От София до Европа – Какво се случи по време на консултацията в столицата?

/in , ,

На 15 май се проведе консултацията “Ние и Европа в Диалог” в Столична община

По време не събитието беше представена работата на Национален младежки форум и какво представлява Диалога на ЕС по въпросите за младежта


Сред основните теми, които се засегнаха сред участниците бяха:
– Сигурността на континента и ключовата роля на ЕС в процеса
– Застаряващото население на континента
– Дигитални умения
– Ценности на ЕС и принадлежността на България към Съюза

Участниците имаха възможност да обменят опит по между си и да разберат повече за видовете младежки организации и начините за активно включване на младите в гражданския живот

Събитието се осъществява с подкрепата на Столична община.

Настоящата дейност e част от проекта “We and Europe in Dialogue” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+

От София до Европа – Kонсултация за Диалога на ЕС по въпросите за младежта

/in , ,

НМФ стартира национални консултации „Ние и Европа в диалог“ като част от 11-тия Цикъл на Диалога на ЕС!

Следваща спирка: Столична община, ул. „Московска“ № 33.

15 май от 14:30 до 17:30ч.

Търсим ТВОЕТО мнение и предложения, които ще бъдат включени в препоръки за подобряване на младежките политики на национално и европейско ниво.

По време на тези консултации ще бъдат обсъдени:

– Начините, по които ЕС може да бъде представян по-разбираемо и достъпно за нас младите

– Как можем да засилим участието на младите хора в процеса на вземане на решения

– Как могат програмите на ЕС като Еразъм+ да бъдат направени по-достъпни и полезни 

Ако си между 15-29г. и живееш в гр.Перник – включи се в консултацията и бъди част от изграждането на по-добро бъдеще за младите хора като попълниш формуляра за участие.

Събитието се осъществява с подкрепата на Столична община.

Настоящата дейност e част от проекта “We and Europe in Dialogue” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

От Перник до Европа – Какво се случи на консултацията за Диалога на ЕС по въпросите за младежта?

/in , ,

Перник постави началото на консултациите от 11-тия цикъл на Диалога на ЕС по въпросите на младежта! 

На 5 май събрахме активни млади хора в Международен младежки център Перник, за да обсъдим как ЕС може да бъде по-близък до нас – младите.

В рамките на консултацията говорихме за:

  • Как ЕС може да бъде представен по-достъпно
  • Участието на младите в процеса на вземане на решения
  • Как програми като Еразъм+ и Европейския корпус за солидарност да достигнат до повече хора

Работата по групи доведе до конкретни предложения – от обучения в училищата до създаване на младежки граждански структури, които да взаимодействат с общините.

Обсъдихме и какво вече работи в Перник:
– Активни младежки организации като ОМС, “Пулс”, „Дай бабо огънче“
– Безплатни обучения, клубове по интереси и Академия „Перник на младите“
 – Документи като общинската стратегия за младежта

Събитието се осъществява с подкрепата на Международен младежки център – Перник.

Настоящата дейност e част от проекта “We and Europe in Dialogue” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+

От Перник до Европа – Kонсултация за Диалога на ЕС по въпросите за младежта

/in ,

НМФ стартира национални консултации “Ние и Европа в диалог” като част от 11-тия Цикъл на Диалога на ЕС!

Първа спирка: Международен младежки център – Перник

5 май от 15:00 до 18:00ч.

 

Търсим ТВОЕТО мнение и предложения, които ще бъдат включени в препоръки за подобряване на младежките политики на национално и европейско ниво.

 

По време на тези консултации ще бъдат обсъдени:

– Начините, по които ЕС може да бъде представян по-разбираемо и достъпно за нас младите

– Как можем да засилим участието на младите хора в процеса на вземане на решения

– Как могат програмите на ЕС като Еразъм+ да бъдат направени по-достъпни и полезни 

 

Ако си между 15-29г. и живееш в гр.Перник – включи се в консултацията и бъди част от изграждането на по-добро бъдеще за младите хора като попълниш формуляра за участие.



Събитието се осъществява с подкрепата на Международен младежки център – Перник.

Настоящата дейност e част от проекта “We and Europe in Dialogue” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

Младите хора приоритет ли са на държавата?

/in , ,

На 15 април 2025 се проведе кръгла маса “Перспективи и предизвикателства пред младите хора”, организирана от Комисията по въпросите на младежта и спорта. По време на събитието бяха представени докладът “Изследване на младежта в България – Оптимизъм за личността, песимизъм за обществото” на Фондация “Фридрих Еберт”, “Предварителен анализ на планирането и изпълнението на държавната политика за младежта 2010-2024 г. ”, изготвен от Национален младежки форум, както и два доклада на Министерство на младежта и спорта. 

Ключовите изводи от анализа на НМФ сочат редица структурни проблеми:

  • Хората, ангажирани с младежките политики в структурата на Министерството на младежта и спорта, са пренебрежимо малко – едва 17 от 186 щатни бройки;
  • Разходите за дейности по младежките политики системно намаляват;
  • Налице са системни забавяния при разработването на ключови документи;
  • Националните програми за младежта се изпълняват с проблеми – липса на предвидимост, последователност и проследимост;
  • Основните инструменти за координация на младежките политики не функционират пълноценно;
  • Политиката за младежта не се базира на данни – липсват текущи и последващи оценки на въздействието на ключови документи;
  • Младежкото участие често е формално, а не ефективен инструмент за подобряване на политиките;
  • Финансирането на Националната стратегия за младежта (2010–2020 и 2021–2030) е непоследователно и не съответства на ръста на БВП или на публичните разходи, заложени в държавния бюджет.

Допълнително, докладите представени от Министерство на младежта и спорта изложиха още тревожни данни на местно ниво:

  • 87 от 132 изследвани общини нямат предвиден бюджет за младежка политика;
  • Само 31 от 132 общини имат действаща стратегия за младежта;
  • Само 36 от 132 общини предоставят възможност за реално младежко участие.

“Младите хора често не са на масата, а пък после ги броим в статистиките”; “Преди имахме проблем с МОН, после с ММС, после пак с МОН. Има липса на устойчивост как си взаимодействаме с институциите.”  – Това бяха част от изказаните мнения и лични преживявания на някои от представителите на младежките организации и младежките центрове. Всички те се обединиха около позицията, че въпреки политическите декларации, младежките политики не са стратегически приоритет за държавата. Анализът показва структурни проблеми, натрупвани в продължение на над 15 години, независимо от това кое правителство е на власт. Липсата на дългосрочна визия, финансиране и институционален капацитет водят до неглижиране на младежките нужди и потенциал.

Сред ключовите предложения на НМФ бяха:

  • Закриване на дирекция „Младежки политики“ към ММС;
  • Създаване на нова, самостоятелна структура с ясен мандат, бюджет и капацитет за управление на младежката политика;
  • Въвеждане на национален стандарт за младежка работа и нормативна регулация на младежките центрове, младежки работник и младежка работа;
  • Възстановяване на системата за оценка и мониторинг на стратегическите документи в областта на младежта;
  • Финансово обезпечаване на младежката работа и реална подкрепа за младежките организации.

Събитието ясно показа, че диалогът трябва да премине в действия. Участниците се обединиха около нуждата от по-чести срещи и дългосрочна колаборация между институции и младежки организации. „Младежката политика не е нито лява, нито дясна – тя засяга всички“, заяви Габриел Вълков, председател на Комисията по въпросите на младежта и спорта, поставяйки началото на нов етап в усилията за реална промяна, а бившата заместник-министърка на младежта и спорта Яничка Труева подкрепи нуждата от преглед и обновяване на стратегическите документи, включително чрез създаване на работна група с участие на гражданския сектор.

Какви са приоритетите на кандидатите за омбудсман?

/in , , ,

На 2 април във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет се проведе публична дискусия с участието на трима от общо шестимата кандидати за омбудсман на Република България – Мая Манолова, Велислава Делчева и Димитър Маргаритов.  Събитието беше организирано от 12 граждански организации и модерирано от журналиста, Добрина Чешмеджиева. Дебатът постави във фокус значимостта на институцията на омбудсмана и нейната роля за защитата на гражданските права.

Какви са приоритетите на кандидатите?

Велислава Делчева акцентира върху правата на децата, възрастните хора и борбата с домашното насилие. Тя предложи създаването на мрежа от регионални приемни, платформи за местни дебати и активна колаборация с граждански организации. Делчева заяви готовност да работи за промени в законодателството относно детските права и подчерта нуждата от съвместна работа с институции и партии по ключови реформи.

Димитър Маргаритов изведе като свои приоритети защитата на потребителските права, децата и младежите с увреждания и повишаването на качеството на административните услуги. Той подчерта ролята на омбудсмана като медиатор между гражданите и институциите и изрази готовност да търси устойчиви и конструктивни решения чрез засилено сътрудничество с неправителствения сектор.

Мая Манолова заяви, че ще продължи да бъде активен защитник на правата на гражданите. Основните ѝ приоритети са справянето с безводието, защита на уязвими групи и справедливото регулиране на отношенията между гражданите и монополите. Манолова подчерта значението на силната гражданска мобилизация, включително чрез протести, натиск и коалиции за защита на обществения интерес.

Гражданско участие и независимост на институцията

Тримата кандидати се обединиха около разбирането, че омбудсманът трябва да бъде независим и да работи тясно с гражданските организации. Делчева предложи създаването на инициативи за граждански мониторинг и по-активно включване на младежи в процесите. Маргаритов подчерта, че принципът на безпристрастност е немислим без сътрудничество с НПО сектора, а Манолова обяви намерение да създаде граждански съвет към омбудсмана и да продължи да изгражда силни връзки с активните организации.

Отговори на горещи въпроси

В рамките на дебата бяха засегнати важни теми – от дискриминацията на възрастните хора и правата на ЛГБТ+ общността, до реформата в психиатричната грижа и предизвикателствата пред детското здравеопазване. Участниците отговориха и на въпроси от публиката, свързани с дискриминационни практики, инциденти в здравни заведения и ролята на общинските омбудсмани.

Дискусията подчерта различните подходи и стилове на кандидатите, но и общата им ангажираност с каузата за силна, независима и дейна институция, която ефективно защитава правата на гражданите.

Съорганизатори на събитието са Национален младежки форум, Форум Гражданско Участие, Български център за нестопанско право, Фондация “За доброто”, Българският хелзинкски комитет, Амнести Интернешънъл България, Български институт за правни инициативи,  Възможности без граници, Фондация “За нашите деца”, Младежка ЛГБТ организация “Действие”,  Асоциация “Прозрачност без граници”, Сошъл Фючър (JAMBA).

Кои са те? – България има нови младежки делегати към Диалога на ЕС

/in , ,

Националната работна група за изпелнение на Диалога на ЕС по въпросите за младежта избра новите делегати за 11-тия Цикъл, които ще работят за по-доброто бъдеще на младите хора в България. Те ще представляват гласа на своите връстници на европейско ниво, ще повдигат важни въпроси и ще търсят решения за предизвикателствата, пред които е изправено младото поколение.

Кои са те?

Денис-Антоанет Маджарова (Пловдив) е студент в Copenhagen Business School и активен член на студентския клуб CBS Обединени нации. Определя себе си като екстроверт и вярва, че комуникацията е ключът към успеха.

Валентин Глушков (Стара Загора) е ученик в 12. клас в ПМГ – Стара Загора и част от Младежкия омбудсман. Целеустремеността е неговото най-силно качество, което ще използва, за да даде гласност на важните теми за младите хора.

Гергана Станоева (София) е студент в Софийски университет и Vytautas Magnus University. Като част от Младежкото сдружение за мир и развитие на Балканите (МСМРБ), тя вярва, че последователността е ключът към устойчивите промени.

Андон Георгиев (Пещера) е студент в University of Southern Denmark и активист в МСМРБ. Отличава се с упоритостта си и желанието да допринесе за развитието на младите хора в България и Европа.

Какво предстои?

През следващите месеци делегатите ще участват в ключови събития на европейско, национално и местно ниво. Те ще представят България на Европейските младежки конференции в Дания и Кипър, където ще обсъждат политики, засягащи младите хора в цяла Европа. В тези срещи делегатите ще работят заедно с младежи от всички държави членки на ЕС, за да изготвят препоръки, които ще бъдат представени пред европейските и националните институции.

На национално и местно ниво делегатите ще се включат активно в различни инициативи и срещи, които целят да ангажират повече млади хора в процеса на вземане на решения. Те ще организират събития, консултации и кампании, за да събират мнения и предложения от младежите в България и да ги предадат на европейските институции.

Настоящата дейност e част от проекта “We and Europe in Dialogue” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

Европейската младежка конференция в Люблин, Полша

/in , , ,

Европейската младежка конференция в Люблин, Полша зададе тона на 11-тия Цикъл на Диалога на ЕС. От 2 до 5 март в бившата Европейска младежка столица младежки делегати от цяла Европа взеха участие в първата конференция от Цикъла с тема “Свързване на ЕС с младите хора”. България беше представена от Александра Александрова, Димитър Фердинандов и Никол Хамбарлиева, които взеха участие в работните групи “Youth Dialogue – Best practices, case studies” и “You and your security in EU”.

На закриващата пленарна сесия редакторския екип (Editing Team) обобщи резултатите от работните групи:

Работна група “YOU & EU VALUES”: Европейските ценности са в основата на общността ни. Свободата, демокрацията, върховенството на закона и равенството са принципи, които обединяват държавите членки и формират бъдещето на младото поколение. По време на конференцията младите хора дискутираха как тези ценности могат да бъдат защитени и развивани в динамичния глобален контекст.

Препоръки:

  • Укрепване на участието на младите хора при вземането на решения
  • Насърчаване на ценностите на младите хора чрез гражданско образование
  • Подобряване на етикетите за качество на медиите
  • Създаване на регионални директори за комуникации в ЕС

Работна група “YOU & YOUR VOICE IN EU”: Гласът на младите е ключов за развитието на ЕС. Активното участие в демократичния процес – от гласуване до участие в граждански инициативи – гарантира, че младите хора не са само бъдещето, но и настоящето на Европа. Участниците в конференцията обмениха идеи за подобряване на диалога между младите и институциите на ЕС.

Препоръки:

  • Младежките организации са равни партньори в комуникацията и работата по механизми за участие
  • Даване на повече права на младите хора
  • Институциите на ЕС да бъдат задължени да дават отговор на предложенията на младите хора по отношение на политиките на ЕС

Работна група “YOU & YOUR SECURITY IN EU”: Сигурността в Европа обхваща редица предизвикателства – от киберсигурност до социална стабилност. Конференцията постави акцент върху начините, по които ЕС може да гарантира безопасността на младите хора, да се справи с дезинформацията и да осигури устойчиво развитие на общността.

Препоръки:

  • ЕС финансира дългосрочни проекти за увеличаване на устойчивостта в местните общности
  • Насърчаване на участието на младите хора в изборите, както и предоставяне на платформа за младите хора да изразяват своите възгледи и да участват в политическия процес

Работна група “YOU IN A DIGITAL WORLD”: Дигитализацията променя начина, по който младите учат, работят и комуникират. С напредъка на технологиите се отварят нови възможности, но и предизвикателства, свързани с етика, защита на данните и дигитални права. Конференцията беше платформа за обсъждане на политики, които насърчават иновациите и гарантират, че дигиталният свят остава достъпен и сигурен за всички.

Препоръки:

  • Усилване на дигиталната грамотност
  • Увеличаване на дигиталната конкурентоспособност на ЕС
  • Дигитално образование в училищата
  • По-голям контрол върху прекомерните информационни потоци

Работна група “EU YOUTH DIALOGUE – BEST PRACTICES, CASE STUDIES”: Диалогът между младите хора и европейските институции е от съществено значение за създаването на ефективни младежки политики. По време на конференцията бяха представени успешни примери и добри практики от различни държави, които доказват, че активното участие на младите води до положителни промени.

Препоръки:

– Изясняване на ролите и мандатите на Националните работни групи 

– Разширяване на Диалога на ЕС в страни извън ЕС

– Подобряване на устойчивостта и отчетността на проекта

– Създаване на обединена платформа с информация, документи и предстоящи дейности по Диалога на ЕС

Настоящата дейност e част от проекта “We and Europe in Dialogue” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.

Какво ви очаква в гр. Ямбол – на Национална среща “Младежко участие”

/in , , ,

Националната среща „Младежко участие“ ще се проведе от 17 до 21 юни 2025 г. в град Ямбол, обединявайки над 100 млади хора, представители на младежки организации и институции от цялата страна. Основният акцент на срещата ще бъде големият Дебат за младежкото участие, в който участниците ще изразят своите позиции, ще обсъдят предизвикателствата пред младежите в България и ще предложат решения за по-активно включване в обществените процеси.

Какво ще се случи на дебата?

  • Разработване на Декларация за младежко участие:
    Участниците ще създадат общ документ с препоръки към институциите за по-добра подкрепа на младите хора в България.
  • Обсъждане на ключови теми:
    Дебатът ще обхване важни въпроси като възможностите за младежко участие на местно и национално ниво, ролята на младежките съвети и парламентите, както и механизмите за застъпничество и промяна.
  • Срещи с експерти и представители на властта:
    Младежите ще имат възможност да се срещнат с експерти в сферата на младежките политики и да водят диалог с представители на държавни и местни институции.
  • Работа в тематични групи:
    Чрез практическа работа в малки групи участниците ще разработват конкретни предложения и идеи за подобряване на младежкото участие.

Защо е важен този дебат?

Младежкото участие е основен двигател за изграждането на стабилно, демократично и иновативно общество. Чрез активно включване в процесите на вземане на решения младите хора не само изразяват своите виждания, но и допринасят за развитието на средата, в която живеят. Дебатът в Ямбол ще даде реална възможност за обмен на идеи, изразяване на позиции и създаване на конкретни стъпки към промяна.

Как да се включите?

Регистрацията за участие в Националната среща „Младежко участие“ ще бъде отворена скоро. Следете нашия сайт за повече информация относно начина на записване, програмата и подробностите за събитието.

След 18 години на отлагане: Време е за Закон за доброволчеството

/in , ,

На 25 февруари Национален младежки форум взе участие в парламентарната комисия за младежта и спорта  като последващо действие след кръглата маса в Народното събрание, организирана съвместно с граждански и младежки организации, работещи с доброволци на 5-ти декември 2024.

Национален младежки форум, в качеството си на Национален младежки съвет на Република България, настоява за приемането на Закон за насърчаване на доброволчеството. НМФ няколкократно изразява своята позиция за нуждата от припознаването на доброволчеството не само като механизъм за изграждане на капацитета на младите хора у нас, но и като инструмент за оползотворяване на свободното време на младите хора.

След 18 години на опити, виждаме реална възможност за завършване на този процес. Внесените законопроекти от парламентарните групи „ГЕРБ-СДС“, „ПП-ДБ“ и „БСП – Обединена левица“ показват политическа воля за дългоочаквана промяна.

Защо е необходим законът?

  • В момента в България няма правна рамка, която да гарантира защитата, признанието и устойчивостта на доброволчеството.
  • Доброволческите организации срещат административни и финансови пречки, а доброволците често остават извън институционалната подкрепа.

Законът за насърчаване на доброволчеството трябва да включва:

  • Ясна държавна политика и отговорен държавен орган за доброволчеството
  • Финансови механизми за подкрепа на доброволчески организации и проекти
  • Признание и валидиране на знания и умения, придобити чрез доброволчество
  • Минимална бюрокрация, която да не ограничава инициативността на гражданите

Какво настоява НМФ?

  • Сформиране на работна група към водещата парламентарна комисия с участие на Национален младежки форум и организациите, работещи с доброволци
  • Създаване на стимули за младежко доброволчество и младежките организации
  • Гаранции, че законът няма да натоварва доброволческите организации и доброволците с излишна бюрокрация, нито ще ограничава доброволците в тяхната дейност.

Запознайте се със Становището на Национален младежки форум относно Законопроекта за доброволчеството ТУК и с последователната позиция на организацията ТУК.