа Надежда Чакърова, заместник кмет на община Стара Загора изрази увереност, че младежките центрове в страната ще стават все по-разпознаваеми, а младежката политика все по-устойчива именно заради подобни събития.

В първия ден на конференцията се проведе панелна дискусия с участието на народните представители Красимир Вълчев (председател на Комисията по образованието и науката в 49 Народно събрание), Илина Мутафчиева (заместник-председател на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта към 49 Народно събрание), Мария Василева-Вълова (директор на д-я “Външни европейски проекти” в МОН) и д-р Весела Марева (директор на д-я “Младежки политики” в ММС и бивш директор на ММЦ Стара Загора). В дискусията бяха обсъдени следващи стъпки към институционализирането на младежките центрове и развитието на младежката работа в страната. 

Денят завърши с коктейл и представяне на дейността на Международен младежки център – Стара Загора, в сградата на центъра, по време на който участниците в конференцията имаха възможност да се запознаят с пространствата и дейностите на центъра сред които новоизградената зала за провеждане на събития?, залите за музика и изкуства, ексейп стаята (име), както и с младежи, които редовно посещават младежкия център. 

Вторият ден от конференцията започна с представяне на програмата за овластяване на младите хора чрез иновации и изграждане на умения “UPSHIFT” на UNICEF, която беше презентирана от програмните координатори Елена Златанова и Найден Рашков. Програмата насърчава предприемаческо мислене, активно гражданство и значимо младежко участие сред младежите, като представителите на UNICEF отправиха покана за включване в програмата към младежките центрове. 

Денят продължи с лекции и  от ключови експерти в младежкия сектор.

 

Д-р Лилия Еленкова, преподавател в СУ “Свети Климент Охридски” и автор на монографията “Развитие на младежката политика в България след 1989” направи преглед на развитието на младежката политика в страната и различните инструменти за осъществяването й и подчерта необходимостта от дългосрочна визия за управление в младежката политика. 

Йоан Стоянов, главен-секретар на Национален младежки форум представи Наръчника за местна младежка политика на организацията и различните инструменти за подобряване на условията за младежко участие и младежката политика на местно ниво. 

Стефан Георгиев, социолог и изследовател, част от мрежата за изследване на европейските програми за младежта “RAY” постави акцент върху значението и необходимостта от измерване на въздействието на младежките дейности осъществявани от младежките центрове и представи добри примери за проследяване на въздействието на програмите “Еразъм+” и “Европейски корпус за солидарност” от опита на мрежата “RAY”.

Във втората част на деня беше проведена дискусия за ролята на младежката политика и младежкото участие на местно ниво с участието на :

Александър Владимиров – заместник-кмет на община Враца

Владимир Трендафилов – заместник-кмет на община Добрич

Надежда Чакърова – заместник-кмет на община Стара Загора

Михаил Ненов – заместник-кмет на община Бургас

Стефан Кръстев – заместник-кмет на община Перник 

Тихомир Антонов – заместник-кмет на община Монтана

Представителите на местната власт акцентираха върху значимата роля, която младежките центрове играят на местно ниво, особено по отношение на осигуряването на възможности за развитие на потенциала на младите хора в общината. Освен това заместник-кметовете се обединиха около нуждата от обособяване на ясен статут на младежките центрове и единен разходен стандарт за обезпечаване на тяхната финансова устойчивост.

През следващите два дни на конференцията участниците работиха върху изготвяне на препоръки за развитието на младежките центрове и младежката работа в 4 направления: 

  • Статут на младежките центрове
  • Дейности и същност на работата на младежкия център
  • Качество и стандартизиране на младежките центрове
  • Комуникация на дейността, резултати и дългосрочно въздействие на младежката работа.

Бяха обсъдени теми свързани с длъжностната характеристика, обучението и последващото възнаграждение на младежките работници и необходимите законови промени за осигуряване на среда за развитие на младежката работа и младежките центрове.

Участниците в конференцията бяха част и от симулация на парламентарна комисия, която разгледа промени в Закона за младежта във връзка със статута и финансирането на младежките центрове в страната. По време на симулацията те имаха възможност да дебатират и подложат на критика изработените в рамките на конференцията препоръки. 

Окончателните резултати от конференцията предстои да бъдат обобщени в експертен доклад от екип на експертната комисия “Анализи и застъпничество” на Национален младежки форум и публикувани непосредствено в дните след конференцията.

Резултатите ще послужат за основа на предложения за промени в нормативната рамка по отношение на функционирането и финансирането на младежките центрове и стандартизирането на младежката работа. 

Струва си да отбележим, че Стара Загора е сред първите четири града в страната, които изграждат Международен младежки център, отговарящи на европейските стандарти за работа за личностно развитие на младите хора и подобряване на тяхното благосъстояние и социално включване.

Националната конференция под надслов “Перспективи пред младежката политика и институционализирането на младежките центрове” се организира от община Стара Загора и Международен младежки център – Стара Загора по проект BGLD – 1.003-0003 “Международен младежки център Стара Загора – мисли локално, действай глобално”финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство по програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи” и с подкрепата на Национален младежки форум.

Първа среща на Работните групи на НМФ

На 30 март в Къщата на гражданските организации се проведе първата среща на Работните групи на Национален младежки форум, в рамките на която новите членове се запознаха със структурата на организацията, нейните приоритетите и работен план.

Работна група “Международно сътрудничество” с координатор Александър Младенов и ръководител Андреас Петков е съставена от 5 члена, сред които бяха избрани заместник-координатор и секретар:

  • Симеон Симов – заместник-координатор
  • Стилиян Атанасов – секретар
  • Седрик Шмаров
  • Магдалена Димитрова
  • Гергана Георгиева

Работна група “Младежко включване и овластяване” с координатор Мартин Керефейски и ръководител Серафима Митева е съставена от 12 члена:

  • Христо Малчев 
  • Иван Нанков
  • Анна-Мария Лазарова
  • Вероника Чоголянска
  • Стефани Любенова
  • Зайнеп Буковян
  • Константин Димитров
  • Стефан Бакрачев
  • Кристиян Ангелов
  • Мария Георгиева
  • Петър Диков
  • Светлана Бачева

В рамките на отделните заседания на двете работни групи бяха разгледани техните вътрешни правила и състав, предстоящите проекти и планове по приоритетите им, както и бяха разпределени първите задачи на новите попълнения в двете групи.

СТАНОВИЩЕ относно Доклад за младежта 2021-2022

BG02-028-28032024

ДО 

Г-ЖА НЕБИЕ КАБАК

КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, СЕМЕЙСТВОТО, МЛАДЕЖТА И СПОРТА

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ

КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА

КОМИСИЯ ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н КОСТАДИН АНГЕЛОВ

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н БОЖИДАР БОЖАНОВ

КОМИСИЯ ПО ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ИНФОРМАЦИОНН ТЕХНОЛОГИИ

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ВАЛЕНТИН ТОНЧЕВ

КОМИСИЯ ЗА ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н НИКОЛАЙ НАНКОВ

КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ 

Относно: Доклад за младежта 2021-2022 г.

 

Национален младежки форум, в синхрон с последователната си позиция за нуждата от подобряване на политиките за младежта и осъществяване на политики, базирани на данни, отбелязва следното: 

Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за младежта, Докладът за младежта следва да включва измененията и тенденциите в социално-икономическото положение на младежите през съответния двегодишен период в областите, посочени в ал. 4. 

Освен това, в синхрон с позицията, заета при обсъждането на промените в Закона за младежта, считаме, че Докладът следва да послужи като аргумент и инструмент за иницииране на нови и надграждане и развитие на съществуващите политики  за младите хора в страната.

Именно поради това е от първостепенна важност той да очертава пълната картина  по отношение на състоянието на младите хора в страната, както и състоянието и предизвикателствата пред основните заинтересовани страни в политиката за младежта – т.нар. младежки сектор (организации, младежки центрове, институции ангажирани с политиките и т.н.) Също така е от особена важност данните, изложени в Доклада, да са пълни и достоверни, за да могат да бъдат устойчива отправна точка при разработването на бъдещи политики. 

В тази връзка отбелязваме, че в съдържанието на представения документ е отделено сериозно внимание на описването на осъществяваните политики, описване на съдържанието на стратегически и програмни документи. Същевременно отсъстват релевантни данни и категорична оценка за проблемите в някои от тематичните области: 

Тематична област „Образование” – част „Неформално образование“

В рамките на тематичната област, въпреки множеството проведени дискусии в последните 2 години за ролята на младежките центрове в политиката за младежта, както и конкретното им значение за предоставянето на услуги за свободното време на младите хора и по-конкретно възможности за неформално обучение, те въобще не са споменати в Доклада за младежта. Не се споменават и докладите от последните две кръгли маси по темата нито по отношение на обхват и въздействие, нито в контекста на предизвикателствата пред тяхното финансово обезпечаване. Не се споменава и  перспективата за разширяването на мрежата им във връзка с планираните инвестиции в Националния план за възстановяване и устойчивост. Нещо повече, в текста на Доклада „младежки център” не се споменава нито веднъж.

Не е регистриран и приносът на младежките организации и организациите работещи със и за млади хора като доставчици на неформално обучение, дори само в контекста на двете национални програми за младежта.

 

Тематична област „Информираност и дигитални умения” 

 

Работата на Националната работна група за младежка работа към Министерството на младежта и спорта е разгледана в рамките на ТО „Информираност и дигитални умения”, към която предметът на групата няма пряко отношение, като считаме, че нейното естествено място е по-скоро в рамките на ТО1 „Образование” или ТО 7 „Младежки организации”. Освен това не са изведени препоръките и резултатите от функционирането ѝ, които биха могли да послужат за инициирането на ключови промени в политиките, касаещи младежката работа, които са обобщени в два доклада за дейността на работната група – 1 за 2022 г. и 1 за 2023 г. Не е отразена и промяната на първоначалния предмет на дейност на работната група спрямо този при нейното формиране през 2022 г. и връзката ѝ с постигането на стратегически приоритет №4 на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г.

 

Тематична област „Равенство и приобщаване”

 

В тематична област „Равенство и приобщаване” са изведени данни по отношение на ангажираността, участието и овластяването на младите хора, както и засилване на чувството им за принадлежност към Европейския съюз. 

Сред разгледаните в областта въпроси отсъстват ключови теми като ученическото и студентското самоуправление, ангажираността и участието на младите хора в процесите на вземане на решение на местно ниво в рамките на Консултативните съвети за младежта, както и участието и ангажирането на млади хора и представители на заинтересованите страни в консултативни органи на национално ниво, например Обществения съвет по въпросите за младежта към Министъра на младежта и спорта. 

В контекста на засилването на чувството за принадлежност към ЕС, намираме за необяснимо тоталното отсъствие на информация за Диалога на ЕС по въпросите за младежта – процес, реализиран чрез успешна хоризонтална координация в рамките на Националната работна група към Министерство на младежта и спорта, с участието както на институции, така и на младежки организации. Процес, който в рамките на разглеждания период постига конкретни резултати и се развива непрестанно, като е изтъкван като добра практика в рамките на заседания на Съвета на министрите в сектор „Младеж” към ЕС. Свидетелство за значението на процеса са данните във Флаш Барометър „Младеж” 2022 г. на ЕС, които показват, че България е една от страните с най-висок дял младежи, възприемащи Диалога на ЕС като работещ инструмент за младежко участие.

 

Тематична област  „Младежки организации”

 

Редица проучвания на Съвета на Европа, Европейската комисия, Европейски младежки форум и други организации и институции отбелязаха сериозното негативно въздействие на пандемията от COVID-19 върху младежкия сектор в Европа. Същото, в известна степен, се потвърждава и от данните от посоченото в Доклада проучване. 

Въпреки това, следва да се отбележи, че посочената тематична област е с най-малък обем от целия Доклад, като не съдържа категорични данни за предизвикателствата, пред които са изправени младежките организации, и степента, в която трудните социално-икономически условия са повлияли на работата им с младежи на терен.

Нещо повече, в частта с изводите от Доклада се посочва, че „относно равенството и приобщаването, докладът отчита тенденция на повишаване на активността на младежките организации. Това е видно през повишаване на дела на новосъздадените младежки организации”

Твърдението не е подкрепено с данни и източници на информация и статистика, които да го доказват конкретно. 

 

Заключение

 

В заключение считаме, че в съдържанието на предложения документ доминира механичният сбор на данни за осъществените инициативи от различни институции, без да се отчита приносът на неправителствения сектор за постигане на целите на държавната политика за младежта. Докладът не успява да очертае цялостна картина на състоянието на младите хора и младежкия сектор във всички тематични области. 

Считаме, че Докладът не успява да изпълни функцията, вменена от чл. 5, ал. 3 на Закона за младежта, а именно да представи измененията и тенденциите в социално-икономическото положение на младежите през съответния двегодишен период.

Следва да се отбележи, че в изведените в Доклада данни често се наблюдават противоречия и несъответствия със сходни данни от други източници, например Националния статистически институт. 

Няма информация Докладът да е обсъждан в рамките на Националния консултативен съвет за младежта като основен орган за хоризонтална координация на политиките, който може да осигури допълнителна дълбочина на изводите и да предложи конкретни препоръки за действие.

Липсват достатъчно данни, които да обосноват твърденията, посочени в изводите в заключението на Доклада. 

Както в изводите, така и в отделните тематични области на Доклада, не са налични конкретни предложения за подобряване на политиките и преодоляването на изложените проблеми. 

Водени от убеждението, че Докладът за младежта трябва да провокира сериозна обществена дискусия за проблемите на младите хора и младежкия сектор и да осигури стабилна основа и конкретни предложения за развитие на политиката за младежта и предвид изложените недостатъци в рамките на настоящото становище, се обръщаме към народните представители с призив Народното събрание да не приема Доклад за младежта 2021-2022 г. и да го върне за преработка на Министерски съвет и Министерство на младежта и спорта.

Заявяваме готовността си да предоставим налични данни в тематичните области, по които Национален младежки форум, както и организациите членове и партньори имат експертиза, както и да помогнем за набавянето на данни в областите, в които те не достигат.

Гр. София

28.03.2024 г.

Обмен на синергии между организации в Брюксел

В периода 13-15 март 2024 г. Брюксел се превърна в център на активна дискусия и сътрудничество, посветени на предстоящите Европейски избори. Събитието, озаглавено “All together for the European Elections 2024”, събра представители на паневропейски, национални, младежки и културни организации, обединени от общата цел за насърчаване на активното участие в демократичния процес, чрез обмен на идеи и ресурси.

Основният фокус на срещата бе запознаване с кампанията на Европейския парламент за Европейските избори 2024 и изграждане на синергии между различните организации и инициативите им. В рамките на трите дни, участниците имаха възможността да се опознаят и представят.  Първият ден бе посветен на опознаване на организациите и техните цели.

През втория ден на събитието, имаше панелни дискусии с участието на г-н Стивън Кларк, директор за връзка с Бюрата на ЕП, и г-н Филип Шулмастер, директор Кампании на ЕП. Те споделиха ценни съвети за организирането на кампании и формулиране на послания.

След това присъстващите дискутираха в групови срещи, които спомогнаха за  обмена на опит и идеи между организациите.

Чрез метода  “Световното кафене” се  предостави платформа за обсъждане на затруднения и търсене на решения с подкрепа от участници, които вече имат изградена стратегия и план за действие.

Събитието, проведено под надслов “All together for the European Elections 2024” бе не само пространство за обмен на информация, но и за изграждане на трайни партньорства.Бяха открити  множество възможности за сътрудничество по общи каузи и реализиране на съвместни инициативи, споделяне на ресурси и координация на кампаниите. 

В заключение, събитието в Брюксел бе мощен катализатор за мобилизиране на партньорската мрежа на ЕП. Чрез обединяване на усилията и ресурсите си, организациите от цяла Европа ще могат да насърчат активното участие на гражданите в Европейските избори 2024 и да изградят по-силна и демократична Европа.

За трета поредна година Volunteer Market събира доброволците на Европейския корпус за солидарност

На 22 март в Urban Point осъществихме третото издание на Volunteer Market. Доброволците, част от ЕКС в България се запознаха един с друг и представиха своите организации и дейност пред гостите.

В събитието се включиха доброволци от:

  • Национален младежки форум
  • Национална младежка карта
  • Фондация Подобри
  • Дружество на ООН в България

Програмата започна с представяне на всеки един участник и неговата роля като доброволец, а след това доброволците и гостите взеха участие в интересна networking игра, в която имаха възможността да се опознаят по-добре и да научат за своите интереси. Дейностите продължиха с прожекция на няколко кратки видеа за доброволчеството и Европейския корпус за солидарност, а в края на вечерта всички участваха в Quiz на същите теми. 

Проект “Младите и Европейската година на младежта” се изпълнява с финансовата подкрепа на ЕС по Програма “Европейски корпус за солидарност” Договор номер – 2021-2-BG-01-ESC51-VTJ-000044896

Първото Младежко Народно събрание

От 14.03 до 18.03 в Национален STEM Център се проведе първото по рода си Младежко народно събрание, част от проекта “Академия за младежко участие”, организиран от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите (МСМРБ) и Национален младежки форум (НМФ). 

Академията за младежко участие е проект, който цели да повиши гражданското участие и компетентности на младите хора, чрез тематични обучения, симулация на Народно събрание и реализиране на младежки инициативи.

По време на симулацията, над 50 младежи от цялата страна успяха да влязат в обувките на Законодателната власт, като провеждат собствени пленарни заседания и заседания на комисии, изготвят решения и законопроекти, както и декларация със своите идеи и приоритети.

Фокусът на младежките депутати беше върху въпросите за образование, младежки политики и подкрепата на институциите в овластяването на младите хора.

Първото заседание на Младежкото Народно събрание бе открито от г-н Кристиан Вигенин, заместник-председател на 49-тото Народно събрание. Господин Вигенин проведе процедура по избор на председател на Първото Младежко Народно събрание, като избран бе г-н Александър Кабрански.

В останалите дни участниците работиха неуморно, като освен провеждане на заседания, с гласуван дневен ред, те бяха разпределени и в следните комисии:

-Комисия по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта

-Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление

-Комисия по образованието и науката

-Комисия по културата и медиите

-Комисия за прякото участие на гражданите и и взаимодействието с гражданското общество

Всяка комисия разглежда различни законопроекти, гласува ги и дава становища и решения по тях. 

В края на всеки работен ден на Първото Младежко Народно събрание, младите депутати имаха вечерна емисия новини,с водещи – Мартин Керефейски и Джем Юмеров.Обявяваха се най-важните и интересни новини и се каниха гости, които да дебатират по различни и актуални теми.

След всички заседания в Пленарна зала, дебати, гласувания, изменения и допълнения, младежките депутатите изготвиха Декларация за свършената от тях работа и исканията им, които да представят по време на Кръгла маса, заедно с депутати от 49-тото Народно събрание на Република България. За изготвянето на декларацията, всяка комисия имаше и назначен ментор, който да съдейства, в лицата на:

-Мирослав Цеков

-Даниел Джинсов

-Атанас Г. Радев

-Адела Бозмарова

-Лета Панайотова

-Розалина Недкова

На 18-ти март младите народни представители имаха възможност да посетят старата сграда на Народното събрание, както и да проведат кратки дебати там. След това се оправиха към новата сграда и Зала 1 на Народното събрание, където проведоха Кръгла маса с депутати от 49-тото Народно събрание, която се организира със съдействието на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта.

 

На Кръглата маса присъстваха  г-н Кристиан Вигенин, зам.-председател на Народното събрание, г-н Валентин Тончев, председател на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, г-н Станислав Анастасов, председател на Комисията за околната среда и водите, и г-жа Силвия Петрова, държавен експерт в Дирекция „Младежки политики“ на Министерството на младежта и спорта.След приветствие, бе прочетен поздравителен адрес, от името на г-жа Набие Кабак, председател на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта, г-н Даниел Джинсов, председател на Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите, г-н Атанас Г. Радев, председател на Национален младежки форум, г-н Мирослав Цеков, експерт в Комисия “Анализи и застъпничество” към НМФ и г-жа Розалина Недкова. 

 “Надявам се, че сте свършили много работа. Доколкото разбрах сте приели закони и декларация. Успели сте да се скарате, но това е част от политическия дебат. Поздравления за организаторите. Дано повече хора започнат да се интересуват от политика.Не отказвам мероприятия, свързани с младежи.Аз съм длъжен към тях. Защо не и да откраднем и от вас.  Тук става дума и за смяна на манталитета. Нещата се случват, когато има добри взаимоотношения помежду си.  Надявам се да продължим съвместната си дейност.” – коментира Вигенин. 

“Поздравления за организаторите. Удовлетворение от това упражнение по демокрация. Младите хора трябва да се запознаят с институциите. Един от проблемите на нашето общество е неучастието на гражданите при вземането на решенията. Ежедневно получаваме всякакви сигнали. Важно е вие да имате ясна гражданска позиция. Ще се радвам да участвам в следваща дискусия. Продължавайте да го правите и в бъдеще.”– заяви Тончев

Младежите представиха изготвената  от тях декларация, която бе изчетена от Александър Кабрански, председател на „Първо Младежко Народно събрание“, и избраните за председатели на парламентарни комисии участници. 

Народните представители изразиха впечатление от активността и добре свършената работа на своите младежки „колеги“, като дадоха своята обратна връзка как могат да привлекат внимание за осъществяването на своите идеи. След това отговаряха на техните въпроси за доброволчеството, ученическото самоуправление, политиките за младите хора и работата с институциите.

Г-н Тончев отбеляза, че посредством Обществения съвет към КПУГВГО младите хора могат да споделят своите приоритети.

Част от предложенията на младежките народни представители бяха по-сериозна ангажираност на институциите по въпросите за младежкото участие и гражданската активност, промени в образователната система, приемане на Закон за насърчаване на доброволчеството,създаване на Агенция за младежко участие, политики на местната власт за създаването на младежки пространства и активни организации и структури на местно ниво, които да включват младежта при вземането на решения, младежки ефир в рамките на програмите на обществените медии, забрана на рекламата на хазарт.

След провеждането на Кръглата маса, участниците се върнаха в Националния STEM център, където заедно с част от организаторите, в лицата на Даниел Джинсов, Лета Панайотова и Розалина Недкова обсъдиха какво са свършили досега, как се чувстват и какво предстои.

Проектът се осъществява от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите (МСМРБ) и Национален младежки форум͕ (НМФ) като е финансиран от програма Еразъм + на Европейската комисия, администрирана от Център за развитие на човешките ресурси!