Каква е визията за младежката политика?

/in

Развитието на един град не се измерва единствено с неговия облик или европейски отличия – то зависи и от средата, която създава условия за подкрепа на младите си хора. А когато един град остава без действащ младежки център, възможностите за участие, развитие и информираност неизбежно намаляват. 

Решението на Общинския съвет на Варна да затвори Черноморски младежки център ден след откриването му, наред със замразяването на Знака за качество на Младежки център – Пловдив, предизвикаха огромна вълна от обществен отзвук. Казусите се превърнаха във водещ мотив за незабавен призив за действие към институциите от страна на организациите, работещи за осъществяването на ефективни младежки политики. 

Вследствие на тези събития Национален младежки форум отправи отворено писмо до компетентните институции с апел за спешен разговор на най-високо политическо ниво относно бъдещето на държавната младежка политика в България. В отговор на публичното обръщение институциите, които заявиха готовност за среща бяха представители на Министерството на младежта и спорта, Министерството на образованието и науката и Президентството. 

Срещата беше проведена на 6 август с участието на над 40 представители на институции, младежки организации и структури, работещи със и за младите хора, в сградата на Министерството на младежта и спорта. 

Сред приоритетните теми бяха младежките центрове, младежката работа, младежките организации, програмите на младежта и текущото състояние на младежката политика. 

Акцент беше поставен върху необходимостта от промени в Закона за младежта на база на резултатите от работата на националните работни групи към Министерството на младежта и спорта. Подчертано беше и значението на тези промени за формирането на по-устойчива рамка за подкрепа на младите хора и развитието на качествена младежка работа в страната.

В хода на разговора бяха очертани основните проблеми, разделени в 3 отделни теми:

  • Младежка работа и младежки центрове
  • Младежки организации и програми за младежта
  • Текущо състояние на младежката политика

 

В рамките на срещата като основни акценти бяха изведени:

  • Необходимост от конкретни решения за бъдещето на младежките центрове, тяхната роля като двигател на младежкото участие и подкрепата за младежките организации, с апел за ясни последващи действия и реално партньорство между институциите и сектора.
  • Моделът на едногодишно проектно финансиране на младежките центрове НЕ осигурява устойчивост. Липсата на гарантирано финансиране за младежките центрове, както и зависимостта от решенията на общините, се отразяват негативно върху качеството и устойчивостта на работата им.
  • Въпреки наличието на отговорни институции, експертен капацитет в работните групи към министерството и разработени документи, липсват реални резултати поради забавяне на процесите и отсъствие на координирани действия. Предлага се изготвяне на общ календар за работа и придвижване на вече разработените предложения.
  • Изготвени са експертни предложения от страна на младежките експерти в различните работни групи към министерството – изменения в наредбата за финансиране на младежките центрове, за стандарти за качество и развитие на младежките центрове, стандарти за младежка работа, които са изготвени и готови за приемане. Апелираме институциите да припознаят вече свършената работа и да предприемат конкретни съвместни действия.
  • Очаква се в края на процеса да бъдат формулирани ясни мерки, ангажименти и следващи стъпки, вместо разговорите да остават без практическо продължение.
  • Отговорността за развитието на младежките центрове не е само на общините. Липсва ясно институционално позициониране, а отсъствието на законова уредба и стандарти поставя под риск тяхното функциониране.
  • Наблюдава се намаляване на капацитета на младежките центрове чрез съкращаване на обучени специалисти, което води до загуба на вече направени инвестиции в човешки ресурс. В момента в страната има 250 обучени младежки работници, в това число социални работници, психолози, образователни медиатори, които имат капацитета да създават възможности за младите хора в различни населени места (към 1 август, 2026 г. отпаднали/съкратени обучени младежки работници са 42).
  • Има голяма необходимост младежките центрове да бъдат законово регламентирани, да разполагат с единни стандарти за работа и да получат ясна институционална подкрепа като основен инструмент за реализиране на държавната младежка политика на местно ниво.

Представителите на младежкия сектор заявиха, че очакват да видят ясна позиция. Приоритет ли са младежките центрове –  онези организации, през които ММС провежда националната младежката политика? Разпознава ли се младежката работа – основен инструмент на политиката за младите хора? Разбират ли се младежките организации като партньор на държавата в изпълнението на приоритетите, заложени в Националната програма на младежта?

Големият въпрос е каква е визията за младежката политика. Защото проблемът с младежките центрове не е единичен, нито основен – той е симптом на по-голям проблем – отсъствие на цялостна стратегическа визия за управление на младежката политика.

 

Харесваме си младите хора, но…

В края на срещата представителите на Министерството на младежта и спорта заявиха ясно, че това събрание поставя началото на множество последващи срещи, но не успяха да определят ясна дата кога такава ще бъде организирана. 

Присъстващите представители на младежките центрове и експерти заявиха ясно необходимостта от активен и продължаващ диалог между гражданския сектор, младежките центрове и организации с отговорните министерства, като засвидетелстваха в края на срещата готовност за продължаваща работа и съдействие. 

Национален младежки форум, в качеството си на Национален младежки съвет и пълноправен член на Европейски младежки форум, през своята дългогодишна работа е допринасял за развитието на младежката политика чрез редица анализи, стратегически документи, доклади и участие в експертни комисии. За съжаление, предоставените анализи, документи и експертиза остават не само неприпознати, но и без каквато и да е обратна връзка. 

Оттук накъде?

От проведената среща остават два ключови въпроса пред администрацията на Министерството на младежта и спорта: Кога и в какъв формат ще се случи следващия обещан разговор с представители на гражданско общество, как те ще използват ресурсът на младежкия сектор и кога ще видим предложения вариант за изменение на Закона за младежта? 

Статия относно новоприетия държавен бюджет

/in

Колко инвестира България в младите? 

От Александрия Чальовски, студент по международна икономика и финанси в университета в Бокони, Италия 

На пръв поглед проектът за бюджета за 2026 г. засилва финансовата подкрепа на  младежката политика. Спрямо 2025 г. разходите на Министерството на младежта и спорта  за политиката за младите поколения са се увеличили с малко над 30%. Въпреки  увеличението, младежката политика получава едва 4.8% от общите разходи на  министерството. 

Тук възникват два много важни въпроса: Достатъчно ли е едно увеличение, ако началната  база е много ниска? И може ли да бъде установено колко общо инвестира държавата в  младите хора, когато свързаните с тях мерки са разпределени между различни  министерства, програми и източници на финансиране, но не става ясно каква е общата им  стойност? 

Защо няма „бюджет за младите“ 

Тъй като няма една обща бюджетна програма, която да обхваща всички публични разходи  с отражение върху младежта, най-близкото нещо, което можем да разгледаме, е бюджетът  за политиката в областта на младите хора в рамките на Министерството на младежта и  спорта. Но той е само една малка част от държавната подкрепа.  

Младежката политика не е ограничена до един сектор или една институция. Националната  стратегия за младежта 2021-2030 г. обхваща приоритети като неформалното обучение,  заетостта и подкрепата за младежи, които не учат, не работят и не се обучават,  гражданското участие, здравословния начин на живот, културата и творчеството. Това  означава, че политиките с отражение върху младите можем да намерим в дейността на  Министерството на младежта и спорта (ММС), Министерството на образованието и  науката (МОН), Министерството на труда и социалната политика (МТСП),  Министерството на здравеопазването, Министерството на културата, общините и други  институции. 

Ако погледнем целите бюджети на тези институции обаче, няма да видим ясно написан  „бюджет за младите“, защото по-голямата част от техните разходи се отнася до други  много по-широки групи от населението. За да бъде изчислена реалната част,  предназначена за младите хора, трябва да бъдат разграничени конкретните програми,  целевите групи, източниците на финансиране и очакваните резултати.

Точно тук се намира и основният проблем: България има множество политики за младите,  но няма една лесно проследима финансова картина, която да ги обединява. Това демонстрира хоризонталния характер на младежката политика и в същото време липсата на институция, която да я координира.

Какво точно расте 

В рамките на ММС през 2025 г. за политиката в областта на младите хора са предвидени  3,288 млн. евро, а през 2026 г. сумата достига до 4,289 млн. евро. Това представя  увеличение с приблизително 1 млн. евро или с 30,43%. 

На фона на общия бюджет на ММС ръстът е още по-видим, защото докато разходите за  младежката политика нарастват, общите разходи на министерството намаляват от 91,761  млн. евро през 2025 г. на 89,707 млн. евро през 2026 г. (спад от 2,24%). С други думи,  увеличението не идва от общия ръст на бюджета, а от целенасочено преориентиране на  ресурсите към младежката политика.  

Промяната се вижда и в относителния дял: през 2025 г. политиката за младите хора  представлява 3,58% от разходите на ММС, но през 2026 г. делът ѝ достига до 4,78%, което  представлява ръст с 1,20 процентни пункта. Дори и след това увеличение обаче по-малко  от пет на всеки сто евро в бюджета на министерството са насочени към тази политика. 

Спортът и младежката политика: две функции в едно министерство 

На пръв поглед спортните и младежките бюджетни направления в ММС изпълняват  различни функции. Спортните политики финансират развитието на спорта, подготовката  на състезатели, спортната инфраструктура и участието в международни инициативи.  Самостоятелната младежка политика обхваща младежкото участие, доброволчеството,  неформалното образование, младежката работа, подкрепата за младежките организации и включването  на младите в уязвимо положение. 

В същото време обаче спортът има пряко значение за физическото и психичното здраве,  социалното участие и развитието на младите хора. Затова съотношението между  бюджетите не ни показва, че за спорт се отделят „твърде много“ средства, а по-скоро  колко ограничен остава самостоятелният ресурс за дейности, които попадат единствено в  обхвата на младежката политика. 

Извън ММС: сумата, която никой не пресмята

Образованието се финансира предимно през МОН, мерките за младежка заетост – през  МТСП и Агенцията по заетостта, здравните програми – през Министерството на  здравеопазването, а достъпът до култура и подкрепа за млади творци – през общините и  Министерството на културата. Финансовите ресурси са разпръснати в различни ведомства, които се случва да разработват сходни дейности самостоятелно вместо да обединят своите усилия в една по-ефективна дейност.

Нека разгледаме финансирането на здравеопазването. По начина, по който е представена  тази част от бюджета, не става ясен размерът на средствата за психично здраве, превенция  на зависимости и сексуално и репродуктивно здраве сред младите. Същото е и при  наличието на програми за заетост – там не е показано колко от общия им бюджет ще  достигне конкретно до безработните младежи. Тоест забелязваме, че основният проблем  тук е, че бюджетите не предоставят достатъчно подробно разделение по възрастови и  целеви групи. Когато само са изброени програмите, за които отиват средствата, не става  ясно каква част от тях реално отиват за подкрепата на младежта. В такъв случай, ако се  опитаме да пресметнем каква част от цялостното финансиране има за цел да подпомогне  младите хора, трудно можем да представим тези данни без пропуски или двойно  преброяване. 

Планът за 2026 г. 

На 22 юли 2026 г. Министерският съвет прие „План за изпълнение на Националната  стратегия за младежта (2021-2030) за 2026 г.“, който обхваща планираните дейности на  държавните институции и на всички общини в тази посока. Съгласно чл. 6 от Закона за младежта годишния план трябва да бъде приеман до 30 април, което означава, че тази година е приет близо три месеца след законоустановения срок.

Потенциално чрез този план можем да проследим междусекторните инвестиции в  младите. Обаче за да можем да направим това, в плана за всяка мярка трябва да бъдат  посочени конкретната сума, източникът на финансиране, отговорната институция,  целевата група и очакваният резултат. Без конкретна финансова стойност и измерими  индикатори не можем да установим нито общия ресурс, нито цената на отделните  политики. 

От „колко харчим“ към „какво постигаме“ 

Бюджетната оценка не приключва с размера на отпуснатите средства, защото  увеличението от 30,43% не гарантира автоматично по-добър резултат. 

За да бъде оценено въздействието на разходите трябва да проследим няколко неща: 

– Колко млади хора са достигнати; 

– Какъв е профилът им и от кои населени места са; 

– Каква част от тях са младежи в уязвимо положение;

– Какъв конкретен резултат е постигнат; 

– Дали подкрепените дейности продължават и след края на финансирането. 

Показатели като „брой проведени събития“ добре илюстрират каква е активността, но не  дават информация за реалното им въздействие. Ако активността не носи позитивни  крайни резултати, с какво всъщност е полезна? В този случай, по-същественото е дали  участниците са придобили конкретни умения, дали са си намерили работа, дали са се  включили в обществения живот, или са успели да получат достъп до услуга, която преди е  липсвала. 

Стъпка напред, но не и решение 

Бюджетът за 2026 г., който беше приет на 24 юли 2026 г., прави положителна стъпка към засилването на самостоятелната младежка политика. Увеличението наистина е значително на фона на  намаляващия бюджет на ММС и разширява ресурса за онези потребности на младите,  които спортните програми не могат да обхванат. Но 30% повече не означава автоматично „достатъчно“, защото частта, която ние можем да видим от този бюджет, остава само фрагмент от общата държавна подкрепа за младите хора.  

Истинската задача пред следващите планове не е просто едно по-голямо число, а изграждане на структура за координирана младежка политика. В допълнение към годишния план за младежта трябва да бъде публикувана и отделна финансова рамка, обединяваща мерките на държавните институции и общините. В нея трябва да са посочени източниците на финансиране, конкретните стойности, целевият брой млади хора и очакваните резултати. Трябва да се добави и сравнение между планираното и реално изразходваното през съответната година, за да можем да видим доколко реално средствата са били усвоени и какви резултати са постигнати. 

Само тогава въпросът „Колко инвестира държавата в младите хора“ ще може да получи  ясен и обоснован отговор, който не зависи от това кой министерски бюджет разглеждаме. Защото ефективната младежка политика се измерва не само с размера на отпуснатите средства, но и с яснота къде се насочват те и каква промяна постигат.


Източници: 

Министерство на финансите – Проект на Закон за държавния бюджет на Република  България за 2026 г. и материали към него (2026) 

https://www.minfin.bg/bg/legislation7/609 

Министерство на финансите – Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за  периода 2026–2028 г. (2026) 

https://www.minfin.bg/upload/64351/UMTBF-2026-2028-motivi.pdf

Министерски съвет – Решение № 563 от 22 юли 2026 г. за приемане на План за  изпълнение на Националната стратегия за младежта (2021–2030) за 2026 г. (2026) https://strategy.bg/bg/pris/legal-information/ 

Портал за обществени консултации – Национална стратегия за младежта (2021–2030)  (2023) 

https://www.strategy.bg/bg/strategy-documents/1587

Стани част от Звеното от обучители към НМФ

/in

ПОКАНА 

ЗВЕНО ОБУЧИТЕЛИ КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ МЛАДЕЖКИ ФОРУМ   

 

Ако ти си човек, който иска да работи с млади хора, да се обучава и да развива себе си през неформалното образование, значи си точният човек, когото търсим! Включи се в Звеното от обучители на Национален младежки форум и ни помогни да разгърнем потенциала на младите хора в България!

 

Търсим си хора, които да бъдат:

  • Старши обучители – хора с богат опит като обучители и много обучения зад гърба си, които са готови да бъдат част от звеното като експерти и също така да предават знанията и опита си на младшите обучители;
  • Младши обучители – хора с по-малък опит като обучители, но с желание да се развиват в областта, млади хора, които имат желание да натрупат опит чрез практика и да попият знания от опитни обучители;

Звеното от обучители на Национален младежки форум е основано през 2013 г. и се състои от обучители с опит и експертиза в рамките на приоритетите и областите на действие на НМФ и младежката работа. То е инструмент на НМФ за устойчива промяна и развитие на младежкия сектор. Обучителите в състава са с ясното съзнание, че при участие в събития те градят имиджа на организацията (НМФ) и затова изпълняват ангажиментите си съвестно и спазват Етичния й кодекс, утвърждавайки ценностите й.

 

МИСИЯ НА ЗВЕНОТО ОТ ОБУЧИТЕЛИ 

Звеното от обучители /ЗО/ на Национален младежки форум има за мисия да развива капацитета на организациите членове на НМФ и младежките организации в страната, да съдейства за утвърждаването на стандарти за качество в сферата на неформалното образование и да развива потенциала на младите хора за активно участие в обществените процеси.

 

ВИЗИЯ НА ЗВЕНОТО ОТ ОБУЧИТЕЛИ

Звеното от обучители се състои от обучители, работещи за утвърждаването на ценностите и принципите на НМФ и за постигането на целите на организацията.

 

ЦЕЛИ НА ЗВЕНОТО ОТ ОБУЧИТЕЛИ

  • Осъществяване на обучения и образователни дейности, планирани и организирани от НМФ, неговите организации – членове и други организации и институции;
  • Обезпечаване на събития и формати в сферата на младежта в областите модерация, фасилитиране и обучителен дизайн;
  • Развитие на капацитета на младежки работници и обучители;
  • Утвърждаване на стандарти за качеството на младежката работа и неформалното учене в страната;
  • Повишаване капацитета на младежките организации и други заинтересовани страни в младежкия сектор;
  • Повишаване капацитета на служители на местната и националната власт по посока работа с млади хора и младежка аудитория;
  • Създаване на пространство за обмен на добри практики и опит в областта на неформалното учене и младежката работа;

 

ПРОФИЛ НА СТАРШИ ОБУЧИТЕЛИ 

Старшите обучители:

  • познават приоритетите и областите на дейност, както и да споделят ценностите на НМФ; 
  • притежават доказана експертност по един или повече от приоритетите и/или областите на дейност на НМФ;
  • умеят да фасилитират различни по вид процеси  и управляват процесите на групова динамика; 
  • познават спецификите и прилагат методите на неформалното учене;
  • познават теориите за учене и могат да ги прилагат в работата си; 
  • могат да разработват обучителни програми и да изготвят дизайн на обучение, като използват конкретни инструменти за дизайн на обучителен процес;
  • умеят да поставят измерими обучителни цели и да залагат подходящи инструменти за постигането им; 
  • познават младежкия сектор и младежката работа в България и Европа; 
  • са преминали минимум едно обучение за обучители за прилагането на етиката, принципите и методите на неформалното учене на национално и/или международно ниво; 
  • имат минимум 2 години обучителен опит и минимум 10 проведени обучения в сферата на младежките дейности;
  • подлежат на атестация на всеки две години или спрямо сроковете на Рамковото споразумение.

 

ПРОФИЛ НА МЛАДШИТЕ ОБУЧИТЕЛИ

Младшите обучители: 

  • познават приоритетите и областите на дейност, както и да споделят ценностите на НМФ; 
  • притежават познания по един или повече от приоритетите и/или областите на дейност на НМФ; 
  • умеят да фасилитират базови процеси и управляват процесите на групова динамика; 
  • познават спецификите и прилагат методите на неформалното учене; 
  • познават теориите за учене и могат да ги разпознават и прилагат в работата си; 
  • могат да разработват обучителни сесии, използвайки официалната бланка за дизайн на Звеното от обучители;
  • познават младежкия сектор и младежката работа в България и Европа; 
  • са преминали минимум едно обучение за обучители за прилагането на етиката, принципите и методите на неформалното учене на национално и/или международно ниво.

 

ПРОЦЕС ПО КАНДИДАТСТВАНЕ:

  1. Подбор по документи  

Попълнете на формуляра за кандидатстване до 10 септември 2026 година

  • CV: автобиографията трябва да включва брой проведени обучения и брой преминати обучения за обучители;  
  • Мотивационно писмо: мотивацията за участие в свободен текст
  • Минимум 1 (една) препоръка при кандидатстване за младши обучител и 2 (две) препоръки – за старши обучител, от поръчители, участници, колеги обучители.

 

  • Център за оценка 

В случай че сте част от подбраните кандидати по документи, ще получите покана за включване в Център за оценка, който ще оцени: 

  • способността за изготвяне на обучителен модул и дизайн на обучение;
  • използването на методите на неформалното учене; 
  • познаването на младежкия и неправителствения сектор;

Той ще се проведе на два етапа:

  1. Индивидуални задачи – кандидатите ще получат инструкции след 15-ти септември 2026 г. по имейл
  2. Представяне и събеседване – през месец октомври 2026 г. в офиса на НМФ на улица “Христо Белчев” 3, град София (физическото присъствие е задължително; в случай че настъпи промяна, кандидатите ще бъдат уведомени своевременно).

 

Поканата е отворена за кандидатстване за включване в състава на Звеното от обучители към НМФ, като търсим 15 младши и 15 старши обучители. Очакваме вашите кандидатури. При въпроси пишете на следния имейл: secretariat@nmf.bg.

Включете се в Работна група “Силни младежки организации”

/in

Стани част от екипа на Национален младежки форум, включи се в работна група “Силни младежки организации” и подпомагай развитието на младежкия сектор в България.

Какво искаме да постигнем?

Искаме да развием капацитета на Национален младежки форум и организациите членове, както и да разширим мрежата ни от членове и контакти. 

Какви задачи сме си поставили?

  1. Подобряване на комуникацията и сътрудничеството между:
    –   структурите на НМФ и организациите членки;

– между организациите членки с подкрепата на НМФ в сформирането на механизмите за комуникация.

 

  1.  Консултирано и оперативно съдействие за изпълнението на дейностите и задълженията на Управителния съвет и постигането на целите, поставени в двугодишния работен план на Управителния съвет за 2025-2027 г. по приоритет “Обединени младежки организации” подобряване на уменията им.
  2. . Разглеждане и създаване на предложение за актуализиране на критериите за членство в НМФ, както и на членския внос.
  3.  Анализиране на капацитета на мрежата и идентифициране на организации с опит в различни сфери, които да привлечем за свои членове.

Какво ще правиш?

Заедно с нашия екип: ще бъдеш въвлечен в дейностите на НМФ, включени в годишния работен план за “Силни  младежки организации”, или казано с други думи: 

  • Ще участваш във формирането на стратегията ни за работа с членската маса на НМФ и извън нея 
  • Ще участваш в организирането и комуникацията на  координационни и нетуъркинг събития за мрежата ни.
  • Ще прилагаш и развиваш уменията си за комуникация като същевременно предлагаш как да достигнем най-ефективно до младите в България.
  • Ще си в основата на работата на НМФ по актуализиране на критериите за членство 
  • Ще анализираш необходимостите на организацията и младежкия сектор, с цел привличане на нова членска маса в НМФ 
  • Ще работиш с мотивирани хора като теб от Управителен съвет, Секретариат и другите основни звена на НМФ.

 

Ако искаш да развиваш младежкия сектор, докато развиваш себе си, имаш отлични социални умения и имаш интерес в сферата на младежта и младежките политики, то тогава с нетърпение очакваме да чуем от теб.

Кандидатствай за нашата работна група до 02.08. като ни изпратиш следните документи на имейл: communications@nmf.bg

 

  1. Автобиография
  2. Кратко мотивационно писмо, в което да отговориш на четири основни въпроса:
  • Защо искаш да бъдеш част от работна група “Силни младежки организации”?
  • Каква е визията ти за Национален младежки форум от гледна точка на подхода към организациите членки 
  • Колко си запознат с организациите членки на Национален младежки форум и тяхната дейност 
  • Колко време би отделил за задачите си в работната група?

Работната група ще се ръководи от Александър Младенов и Виктория Трифонова-  част от Управителен съвет на НМФ, отговорни за приоритет “Силни младежки организации”. 

Онбординг на новите членове на Национален младежки форум

/in ,

В периода 17-19 юли Международен младежки център в Перник се превърна в пространство за обмен на нови знания, вдъхновение и идеи, като беше домакин на обучението на новите членове на Управителен съвет, Контролна комисия и Секретариат на Националния младежки форум. 

По време на работния уикенд участниците се запознаха с основните ценности на организацията, обмениха практически опит и изградиха нови познанства в областта на младежкия сектор. Чрез интерактивни сесии, практически задачи и екипна работа те направиха смели стъпки като активна част от общността на Национален младежки форум.

В хода на обучението новите членове не само се запознаха с основите на работата в Национален младежки форум, но и активно се включиха в планирането на следващите стъпки. Те съвместно обсъдиха напредъка по работния план и предстоящите дейности на организацията до края на годината. Сред приоритетните теми бяха и въпросите по застъпническата програма и новата стратегическа рамка на НМФ 2027-2035 г. 

Участниците проследиха историята на НМФ, разпределиха ролите и отговорностите си в рамките на предстоящите три работни месеца и взеха участие в интерактивни сесии за надграждане на качествата, необходими за развитието на организацията. 

Активното участие в обучителния процес и колегиалното взаимодействие превърнаха тридневното обучение в стабилна основа за изграждането на по-силен, сплотен и подготвен екип. 

 

За някои от членовете на екипа това беше първото посещение на Перник и останаха впечатлени от емблематичната архитектура и неподправения дух на града. Съчетанието на история, културно наследство и стремеж към развитие превръща града в достоен финалист за титлата „Европейска младежка столица” за 2029 година.  

Екипът на Национален младежки форум активно подкрепя развитието на младите хора в Перник и е част от усилията за утвърждаване на града сред най-успешните европейски примери.

Наред с това НМФ последователно работи за подобряване на условията за финансиране и устойчивото развитие на младежките центрове в страната, признавайки тяхната ценна роля като двигатели на местните общности и инкубатори за личностно и гражданско развитие. 

Редом с автентичния облик на града, Международен младежки център – Перник впечатлява със своята динамична и отворена среда, която привлича млади хора дори през почивните дни, превръщайки центъра в пространство за реализиране на техните идеи и повишаване на личностния им капацитет. Същевременно средата остава с широко отворени врати за нови младежки работници, които с ентусиазъм да допринесат за развитието на местната младежка общност. 

Събитието се реализира с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. 

НМФ проведе Общо събрание- ключови решения и нови приоритети за младежкия сектор

/in ,

Двудневното Общо събрание на Национален младежки форум се проведе в периода 13–14 юни в пространството „Щрак“, на адрес ул. „Христо Белчев“ № 3.

На събитието присъстваха представители на организациите – членове на Национален младежки форум, които упражниха правото си на глас при вземането на решения, свързани с бъдещото развитие на най-голямата младежка платформа в България. 

Присъстващите на Общото събрание бяха:

  1. Атанас Г. Радев- председател на НМФ
  2. Виктория Трифонова- заместник-председател на НМФ
  3. Димитър Фердинандов- заместник-председател на НМФ
  4. Стоян Клюнков- член на УС на НМФ 
  5. Александър Младенов- член на УС на НМФ
  6. Димитър Мишев- член на Контролна комисия и кандидат за член на УС на НМФ
  7. Дамяна Захариева- главен секретар на НМФ
  8. Любомир Любенов- секретар “Административна дейност” на НМФ
  9. Анна-Мария Маринова- експерт “Комуникации” на НМФ
  10. Йоанна Пейчевска- бивш главен секретар на НМФ
  11. Мирослав Цеков- представител на Народно читалище “Бъдеще сега 2006”
  12. Гергана Станоева- PR експерт в МСМРБ
  13. Мартин Керефейски- водещ на Общото събрание, член на МСМРБ
  14. Христо Радославов- член на ESN Bulgaria
  15. Росица Караджова- председател на МОСГБ
  16. Мартин Мартинов Джупаров- член на Младежки съвет към американския посланик в България 
  17. Иван Николаев Нанков- член на САИМО
  18. Мария Мутафова – член на Асоциация на студентите-медици в България и кандидат за член на Контролна комисия на НМФ
  19. Петър Димов Бодуров- член на Фондация “Подобри”
  20. Кристиян Пламенов Пелагиев- член на Младежко обединение в БСП 
  21. Андон Денков- член на Асоциация за подпомагане на академичната общност
  22. Стефан Кокошков- член на Дружество за Обединените нации в България
  23. Станислав Минев- член на Младежки Консорциум “Ритъм”- Варна
  24. Калоян Василев- член на Организация на българските скаути
  25. Петър Бодуров- член на Фондация “Подобри”
  26. Мартин Величков- член на Сдружение “Младежи за зелено бъдеще” 
  27. Рая Маркова- делегат на 12-ия цикъл на Диалога по въпросите на младежта в ЕС
  28. Дамян Будинов- председател на Софийски ученически съвет

 

В рамките на заседанието бяха обсъдени редица значими теми, свързани с работните процеси в организациите, съгласно следния дневен ред: 

1.Представяне на Мрежи в действие 

2.Отчет за дейността на УС на НМФ

3.Освобождаване на членове на Управителен съвет

4.Освобождаване на членове на Контролна комисия

  1. Избор на членове на Контролна комисия 
  2. Избор на членове на Управителен съвет
  3. 7. Изключване на организации членки
  4. Прием на нови организации членки

 9.Стратегически приоритети

  1. Работен план на УС
  2. Застъпническа програма
  3. Бюджет
  4. Присъединяване към НМР
  5. Други 

Заседанието беше официално открито от председателя на НМФ – Атанас Г. Радев, който приветства всички присъстващи с встъпителна реч, основана на преамбюла на Национален младежки форум. 

В речта си той подчерта ролята на председателя като лице на организацията и отговорността да поставя на дневен ред предизвикателствата, пред които членовете ежедневно се изправят. Подчертана беше и силата на сдружението, която произтича от общността – от волята и инициативата на нейните представители да вървят напред като едно цяло. 

Заседанието продължи с представяне на членовете на Общото събрание, след което беше гласуван дневния ред. 

Представяне на „Мрежи в действие”

Първите акценти на Общото събрание бяха върху развитието на проекта “Мрежи в действие” и неговата основна мисия за повишаване на гражданската осведоменост по ключови въпроси. Диана Андреева- ръководител “Проекти” в Национална мрежа за децата представи основната идея на „Мрежи в действие“, която се основава на принципа на съвместната работа. Тя добави и водещата цел на проекта- създаване на механизъм, чрез който гласовете на хората от малките населени места да достигат до министерствата.

Инициативата показва, че при съвместна работа на гражданските организации и активно включване на местните в обществените процеси, демокрацията се утвърждава като по-жизнена, устойчива и ефективно функционираща система.  

По време на представянето на проекта беше обсъдена темата за мястото на спорта на регионално и местно ниво. Участниците бяха разделени на групи, в които съвместно дискутираха поставените въпроси.  

Отчет за дейността на УС на НМФ

Членовете на Управителния съвет отчетоха ключовите дейности в рамките на мандата си, сред които официалното спечелване на проекта “Мрежи в действие”, координацията на кампанията “Дай глас”, както и входирането на позиции и становища, свързани със Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за хазарта. Подчертано беше и успешното приключване на 11-ия цикъл на Диалога на ЕС по въпросите на младежта, стартирането на планирането на 12-ия цикъл, както и подготовката на портфолио с ресорите на членовете на Управителния съвет и застъпническата програма на НМФ. 

Сред водещите дейности в програмата на членовете на Управителния съвет са повишаването на капацитета на организациите, положените усилия за организиране на присъствени координационни срещи, както и участието в съвместни инициативи с организациите – членки. 

Като голям успех те отчетоха и финансирането на класовете на Националната младежка академия, благодарение на фондация “Америка за България” и проведените две заседания на Политически съвет към НМФ в рамките на техния мандат. Като водещи приоритети бяха откроени и работата по промени в Закона за младежта и изготвянето на работен план за координация на организацията. 

Димитър Фердинандов – заместник-председател на НМФ – подчерта значението на учредяването на Национален младежки форум като Национален младежки съвет и заяви готовност за работа на Управителния съвет в тази посока. Той посочи, че са предвидени мерки за реализирането на тази цел, а именно промени в структурата на организацията чрез включване на младежки консултативни съвети и реформи в Устава на сдружението. 

Освобождаване на членове на Управителен съвет и Контролна комисия

По време на Общото събрание бяха освободени двама членове на Управителния съвет. 

Димитър Мишев подаде оставка като председател на Контролна комисия и изрази ангажираност да се присъедини към екипа на Управителния съвет на НМФ. След проведеното гласуване той беше избран за негов пълноправен член. 

Избор на членове на Контролна комисия

В рамките на заседанието беше подадена кандидатурата на Мария Мутафова- член на Асоциация на студентите-медици в България за член на Контролната комисия на НМФ. Тя беше избрана за пълноправен представител с гласовете на Общото събрание. 

Изключване на организации членки и прием на нови 

За изключване от членския състав бяха предложени Фондация „Булгари“ и Съветът за младежка политика – Пазарджик. Като мотиви бяха посочени липсата на активност в дейността на организацията и неплащането на членски внос.  

Към семейството на Национален младежки форум се присъединиха организациите „Алианс за устойчиво регионално развитие” и „Open Space Foundation”.

„Алианс за устойчиво регионално развитие”, под председателството на Ивелина Станева, поставя сред основните си приоритети стремежа към справедливо, инклузивно и устойчиво развитие, както и прогреса на гражданското образование, демократичните ценности и активното участие на младите хора в обществения живот на Европейския съюз. 

Виктория Милева – представител на Open Space Foundation- изложи основните дейности и инициативи в рамките на работата на сдружение „Open Space Foundation“, сред които доброволчество, работа с деца, местни образователни програми, антикорупционни обучения и обучения в чужбина за обмен на добри практики. Организацията цели да провокира креативността в младите хора и да насърчи тяхното развитие. 

Стратегически приоритети

Специален гост на Общото събрание беше директора на дирекция политики за младежта към МОН 2013-2014 и бившия зам.-министър на младежта и спорта– Яничка Труева. 

Тя запозна присъстващите с методологията и анализа на изпълнение на стратегическите приоритети на НМФ, както и актуалното състояние на организацията до момента, като постави акцент върху 4 ключови въпроса:

  • Постигнати ли са заложените стратегически цели?
  • Кои инициативи бяха успешни и защо?
  • Кои дейности се забавят и какви са пречките (финансови, времеви, ресурсни)?
  • Какви коригиращи мерки трябва да се предприемат? 

Бяха обсъдени и темите, свързани с капацитета, дейността, ролите и отговорностите на Управителния съвет и секретариата, както и различни предложения за преодоляване на предизвикателствата. 

Работен план на УС

Членовете на Управителния съвет на НМФ откроиха като водещи приоритети насърчаване на международното сътрудничество, обединение на младежки организации и разработване на аналитични продукти и политически становища на база изследвания и младежки консултации. 

Екипът на Управителния съвет си поставя за цел до края на 2027 г. да привлече между 7 и 9 нови организации към НМФ, да ангажира над 50% от организациите членки в поне пет събития и да организира четири присъствени координационни срещи. 

Представителите изразиха готовност за развитие и в следните направления: 

  • Визия за младежкия сектор
  • Декларация в подкрепа на Перник – Европейска младежка столица
  • Кандидатурата на Перник за Европейска младежка столица за 2029 г. 
  • Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2028-2034 г. и програмата Еразъм+
  • Звено “Обучители”
  • Експертна комисия “Анализи и застъпничество”

Застъпническа програма

Застъпническата програма 2026 – 2028 г. на Национален младежки форум служи като основна политическа рамка, насочваща колективните застъпнически усилия на местно, национално и европейско ниво. В тази връзка бяха представени водещите застъпнически приоритети на организацията, сред които:

  • Младежка работа 
  • Демокрация и младежко участие
  • Младежки организации и защита на гражданското пространство
  • Социално и икономическо приобщаване.
  • Екологични кризи и устойчиво развитие
  • Равенство, приобщаване и многообразие
  • Дигитализация и младежки права в дигиталната ера
  • Европейска интеграция и международно сътрудничество
  • Институционален капацитет и политики, основани на доказателства 

Бюджет

Годишният финансов отчет за 2025 г. беше представен от бившия главен секретар Йоанна Пейчевска, а бюджетът за 2026 г. – от новия главен секретар Дамяна Захариева. 

Присъединяване към Националната мрежа за развитие

В рамките на партньорството с Национална мрежа за развитие, Национален младежки форум пое ангажимент да допринесе за развитието на сдружението, чрез изграждане на споделен експертен капацитет, обмен на добри практики и координация на съвместни застъпнически инициативи, насочени към засилване на представителството и влиянието на гражданското общество. Членовете на Общото събрание бяха единодушни, че двете организации могат да бъдат взаимно полезни и да допринесат за общото си развитие, като поставят основа за устойчиво партньорство и бъдещи съвместни инициативи в подкрепа на младежките политики. 

 

Изготвено с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.

 

Марио Драги и новият европейски импулс: защо Карловата награда за 2026 г. е повече от символично признание

/in

Бившият президент на Европейската централна банка Марио Драги получи Международната Карлова награда на Аахен за 2026 година — отличие, което традиционно се присъжда на личности с изключителен принос към европейското единство.

В случая с Драги това признание далеч надхвърля почетната церемония- то е политически сигнал към Европа в момент на дълбока геополитическа, икономическа и институционална трансформация. 

В мотивите на журито Драги е определен като лидер, който не само е спасил еврото в най-критичния момент за Европейския съюз, но и днес формулира визия за бъдещето на европейската конкурентоспособност, суверенитет и стратегическа независимост.

„Whatever it takes“ – моментът, който промени Европа

Името на Марио Драги остава завинаги свързано с едно изречение, произнесено през юли 2012 г. в Лондон:

„В рамките на нашия мандат ЕЦБ е готова да направи всичко необходимо, за да запази еврото. И повярвайте ми – това ще бъде достатъчно.“

Тези думи идват в момент, когато еврозоната е изправена пред реална опасност от разпад. Финансовите пазари губят доверие, доходността по облигациите на южноевропейските държави расте драматично, а политическите механизми на ЕС изглеждат бавни и нерешителни.

Като президент на Европейската Централна Банка, Драги предприема безпрецедентни действия, включително програмата OMT за изкупуване на държавни облигации. Решението е остро критикувано в някои европейски столици, особено в Германия, но в крайна сметка стабилизира еврозоната и възстановява доверието в единната валута.

Днес много анализатори приемат този момент като историческа повратна точка за европейската интеграция.

От централната банка към управлението на Италия

След края на мандата си в ЕЦБ през 2019 г., Драги е призован от италианския президент да оглави правителство на националното единство в разгара на пандемията от COVID-19. 

Като министър-председател на Италия той успява да стабилизира политическата ситуация, да ускори ваксинационната кампания и да подготви амбициозна програма за икономическо възстановяване, финансирана от европейските фондове.

Под негово ръководство Италия отбелязва по-висок икономически растеж от средния за ЕС, а международното доверие към страната значително се подобрява. Именно тогава Драги се утвърждава не само като технократ и финансист, но и като политически лидер с европейски мащаб.

Новата тревога на Драги: Европа изостава

Карловата награда за 2026 г. е мотивирана не само от миналите заслуги на Драги, но и от неговата актуална визия за бъдещето на Европа.

В цитирания в брошурата доклад за европейската конкурентоспособност от 2024 г. Драги предупреждава, че ЕС рискува да се превърне в „пешка в играта на други сили“, ако не предприеме радикални промени.

Сред основните проблеми, които той посочва, са:

  • технологическото изоставане спрямо САЩ и Китай;
  • високите енергийни разходи;
  • прекомерната бюрокрация;
  • недостатъчните инвестиции;
  • зависимостта от външни ресурси и технологии;
  • липсата на координирана индустриална политика.

Според него Европа трябва да премине от „наблюдател“ към „действащ глобален фактор“. Това означава повече инвестиции в иновации, енергетика, отбрана и стратегическа индустрия.

Европа между икономика и геополитика

Особено впечатляващ в текста е акцентът върху европейския суверенитет. За Драги икономическата сила не е само въпрос на растеж, а условие за политическа независимост, стабилност и сигурност.

В контекста на войната в Украйна, нарастващото напрежение между САЩ и Китай и променящия се световен ред, тази теза звучи все по-актуално.

Според журито на Карловата награда, именно затова отличието към Драги е „съзнателен сигнал“ към европейските лидери: Европейският съюз трябва спешно да преосмисли икономическите си приоритети и да действа по-смело.

Защо Марио Драги е логичен избор

Изборът на Марио Драги за лауреат през 2026 г. се вписва напълно в тази еволюция. Като президент на Европейската централна банка, той изиграва ключова роля за спасяването на еврото по време на дълговата криза. С прочутото си „Whatever it takes“ Драги успява да възстанови доверието в европейската валута и в способността на ЕС да действа в критични моменти. 

Но наградата му е свързана и с настоящето. В последните си анализи Драги предупреждава, че Европа изостава технологично и икономически спрямо САЩ и Китай и че ЕС се нуждае от нов индустриален и стратегически модел.

Така неговата фигура се превръща в символ на новия европейски дебат: как Европа да остане конкурентоспособна, независима и геополитически значима.

Защо тази награда има значение

Международната Карлова награда на Аахен традиционно отличава фигури, които оформят бъдещето на Европа. Сред предишните носители са държавници, визионери и институционални лидери, оставили траен отпечатък върху европейската интеграция.

Награждаването на Марио Драги показва, че Европа отново търси лидерство, прагматизъм и способност за стратегическо действие.

В епоха на кризи и нарастваща несигурност, Драги остава символ на политическа решителност и институционална стабилност. А неговото послание е ясно: ако Европа иска да остане глобален фактор, тя трябва да инвестира не само в икономиката си, но и в собствената си способност да действа единно и независимо.

ДемоЛаб – нова инициатива, която търси да развие капацитета на гражданските организации

/in ,

ДемоЛаб за развитие на гражданските организации 

 

Гражданските организации играят ключова роля за утвърждаването на демократични ценности като равенство, справедливост, свободата на сдружаване, плурализъм и солидарност в едно общество. Натискът на средата, в която работят обаче често не им осигурява необходимите ресурси и възможности за развитие, така че да ги отстояват. А демокрацията е жив процес, който се разгръща в активното му и споделено практикуване. 

 

Фондация „Силогия“, заедно с Национален младежки форум, Организация на българските скаути, Сдружение „Пролука“ и Форум гражданско участие обединяваме усилия в „ДемоЛаб за развитие на гражданските организации“ – пространство за развитие на капацитета на гражданските организации през призмата на демократичното лидерство.

 

Инициативата “ДемоЛаб” поставя на фокус вътрешния капацитет и устройство на гражданските организации за демократична практика и отстояване ценностите на Европейския съюз както “навън” в тяхната дейност, така и “отвътре”. Това е покана да преминем заедно през процес на съвместно учене от практиката и изграждане на необходимия инструментариум, който след това всеки да приложи по най-добрия начин спрямо своя контекст и организационна реалност.

 

Целим да включим поне 27 граждански организации и поне 70 дейци на гражданския сектор в няколко последователни етапа на такъв съвместен процес. Първо, прилагайки различни методи, ще проведем включено и партиципативно изследване, за да откроим особеностите, трудностите и силните страни на гражданските организации в контекста на тяхното устройство, управление и възможности за по-съвършено прилагане на демократичните ценности в тяхната практика. На база на получените резултати ще проектираме и проведем обучителен семинар, където основният фокус ще бъде развитие на капацитета през призмата на демократичното лидерство. Като финален продукт ще бъде изработен дигитален инфопакет с насоки и инструмент за самооценка, който ще преведе изводите от изследването и обучението в практически ресурс за демократично развитие на гражданските организации.

 

Инициативата „ДемоЛаб за развитие на гражданските организации“ се изпълнява в рамките на проект „ПАКТ“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС).

Национална младежка конференция за „Свързване на ЕС с младежта“

/in

Благодаря на всички, които са в бъдещата Европейска младежка столица. Това е една от ключовите титли за издигане на младежката политика.“ Така председателят на НМФ Атанас Радев откри Националната младежка конференция в Перник. Конференцията се проведе между 27 и 29 март и е част от 11-я цикъл на Диалога на ЕС по въпросите за младежта и е свързана с Европейската младежка цел №1: “Свързване на ЕС с младежта”. В октиващата си реч Атанас Радев спомена приетата декларация към 52-то Народно събрание за ясна визия за младежката политика в държавата и поставяне на младите хора като национален приоритет.

Партньори на събитието бяха ESN България и Международен младежки център Перник. Иван Марков от ESN България сподели за дейността си по застъпничество за програмите Еразъм+ и за събития, които организират във всички градове, където има Еразъм студенти като проекта им Speak out. Радост Раданова от Международен младежки център Перник отправи приветствено слово и спомена за стремежа на града към титлата Европейска младежка столица 2029 г. Накрая тя зададе въпроса: Къде и как младите хора са на фокус в политиките в страната?

Представители на Министерство на младежта и спорта, Министерство на образованието и науката и Министерство на труда и социалната политика също присъстваха с встъпителни думи. Министерство на младежта и спорта представи нова програма за финансиране на национално представителни младежки организации и изрази готовност за промени в Закона за младежта, за да могат повече организации да се класифицират като национално представителни, тъй като в момента само една организация отговаря на условията.

След това Атанас Радев и Йоанна Пейчевска представиха резултатите, събрани по време на 11-я цикъл на Диалога, а Мирослав Цеков и Дамяна Захариева представиха данни от направен анализ, посветен на младите хора и младежката политика в България. Вечерта участниците бяха разделени в три групи, в които продължиха работа и следващия ден. Темите, по които работиха, бяха местна младежка политика и младежки участие, прозрачност и доверие в институциите, както и улесняване на достъпа до програмите за мобилност на ЕС. Участниците трябваше да идентифицират проблеми и да предложат конкретни мерки за тяхното разрешаване. По-късно групите представиха причините за проблемите в младежката политика и дадоха предложения за нейното подобряване. Това се случи във формата на кръгла маса с Калоян Стойнов от дирекция „Младежки политики“ към ММС и Мария Вълова от дирекция „Външни европейски програми“ към МОН.

Препоръките, направени от участниците, може да прочетете тук.

Националната младежка конференция в Перник е заключителното събитие на 11-я цикъл Диалога на ЕС по въпросите за младежта. Изказаните мнения подчертаха спешната нужда от промени в Закона за младежта и обособяването на нова структура на ресор „Младеж“, за да подобри представителството на младите хора и да предостави повече възможности за финансиране и подкрепа при разработване на младежки проекти.

НМФ с декларация преди предстоящите избори: Време е за ясна визия за младежката политика!

/in ,

ДЕКЛАРАЦИЯ

На Национален младежки форум

Относно: Избори за народни представители в 52-рото Народно събрание на Република България и нуждата от ясна визия за младежката политика в страната.

Национален младежки форум,  в качеството си на най-голямата младежка платформа в страната, със статут на Национален младежки съвет,

В контекста на предстоящите избори за народни представители в рамките 52-рото Народно събрание на Република България, 

Стъпвайки на Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, 

Декларацията от Националната младежка среща “Младежко участие” и своята дългогодишна и последователна позиция по отношение на развитието на младежките политики в Република България заявява:

Време е за ясна визия за младежката политика в България, която поставя младия човек и неговата социализация като национален приоритет!

За да бъде постигнато това, политическите партии и институциите следва да възприемат младежката политика, като надпартиен приоритет и да работят за постигането на следните ключови цели:

  1. Гарантиране на участието на младите хора при вземане на ключови политически решения за техния живот, чрез създаване на работещи механизми за качествено младежко участие.
  2. Разпознаване и регламентиране на статута на Националния младежки съвет в Закона за младежта, като основна представителна структура на младежките организации в страната.
  3. Припознаване на ролята на младежките организации като основен партньор на държавата за достигане и осигуряване на възможности за свободното време на младите хора и гарантиране на устойчива, гъвкава и предвидима подкрепа за създаването и функционирането на младежки организации.
  4. Регламентиране и стандартизиране на младежката работа, за да се гарантира нейното качество, осигурявайки условия за развитие и разгръщане на нейния обхват.
  5. Регламентиране на статута на младежките центрове, като самостоятелни институции в системата на младежката политика и неин основен гръбнак на местно ниво.
  6. Осъществяване на политика базирана на данни и анализ на реалните потребности на младите хора и младежки организации. 
  7. Развитие и разширяване на капацитета за координация, планиране и мониторинг на политиката и взаимодействието с младежкия сектор, чрез обособяване на самостоятелна институция с необходимия административен капацитет и ресурс.

Национален младежки форум призовава политическите партии и кандидатите за народни представители да поемат ясен политически ангажимент, за поставяне на младежката политика и проблемите на младите хора като ключов приоритет в работата на 52-рото Народно събрание.