Протестите преди 4 години се оказват съществен елемент на политическа социализация от една страна демонстрация на отношение, а от друга и запознаване с „политическото“. За  определени групи млади хора, участието им в протестите е съпроводено от „чувство, изграждащо принадлежност към общност“.  Трябва да се има предвид, че младите хора не са хомогенна група, от което следва и различното поведение, действие и нагласи.  В една от популярните младежки медии „Scoolmedia” има кратък анализ на протестите[1], който не бива да бъде подминаван с лека ръка, тъй като съдържа фундаментален елемент за младежкото участие в протестите, а именно – свободното време и липсата на страх. Изхождайки оттук,  активността на младите хора е обяснима – освен физическото им присъствие в този журналистически анализ е поместена и огромната по своите мащаби активност в социалните мрежи и така наречените „мемета“. Тъй като, младите хора показват завидна креативност в изработването на своите плакати и методи за привличане на внимание към техните искания. По естествен път се появява разговора за посланията, които политическите партии поместват в предизборните програми за управление и как успяват да ги адресират към младите хора. В спираловидната политическа криза и множество избори (2021-2024 г.) заслужава внимание прегледа на избирателната активност сред младите хора (18 – 30г.). Обръщаме специално внимание на програмите и  избирателната активност, тъй като са индикатори за използването на двата най-често използвани инструмента за участие – гласуването на избори и участието в предизборна кампания.

Методическа рамка

 Фокус на доклада е младежката електорална активност в България на изборите за Европейски парламент, проведени на 9 юни 2024 г. Целта е да бъда повдигната дискусия в търсене на отговори на въпроси касаещи типа партии, за които младежите гласуват, вида на осъщественото представителство в рамките на ЕП, основните мотиви за гласуване/негласуване на изминалите европейски избори, възможно механизми за повдигане на интереса на младежите към участие в избори.

Докладът стъпва върху вторичен анализ на данни от проведения в изборния ден екзит полол. Използваните в анализа данни са на агенция “Галъп интернешънъл болкан” и са публично достъпни. Анализът включва разбивки за на гласуване за политическите партии на изборите за ЕП по възраст – установяване на типа преставителство, което младежите получават в ЕП, техните идеологически и електорални предпочитания, най-общата динамика на избирателната активност.

Втората част на доклада стъпва върху  проведени от Националния младежки форум в партньорство в Центъра за развитие на човешките ресурси дебати между представители на партии, включили се в кампанията за Европейските избори в три български града – София, Варна и Стара Загора. Дебатите целят да повишат информираността на младите гласоподаватели относно изборите, ролята на българските представители в ЕП и техните платформи и програми за европейския политически процес.

С цел да се провери ефекта на проведените дебати върху гласоподавателите на младежка възраст беше съставена кратка анкетна карта със затворени въпроси, разпространена сред участвалите в дебатите младежи. Анкетата не дава представителна информация, но е добър ориентир за оценка на ефекта на подобни събития сред младежите и потвърждава значението на въвличането на младите хора в политическия дебат и пряката комуникация между тях и политическите партии и повишаването на тяхната информираност за участието им в изборите и повишаването на тяхната представеност в институциите на представителната власт.

Основни индикатори:

• Най-обща оценка на полезността на дебата;
• Оценка на ефекта на дебата от гледна точка на повишаване на информираността
• Установяване на промени в нагласите към участие в изборите за ЕП;
• Регистрация на промени в нагласите за участие в избори по принцип;
• Нагласи към разпространяване на информация; склонност да бъдат въвлечени приятели и познати;
• Възприятия за необходимост на повече подобни събития: установяване на нужди и липси сред младежите по отношение на информираността за политиката и изборите; ролята на ПП; създаването на общности.

Резултатите от проведената анкета са обобщени и приложени в графичен вид в края на текущия доклад.

Младежко участие

 Запитани кои са трите най-ефективни начина, по които гласът им може да бъде чут от политиците, младите хора в България посочват следните отговори: · Гласуване на местни, национални и европейски избори – 48% от младите българи (41% за ЕС); · Участие в улични протести или демонстрации – 32% от българските младежи (33% за ЕС); · Откриване или включване в подписки (на хартия или онлайн) – 30% от младежите в България (30% за ЕС). Последното актуално проучване, проведено през 2020 г. по поръчка на ММС, показва, че делът на българските младежи, които не се интересуват от политика е голям – 73 % (при 39% дали такъв отговор през 2010 – 2011 г.). Едва 3% са тези, които се интересуват в много голяма степен от политика, а 22% по-скоро се интересуват. С увеличаване на възрастта се увеличава делът на младите, които имат интерес към политиката.[1] 

Повишаването на избирателната активност сред младите хора е един от основните приоритети както на национално, така и на европейско ниво. Изследване на Флаш Евробарометър, проведено през 2019 г. показва, че 71% от младите хора в България са участвали в избори на местно, национално или европейско ниво (при 72% за ЕС28). Релевантното изследване, осъществено през 2011 г., показва също висока активност на българските младежи на избори на местно, национално или европейско ниво – (82%) при среден % за ЕС (79%).

В контекста на политическата нестабилност, към юни 2024 г. гражданите на България осъществяват своето гражданско право на участие в избори за осми път за последните 3 години (парламентарни, президентски, местни и избори за Европейски парламент), като отчетливо се наблюдава трайна тенденция на спад в избирателната актвиност. Младите хора несъмнено са част от общата тенденция на спад в избирателна активност, свързана с ниското доверие в държавните институции.

След изборите на 9 юни шест политически формации ще изпратят депутати в новия Европейски парламент – ГЕРБ-СДС 5 депутата, Възраждане – 3, коалиция ПП-ДБ – 3, ДПС – 3, БСП – 2 и ИТН – 1. От партиите, успели да съберат достатъчно подкрепа, за да излъчат представителство в ЕП, 3 са относително нови за българската партийна система и участват за пръв път в избори за европейско представителство.  Така идеологическия облик на страната ни в новия ЕП ще бъде по-скоро дясно-консервативен.

Поради провеждането на шести поредни предсрочни парламентарни избори у нас, кампанията за европейските избори се проведе съвместно със кампанията за национални, а националния политически дебат и конфронтация, почти изцяло превзеха политическото говорене, послания и комуникацията на партиите с избирателите, измествайки европейските теми встрани от политическия дневен ред. Показателно за това е и отсъствието на теми, свързани с политиките на ЕС, членството и ролята на страната от партийните програми на партиите, публикувани в техните официални страници, включително и повечето от партиите, които успяха да си осигурят място в ЕП.

На своите официални страници ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Възраждане и ИНТ нямат отделна секция, документ или програма, която да дава информация за целите, приоритетите и ангажиментите, които си поставят в ЕП. ТочкиВ страницата на БСП отделна секция с информация за платформата на партията за изборите за ЕП. По време на самата кампания информацията за отношението на партиите и посланията, свързани с изборите за европейски парламент беше значително по-ограничена от тази касаеща националния политически дебат. Участието в медийни програми на представители на партиите, борещи се за представителство в ЕП беше значително по-ограничено, а посланията им често страняха от политическия дневен рев в ЕС. Основен фокус в дебатите между кандидатите за евродепутати беше войната в Украйна, често водещ до остра конфронтация и спорове, измествайки темата извън параметрите на дневния ред европейския дебат в позиции „по принцип“. Теми, свързани с Шенген, Еврозоната, зелени политики и др[1] бяха значително по-рядко засягани.

Това остави пространство за силно поляризиране на дебата за ЕС, често превръщайки го в такъв “за” или “против”, а не в дебат за теми по същество. Критичните към Съюза политически сили, засегнаха теми от политическия дневен ред на Европа много по-често. Системни партии и такива с дългогодишно представително в ЕП пък ограничаха посланията си относно изборите до принципна подкрепа за политиките на Съюза и Съюза като цяло. В самата кампания – по традиционните медии, онлайн и по места състезанието за ЕП остана видимо на второ място – с редки изключения. Посещението на Юрсула фон дер Лайен и Манфред Вебер, например, по покана на ГЕРБ в Пловдив, например, което също беше използвано по-скоро за целите на кампанията на парламентарните избори.

[1] В поредица от публикации „Отворен парламент“ изследва посланията на партиите относно изборите за ЕП и важни европейски теми. https://openparliament.net/2024/05/30/%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0-%d0%bb%d0%b8-%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bd-%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b3%d1%80/

Посланията, насочени конкретно към младите избиратели по-скоро отсъстват. В Партийните програми на повечето партии не са подменяни от 2021-2 г., въпреки преминалите множество парламентарни избори Повечето от тях имат планирани политики по ресори, наподобяващи МС. Политиките към младите са обединени със спорта. Много от посланията касаят трудовата политика, демографската криза, ниската раздаемост, социални политики и образование.

Фактори, влияещи на ниската избирателна активност:

• Изместване на дебата за Европа към теми на национално-политическия дневен ред и поглъщане на кампанията за изборите за ЕП от кампанията за предсрочните парламентарни избори.
• Слаб или спорадичен ангажимент на повечето ПП към темите, свързани с кампанията за европейските избори, ролята на евродепутатите, техните цели и задачи и съсредоточаването им главно върху кампанията за националните избори.
• Липса на дългосрочно изразени цели и приоритети на основните партии, състезаващи се на изборите за ЕП по отношение на тяхната роля в европарламента.
• Липса на партийни програми насочени към европейската политика на партиите и защита на националния интерес в рамките на ЕП.
• Слаб контакт с избирателите.
• Превръщане на дебата за европейския дневен ред в дебат “за” и “против” вместо да се дискутира по същество – теми, проблеми, приоритети на партиите, касаещи различни обществени групи. Остра поляризация на дебата.

Резултатите – от участието им в изборния процес

По данни на НСИ към 2023 г. младежите в страната (15-29 г.) са 872 339 и се равняват на 13,5% от населението на страната. От тях младежите, навършили пълнолетие са 587 829^[1]. Гласували за ЕП на 9 юни са общо 2 073 730, от които според данни на екзит пол на “Галъп интернешънъл болкан” 12,8% са гласоподаватели на младежка възраст или около 265 400 младежи са упражнили правото си на глас на изминалите избори за ЕП. Т.е. около 45% от младежите в страната, имащи право да гласуват на изборите за ЕП са гласували.

Активността на изборите за ЕП е по-ниска от нази на националните избори, където общо гласували са 2 268 849, от които отново 12,8% младежи – или 290 400 българи на младежка възраст, което се равнява на около 49% от имащите право на глас младежи.

Активността и на двата вида вот за всички избиратели е ниска за страната, а що се отнася до парламентарните избори – рекордно ниска. Очакванията, че предизборната кампания за НС ще повлияе положително и ще вдигне активността и за гласуването за ЕП не се осъществиха. Въпреки това от направените изчисления става ясно, че на фона на сумарните данни за избирателна активност сред всички избиратели, имащи право на глас в страната (33,78% според данни на ЦИК)^[2], активността само сред гласоподавателите на младежка възраст е значително по-висока – 45 на сто. Макар и тази активност да е далеч от желаното, тъй като по-малко от половината от всички младежи, имащи право на глас на изборите за ЕП, са го упражнили, то наложилата се презумпция, че младежите у нас не гласуват или поне, че гласуват в много по-малка степен от останалите възрастови групи са опровергава. Не само това, но данни от подобни калкулации и изчисления на изборите на НС през последните три турбулентни за политическата ситуация у нас години показват сравнително устойчиви нива на по-висока избирателна активност сред младите, отнесена към данните за съвкупната избирателна активност на всички възрастови групи в страната. През април 2021 г. избирателната активност сред групата на младежите на изборите за НС достига дори до около 70 на сто от всички младежи, имащи право на глас.^[3] Причините за подобни високи нива на избирателна активност сред младите през 2021 г. Са многообразни и могат да бъдат търсени в динамиката на политическата 2020 г., мащабните  протестни действия през 2021 г., появата на нови политически проекти и др. Младежите, разбира се, не остават незасегнати от общата тенденция на спад в участието на избори, регистрирана след 2021 г., която се превръща в изключение от общата тенденция в страната за последното десетилетие, и следва да бъде разглеждана като отделен случай. Фактори влияещи на

Разпределение на вота на младежите по партии:

            Резултатите от изборите за ЕП на национално ниво сочат възходяща подкрепа за политически партии с по-скоро десен и консервативен идеологически профил. Разпределението видно в долните таблици показва, че възхода на консервативното в политиката се отразява и в младежкия вот, но голяма част младежкия вот може да бъда определен като “наказателен” или “протестен”, “търсещ политическа алтернатив”.  За това говори вече затвърдилата се у нас традиция опцията “не подкрепям никого” в избирателните бюлетини да има по-голям дял млади избиратели от всички политически партии, кандидатирали се на изборите. Партиите от левия политически спектър имат значително по-малък дял “младежки вот” от общата подкрепа, която са събрали.

Най-много младежи от общия вот подкрепа, която е получила на изборите, събира ПП “Има такъв народ” – 23 на сто от всички гласували за нея са на младежка възраст. На второ място в тази своеобразна класация е ДПС – 19% от всички гласували за партията са на младежка възраст. Следва коалицията ПП–ДБ (14% от всички гласували за формацията са младежи). Една десета от гласувалите за ГЕРБ са млади хора (18-30 г.). Най-малко младежи сред гласувалите за нея събира БСП – 6 на сто от всички подали гласа си за основната партия в лявото пространство в страната са млади хора.

Натрупванията на младежки вот за партиите, изпратили свои представители в ЕП биха могли да се тълкуват по следния начин:

• Ярко изразено разделение сред младите на принципа “консервативно-либерално”.
• Силно изразен протестен вот (“не подкрепям никого”). Тук би могла да се включи и подкрепата за ИТН. Макар че партията ясно позиционира себе си в дясно-консервативния спектър, част от младежки вот за нея се свързва с нейния протестен профил, непопулярни политически ходове, призивите за радикална промяна, протестите от 2021 г. и др.
• Липса на припознат от страна на младите политически играч в лявото политическо пространство.