За трета поредна година Volunteer Market събира доброволците на Европейския корпус за солидарност

На 22 март в Urban Point осъществихме третото издание на Volunteer Market. Доброволците, част от ЕКС в България се запознаха един с друг и представиха своите организации и дейност пред гостите.

В събитието се включиха доброволци от:

  • Национален младежки форум
  • Национална младежка карта
  • Фондация Подобри
  • Дружество на ООН в България

Програмата започна с представяне на всеки един участник и неговата роля като доброволец, а след това доброволците и гостите взеха участие в интересна networking игра, в която имаха възможността да се опознаят по-добре и да научат за своите интереси. Дейностите продължиха с прожекция на няколко кратки видеа за доброволчеството и Европейския корпус за солидарност, а в края на вечерта всички участваха в Quiz на същите теми. 

Проект “Младите и Европейската година на младежта” се изпълнява с финансовата подкрепа на ЕС по Програма “Европейски корпус за солидарност” Договор номер – 2021-2-BG-01-ESC51-VTJ-000044896

Volunteer Market се завръща

Volunteer Market се превърна в ежегодно събитие, в един своеобразен празник на доброволчеството в младежките организации. От Национален младежки форум заедно с Дружество за ООН, Фондация “Подобри” и Национална младежка карта сме длъжни да споделим този празник с младежи от активни общности и да вдъхновим тези, които са в търсене на такива.

На 22 март в Urban Point се събираме именно по този повод. Доброволците по Европейски корпус за солидарност към Секретариата на Национален младежки форум ще споделят за изминалите месеци, които посветиха на организацията и в която израстнаха с нови компетенции и умения.

Заедно с тях доброволците от Национална младежка карта, Фондация “Подобри” и Дружество за ООН ще споделят за техния път.

В програмата сме предвидили също: 

  • Прожекция на видеа на тема доброволчество
  • Викторина на тема доброволчество.
  • Мрежуване и още активности.

Проект “Младите и Европейската година на младежта” се изпълнява с финансовата подкрепа на ЕС по Програма “Европейски корпус за солидарност” Договор номер – 2021-2-BG-01-ESC51-VTJ-000044896

Какво се случи на Европейската младежка конференция в Гент

Между 2 и 5 март в Гент, Белгия се проведе втората Европейска младежка конференция в рамките на 10-тия цикъл на Диалога на ЕС по въпросите за младежта. Димитър Фердинандов, Александра Александрова и Андон Георгиев са българските младежки делегати, които взеха участие на конференцията и представиха резултатите от националните консултации, проведени в страната в началото на тази година. В рамките на тези четири дни делегатите работеха за изготвянето на предложения и мерки, които да бъдат представени пред институциите, като успяха да проведат консултации с представители на различни власти, както и да вземат пример от организации, които ефективно прилагат мерките за социално вклюване и приобщаване в своите общности.

Димитър Фердинандов участва в работната група “Inclusive learning environments –  schools and formal education“, която разглеждаше формалното образование като инструмент за социално включване на младите хора и повишаване на тяхната демократична увереност. Работната група отправи 6 препоръки, които бяха съгласувани и с представители на Европейската комисия в една от работните сесии. В тези препоръки бяха отразени: 

  • проблеми при професионалното обучение на учениците
  • нуждите от включване на елементи от неформалното образование в училище
  • по-тясно сътрудничество с младежкия неправителствен сектор
  • модернизирането на правната рамка в сферите на ученическото самоуправление. 

Димитър участва активно в изготвянето на мярката за ученическото самоуправление, като екипът предвижда това модернизиране да доведе до по-активно участие на учениците в процесите на вземане на решение на всички нива – от училище до национално ниво, да гарантира и популяризира свобода на словото на учениците и възможността ефективно да предоставят обратна връзка, да окуражи създаването на надучилищни, местни и национални организации.

Димитър подчерта, че в текста за мярката се изисква на местни и национални организации да бъде предоставена степен на съвещателна власт, което би гарантирало ефективно младежко представителство. В България, макар и да имаме добри примери като ОКСУП – Ловеч, Софийски ученически съвет и Национален ученически парламент, подобни организации не се предвиждат в текстовете от закона и тяхното включване в процеси на вземане на решение продължава да зависи от добра воля. 

Александра Александрова беше част от работната група “Inclusive learning environments –  informal and non-formal education/youth work” с фокус увеличаването на достъпа до неформално образование за развиване на уменията сред младите хора, както и за признаване на значението и ползите от младежката работа. По време на конференцията, работната група си постави две посоки, в които да отправи своите предложения – синергия между неправителствените организации/неформалните групи, институциите и учебните заведения, и по-широко признаване на доброволчеството и младежката работа.

На финала бяха представени три препоръки, оценени и съгласувани с представители на Европейската комисия и експерти от местната власт, гласящи:

  • Създаване на мобилни младежки центрове с местен фокус, целящи увеличаване на информираността и достъпа до възможности и услуги за младежи от по-недостъпни населени места или групи без нуждата от изграждане на постоянна инфраструктура.
  • Обществено бюджетиране, с цел по-голямо участие на младите хора в процесите на вземане на решения и увеличаване на финансовата и гражданската им грамотност чрез методите на неформалното образование.
  • Сертифициране на участието в доброволческа младежка работа и създаване на система за подпомагане, включващата ползи като доброволческа карта, безплатни обучения с цел придобиване на квалификация за професионален младежки работник, придобиване на допълнителни кредити в университета и други.

Андон Георгиев взе участие в работна група “The role of information and social inclusion”, която проведе своята работа в две насоки:

  • ефективни политики за достъпна информация
  • младежки пространства/ролята на информационните центрове

Във финалната фаза, работната група подготви две препоръки, които Андон имаше възможност да представи пред публиката:

  • Предоставяне на достъп до систематична информация за ролята, функциите и възможностите в Европейския съюз, която също така да бъде направена на достъпен език и в различни формати – аудио, видео и жестов език
  • Създаване на местни младежки пространства, предоставящи достъпна информация и възможности за различни обучения 

“Европейската младежка конференция в Белгия е третият ми досег с методологията на конференциите от Диалога и трябва да призная, че впечатли с ефективността на работните групи. Смятам, че бяха предложени истински приложими мерки. Сега работата се пренася на национално ниво и успехът на въвеждането на тези мерки ще зависи от желанието на институциите за промяна и от находчивостта и упоритостта на младежките организации.”Димитър Фердинандов

“Европейската младежка конференция в Гент беше първият ми допир със същинския процес, стоящ зад Диалога на ЕС по въпросите за младежта. Това да можеш от първа ръка да чуеш и обсъдиш проблемите пред младежта в различни региони и държави из цяла Европа определено беше едно наистина поучително преживяване. Макар и идващи от най-различни среди и притежаващи разнообразен опит, с делегатите в работната ми група успяхме да проведем конструктивен диалог и в края да обединим сили за изготвянето на предложения, които да бъдат не само измерими, но и приложими в контекста на всяка една държава.” – Александра Александрова

“Имах възможност да участвам в работна група, чиято тема за мен от изключителна важност, и в която успях да изразя своите идеи и да ги обсъдя не само с другите делегати, но и с експери, от които получихме добра обратна връзка. Единодушно заявихме своята позиция, че подобни мерки биха подпомогнали увеличаването на информираността между младежите за ЕС, ще окуражат тяхното активно участие в обществото и ще спомогнат за тяхното ефективно включване и овластяване на местно, национално и международно ниво.”Андон Георгиев

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

ПОКАНА: Общо събрание на Национален младежки форум, 20.04.2024 г.

BG01-006-02032024

ДО: ЧЛЕНОВЕТЕ НА
НАЦИОНАЛЕН
МЛАДЕЖКИ ФОРУМ

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ, 

На основание чл. 23 от Устава на Сдружение „Национален младежки форум” (НМФ) и чл. 27 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Управителният съвет свиква Общо събрание, което ще се проведе на 20 април 2024 от 9.00 ч. в Национален STEM Център, Конферентна зала (гр. София, бул. „Драган Цанков“ 21А) при следния Дневен ред:

  1. Отчет за дейността на УС

  2. Годишен финансов отчет  

  3. Прием на документи на Контролна комисия 

  4. Прием на нови членове 

  5. Избори за запълване на състава на УС 

  6. Избори за запълване на състава на Контролна комисия

  7. Промени в Устава

  8. Работен план за 2024 г. 

  9. Прием на политически документи (Манифеста)

  10. Други 

Канят се всички членове на НМФ да вземат участие в Общото събрание. При липса на кворум, на основание чл. 27 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, началото на Общото събрание ще се отложи с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред, и ще се счита за законно независимо от броя на явилите се членове.

Писмените материали, свързани с дневния ред на заседанието, са на разположение на адреса на управление на Национален младежки форум и се предоставят на всеки член при поискване. 

Национален младежки форум на срещи с експерти от ОИСР

Представители на Национален младежки форум участваха в срещи с два от комитетите към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като част от предварителния мониторинг за присъединяването на Република България към организацията.

На 21 ноември 2023 г. се проведе среща с представители на Комитета по заетост, труд и социални въпроси, а на 1-ви февруари 2024 г. се проведе и среща с представители на Комитета по образователна политика.

В срещите представителите на организацията изложиха гледната точка на младежките организации по отношение на ключови въпроси за младежките и образователни политики в страната. Представители на ОИСР бяха запознати с работата на Национален младежки форум по отношение на младежката заетост и неплатените стажове, сътрудничеството с мрежата на младежките центрове в страната, застъпничеството за подобряване на координацията в младежката политика и други важни теми.

Национален младежки форум предостави на експертите на 2-та комитета релевантни свои становища по теми свързани с координацията и финансовото обезпечаване на младежката политика, развитието на младежката работа и младежкото участие.

Становище относно условиятa и реда за финансиране на програми за младежта

ДО
ДОЦ. ДИМИТЪР ИЛИЕВ
МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА
И СПОРТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СТАНОВИЩЕ

Относно: Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 10.06.2022 г. за условията и реда за финансиране на проекти по национални програми за младежта (oбн., ДВ, бр. 48 от 2022 г., изм. и доп., бр. 15 от 2023 г.)

Национален младежки форум в качеството си на Национален младежки съвет на Република България има дългогодишна и последователна позиция по отношение на нуждата от подобрение при изпълнението на Националните програми за младежта и облекчаването на условията и реда за финансиране на проекти по тях.
В тази връзка приветстваме инициативата за подобряване на нормативната уредба по отношение на програмите, като намираме сред предложенията решения на някои от идентифицираните и от нас слабости. Въпреки това, считаме някои от предложенията за изменения за ирелевантни на фундаменталните ценности и приоритети, върху които стъпва и се развива младежката политика в България.
Наблягаме и на това, че промените по отношение на системата и инструментите за осъществяване на политиката за младежта предполагат определена последователност, да се случват след внимателен анализ, да бъдат подкрепени и аргументирани с актуални данни и най-вече да бъдат пълноценно обсъдени със съответните заинтересовани страни. (Най-малко в рамките на Обществения съвет по въпросите за младежта и Националния консултативен съвет по въпросите за младежта към Министъра на младежта и спорта.)

Бихме искали да направим следните коментари и предложения по отношение на предложените изменения:

1. По отношение на §2 и разширяването на кръга допустими бенефициери сред общините с население над 10 хил. души и училища в общини с население над 15 хил. души.

На първо място следва да се отбележат мотивите при включването на общини и училища, като допустими бенефициери в обхвата на Националните програми за младежта, които са изложени в мотивите към първоначалните текстове на Наредба №1 при изработването ѝ през 2022 г., а именно:

● “Неравномерно и непропорционално разпределение на финансовата подкрепа за младежки дейности в отделните населени места в страната”
● “Недостиг на доставчици на услуги за младите хора в малките населени места и селските райони”

Както се вижда и от текста на мотивите (Приложение №1), водещ е вторият, който се базира на презумпцията, че в по-малките населени места рядко има наличие на младежки организации, които биха могли да кандидатстват по програмите.
От въвеждането на тази възможност, не е проучван интересът на общините и училищата по отношения на двете съществуващи програми. От публикуваните документи във връзка с проведените процедури през 2022 и 2023 г. се вижда информация за 1 кандидатствала община през 2023 г. и няма сведения за кандидатствали училища.
Няма информация и за проведени информационни дейности за популяризирането на възможностите за кандидатстване на общини и училища от малки населени места.
Същевременно през последните 4 години, въпреки увеличаването на средствата по програмите (в частност тези по НПИМД по чл. 10а от Закона за хазарта) ежегодно намалява броят на подадените проектни предложения.

 

 

Тревожен е и броят отпадащи проектни предложения на етап “Административна оценка” както и тези, които не преминават етап “Качествена оценка и финансово съответствие” – често над 50%. През 2022 г. от 72 предложения по НПМ 44 не преминават двата етапа. Сходна е ситуацията в рамките на процедурите през 2021 г. – в първата 30 от 58 предложения отпадат при едната, а 61 от 71 предложения при другата процедура. При НПИМД картината е сходна.
Следва да се направят няколко уточнения по отношение на нормативната уредба, регулираща държавната политика за младежта:
На първо място – “Развитието на младежките организации се насърчава и подпомага чрез национални, областни, общински, европейски и международни програми и проекти”, както е посочено в чл. 21 от Закона за младежта. Този текст се явява пряко прилагане на два от основните принципа, прокламирани в чл. 3 на Закона:
– 5. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2022 г., в сила от 2.08.2022 г.) гарантиране на диалог и участие на младежите при формирането на политиката за младежта на местно, регионално и национално ниво;
– 6. свобода на сдружаване на младежите, свобода на младежките инициативи, самоуправление на младежките организации;
Освен това, в изпълнение на принципа за децентрализация на политиката за младежта, изведен в чл. 3, т. 7 Законът предвижда ясна рамка за осъществяване на политиката за младежта на местно ниво, регламентирана в чл. 13-16. В този смисъл, считаме, че за осъществяването на политиката на местно ниво следва да се насърчава осигуряването на целеви бюджет в рамките на съответната община, а не заместването му със средства от централния бюджет.
Следва да се отбележи, че и в момента училищата разполагат с голям набор от национални програми, оперирани от Министерство на образованието и науката (21 за 2023 г.), в които са включени и цели и мерки, сходни и припокриващи се с политиката за младежта. В тази връзка, преди разширяване на обхвата на бенефициерите по отношение на училищата следва да се направи ясен анализ и демаркация с оглед осигуряване на ефективност и ефикасност на програмите.
Подчертаваме, че младежките програми следва да провеждат целенасочена политика, която да не създава условия за изземване на възможностите за развитие и функциите на младежките организации от страна на други потенциални (и по-устойчиви) бенефициери, а напротив – да създава среда за развитие и приобщаване на младежките организации и да насърчава партньорства с образователните институции.
В заключение липсата на задълбочен анализ за причините за намаляване на подадените проектни предложения и на мерки за популяризиране на съществуващите възможности сред настоящите допустими бенефициери не успяват да мотивират предложената промяна.
Считаме, че основен приоритет на националните програми за младежта следва да бъде развитието и подкрепата на младежки организации и организации работещи със и за млади хора. Поради това намираме предложената промяна по-скоро като механичен опит за увеличаване на броя постъпващи проектни предложения и компенсиране на липсващите мерки в подкрепа на младежките организации бенефициери по програмата, както и липсата на разширяване на инструментариума в полето на политиките за младежта (за справка – в периода след юни 2023 г. са обявени над 10 програми за финансиране на спортни дейности за 2024 г. при нито 1 нова в областта на младежките политики).

С оглед на изложените аргументи, категорично се противопоставяме на идеята за разширяване на кръга бенефициери и предлагаме отпадането на т. 1 от §2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1.

2. По отношение на облекчаването на административните изисквания за партньорите и подобряване на процедурите за администриране на програмите и взаимодействие с кандидатите

Намираме предложените промени по отношение на облекчаването на административните изисквания за партньорите и процедурите за администриране на програмите за положителни и надграждащи досегашните текстове на Наредбата.
Считаме, че те ще дадат допълнителна възможност на организациите да участват в процедурите по програмата, но подчертаваме необходимостта същите да бъдат подкрепени и от практически мерки за популяризирането на програмите, повишаване на капацитета на организациите и насърчаване на кандидатстването по тях.

3. По отношение на излъчените от Обществения съвет наблюдатели – чл. 11, ал. 4

Настоящият текст не решава едни от основните въпроси по отношение на наблюдателите на комисията, а именно:
– Процедурата за техния избор от страна на Обществения съвет;
– Обхватът и същността на тяхното наблюдение, включително редът за достъп до документи, за да могат да си съставят пълноценно мнение за работата на комисията;
– Механизмът за предоставяне на обратна връзка (докладване) от наблюдението на представителите в Обществения съвет.

Изречение 3-то от чл. 11, ал. 4 съдържа твърде общ текст, който очертава ясно параметрите на наблюдението по време на работата на комисията: “Наблюдателите не се намесват по никакъв начин в работата на комисията, вкл. не предоставят консултации и не оказват влияние за вземане на определено решение“

Считаме, че следва да се предвиди ясен ред, по който наблюдателите да могат да си съставят пълноценно мнение за работата на комисията, като се регламентира дали и до каква степен имат достъп до документите, разглеждани в рамките на процедурата, какви са задълженията им за конфиденциалност в периода до приключване на процедурата, каква обратна връзка предоставят на членовете на Обществения съвет и др.

Поради това предлагаме изречение 3-то от чл. 11, ал. 4 да отпадне и да се създаде нова ал. 14 със следния текст:
(14) Условията и реда на участие на наблюдателите по чл. 11, ал. 4 се регламентират във Вътрешните правила за администриране на националните програми за младежта.

4. Включване на външни експерти в експертните комисии за оценка на проектните предложения

Аргументирането на промените по отношение на включването на външни експерти оценители с липсата на предвидени административни средства за тяхното обезпечаване намираме за неубедително и необосновано.
Следва да се имат предвид и първоначалните мотиви, изложени към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1, за предвиждането на задължително участие на външни експерти оценители:
“По този начин ще се постигне сигурност при обезпечаването на необходимия ресурс от външна експертиза в процеса на селекция и оценка на проектните предложения по Програмата. Това ще допринесе за ефективното прилагане на принципите за добро управление на публичния ресурс, като се осигурят по-високи гаранции за надеждност, безпристрастност и повишен контрол при разпределението на финансовите средства за дейности в подкрепа на младите хора в страната”
Тази практика е широко разпространена в други програми на национално (Национален фонд „Култура“) и международно (Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност) ниво.
Аргументи в подкрепа на нуждата за допълнителен административен контрол и повишаване на прозрачността могат да бъдат намерени в практиката, като Национален младежки форум е изтъквал слабости на ниво оценка на проектните предложения нееднократно в свои становища.
Същото се потвърждава и от доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция със сигнатура № ДИД1СФ-5/21.03.2023:
“Установени са несъответствия с изискванията на Наредба №5 от 11.08.2016 г. за условията и реда за финансовото подпомагане на проекти по национални програми за младежта, както и с изискванията на утвърдените от министъра на младежта и спорта Програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (ЗХ) за 2022 г. (Програмата) и Указания за разработване, изпълнение и отчитане на проекти п Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от ЗХ за 2022 г. (Указанията), поради което проектните предложения, представени от шест от кандидатстващите организации, е следвало да отпаднат на Етап 1 – Административно съответствие, и да не се финансират от министерството. Въпреки това, проектните предложения са одобрени, сключени са договори с организациите и същите са финансирани със сума в общ размер на 584 747,62 лева.”

С оглед на изложеното настояваме за отпадане на т. 1 от §16 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1 и запазване на задължителното участие на външни експерти в комисията за оценка.

5. Липса на предвидимост в процедурите по националните програми за младежта

Към момента не съществува ясно обособен график за публикуване на обявите за набиране на проектни предложения по двете национални програми за младежта, каквато е практиката в редица подобни случаи като Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност, Европейската младежка фондация към Съвета на Европа и др. Това не създава необходимата предвидимост и пречи на планирането и подготовката на качествени проектни предложения, особено в случай на съвпадане на публикуване на поканата с друга такава по споменатите по-горе програми.

Поради това предлагаме създаване на нова ал. 4 в чл. 8 от Наредбата (§5 от Наредбата за изменение и допълнение) със следния текст:

(4) В срок до 30 дни от приемане на Закона за държавния бюджет Министерство на младежта и спорта публикува на Националната информационна система индикативен график на процедурите за кандидатстване по националните програми за младежта за съответната бюджетна година.

В заключение намираме голяма част от предложените промени като положителни и надграждащи настоящите текстове на Наредба №1. Надяваме се също така, че предложенията, изложени в т. 1, 3, 4 и 5 от настоящото становище ще бъдат взети предвид, като настояваме за по-задълбочен анализ и дискусия преди предприемането на стъпки в посока разширяване на кръга допустими бенефициенти по програмите (т. 1).
Обръщаме внимание, че редица от целите, изложени в мотивите към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1, могат да бъдат постигнати само от комбинация между част от предложените промени и практически мерки за ангажиране и инвестиция в капацитета на заинтересованите страни (най-вече младежките организации), активно популяризиране на националните програми и възможностите за кандидатстване по тях, разширяването на инструментариума и създаването на нови тематични програми и поддържането на постоянен диалог и сътрудничество с потенциалните бенефициери.
Национален младежки форум в качеството си на Национален младежки съвет и в контекста на подписания Меморандум за сътрудничество остава насреща да подпомага осъществяване на този диалог, както и да подкрепя усъвършенстването и популяризирането на програмите.

Националната обиколка “Ние и Европа в диалог” стигна до Момчилград и Кърджали

На 30 и 31 януари в Момчилград и Кърджали се проведоха още една част от консултациите, част от Националната обиколка “Ние и Европа в диалог” 2024. Обучител и в двата града беше Елица Диамандиева.

На 30 януари се проведе консултацията в Духовното училище в Момчилград, където близо 20 от учениците в училището взеха участие, разглеждайки и консултирайки темите:

  • мотивацията на учениците
  • психично здраве
  • ролята на технологиите

В рамките на събитието участниците проведоха и няколко активности, с които да упражнят комуникационните си умения, наблягайки на силата на думите в посланията.

На следващия ден в Кърджали в училище “П. Р. Славейков”, по инициатива на делегата на Европейската младежка конференция в Аликанте, Сейрула Лютви, представителите на НМФ представиха Диалога на ЕС, неговите цел през настоящия цикъл и запознаха участниците в срещата с възможностите им да взаимодействат чрез националните и европейски събития свързани с него. Срещата протече в стила на фокус група, каквито се провеждат и на реалната конференция.

Това е първата консултация в Кърджали свързана с Диалога на ЕС и резонно с оглед на силната активност на местните младежи, както на местно ниво така и на нивото на проекта. От 2021 г. Кърджали е произвел двама участници на ЕМК – Мария Тонева и Сейрула Лютви.

Държим да отбележим, че “П. Р. Славейков” е част от Програмата за училища — посланици на Европейския парламент (EPAS), която дава възможност на учениците да разберат правата си като граждани на ЕС и да научат за ролята на Европейския парламент. Именно за това взаимодействието с ученическата общност тук е толкова важна за целите на Диалога.

В процеса на консултация, на преден план излиза силният интерес на участниците да разгледат проблемите на местно ниво свързани с културата, междукултурния обмен и достъпът до него. За тях е от изключителна важност България да дава добър пример в Европа именно чрез културната си стойност.

За участието на Мария и Сейрула в Диалога на ЕС можете да научите повече на следните линкове:

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

Младежите от Самоков участваха на консултация в рамките на 10-тия цикъл на Диалога на ЕС

На 23 януари в Хъб-а, гр. Самоков се проведе още една консултация в рамките на 10-тия Цикъл на Диалога на ЕС по въпросите за младежта.

Събитието беше организирано в партньорство с Фондация SEED и успя да събере 20 активни младежи, които обсъдиха различните предизвикателства, които срещат в ежедневието си – от недоверието на възрастните до липсата на мотивация и активност в училище.

Участниците се разделиха в екипи, които разработиха идеи за адресирането на два от поставените проблеми – големия брой бездомни животни в града и липсата на извънкласни дейности, които да сближават учениците.

Консултацията приключи с покана към участниците да развият своите идеи и да търсят повече информация и обучения за темите, които ги интересуват. 

Сърдечно благодарим на нашите приятели от Фондация SEED за подкрепата!

Какво произведе 10-тия випуск на НМА?

След завършването на впечатляващия 10-ти випуск на Национална младежка академия, искаме да споделим с вас проектите на участниците, които те подготвиха в рамките на Клас 3. Темите бяха изготвени от самите участници, а процеса координиран от обучителите Даниел Джинсов и Адела Бозмарова, заедно с Мирослав Цеков (Председател на НМФ 2021-2023). Те бяха официално представени и пред комисия в състав: доктор Лилия Еленкова, Даниел Джинсов и Мирослав Цеков. Участниците продължиха усърдно работата си и в месеците след края на академията, за което искаме да ги поздравим. В тази статия можете да разгледате финалните проекти на 6-те групи участници и да разберете малко повече за техни цели и идеи:

Проект “Повишаване на финансовата грамотност”

Проектът е създаден от Анелия Денева, Иван Христов, Сара Бусари, Алекс Илиев, Атанас Сирачков и Ева Табакова. Целите на проекта са свързани с това да бъде повишена финансовата грамотност сред гимназисти в България чрез 2 предвидени дейности в рамките на 6 месеца. Дейностите включват провеждане на онлайн информационна кампания с инфлуенсъри и провеждане на обучение по финансова грамотност с известен специалист по темата. Преки бенефициенти на програмата ще бъдат младежи от България в гимназиален етап на обучение, на възраст от 15-19 г, като до тях ще се достигне чрез социални мрежи, чрез училищата и по-конкретно чрез съобщения от директори към учениците и чрез лични срещи с председатели на ученически съвети.

Проект „обрАЗоваНИЕ“

Проектът е създаден от Пея Карова, Виктор Иванов, Георги Данов, Никол Колева, Никола Минчев и Моника Букова. Целта на проекта е да бъдат повишени езиковите компетенции чрез неформално обучение на учениците от гимназиален етап от три малки населени места в България за учебната 2024/25 година. Преките бенефициенти са младите хора от 15 до 19-годишна възраст в гимназиален етап на обучение, учещи в малките населени места на България. До тях ще се достигне чрез официални покани за участие, които ще бъдат изпратени до директорите на учебните заведения, като целта е да бъдат включени и ученици, отпаднали от образователната система през предходната учебна година.

Проект “Училище без страх”

Проектът е създаден от Андон Георгиев, Гюксел Дурмуш, Десислава Гинчева, Виктория Христова, Светлана Бачева и Катерина Николова. Целта му е редуциране на тормоза в училище в гимназиален етап чрез провеждането на 2 дейности в рамките на 5 месеца – повишаване на емоционалната интелигентност, чрез неформални обучителни сесии и създаване на методология, за начин на действие при случай на тормоз. Преки бенефициенти ще бъдат ученици на възраст 15-19 години, като до тях ще се достигне с официални покани, отправени до 3 училища от област София, Пловдив и Габрово.

Проект “Доброволци в действие”

Проектът е създаден от Александра Гайтанджиева, Александър Младенов, Мартин Керефейски, Кристиян Ангелов, Стилиян Атанасов и Мила Гетова. Целта му е повишаване ангажираността на младите хора в доброволчески инициативи, като начин за осмисляне на свободното време. В рамките на проекта са предвидени дейности, които да повишат информираността относно ползите от доброволчеството, ангажирането на млади хора в обучения с фокус запознаване с целите и видовете доброволчество, както и начините за участие в подобни инициативи. Преки бенефициенти ще са младежи между 15-19 г., предимно ученици, които се интересуват от краткосрочен тип доброволчество. До тях може ще се достигне през кореспонденция с РУО, местни младежки организации, лични срещи с директори на училища и учители, ученически съвети, социални мрежи.

“Национална младежка академия 2023 г.” се изпълнява от Национален младежки форум. Проектът се финансира от Министерство на младежта и спорта (по договор № – Договор № 25-00-48 / 13.07.2023 г.) чрез Национална програма за младежта 2021-2025 г. за 2022 г.

Младежи от Велико Търново и Свищов се запознаха с Диалога на ЕС

На 18 и 19 януари младежите от Велико Търново и Свищов се запознаха с това какво е Диалога на ЕС. На консултациите присъстваха хора от ученическия общински съвет и студентския съвет към Великотърновския университет.

Диалога на ЕС по въпросите младежта е един от най-големите процеси, който обединява и събира мнението на младите хора от различни държави.

В рамките на консултацията младежите обсъждаха:

  • Що е то младеж?
  • Какви са рисковете пред качественото младежко включване

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.