Конституирането на Съвета за развитие на гражданското общество (Съвета) е важна крачка към създаване на работещ механизъм за диалог и взаимодействие между изпълнителната власт и гражданските организации. Съветът следва да бъде основен инструмент за вземане на решения и изработване на политики, които са от значение за развитието на целия сектор. За да се изпълнят тези цели е важно да бъдат въведени гаранции за автентично представителство на гражданските организации като се предвижда самите организации да излъчват своите представители чрез прозрачна и състезателна процедура
Ние активно участвахме в Работната група, създадена със заповед Заповед № Р3/03.01.2018 г. на Министър-председателя, чиято задача бе именно изработване на Правилника за организацията и дейността на Съвета. С оглед на дискусиите, които бяха проведени както в рамките на работната група, но и предварително при изработване и приемане на съответните предложения в ЗЮЛНЦ за създаване на Съвета, имаме следните бележки:
I. По отношение на становищата, които може да дава Съвета за проекти на промени в нормативни актове:
В чл. 4, ал. 2 е предвидено, че Съветът може да дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове отнасящи се до дейността на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност. Според нас Съветът следва да дава предложения и становища по нормативни актове, които засягат всички ЮЛНЦ, не само организациите в обществена полза. Видно от функциите на Съвета и целите на неговото създаване е ясно, че той следва да се занимава с въпросите на целия сектор като такъв. Изискването в него да участват само организации в обществен полза е продиктувано от обстоятелството, че към тях има по-високи изисквания за прозрачност на дейността н публичност за разходване на средствата. В този смисъл смятаме, че чл. 4, ал. трябва да се промени в посока, че Съветът може да се произнася със становища за нормативни промени, засягащи всички организации.
II. Предложение за възстановяване на сферите по чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ
В първоначалния вариант на проект на Правилник в чл. 9 беше предвидено избирателната процедура да гарантира участието в Съвета на представители от различни обществени сфери. Това предложение не беше случайно, и причината за него беше, че Съветът следва да взема решения, които се отнасят за целия сектор. Затова работната група предложи Съветът да има максимална представителност и да гарантира включването в дейността си на организации от всички сфери на дейност. Тъй като Съветът се състои от организации в обществена полза, бе предложено сферите на дейност да съвпадат с дейностите в обществена полза, според чл. 38, ал. 1 на Закона за юридическите лица с нестопанска цел групи на юридически лица с нестопанска цел и в рамките на тези групи да се произведе изборът.
Проведен по този начин изборът в рамките на групи ще гарантира, че:
– Всички обществено-полезни сфери, които са предвидени в ЗЮЛНЦ ще бъдат включени;
– Ще има равнопоставеност на участието;
– Ще има плурализъм.
Това предложение не противоречи на ЗЮЛНЦ, а напротив – създава реално възможност да бъдат изпълнени целите на законовите промени за създаването на Съвета като инструмент за изработване и провеждане на държавната политика насочена към подкрепа на гражданското общество. Ако не бъде приет този принцип, рискуваме Съветът да представлява единствено интересите на най-многобройната група, а не на целия гражданскщи сектор и неговото многообразие. Това ще бъде в противоречие с мотивите на приетите промени от 2016.
В този смисъл предлагаме текстът на чл. да придобие следната редакция:
1. Чл. 4, ал. 2, т. 1 да се промени както следва:
1. дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове отнасящи се до дейността на юридически лица с нестопанска цел изработени от изпълнителната власт на национално и местно ниво, както и такива изработени и внесени от народни представители;
2. В чл. 9 да се включи нова алинея 2 със следното съдържание:
(2) При кандидатирането си за членство в Съвета, организацията посочва в коя от посочените в чл. 38, ал. 1 от ЗЮЛНЦ групи се определя като кандидат. Тя може да избере само една от изброените по-долу групи:
1. развитие и утвърждаване на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление;
2.развитие и утвърждаване на духовните ценности, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
3. подкрепа за деца, за хора с увреждания и за лица и общности в риск от социално изключване;
4. защита на човешките права или на околната среда;
5. други цели, определени със закон.
Алинея 2 да стане ал. 3.
3. В чл. 11, ал. 4 се добавя следното изречение: В заявлението си организацията посочва в коя група по чл. 9, ал. 2 се кандидатира;
4. В чл. 13 се създава нова алинея 4: (4) Всяка организация с право на глас може да гласува (в т. ч. и за собствената си кандидатура) най-много за три организации във всяка от групите в чл. 9, ал. 2, т. 1-4 и наймного за две организации в групата в чл. 9, ал. 2, т. 5. Останалите се преномерират.
5. В ал. 6 на чл. 13 се прави следната промяна: Валидни са избирателни листи, които са в съответствие с утвърдения образец, изпратени са в срока по ал. 1, не съдържат повече от един глас за една и съща организация в избирателната листа и в нито една от петте групи по чл. 9, ал. 2 не са дадени повече гласове от определените в ал. 4 на настоящия член. .
6. Чл. 16, ал. 2 придобива следното съдържание: (2) При неспазване на срока по ал. 1, Комисията поканва администрацията на Министерския съвет да отправи покана към следващата организация в съответната група по чл. 9, ал. 2, получила най-много гласове, да излъчи свои представители за участие в Съвета. 18. 10. 2018г.
Веселина Кавръкова,
Изпълнителен директор, WWF България
Ива Таралежкова,
Председател на УС, Форум гражданско участие
Илинa Мутафчиева,
Национален младежки форум
Надя Шабани,
Директор, Български център за нестопанско право,
Павел Савов,
Българската асоциация за рекреация, интеграция и спорт – БАРИС
