От Перник до Европа – Kонсултация за Диалога на ЕС по въпросите за младежта

/0 Comments/in , /by

НМФ стартира национални консултации “Ние и Европа в диалог” като част от 11-тия Цикъл на Диалога на ЕС!

Първа спирка: Международен младежки център – Перник

5 май от 15:00 до 18:00ч.

 

Търсим ТВОЕТО мнение и предложения, които ще бъдат включени в препоръки за подобряване на младежките политики на национално и европейско ниво.

 

По време на тези консултации ще бъдат обсъдени:

– Начините, по които ЕС може да бъде представян по-разбираемо и достъпно за нас младите

– Как можем да засилим участието на младите хора в процеса на вземане на решения

– Как могат програмите на ЕС като Еразъм+ да бъдат направени по-достъпни и полезни 

 

Ако си между 15-29г. и живееш в гр.Перник – включи се в консултацията и бъди част от изграждането на по-добро бъдеще за младите хора като попълниш формуляра за участие.



Събитието се осъществява с подкрепата на Международен младежки център – Перник.

Настоящата дейност e част от проекта “We and Europe in Dialogue” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

Младите хора приоритет ли са на държавата?

/in , , /by

На 15 април 2025 се проведе кръгла маса “Перспективи и предизвикателства пред младите хора”, организирана от Комисията по въпросите на младежта и спорта. По време на събитието бяха представени докладът “Изследване на младежта в България – Оптимизъм за личността, песимизъм за обществото” на Фондация “Фридрих Еберт”, “Предварителен анализ на планирането и изпълнението на държавната политика за младежта 2010-2024 г. ”, изготвен от Национален младежки форум, както и два доклада на Министерство на младежта и спорта. 

Ключовите изводи от анализа на НМФ сочат редица структурни проблеми:

  • Хората, ангажирани с младежките политики в структурата на Министерството на младежта и спорта, са пренебрежимо малко – едва 17 от 186 щатни бройки;
  • Разходите за дейности по младежките политики системно намаляват;
  • Налице са системни забавяния при разработването на ключови документи;
  • Националните програми за младежта се изпълняват с проблеми – липса на предвидимост, последователност и проследимост;
  • Основните инструменти за координация на младежките политики не функционират пълноценно;
  • Политиката за младежта не се базира на данни – липсват текущи и последващи оценки на въздействието на ключови документи;
  • Младежкото участие често е формално, а не ефективен инструмент за подобряване на политиките;
  • Финансирането на Националната стратегия за младежта (2010–2020 и 2021–2030) е непоследователно и не съответства на ръста на БВП или на публичните разходи, заложени в държавния бюджет.

Допълнително, докладите представени от Министерство на младежта и спорта изложиха още тревожни данни на местно ниво:

  • 87 от 132 изследвани общини нямат предвиден бюджет за младежка политика;
  • Само 31 от 132 общини имат действаща стратегия за младежта;
  • Само 36 от 132 общини предоставят възможност за реално младежко участие.

“Младите хора често не са на масата, а пък после ги броим в статистиките”; “Преди имахме проблем с МОН, после с ММС, после пак с МОН. Има липса на устойчивост как си взаимодействаме с институциите.”  – Това бяха част от изказаните мнения и лични преживявания на някои от представителите на младежките организации и младежките центрове. Всички те се обединиха около позицията, че въпреки политическите декларации, младежките политики не са стратегически приоритет за държавата. Анализът показва структурни проблеми, натрупвани в продължение на над 15 години, независимо от това кое правителство е на власт. Липсата на дългосрочна визия, финансиране и институционален капацитет водят до неглижиране на младежките нужди и потенциал.

Сред ключовите предложения на НМФ бяха:

  • Закриване на дирекция „Младежки политики“ към ММС;
  • Създаване на нова, самостоятелна структура с ясен мандат, бюджет и капацитет за управление на младежката политика;
  • Въвеждане на национален стандарт за младежка работа и нормативна регулация на младежките центрове, младежки работник и младежка работа;
  • Възстановяване на системата за оценка и мониторинг на стратегическите документи в областта на младежта;
  • Финансово обезпечаване на младежката работа и реална подкрепа за младежките организации.

Събитието ясно показа, че диалогът трябва да премине в действия. Участниците се обединиха около нуждата от по-чести срещи и дългосрочна колаборация между институции и младежки организации. „Младежката политика не е нито лява, нито дясна – тя засяга всички“, заяви Габриел Вълков, председател на Комисията по въпросите на младежта и спорта, поставяйки началото на нов етап в усилията за реална промяна, а бившата заместник-министърка на младежта и спорта Яничка Труева подкрепи нуждата от преглед и обновяване на стратегическите документи, включително чрез създаване на работна група с участие на гражданския сектор.

Какви са приоритетите на кандидатите за омбудсман?

/in , , , /by

На 2 април във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет се проведе публична дискусия с участието на трима от общо шестимата кандидати за омбудсман на Република България – Мая Манолова, Велислава Делчева и Димитър Маргаритов.  Събитието беше организирано от 12 граждански организации и модерирано от журналиста, Добрина Чешмеджиева. Дебатът постави във фокус значимостта на институцията на омбудсмана и нейната роля за защитата на гражданските права.

Какви са приоритетите на кандидатите?

Велислава Делчева акцентира върху правата на децата, възрастните хора и борбата с домашното насилие. Тя предложи създаването на мрежа от регионални приемни, платформи за местни дебати и активна колаборация с граждански организации. Делчева заяви готовност да работи за промени в законодателството относно детските права и подчерта нуждата от съвместна работа с институции и партии по ключови реформи.

Димитър Маргаритов изведе като свои приоритети защитата на потребителските права, децата и младежите с увреждания и повишаването на качеството на административните услуги. Той подчерта ролята на омбудсмана като медиатор между гражданите и институциите и изрази готовност да търси устойчиви и конструктивни решения чрез засилено сътрудничество с неправителствения сектор.

Мая Манолова заяви, че ще продължи да бъде активен защитник на правата на гражданите. Основните ѝ приоритети са справянето с безводието, защита на уязвими групи и справедливото регулиране на отношенията между гражданите и монополите. Манолова подчерта значението на силната гражданска мобилизация, включително чрез протести, натиск и коалиции за защита на обществения интерес.

Гражданско участие и независимост на институцията

Тримата кандидати се обединиха около разбирането, че омбудсманът трябва да бъде независим и да работи тясно с гражданските организации. Делчева предложи създаването на инициативи за граждански мониторинг и по-активно включване на младежи в процесите. Маргаритов подчерта, че принципът на безпристрастност е немислим без сътрудничество с НПО сектора, а Манолова обяви намерение да създаде граждански съвет към омбудсмана и да продължи да изгражда силни връзки с активните организации.

Отговори на горещи въпроси

В рамките на дебата бяха засегнати важни теми – от дискриминацията на възрастните хора и правата на ЛГБТ+ общността, до реформата в психиатричната грижа и предизвикателствата пред детското здравеопазване. Участниците отговориха и на въпроси от публиката, свързани с дискриминационни практики, инциденти в здравни заведения и ролята на общинските омбудсмани.

Дискусията подчерта различните подходи и стилове на кандидатите, но и общата им ангажираност с каузата за силна, независима и дейна институция, която ефективно защитава правата на гражданите.

Съорганизатори на събитието са Национален младежки форум, Форум Гражданско Участие, Български център за нестопанско право, Фондация “За доброто”, Българският хелзинкски комитет, Амнести Интернешънъл България, Български институт за правни инициативи,  Възможности без граници, Фондация “За нашите деца”, Младежка ЛГБТ организация “Действие”,  Асоциация “Прозрачност без граници”, Сошъл Фючър (JAMBA).

Кои са те? – България има нови младежки делегати към Диалога на ЕС

/in , , /by

Националната работна група за изпелнение на Диалога на ЕС по въпросите за младежта избра новите делегати за 11-тия Цикъл, които ще работят за по-доброто бъдеще на младите хора в България. Те ще представляват гласа на своите връстници на европейско ниво, ще повдигат важни въпроси и ще търсят решения за предизвикателствата, пред които е изправено младото поколение.

Кои са те?

Денис-Антоанет Маджарова (Пловдив) е студент в Copenhagen Business School и активен член на студентския клуб CBS Обединени нации. Определя себе си като екстроверт и вярва, че комуникацията е ключът към успеха.

Валентин Глушков (Стара Загора) е ученик в 12. клас в ПМГ – Стара Загора и част от Младежкия омбудсман. Целеустремеността е неговото най-силно качество, което ще използва, за да даде гласност на важните теми за младите хора.

Гергана Станоева (София) е студент в Софийски университет и Vytautas Magnus University. Като част от Младежкото сдружение за мир и развитие на Балканите (МСМРБ), тя вярва, че последователността е ключът към устойчивите промени.

Андон Георгиев (Пещера) е студент в University of Southern Denmark и активист в МСМРБ. Отличава се с упоритостта си и желанието да допринесе за развитието на младите хора в България и Европа.

Какво предстои?

През следващите месеци делегатите ще участват в ключови събития на европейско, национално и местно ниво. Те ще представят България на Европейските младежки конференции в Дания и Кипър, където ще обсъждат политики, засягащи младите хора в цяла Европа. В тези срещи делегатите ще работят заедно с младежи от всички държави членки на ЕС, за да изготвят препоръки, които ще бъдат представени пред европейските и националните институции.

На национално и местно ниво делегатите ще се включат активно в различни инициативи и срещи, които целят да ангажират повече млади хора в процеса на вземане на решения. Те ще организират събития, консултации и кампании, за да събират мнения и предложения от младежите в България и да ги предадат на европейските институции.

Настоящата дейност e част от проекта “We and Europe in Dialogue” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

Европейската младежка конференция в Люблин, Полша

/in , , , /by

Европейската младежка конференция в Люблин, Полша зададе тона на 11-тия Цикъл на Диалога на ЕС. От 2 до 5 март в бившата Европейска младежка столица младежки делегати от цяла Европа взеха участие в първата конференция от Цикъла с тема “Свързване на ЕС с младите хора”. България беше представена от Александра Александрова, Димитър Фердинандов и Никол Хамбарлиева, които взеха участие в работните групи “Youth Dialogue – Best practices, case studies” и “You and your security in EU”.

На закриващата пленарна сесия редакторския екип (Editing Team) обобщи резултатите от работните групи:

Работна група “YOU & EU VALUES”: Европейските ценности са в основата на общността ни. Свободата, демокрацията, върховенството на закона и равенството са принципи, които обединяват държавите членки и формират бъдещето на младото поколение. По време на конференцията младите хора дискутираха как тези ценности могат да бъдат защитени и развивани в динамичния глобален контекст.

Препоръки:

  • Укрепване на участието на младите хора при вземането на решения
  • Насърчаване на ценностите на младите хора чрез гражданско образование
  • Подобряване на етикетите за качество на медиите
  • Създаване на регионални директори за комуникации в ЕС

Работна група “YOU & YOUR VOICE IN EU”: Гласът на младите е ключов за развитието на ЕС. Активното участие в демократичния процес – от гласуване до участие в граждански инициативи – гарантира, че младите хора не са само бъдещето, но и настоящето на Европа. Участниците в конференцията обмениха идеи за подобряване на диалога между младите и институциите на ЕС.

Препоръки:

  • Младежките организации са равни партньори в комуникацията и работата по механизми за участие
  • Даване на повече права на младите хора
  • Институциите на ЕС да бъдат задължени да дават отговор на предложенията на младите хора по отношение на политиките на ЕС

Работна група “YOU & YOUR SECURITY IN EU”: Сигурността в Европа обхваща редица предизвикателства – от киберсигурност до социална стабилност. Конференцията постави акцент върху начините, по които ЕС може да гарантира безопасността на младите хора, да се справи с дезинформацията и да осигури устойчиво развитие на общността.

Препоръки:

  • ЕС финансира дългосрочни проекти за увеличаване на устойчивостта в местните общности
  • Насърчаване на участието на младите хора в изборите, както и предоставяне на платформа за младите хора да изразяват своите възгледи и да участват в политическия процес

Работна група “YOU IN A DIGITAL WORLD”: Дигитализацията променя начина, по който младите учат, работят и комуникират. С напредъка на технологиите се отварят нови възможности, но и предизвикателства, свързани с етика, защита на данните и дигитални права. Конференцията беше платформа за обсъждане на политики, които насърчават иновациите и гарантират, че дигиталният свят остава достъпен и сигурен за всички.

Препоръки:

  • Усилване на дигиталната грамотност
  • Увеличаване на дигиталната конкурентоспособност на ЕС
  • Дигитално образование в училищата
  • По-голям контрол върху прекомерните информационни потоци

Работна група “EU YOUTH DIALOGUE – BEST PRACTICES, CASE STUDIES”: Диалогът между младите хора и европейските институции е от съществено значение за създаването на ефективни младежки политики. По време на конференцията бяха представени успешни примери и добри практики от различни държави, които доказват, че активното участие на младите води до положителни промени.

Препоръки:

– Изясняване на ролите и мандатите на Националните работни групи 

– Разширяване на Диалога на ЕС в страни извън ЕС

– Подобряване на устойчивостта и отчетността на проекта

– Създаване на обединена платформа с информация, документи и предстоящи дейности по Диалога на ЕС

Настоящата дейност e част от проекта “We and Europe in Dialogue” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

След 18 години на отлагане: Време е за Закон за доброволчеството

/in , , /by

На 25 февруари Национален младежки форум взе участие в парламентарната комисия за младежта и спорта  като последващо действие след кръглата маса в Народното събрание, организирана съвместно с граждански и младежки организации, работещи с доброволци на 5-ти декември 2024.

Национален младежки форум, в качеството си на Национален младежки съвет на Република България, настоява за приемането на Закон за насърчаване на доброволчеството. НМФ няколкократно изразява своята позиция за нуждата от припознаването на доброволчеството не само като механизъм за изграждане на капацитета на младите хора у нас, но и като инструмент за оползотворяване на свободното време на младите хора.

След 18 години на опити, виждаме реална възможност за завършване на този процес. Внесените законопроекти от парламентарните групи „ГЕРБ-СДС“, „ПП-ДБ“ и „БСП – Обединена левица“ показват политическа воля за дългоочаквана промяна.

Защо е необходим законът?

  • В момента в България няма правна рамка, която да гарантира защитата, признанието и устойчивостта на доброволчеството.
  • Доброволческите организации срещат административни и финансови пречки, а доброволците често остават извън институционалната подкрепа.

Законът за насърчаване на доброволчеството трябва да включва:

  • Ясна държавна политика и отговорен държавен орган за доброволчеството
  • Финансови механизми за подкрепа на доброволчески организации и проекти
  • Признание и валидиране на знания и умения, придобити чрез доброволчество
  • Минимална бюрокрация, която да не ограничава инициативността на гражданите

Какво настоява НМФ?

  • Сформиране на работна група към водещата парламентарна комисия с участие на Национален младежки форум и организациите, работещи с доброволци
  • Създаване на стимули за младежко доброволчество и младежките организации
  • Гаранции, че законът няма да натоварва доброволческите организации и доброволците с излишна бюрокрация, нито ще ограничава доброволците в тяхната дейност.

Запознайте се със Становището на Национален младежки форум относно Законопроекта за доброволчеството ТУК и с последователната позиция на организацията ТУК.

Първа стъпка в света на младежката работа

/in , , , , /by

С голямо вълнение и вдъхновение завърши единадесетото издание на Национална младежка академия (НМА), което за поредна година доказа своето значение в развитието на млади лидери в България. Академията събра млади хора от цялата страна, обединени от желанието да научат повече за младежката работа, неформалното образование и изграждането на ключови умения за лидерство и работа в екип.

В рамките на пет дни участниците в НМА 11 се впуснаха в динамично и вълнуващо обучение, което ги въведе в света на младежката работа чрез:

  • Инструменти на младежката работа и неформалното образование – Участниците се запознаха с разнообразни методи и техники, които се използват за работа с млади хора, стимулирайки тяхното критично мислене, креативност и активно участие.
  • Ролите и принципите в младежката работа – Бяха разгледани различните роли на младежкия работник и основните принципи, които го водят в работата му, включително приобщаване, равенство и насърчаване на активно гражданство.
  • Видовете учене – Академците се запознаха с различните стилове на учене и как да адаптират методите на преподаване спрямо нуждите на групата.

Основи на изготвяне на обучителна методология – Обучаемите научиха как да структурират и създават ефективни обучителни сесии, да подготвят материали и да провеждат разнообразни групови активности.

Една от най-вълнуващите части на академията беше възможността за участниците да влязат в ролята на обучители. Те приложиха наученото на практика, като организираха и водеха свои обучителни сесии. Това им помогна да развият своите комуникативни умения, увереност пред публика и способност за управление на групови процеси.

Единадесетото издание на Национална младежка академия нямаше да бъде възможно без партньорството и подкрепата на Младежки център Монтана, които предоставиха страхотни условия за провеждане на Клас 3. Благодарим за тяхната ангажираност и отдаденост в подкрепата на младите хора и развитието на младежката работа в България.

С успешното завършване на НМА 11, академията продължава своята мисия да вдъхновява и подготвя ново поколение лидери, готови да променят света около себе си. С нетърпение очакваме следващото издание и новите млади хора, които ще направят своята първа стъпка в света на младежката работа.

Национална младежка академия продължава да доказва, че младите хора са носители на промяна и надежда за по-добро бъдеще!

Българските младежки делегати към ООН представиха гласа на младите на Комисията по социално развитие

/0 Comments/in /by

На 10 и 11 февруари 2025 г., в рамките на 63-та сесия на Комисията по социално развитие (CSocD63) към Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС), българските младежки делегати към ООН – Емили Караколева и Светослава Симеонова, представиха приоритетите на младите хора на България и организираха съпътстващо събитие, посветено на борбата с дезинформацията и повишаване на социалната солидарност сред младежите.

Приоритетна тема за тази година бе “Укрепване на солидарността, социалното включване и социалната солидарност за ускоряване на изпълнението на ангажиментите от Копенхагенската декларация за социално развитие и Програмата за действие на Световната среща на върха за социално развитие, както и за реализирането на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.”

Българските младежки делегати представиха националното изказване на
България, като поставиха акцент върху три основни приоритета, определени
чрез национална анкета, в която взеха участие над 1200 млади българи, а
именно: необходимостта от реформи, които да осигурят, че младите хора
получават актуални умения от образователната ни система, по-лесен преход
от образование към трудова заетост и създаване на механизми за активно
участие на младежите в политическите процеси.

 

На 11 февруари младежките делегати Светослава Симеонова и Емили
Караколева организираха, заедно с Постоянното представителство на
България и Делегацията на ЕС към ООН, съпътстващо събитие на тема
„Младежите срещу дезинформацията: изграждане на доверие и солидарност
в поляризирания ни свят“.

След успешното участие в CSocD63, българските младежки делегати
продължават своя активен мандат с дейности свързани с повишаване на
младежката ангажираност чрез нови инициативи, дискусии и проекти,
насочени към образованието, заетостта и младежкото участие.


Програмата „Български младежки делегати към ООН“ се координира от
Дружеството за ООН в България с подкрепата на Министерството на
външните работи на Република България.

Има ли посока за политиката за младежта в България?

/in , /by

На 13 февруари 2025 Национален младежки форум стартира серия от срещи с институции и парламентарно представени партии в България, за да изрази позицията си относно едни от най-сериозните предизвикателства на съвремието – насилието, агресията, разпространението и употребата на наркотични вещества сред младите хора, както и предстоящото заседание на КСНС по тази тема.

Във връзка с публичния дискурс относно забраната за разпространение и употреба на вейповете, НМФ подчертава, че употребата на вейпове е следствие от по-дълбок проблем, а именно липсата на подходящи възможности за развитие и подкрепа на младите хора. Забранителни мерки могат да имат ефект, но те сами по себе си не решават основните причини, поради които младите хора прибягват до вредни навици. 

НМФ проведе срещи с председателя на Народното събрание Наталия Киселова и председателя на Комисията по въпросите на младежта и спорта Габриел Вълков, както и с представители на парламентарните групи на “Продължаваме Промяната-Демократична България” и “Има такъв народ”, както и с началника на политическия кабинет на Президента – Гълъб Донев. 

Основен фокус по време на всички разговори беше поставянето на приоритета “младеж” като ключов за политическия дневен ред на страната. От президентската администрация беше заявено, че ще настояват за нов подход към младежта, основан на данни и търсене на цялостна системна работа в посока на превенция, като тук ролята на младежките организации е ключова. Председателят на Народното събрание от своя страна заяви готовност да подпомогне представянето на анализа за състоянието на младежката политика, който НМФ изготвя, на съвместно заседание на Комисията по образованието и науката, Комисията по въпросите за младежта и спорта, Комисията по здравеопазването и Комисията по труда и социалната политика. НМФ разглежда поетия ангажимент като първа стъпка за откровен и честен разговор за реалното състояние на младежкия сектор днес.

За Национален младежки форум, в ролята си на Национален младежки съвет на Република България, основен акцент в навечерието на КСНС трябва да бъде отговорността на държавата към младите хора, която се изразява в изследване на тяхното мнение, поведение и нужди, които дават основа за създаването на адекватна и ефективна политика за младите хора в държавата. Вярваме,  че темата трябва да бъде включена в дневния ред на обществото, заради значимостта на грижата за младите хора и осигуряването на подкрепяща среда в страната, която да дава възможности за развитие, а не заплахи за тяхното здраве. Младежката политика е насочена към свободното време на младите хора – Време е да се замислим какво прави държавата, за да подпомогне уползотворяването на това време и има ли кой да координира това от столицата до малките населени места из цялата страна.

Оттук накъде с младежката политика?

/in /by

Днес Национален младежки форум започва серия от срещи с институции и парламентарно представени партии, защото националната сигурност започва с подкрепата за младите хора!

Насилието, зависимостите и агресията сред младите не са просто тревожна статистика – те са социален проблем, който изисква спешни и устойчиви решения.

Младежката политика е ключов инструмент за превенция, който може да даде реални алтернативи за развитие и участие на младите в обществения живот.

 

Ние вярваме, че:

  • Младежката политика е надпартийна – тя не търси конфронтация, а национално съгласие.
  • НМФ иска да бъде гарант и партньор в изпълнението на ангажиментите на държавата към младите хора.
  • Необходим е нов консенсус за бъдещето на България, в който младите да бъдат активен участник!

Затова търсим диалог и ангажираност от институциите – време е за реални действия! Очаквайте резултатите от срещите през целия ден.

Предстоящите ни срещи с представители на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) са важна стъпка в усилията ни да включим младежките проблеми в националната политика. Ние ще обсъдим конкретни предложения за подобряване на условията за младите хора, които да бъдат интегрирани в стратегиите за национална сигурност.