Декларация на НМФ по случай 12 август – Ден на младежта

/0 Comments/in , , , /by

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА

УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ ПО ПОВОД  12 АВГУСТ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА МЛАДЕЖТА

 

МЛАДИТЕ ХОРА – ГАРАНТ ЗА МИРНО БЪДЕЩЕ И УСТОЙЧИВА ДЕМОКРАЦИЯ

(12 мерки за 12 август)

 

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЛАДЕЖКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ИНСТИТУЦИИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

СКЪПИ МЛАДИ ХОРА,

Национален младежки форум, в качеството си на Национален младежки съвет на Република България, отправя тази декларация в ситуация на задълбочаваща се политическа криза и предстоящи 6-ти поредни предсрочни парламентарни избори. Нашата мисия е да представляваме интересите на младите хора и да изведем на преден план значението на младежките организации като двигател на положителна промяна в обществото.

Призоваваме политическите партии и институциите да включват младежките политики в своите приоритети и да работят заедно с нас за изграждането на една по-добра България за младите хора, защото те са не само бъдещето, но и настоящето на нашата нация.

 

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ИНСТИТУЦИИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,


Младежката политика е визия за нашето общо бъдеще, визия за нашите споделени ценности и отношения. Нека заедно изградим основите на устойчивото развитие и мирното съжителство, в което младите хора са активни участници и лидери.

 

Младите хора са визионерите на нашето общество. Те са смелите лидери на утрешния ден, потенциалът, който движи развитието и иновациите в България. Те са тези, които притежават неуморна енергия, новаторски идеи и желание да изградят едно по-добро, справедливо и устойчиво общество. Затова създаването на условия за тяхното развитие не е просто инвестиция в бъдещето, а в нашето мирно и сигурно настояще.

Младите хора са основни защитници и двигатели за изграждането на ценности като мир, свобода и демокрация.

Младежката политика трябва да бъде дългосрочен приоритет на всички институции и политически партии, независимо от техните партийни и политически различия! 

Постигането на качествени младежки политики е невъзможно без активното партньорство и участие на младежките организации! Те са тези, които насърчават гражданската активност, развиват лидерските умения на младите хора и ги подкрепят в постигането на техните цели и амбиции. Младежките организации имат нужда от реална, последователна и целенасочена подкрепа, за осигуряване на своята устойчивост и пълноценно взаимодействие с младите хора.

Пред младите хора, младежките организации и младежката политика стоят множество предизвикателства.

Призоваваме всички заинтересовани страни да обединят усилия и да поставят развитието на младите в центъра на техните политики и действия.

Настояваме за: 

  • Включване на младежката политика в програмите на политическите партии;
  • Отделяне на самостоятелна институция в системата на изпълнителната власт, която да отговаря за планирането, изпълнението и мониторинга на политиката за младежта.;
  • Създаване на самостоятелна парламентарна комисия по въпросите на младежта.;
  • Подобряване на координацията на младежката политика на централно и местно ниво.;
  • Увеличаване на финансирането за осъществяване на младежки политики и изпълнение на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г.;

 

 

  • Инвестиция в изследвания и осъществяване на младежки политики, базирани на данни и доказателства.;
  • Регламентиране на младежката работа, гарантиране на качеството ѝ и осигуряване на подкрепа и достойни възнаграждения за младежките работници. 
  • Подкрепа за устойчивостта и институционализирането на младежките центрове.
  • Реално включване на младежите във вземането на решения, чрез пълноценно взаимодействие и подкрепа за младежките организации на местно и национално ниво.
  • Гарантиране на законодателство и политики с положително въздействие върху младите хора, чрез въвеждане на младежки тест. (Youth test)
  • Изграждане и подобряване на инструментите и механизмите за съвместно управление (co-management), които дават равен глас на младежите при формирането на младежки политики и програми. (Обществен съвет към ММС, местни консултативни съвети и др.)
  • Регламентиране на статута на Националния младежки съвет в Закона за младежта.

От името на Националния младежки съвет, декларираме готовността си да бъдем гарант за диалог, застъпник за качествени младежки политики и защитник на интересите на младите хора и младежките организации в страната. За целта: 

  • Ще инициираме експертна кръгла маса с участието на младежки организации, институции и политическите партии в страната, на която да бъдат обсъдени дългосрочните проблеми и приоритети пред младежката политика в страната. 
  • Ще проведем национална конференция в края на 2024 г., посветена на участието и координацията на младежката политика на местно и национално ниво, съвместно с ключови партньори – ММС, ЦРЧР, ИСС и др. 
  • Ще продължим и задълбочим разговора с младежките крила на политическите партии за засилване на младежкото политическо участие. 
  • Ще проведем експертна конференция за въздействието на изкуствения интелект върху правата на младите хора. 
  • Ще проведем серия информационни кампании за значението на младежките права, ролята и функцията на младежките центрове, европейските младежки цели и други ключови за младежката политика елементи, за да повишим общото разбиране за ролята на младежката политика.


  • Ще инициираме диалог с Националното сдружение на общините в Република България за подобряване на младежкото участие и повишаване на взаимодействието между заинтересованите страни на местно ниво. 
  • Ще разработим пилотен модел за определяне на титла “Национална младежка столица” за отличаване на общини полагащи съществени усилия за развитие на качествена младежка политика. 
  • Ще работим за укрепването на гражданското пространство в България и подобряване на условията за работа на младежките и граждански организации, като за втора година проведем фестивала “Демократична мозайка – сцена на гражданското общество”.

Младите хора заслужават последователна, амбициозна младежка политика, с визия не само на 12 август, а всеки ден. Не само “в бъдещето”, а тук и сега!

 

МОЖЕШ ДА ПОДКРЕПИШ ДЕКЛАРАЦИЯТА ТУК

Национална младежка академия стартира 11-ото си издание

/in , , /by
Read more

ОТВОРЕНО ПИСМО на Национален младежки форум относно Смяна на Изпълнителния директор на Центъра за развитие на човешките ресурси

/in , , /by

 

 

ДО: 

Г-Н ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ 

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ГАЛИН ЦОКОВ

МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ГЕОРГИ ГЛУШКОВ

МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ 

И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ

50 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

50 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА

50 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

С КОПИЕ ДО:

Г-ЖА ПИА АРЕНКИЛДЕ ХАНСЕН

ДИРЕКТОР НА ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ 

ОБРАЗОВАНИЕ, МЛАДЕЖ, СПОРТ И КУЛТУРА

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Г-Н РАРЕШ ВОЙКУ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕВРОПЕЙСКИ МЛАДЕЖКИ ФОРУМ

ОТВОРЕНО ПИСМО

 

Относно: Смяна на Изпълнителния директор на Центъра за развитие на човешките ресурси

 

На вниманието на компетентните институции, 

 

Национален младежки форум, в качеството си на Национален младежки съвет на Република България, 

В израз на последователната си позиция в подкрепа на подобряването качеството на програмите за младежта на национално и европейско ниво, 

В отговор на публикации в медиите и получена информация от свои организации членове и партньори, изразява своята загриженост относно процесите, протичащи в Центъра за развитие на човешките ресурси в неговото качество на Национална агенция (НА), отговорна за изпълнението на програмите Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност.

Програмите Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност са ключов инструмент за осъществяване на европейската и националната политика за младежта и в този смисъл основен източник на ресурси за осъществяване на дейностите и осигуряване на устойчивостта на младежките организации и организациите, които работят със и за младите хора, в Република България. Те спомагат както развитие на капацитет и необходими ключови компетентности, но и изграждане на европейската идентичност на българската младеж и укрепването на нейните връзки с младите хора в държавите членки на Европейския съюз и в страните от Западните Балкани. Това е предпоставка за мирни и приобщаващи общества. 

В годините след своето създаване Национален младежки форум (2010) нееднократно е изразявал обективни позиции по отношение на изпълнението на политиката и управлението на Националната агенция, в това число е отправял и необходимите  критики относно някои недостатъци в работата на Центъра за развитие на човешките ресурси. В публичното пространство също така са изнасяни данни за сериозни нередности, в резултат на които през 2020 г., акредитацията на националната агенция е частично отнета от страна на Европейската комисия. 

В периода след 2021 г. наблюдаваме значително подобрение в работата на Центъра за развитие на човешките ресурси, което се изразява в: 

  • Възстановяване на пълната акредитация на ЦРЧР. В резултат на работата на екипа и изпълнителния директор през март 2023 г. акредитацията на агенцията (определена през 2020 г. на “Частична под условие” в резултат на констатирани сериозни нередности при администриране на програмите) е възстановена. В резултат на това е осигурена устойчивост при предоставянето на средствата по двете програми; 
  • Подобряване на взаимодействието на ЦРЧР с младежкия сектор и организациите бенефициери. Експертите от Центъра са по-достъпни и отзивчиви по отношение на организациите бенефициери. Наблюдаваме и засилено партньорство на Центъра с младежкия сектор, което се изразява в провеждането на съвместни партньорски инициативи с младежки организации, срещи и обучения за предоставяне на информация за възможности и повишаване на капацитета на техните служители и доброволци. (Справка в уебсайта на ЦРЧР, секция „Събития“ показва увеличаване на новините за дейности относно популяризирането на програмите и съвместни дейности с младежките организации);
  • Участие на ЦРЧР като партньор в ключови за младежкия сектор събития, сред които предстоящата Национална младежка конференция 2024 г., организирана от Националната работна група за Диалога на ЕС по въпросите за младежта в партньорство между Национален младежки форум, Министерство на младежта и спорта, Икономически и социален съвет и Националната мрежа на младежките центрове;
  • Полагане на системни усилия за развитие на международното сътрудничество и утвърждаване на ЦРЧР в рамките на мрежите на “НА”. Засилено е сътрудничеството в рамките на мрежата на Южните “НА”. Възстановено е участието на България в RAY Network (отново преустановено преди 2021 г.) – международната изследователска мрежа на програмите Еразъм+ и ЕКС, в която членуват представители на 34 европейски държави. В процес е включването на ЦРЧР в партньорската инициатива Europe Goes Local, насочена към развитието на местната младежка работа, заедно с още 26 “НА”, Съвета на Европа, SALTO и ERYICA и ключова в контекста на приоритетите на Националната стратегия за младежта (2021-2030), Европейския дневен ред за младежка работа и предстоящата 4-та Европейска конвенция за младежка работа.

 

Центърът за развитие на човешките ресурси, в качеството си на Национална агенция по програмите Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност, отговаря за администрирането на финансов ресурс в размер на над 70 млн. евро на година и следва да взаимодейства с различни институции и организации в областта на образованието, младежта и спорта. 

В изминалите дни, от сигнали на младежки организации разбираме, че след промяна в ръководството на Центъра приключването на процедури и подписването на договори в рамките на вече приключили процедури за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (БФП), както и други административни процеси са били силно забавени и възпрепятствани.

Важно е да се отбележи, че в национален и международен план предстои да стартират ключови процеси за младежкия сектор и младежката политика, които предполагат активно участие на заинтересованите страни, сред които е ЦРЧР, както и мрежите на Националните агенции (от които Центърът също е активна част в последните 3 години). Такива са:

  • Стартирането на предварителните разговори и консултации за изготвяне и приемане на нова Европейска стратегия за младежта, Програма Еразъм+ и Програма Европейски корпус за солидарност;
  • Провеждането на 4-ата Европейска конвенция за младежка работа през 2025 г. в Малта;
  • Надграждането на Диалога на ЕС по въпросите за младежта и стартирането на 11 Цикъл на Диалога;
  • Предстоящата оценка и актуализация на Националната стратегия за младежта (2021-2030).

С оглед на това, намираме за недопустима и необоснована смяната на изпълнителния директор на ЦРЧР – г-н Михаил Балабанов, без публично оповестяване на мотивите за освобождаването му, както и без наличието на ясна процедура за избор на нов директор.

Изпълнителният директор на ЦРЧР има ключова роля за пълноценното функциониране и управление на Центъра и следва да притежава необходимите професионални качества и експертиза, които да позволят ефективното управление на процесите и пълноценното взаимодействие със заинтересованите страни.

В публикуваните в медийното пространство през последните дни материали се съдържат твърдения за злоупотреби, които освен по отношение на имиджа на ЦРЧР на национално и международно ниво нанасят сериозна репутационна щета по отношение на имиджа на младежките организации, които осъществяват коректно и ефективно своята работа по изпълнение на проектите.

Настояваме, мотивите за извършената промяна в ръководството да бъдат публично оповестени, заедно с резултатите и констатациите от извършени проверки на работата на ЦРЧР в периода 2021-2024 г., от страна на МОН, Сметната палата, АДФИ, OLAF, както и външния ежегоден одит на Европейската комисия, който служи за основа на решението за предоставяне на акредитация на “НА”.

Настояваме, за приемането на ясна и прозрачна процедура и критерии за избор  на директор на Центъра за развитие на човешките ресурси, както и обособяването на мандат на управление, който да гарантира спокойствие и непрекъснатост на работата и взаимодействието със заинтересованите страни. 

Считаме, че задължителна част от процедурата следва да бъде представянето на визия за взаимодействието с младежкия сектор. Добри примери за подобна процедура биха могли да се адаптират от практиката на други национални агенции по Еразъм+.

 

За контакт

гр. София, ул. „Христо Белчев“ 3, secretariat@nmf.bg

 

Подкрепящи организации (списъкът се обновява своевременно):

  1. Национален младежки форум
  2. AEGEE-Sofia
  3. Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите
  4. Сдружение за демократично образование “ФАР”
  5. Фондация “Подобри”
  6. Национално студентско сдружение за образователен обмен – АИЕСЕК България (AIESEC)
  7. Студентска асоциация за изследване на международните отношения
  8. Организация на българските скаути
  9. Сдружение МоМентор
  10.  Международен младежки център – Перник
  11. Сдружение “Център за обучение и услуги”
  12. Асоциация за подпомагане на академичната общност (АПАО)
  13. Студентски и младежки идентификационни карти (ISIC)
  14. Асоциация “Голям брат, Голяма сестра – България”
  15. Сдружение “Бъдещето сега”
  16. Фондация “Учене за промяна”
  17. Сдружение „Младежка инициатива за развитие“
  18. Национален ученически парламент
  19. Сдружение “Уолк Тугедър”
  20. Институт за технологичен трансфер и иновации
  21. Сдружение “ПроВижън Интернешънъл”
  22. Младото поколение в действие
  23. Фондация ОПЪН СПЕЙС
  24. СНЦ “Младежки център за развитие-Взаимопомощ”
  25. Гражданско сдружение “Алцхаймер-България”
  26. Народно читалище “Бъдеще сега 2006”
  27. Сдружение “Евроактив България”
  28. Ерасмус Стюдънт Нетуърк (ЕСН) България
  29. Сдружение “Млади изследователи за младежко развитие “
  30. Европейско младежко движение – България (JEF Bulgaria)
  31. Сдружение „Маверик“
  32. Дружество за ООН в България 
  33. Сдружение “Изкуство в действие”
  34. Асоциация на студентите-медици в България (АСМБ)
  35. Арт – Център Кърнолски
  36. Фондация СИЙД
  37. Каритас София
  38. Фондация “Надежда” – Кърджали
  39. Българска фондация за изследвания, образование и предприемачество – Bfree
  40. Сдружение “Виа сивик”
  41. Национална асоциация на студентите юристи “ЕЛСА-България”
  42. Сдружение “Европейски проекти в България”
  43. Академия за Активни Младежи
  44. Студентски клуб на политолога
  45. Сдружение „Център за учене чрез преживяване“
  46. Фондация “Екологичен манифест – МанЕко”
  47. Сдружение за ролеви игри ЛАРП-България
  48. Морски клуб “Приятели на морето” – Варна
  49. Фондация “Театър Нокс”

Доклад за младежкото участие на изборите 9 юни 2024 г.

/in , , /by

Атанас Г. Радев [1], Яница Петкова[2]

В рамките на заключителното събитие по проект „Младежко участие в демократичния живот“ в партньорство с Центъра за развитие на човешките ресурси[3] и Национален младежки форум[4] е изработен доклад, който съдържа анализ за участието на младите хора в изборите за представители в Европейския парламент на 9 юни 2024 г. Докладът представя тенденции пред младежкото участие в изборния процес изведени чрез вторичен анализ на данни от електорални изследвания. Отделно във фокусът на вниманието е присъствието на младежките политики в предизборните програми на политическите партии, които са парламентарно представени в 49-то Народно събрание. В заключение, ще бъдат представени препоръки за стимулирането на младежкото участие в изборния процес, което ще даде добра основа на младежките организации за застъпничество и последващи дейности.

Увод

Участието на младите хора в изборния процес е често дискутирана тема в общественото пространсто, което създава противоречиви мнения за тяхната активност и отношение към политическия процес. През последните години във фокуса на вниманието бяха поставени младите хора, предвид тяхната активна роля в протестите от 2020 г., появата на нови политически проекти и поколенческата промяна на политическия елит.

 

 Протестите преди 4 години се оказват съществен елемент на политическа социализация от една страна демонстрация на отношение, а от друга и запознаване с „политическото“. За  определени групи млади хора, участието им в протестите е съпроводено от „чувство, изграждащо принадлежност към общност“.  Трябва да се има предвид, че младите хора не са хомогенна група, от което следва и различното поведение, действие и нагласи.  В една от популярните младежки медии „Scoolmedia” има кратък анализ на протестите[1], който не бива да бъде подминаван с лека ръка, тъй като съдържа фундаментален елемент за младежкото участие в протестите, а именно – свободното време и липсата на страх. Изхождайки оттук,  активността на младите хора е обяснима – освен физическото им присъствие в този журналистически анализ е поместена и огромната по своите мащаби активност в социалните мрежи и така наречените „мемета“. Тъй като, младите хора показват завидна креативност в изработването на своите плакати и методи за привличане на внимание към техните искания. По естествен път се появява разговора за посланията, които политическите партии поместват в предизборните програми за управление и как успяват да ги адресират към младите хора. В спираловидната политическа криза и множество избори (2021-2024 г.) заслужава внимание прегледа на избирателната активност сред младите хора (18 – 30г.). Обръщаме специално внимание на програмите и  избирателната активност, тъй като са индикатори за използването на двата най-често използвани инструмента за участие – гласуването на избори и участието в предизборна кампания.

Методическа рамка

 Фокус на доклада е младежката електорална активност в България на изборите за Европейски парламент, проведени на 9 юни 2024 г. Целта е да бъда повдигната дискусия в търсене на отговори на въпроси касаещи типа партии, за които младежите гласуват, вида на осъщественото представителство в рамките на ЕП, основните мотиви за гласуване/негласуване на изминалите европейски избори, възможно механизми за повдигане на интереса на младежите към участие в избори.

Докладът стъпва върху вторичен анализ на данни от проведения в изборния ден екзит полол. Използваните в анализа данни са на агенция “Галъп интернешънъл болкан” и са публично достъпни. Анализът включва разбивки за на гласуване за политическите партии на изборите за ЕП по възраст – установяване на типа преставителство, което младежите получават в ЕП, техните идеологически и електорални предпочитания, най-общата динамика на избирателната активност.

Втората част на доклада стъпва върху  проведени от Националния младежки форум в партньорство в Центъра за развитие на човешките ресурси дебати между представители на партии, включили се в кампанията за Европейските избори в три български града – София, Варна и Стара Загора. Дебатите целят да повишат информираността на младите гласоподаватели относно изборите, ролята на българските представители в ЕП и техните платформи и програми за европейския политически процес.

С цел да се провери ефекта на проведените дебати върху гласоподавателите на младежка възраст беше съставена кратка анкетна карта със затворени въпроси, разпространена сред участвалите в дебатите младежи. Анкетата не дава представителна информация, но е добър ориентир за оценка на ефекта на подобни събития сред младежите и потвърждава значението на въвличането на младите хора в политическия дебат и пряката комуникация между тях и политическите партии и повишаването на тяхната информираност за участието им в изборите и повишаването на тяхната представеност в институциите на представителната власт.

Основни индикатори:

  • Най-обща оценка на полезността на дебата;
  • Оценка на ефекта на дебата от гледна точка на повишаване на информираността
  • Установяване на промени в нагласите към участие в изборите за ЕП;
  • Регистрация на промени в нагласите за участие в избори по принцип;
  • Нагласи към разпространяване на информация; склонност да бъдат въвлечени приятели и познати;
  • Възприятия за необходимост на повече подобни събития: установяване на нужди и липси сред младежите по отношение на информираността за политиката и изборите; ролята на ПП; създаването на общности.

Резултатите от проведената анкета са обобщени и приложени в графичен вид в края на текущия доклад.

 

Младежко участие

 Запитани кои са трите най-ефективни начина, по които гласът им може да бъде чут от политиците, младите хора в България посочват следните отговори: · Гласуване на местни, национални и европейски избори – 48% от младите българи (41% за ЕС); · Участие в улични протести или демонстрации – 32% от българските младежи (33% за ЕС); · Откриване или включване в подписки (на хартия или онлайн) – 30% от младежите в България (30% за ЕС). Последното актуално проучване, проведено през 2020 г. по поръчка на ММС, показва, че делът на българските младежи, които не се интересуват от политика е голям – 73 % (при 39% дали такъв отговор през 2010 – 2011 г.). Едва 3% са тези, които се интересуват в много голяма степен от политика, а 22% по-скоро се интересуват. С увеличаване на възрастта се увеличава делът на младите, които имат интерес към политиката.[1] 

Повишаването на избирателната активност сред младите хора е един от основните приоритети както на национално, така и на европейско ниво. Изследване на Флаш Евробарометър, проведено през 2019 г. показва, че 71% от младите хора в България са участвали в избори на местно, национално или европейско ниво (при 72% за ЕС28). Релевантното изследване, осъществено през 2011 г., показва също висока активност на българските младежи на избори на местно, национално или европейско ниво – (82%) при среден % за ЕС (79%).

В контекста на политическата нестабилност, към юни 2024 г. гражданите на България осъществяват своето гражданско право на участие в избори за осми път за последните 3 години (парламентарни, президентски, местни и избори за Европейски парламент), като отчетливо се наблюдава трайна тенденция на спад в избирателната актвиност. Младите хора несъмнено са част от общата тенденция на спад в избирателна активност, свързана с ниското доверие в държавните институции.

След изборите на 9 юни шест политически формации ще изпратят депутати в новия Европейски парламент – ГЕРБ-СДС 5 депутата, Възраждане – 3, коалиция ПП-ДБ – 3, ДПС – 3, БСП – 2 и ИТН – 1. От партиите, успели да съберат достатъчно подкрепа, за да излъчат представителство в ЕП, 3 са относително нови за българската партийна система и участват за пръв път в избори за европейско представителство.  Така идеологическия облик на страната ни в новия ЕП ще бъде по-скоро дясно-консервативен.

Поради провеждането на шести поредни предсрочни парламентарни избори у нас, кампанията за европейските избори се проведе съвместно със кампанията за национални, а националния политически дебат и конфронтация, почти изцяло превзеха политическото говорене, послания и комуникацията на партиите с избирателите, измествайки европейските теми встрани от политическия дневен ред. Показателно за това е и отсъствието на теми, свързани с политиките на ЕС, членството и ролята на страната от партийните програми на партиите, публикувани в техните официални страници, включително и повечето от партиите, които успяха да си осигурят място в ЕП.

На своите официални страници ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Възраждане и ИНТ нямат отделна секция, документ или програма, която да дава информация за целите, приоритетите и ангажиментите, които си поставят в ЕП. ТочкиВ страницата на БСП отделна секция с информация за платформата на партията за изборите за ЕП. По време на самата кампания информацията за отношението на партиите и посланията, свързани с изборите за европейски парламент беше значително по-ограничена от тази касаеща националния политически дебат. Участието в медийни програми на представители на партиите, борещи се за представителство в ЕП беше значително по-ограничено, а посланията им често страняха от политическия дневен рев в ЕС. Основен фокус в дебатите между кандидатите за евродепутати беше войната в Украйна, често водещ до остра конфронтация и спорове, измествайки темата извън параметрите на дневния ред европейския дебат в позиции „по принцип“. Теми, свързани с Шенген, Еврозоната, зелени политики и др[1] бяха значително по-рядко засягани.

Това остави пространство за силно поляризиране на дебата за ЕС, често превръщайки го в такъв “за” или “против”, а не в дебат за теми по същество. Критичните към Съюза политически сили, засегнаха теми от политическия дневен ред на Европа много по-често. Системни партии и такива с дългогодишно представително в ЕП пък ограничаха посланията си относно изборите до принципна подкрепа за политиките на Съюза и Съюза като цяло. В самата кампания – по традиционните медии, онлайн и по места състезанието за ЕП остана видимо на второ място – с редки изключения. Посещението на Юрсула фон дер Лайен и Манфред Вебер, например, по покана на ГЕРБ в Пловдив, например, което също беше използвано по-скоро за целите на кампанията на парламентарните избори.

[1] В поредица от публикации „Отворен парламент“ изследва посланията на партиите относно изборите за ЕП и важни европейски теми. https://openparliament.net/2024/05/30/%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%b8-%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bd-%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b3%d1%80/

Посланията, насочени конкретно към младите избиратели по-скоро отсъстват. В Партийните програми на повечето партии не са подменяни от 2021-2 г., въпреки преминалите множество парламентарни избори Повечето от тях имат планирани политики по ресори, наподобяващи МС. Политиките към младите са обединени със спорта. Много от посланията касаят трудовата политика, демографската криза, ниската раздаемост, социални политики и образование.

Фактори, влияещи на ниската избирателна активност:

  • Изместване на дебата за Европа към теми на национално-политическия дневен ред и поглъщане на кампанията за изборите за ЕП от кампанията за предсрочните парламентарни избори.
  • Слаб или спорадичен ангажимент на повечето ПП към темите, свързани с кампанията за европейските избори, ролята на евродепутатите, техните цели и задачи и съсредоточаването им главно върху кампанията за националните избори.
  • Липса на дългосрочно изразени цели и приоритети на основните партии, състезаващи се на изборите за ЕП по отношение на тяхната роля в европарламента.
  • Липса на партийни програми насочени към европейската политика на партиите и защита на националния интерес в рамките на ЕП.
  • Слаб контакт с избирателите.
  • Превръщане на дебата за европейския дневен ред в дебат “за” и “против” вместо да се дискутира по същество – теми, проблеми, приоритети на партиите, касаещи различни обществени групи. Остра поляризация на дебата.

Резултатите – от участието им в изборния процес

По данни на НСИ към 2023 г. младежите в страната (15-29 г.) са 872 339 и се равняват на 13,5% от населението на страната. От тях младежите, навършили пълнолетие са 587 829[1]. Гласували за ЕП на 9 юни са общо 2 073 730, от които според данни на екзит пол на “Галъп интернешънъл болкан” 12,8% са гласоподаватели на младежка възраст или около 265 400 младежи са упражнили правото си на глас на изминалите избори за ЕП. Т.е. около 45% от младежите в страната, имащи право да гласуват на изборите за ЕП са гласували.

Активността на изборите за ЕП е по-ниска от нази на националните избори, където общо гласували са 2 268 849, от които отново 12,8% младежи – или 290 400 българи на младежка възраст, което се равнява на около 49% от имащите право на глас младежи.

Активността и на двата вида вот за всички избиратели е ниска за страната, а що се отнася до парламентарните избори – рекордно ниска. Очакванията, че предизборната кампания за НС ще повлияе положително и ще вдигне активността и за гласуването за ЕП не се осъществиха. Въпреки това от направените изчисления става ясно, че на фона на сумарните данни за избирателна активност сред всички избиратели, имащи право на глас в страната (33,78% според данни на ЦИК)[2], активността само сред гласоподавателите на младежка възраст е значително по-висока – 45 на сто. Макар и тази активност да е далеч от желаното, тъй като по-малко от половината от всички младежи, имащи право на глас на изборите за ЕП, са го упражнили, то наложилата се презумпция, че младежите у нас не гласуват или поне, че гласуват в много по-малка степен от останалите възрастови групи са опровергава. Не само това, но данни от подобни калкулации и изчисления на изборите на НС през последните три турбулентни за политическата ситуация у нас години показват сравнително устойчиви нива на по-висока избирателна активност сред младите, отнесена към данните за съвкупната избирателна активност на всички възрастови групи в страната. През април 2021 г. избирателната активност сред групата на младежите на изборите за НС достига дори до около 70 на сто от всички младежи, имащи право на глас.[3] Причините за подобни високи нива на избирателна активност сред младите през 2021 г. Са многообразни и могат да бъдат търсени в динамиката на политическата 2020 г., мащабните  протестни действия през 2021 г., появата на нови политически проекти и др. Младежите, разбира се, не остават незасегнати от общата тенденция на спад в участието на избори, регистрирана след 2021 г., която се превръща в изключение от общата тенденция в страната за последното десетилетие, и следва да бъде разглеждана като отделен случай. Фактори влияещи на

Разпределение на вота на младежите по партии:

            Резултатите от изборите за ЕП на национално ниво сочат възходяща подкрепа за политически партии с по-скоро десен и консервативен идеологически профил. Разпределението видно в долните таблици показва, че възхода на консервативното в политиката се отразява и в младежкия вот, но голяма част младежкия вот може да бъда определен като “наказателен” или “протестен”, “търсещ политическа алтернатив”.  За това говори вече затвърдилата се у нас традиция опцията “не подкрепям никого” в избирателните бюлетини да има по-голям дял млади избиратели от всички политически партии, кандидатирали се на изборите. Партиите от левия политически спектър имат значително по-малък дял “младежки вот” от общата подкрепа, която са събрали.

Най-много младежи от общия вот подкрепа, която е получила на изборите, събира ПП “Има такъв народ” – 23 на сто от всички гласували за нея са на младежка възраст. На второ място в тази своеобразна класация е ДПС – 19% от всички гласували за партията са на младежка възраст. Следва коалицията ПП–ДБ (14% от всички гласували за формацията са младежи). Една десета от гласувалите за ГЕРБ са млади хора (18-30 г.). Най-малко младежи сред гласувалите за нея събира БСП – 6 на сто от всички подали гласа си за основната партия в лявото пространство в страната са млади хора.

Натрупванията на младежки вот за партиите, изпратили свои представители в ЕП биха могли да се тълкуват по следния начин:

  • Ярко изразено разделение сред младите на принципа “консервативно-либерално”.
  • Силно изразен протестен вот (“не подкрепям никого”). Тук би могла да се включи и подкрепата за ИТН. Макар че партията ясно позиционира себе си в дясно-консервативния спектър, част от младежки вот за нея се свързва с нейния протестен профил, непопулярни политически ходове, призивите за радикална промяна, протестите от 2021 г. и др.
  • Липса на припознат от страна на младите политически играч в лявото политическо пространство.

Ако се разгледа вота само на младите избиратели, то оказва се, че първа политическа сила на изборите за ЕП би била коалицията ПП-ДБ (с 18% подкрепа сред всички, които са на младежка възраст). След нея са ГЕРБ-СДС и ДПС (съответно с по 17 на сто от вота на младите), ИТН (11%), Възраждане (9%) и БСП (5%).

Така, ако се има предвид само вота на младите профила на българските представители в ЕП би бил  доста по различен. Малкият дял на младежите от общото население на страната обаче не позволява отразяване на такова представителство в крайния резултат на изборите, оставяйки младежите силно непредставени в институциите на представителната власт. Последното би могло да се тълкува и като допълнителен фактор, стимулиращ намаляване на избираемата активност сред младежите.

Резултати от проведената кратка анкета за обратна връзка:

 

Данните от проведената анкета за обратна връзка сред младите, включили се и/или посетили дебатите, организирани от НМФ и Центъра за развитие на човешките ресурси с участници кандидати за изборите за ЕП по време на кампанията отразяват:

  • Висока най-обща оценка за полезността на подобни събития, разкриваща нуждата от по-широк обществен дебат, включващ младите като страни в разговора; нуждата от повече информация; необходимостта от пряка комуникация между политически представители и избиратели.
  • Висока обща оценка за качеството на получената информация. С оглед на представената информация от страна на участниците в дебата и дискутираните теми и проблеми, отговорите на този въпрос индикират за широка остра нужда от повече информация сред младежите по отношение на ролята на политическите партии в ЕП, функциите на представители ни в европейските институции, както и за самите институции в ЕС, политическите цели, заачи и инициативи на партиите и др. Т.е. Регистриран е широк дефицит на информация.
  • Сравнително ниски премерени нива на възможността намерението за гласоподаване в следствие на дебата да бъде променено. Данните потвърждават: (1) – младежите, посещаващи подобни събития вече са с ясно изградена политическа ориентация и идеологически предпочитания. Те вече са политически активни. Политически неактивните младежи остават извън подобни събития, което допълнително задълбочава проблема с тяхната непредставеност. (2) ниската успеваемост на ПП да повлияят на избирателите и да разширят своя електорат на изминалата кампания. Разчитането на подкрепата на твърди ядра.
  • Единодушие за необходимостта от провеждането на подобни дебати по-често и значима декларирана склонност подобни събития да бъдат популяризирани от младите, с цел да бъдат въвлечени повече връстници. Данните насочват към значимостта и полезността на организиране на публични форуми за политическата социализация на младите, създаването на общности, повишаване на политическата информираност и гражданска активност.
Прочети целия доклад тук

Младежта на Ямбол в пряк диалог с местната управа. Какви бяха темите?

/in , , /by

На 11.07.2024 в Младежки културен център “Георги Братанов” – Ямбол се проведе последния за месец юли Диалог за младежта. 

 

В началото участниците се представиха и се опознаха, споделиха какво ги е подтикнало да присъстват на събитието и да осъществят диалог с местната власт. Атанас Г. Радев представи какво е Национален младежки форум и разказа повече за дейността на организацията. Той засегна и темата за нуждата от това младите хора да комуникират с местната власт и как гласът им да бъде чут, а след това обсъди с участниците какво е Диалога на ЕС по въпросите на младежта.

 

Като сред основните проблеми, които младежите очертаха бяха: 

  • Липсата на младежки пространства на открито
  • Нуждата от изграждане на места за бездомни животни, на които младите да се грижат за тях

А исканията им бяха свързани с провеждането на различни обучения по финансова грамотност, сексуално образование и гражданско образование в неформална среда, срещи с психолози и изграждане на онлайн форум за младежи, както и нуждата всички тези дейности да се популяризират по правилен начин.

След това участниците представиха исканията и идеите си пред заместник-кмета Енчо Керязов, главния експерт Желязко Желязков, Диана Бончева от Ресор “Младежки дейности”, представители на общинската администрация и преподаватели от различни гимназии в града.

В модерирана дискусия участниците и властимащите поеха конкретни ангажименти един към друг, като с това целят да подобрят съвместната си работа и да начертаят първите стъпки за бъдещи съвместни дейности.  

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.”

 

НМФ отваря позиции за експерти и изследователи към проект “Независими младежки съвети”

/in , , , /by

Национален младежки форум на България те кани да участваш в процедура за подбор на експерти, част от изпълнението на проект “Независимост на младежките съвети” 2022-2-BG01-KA220-YOU-000102352, осъществяван по програма “Еразъм+” и съфинансиран от Европейския съюз.

Отворените позиции са част от Работен пакет, който цели да изследва и анализира състоянието на младежките съвети в Европа.

2 експерти, които да проведат кабинетно проучване

Повече за позицията ТУК

1 експерт, който събира добри практики

Повече за позицията ТУК

1 експерт, който да координира и изпълнява разпространението на прочуването

Повече за позицията ТУК

2 експерти, които да подготвят финалния доклад

Повече за позицията ТУК

Как се кандидатства?

За да участваш в проекта е необходимо да:

  • Предоставиш твое CV
  • Да се запознаеш с прикачените документи, описващи характеристиките на всяка позиция и да посочиш за коя позиция кандидатстваш

Всички документи се изпращат на следния имейл адрес:

secretariat@nmf.bg – Йоан Стоянов, главен секретар на Национален младежки форум

Следваща спирка на Диалога – Ямбол

/in , , , , /by

На 11 юли в Младежки културен център “Георги Братанов” – Ямбол ще се проведе Диалог за младежта. Това ще е втората спирка от срещите по места през юли.

С това събитие целим младежите от Ямбол:

– Да получат насоки за това как да моделират средата си

– Да разберат как да се включат на конференции в България и Европа 

– Да се запознаят с посланици на Диалога на Европейския съюз по въпросите за младежта, представители на Министерството на младежта и спорта, както и представители от Община Ямбол

– Да имат възможност да изразят своите идеи за развитието на общината в диалог с местната власт

Желаещите да участват следва да попълнят този формуляр за кандидатстване.

Събитието се осъществява с подкрепата на Община Ямбол.

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.”

Диалога за младежта се завръща през юли в Стара Загора

/in , , , /by

Национален младежки форум организира серия от срещи по места, като през този месец първата спирка ще бъде Стара Загора. На 10 юли в Международен младежки център – Стара Загора ще се проведе Диалог за младежта.

С това събитие целим младежите от града:

– Да получат насоки за това как да моделират средата си– Да разберат как да се включат на конференции в България и Европа 

– Да се запознаят с посланици на Диалога на Европейския съюз по въпросите за младежта, представители на Министерството на младежта и спорта, както и представители от Община Стара Загора

– Да имат възможност да изразят своите идеи за развитието на общината в диалог с местната власт

Желаещите да участват следва да попълнят този формуляр за кандидатстване.

Събитието се осъществява с подкрепата на Община Стара Загора и Международен младежки център – Стара Загора.

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

Финал на Диалога за младежта през юни в Монтана

/in , , /by

На 27 юни сложихме финал на първата част от срещите по места с Диалога за младежта в Монтана. В новия младежки център в Монтана се събраха над 30 младежи, които се запознаха с Диалога на ЕС и формите на участие на местно ниво.

След това проведоха среща със заместник-кмета на Община Монтана, Тихомир Антонов, и му представиха своите препоръки за града, включващи:

  • Подобряване на градския транспорт и по-добра достъпност до Младежкия център
  • Контрол върху опазването на средата
  • Повече възможности за спорт в града
  • Популяризиране на доброволчеството и създаването на устойчив консултативен младежки съвет

Диалога за младежта се завръща отново през юли, а ТУК можеш да следиш за най-новите събития!

Събитието се осъществява с подкрепата на Община Монтана и Младежки център – Монтана.

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.”

Враца стана дом на Диалога за младежта

/in , , /by

На 26.06.2024 г. се проведе срещата между младежите и местната власт във Враца.

В Младежкия център във Враца над 20 участника обсъдиха и идентифицираха основните проблеми, които срещат в града. Те изготвиха своите препоръки, които да дадат на представителите на местната власт, като те засягаха:

  • Младежките пространства
  • Образованието
  • Младежките събития и подкрепата към местните организации
  • Чистотата и транспорта в града

Препоръките бяха представени и обсъдени с Пламен Иванов, началник на Отдел “Култура, спорт, туризъм, социални и младежки дейности” и негови колеги от Община Враца. Събитието се осъществява с подкрепата на Младежки център – Враца и Община Враца.

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.“