Декларация на УС на НМФ – 51во НС

Основавайки се на:
Основните принципи на Ревизираната Европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, препоръките на Европейската харта за младежта и демокрацията, Резолюция 2553 (2024) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Декларацията на Национален младежки форум по повод на 12 август – Международен ден на младежта – “Младите хора – гарант за мирно бъдеще и устойчива демокрация”

Водени от разбирането, че:
Младите хора, чрез своя потенциал, имат основополагаща роля в изграждането на по-добро национално и европейско бъдеще;


Младежките организации са основен инструмент за пълноценно младежко участие в процесите на вземане на решения и в този смисъл са фундаментални за функционирането на устойчивите демокрации;

Младежките политики следва да се разглеждат в рамките на своя хоризонтален характер, като самостоятелна област на публичните политики със специфична проблематика.

Национален младежки форум, уповавайки се на 14-годишния си опит в работата за младите хора в България, в синхрон с последователната си позиция за нуждата от подобряване на политиките за младежта и осъществяване на политики, базирани на данни и план за изпълнение в перспектива, отбелязва и настоява за поставяне на младежта на Република България като приоритет за Народното събрание, предприемайки следните мерки:

1. Парламентарна комисия с фокус върху младежта
2. Изпълнение на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. и
увеличаване на финансирането за младежки политики
3. Съвместно заседание на парламентарните комисии по въпросите на
младежта и образованието за устойчивостта и институционализирането
на младежките центрове.

С цел изграждане на устойчива демокрация и доверие в институциите, декларацията призовава за активно включване на младите хора във всички етапи на политиките, пряко засягащи техните нужди и интереси. Водени от убеждението, че младите поколения сме ключов двигател за промяна, Национален младежки форум настоява за създаване на възможности за диалог, прозрачност и отговорно ангажиране, които да гарантират, че България ще се развива с поглед към бъдещето и с реално участие на младите хора.

СТАНОВИЩЕ  Относно: Промени в Закона за предучилищното и училищното образование

ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА РАЯ НАЗАРЯН
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ
50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ 

Относно: Промени в Закона за предучилищното и училищното образование

В началото на своята ежегодна кампания за правата на младите хора, Национален младежки форум се обявява против приетите през изминалата седмица промени в Закона за предучилищното образование със сигнатура 50-454-01-15 и намеренията за въвеждане допълнителни санкции, предложени от народни представители от бившата ПГ „Величие“ със законопроект със сигнатура 50-454-01-73.

Приетите промени и внесените допълнителни предложения съдържат текстове, които противоречат на основни документи в международната система за закрила на правата на човека като Всеобщата декларация на правата на човека (чл.2, чл.19 и чл.26 т.2), Европейската конвенция за правата на човека (по специално чл.10, чл.14 и Протокол №12 ), Конвенцията за правата на детето, както и на Конституцията на Република България и самите принципи и цели на предучилищното и училищно образование регламентирани в чл. 3 (т.2, 3, 4 и 6) чл.5 (т. 7 и т.9) на ЗПУО.

По отношение на текстовете в двата законопроекта

Неясните текстове, особено в рамките на въведената дефиниция за „нетрадиционна сексуална ориентация“, но и по отношение на общата забрана за “пропагандиране, популяризиране и подстрекаване към…” са предпоставка за формално и/или превратно юридическо тълкуване и злоупотреба в ущърб на различните участници в образователната система – педагогически персонал, ученици и родители, например:

  • – Ученици с “нетрадиционна” по смисъла на закона сексуална ориентация не просто няма да имат възможност да заявят същата пред своите съученици, но и в случай на тормоз заради своята “нетрадиционност” (каквито не са рядкост в последните години) няма да имат възможност да се защитят публично, защото това би могло да се възприеме като пропагандиране (към този момент няма законова дефиниция за пропаганда в българското законодателство) или популяризиране. В отговор на подобни случаи на насилие и тормоз в световен мащаб възниква т.нар. “Ден на розовата тениска”, който се отбелязва и в България.
  • – Педагогически съветници или психолози, в случай на оказана подкрепа на подобни ученици или учители, биха влезли в хипотезата на “подстрекатели към нетрадиционна сексуална ориентация” по смисъла на закона, което ще ограничи възможността те да осъществяват пълноценно своята работа и да оказват подкрепа. 
  • – Участието на двама родители от един и същи пол например в родителска среща или друго събитие на територията на учебното заведение би могло да бъде възприето като “косвено пропагандиране и подстрекателство” (по смисъла на закона).


Възможно е извеждането и на редица други примери, които с оглед неясните и двусмислени разпоредби на закона в комбинация с недобронамереност биха представлявали риск за участниците в образователния процес.

Искането за въвеждане на финансова санкция (при това в особено голям размер) придружена с възможност за лишаване от право на упражняване на професия, противоречи освен на по-горе посочените актове и на Европейската социална харта, тъй като би създало предпоставка за дискриминационно ограничаване на редица права на работниците.

По отношение на мотивите, предварителната оценка на въздействието и процеса по приемане на законопроекта 

Предвид значимостта на темата, чувствителния характер на обществените отношения, които биват регулирани и високият обществен интерес, намираме мотивите на двата законопроекта за крайно неубедителни и недостатъчни да обосноват подобна драстична промяна в законодателството. 

Приложената към двата законопроекта “предварителни оценки на въздействието” (доколкото текстове в размер на 1 стр. могат да бъдат възприемани като такава) не отговарят на изискванията на наложената в практиката и със Закона за нормативните изисквания концепция за извършване на подобни оценки. (Описана изчерпателно в Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието прието с РМС№728 от 5 декември 2019 г.) В оценката по законопроект 50-454-01-73 не се съдържа никаква информация, а в ПОВ-а на вече приетия законопроект 50-454-01-15 са налице сериозни пропуски: 

 

  • – Няма ясно дефиниран проблем подкрепен с необходимите факти и данни, който законопроектът цели да реши и в този смисъл целите на законопроекта са неясни.
  • – Не е описано изчерпателно как са идентифицирани и кои са ключовите заинтересовани страни. Не са дадени примери и как същите са били ангажирани в процеса по изготвяне и обсъждане на законопроекта.
  • – Въздействието върху нормативната уредба е описано общо, като не е осъществен анализ за съответствие с международни актове и актове на Европейския съюз, както и съответствие с други законови и подзаконови актове в системата на образованието на национално ниво, което води до посочените по-горе в становището противоречия. 
  • – Не е изследвано въздействието на предложените промени върху различните заинтересовани страни в системата на образованието, което освен като сериозен недостатък от чисто процедурна гледна точка води и до невярното заключение изложено от вносителите, че “предложените промени няма да се отразят на равното третиране на гражданите”. Аргументи в опозиция на същото твърдение са изложени многократно в настоящото становище. 

Липсите при осъществяване на оценката на въздействието водят до пропускането на съществени, отрицателни последици, до които приемането и впоследствие на прилагането на закона биха довело до възпрепятстване на аргументираното му обсъждане. 

Накрая, приемането на закона на две четения в рамките на 1 заседание намираме за отрицателна законодателна практика (становище изказвано многократно и от редица юристи и парламентаристи), която следва да бъде прекратена, особено по отношение на закони, които регулират чувствителни, обществени отношения и от висок обществен интерес. В този смисъл настояваме за придържането към разпоредбата на чл. 76 от ПОДНС.

По отношение на рисковете за правата на младите хора

В осъществените и предложени промени, виждаме сериозен риск за няколко от младежките права, обособени в приетата през 2019 г. и актуализирана през 2023 г. позиция на Национален младежки форум – „Правата на младите хора“, а именно:

  1.       Възпрепятстване на правото на информирано участие

Темата за дискриминацията и проблемите на младите хора (в това число и на младежите с различна сексуална ориентация) следва да залегне в часовете по гражданско образование и да бъде достъпна и разбираема за учениците. 

Обратното – пряката забрана за обсъждане на темата и третирането ѝ като „пропаганда или популяризиране“ представлява форма на ограничаване на информираността на младите хора по отношение на важни обществени теми и процеси. Това от своя страна ограничава възможността им да вземат пълноценно и информирано участие в обществените процеси. Лишаването от адекватно гражданско образование за информирано участие в обществените процеси представлява възпрепятстване на правото на участие.

  1. Дискриминация по отношение на ученици и специалисти с различна сексуална ориентация.

Както посочихме и в изложените в становището примери, забраната създава предпоставки за дискриминация към ученици, но и специлисти в системата на образованието с различна сексуална ориентация, доколкото същите, освен че няма да имат право да я декларират публично на територията на институциите, част от образователна система, няма да имат правото и да се защитят в случаи на агресия и тормоз базирана на сексуалната им ориентация. 

  1. Ограничаване на правото на сдружаване и взаимодействието на гражданския сектор с образователната система

Въведената забрана може да бъде използвана като аргумент за ограничаване на достъпа на организации на гражданското общество до институции в системата на образованието, което ще лиши учениците и младежите от взаимодействието им с неправителствения сектор и възможността им да участват в редица инициативи за своето личностно, професионално и кариерно развитие. Нещо повече – в риск попадат и ученическите организации и съвети, които се застъпват за равно третиране и недискриминация в училище. Разглеждаме този риск като потенциално ограничаване на правото на сдружаване на учениците.

  1. Ограничаване на правото на адекватно здравеопазване 

Забраната или цензурирането на публикации с информация за сексуалното и репродуктивно здраве на учениците ги лишава от важна информация за тяхното физическо и сексуално развитие и увеличава рисковите фактори за тяхното здравословно (физическо и психическо). Получаването на адекватна и навременна информация за половото узряване на учениците е ключов фактор в тяхното израстване и обратното лишаването им от същата тази информация представлява риск и дори в определени случаи ограничаване на правото им на здравеопазване и осъзнат здравословен начин на живот.

Заключение

Пред образователната система стоят множество предизвикателства, които биват многократно излагани в различни анализи и доклади, както на неправителствени организации, така и на държавни институции и организации на гражданското общество – Заедно в час, Сметната палата, Икономически и социален съвет и др.

“Видно и от статистическите данни е, че проблемите в образователната система продължават да се задълбочават, макар и с променливи темпове. В рамките на обществения дебат темата за образованието най-често присъства под формата на разговор за пари и финансиране.”

“Образователната система остава неразривно свързана и с младежката политика, която следва да осигурява социализацията на младите хора, безпроблемния преход от млади към възрастни и в този смисъл от образователната система към пазара на труда, да ги приобщава към определени ценности (свобода, равенство, демокрация, върховенство на закона, права на човека и др.), като предоставя възможности и услуги за пълноценното оползотворяване на свободното им време.”

В този смисъл е необходим задълбочен и откровен разговор за ролята и първостепенните проблеми на образователната система, но и връзката и с останалите секторни и хоризонтални политики – младежка, социална, здравеопазване, сигурност и др.

Важно е да се вземе впредвид и ролята и смисъла на гражданския сектор и неправителствените организации, като източник на подкрепа, а често и основен двигател за развитие и подобряване на съответните секторни и хоризонтални политики, но и като легитимен инструмент за участие на гражданите в обществените процеси и контрол при упражняването на публичната власт. Този въпрос е още по-актуален в контекста на задълбочаващите се тенденции за стесняване на гражданското пространство излагани от множество организации в т.ч. и Национален младежки форум, но и в контекста на все по-наложително и отсъстващ реален и задълбочен граждански диалог по значими за обществото теми.

Предвид изложените в становището аргументи: 

  • Национален младежки форум се присъединява към исканията на редица организации и представители на гражданското общество за налагане на вето на приетия Закон за изменение и допълнение на ЗПУО. 
  • Национален младежки форум призовава Комисията по образованието и науката в 50-тото Народно събрание и народните представители да отхвърлят законопроект 50-454-01-73 внесен от народни представители от бившата ПГ “Величие”. 
  • Национален младежки форум настоява за реални мерки по отношение на въвеждането на адекватно гражданско, сексуално и здравно образование, което да гарантира развитието на знания и компетенции сред учениците по важни за тях теми и проблеми, свързани с тяхното развитие като пълноценна част от обществото. 
  • Национален младежки форум заявява, че е необходимо реалното включване на учениците и младежите в образователната система, посредством целенасочената подкрепа и развитие на качествено ученическо самоуправление и представителство.
  • Национален младежки форум призовава законодателната и изпълнителната власт да се стремят към създаване на условия за развитие и устойчивост на гражданските пространства и гражданския сектор. 

 

Призоваваме за широк и задълбочен обществен дебат с участието на младите хора за ценностите, които изграждаме у децата и младежите, за ролята на образователната система, гражданския сектор, младежката политика и средата в която те се развиват. Разговор лишен от емоции и идеологизиране и базиран на реалните нужди на младото поколение.

Национален младежки форум заявява своята готовност да спомогне подобен диалог между заинтересованите страни и подчертаваме, че може да се случи само  с активното участие на самите младежи!

Декларация на НМФ по случай 12 август – Ден на младежта

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА

УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ ПО ПОВОД  12 АВГУСТ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА МЛАДЕЖТА

 

МЛАДИТЕ ХОРА – ГАРАНТ ЗА МИРНО БЪДЕЩЕ И УСТОЙЧИВА ДЕМОКРАЦИЯ

(12 мерки за 12 август)

 

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЛАДЕЖКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ИНСТИТУЦИИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

СКЪПИ МЛАДИ ХОРА,

Национален младежки форум, в качеството си на Национален младежки съвет на Република България, отправя тази декларация в ситуация на задълбочаваща се политическа криза и предстоящи 6-ти поредни предсрочни парламентарни избори. Нашата мисия е да представляваме интересите на младите хора и да изведем на преден план значението на младежките организации като двигател на положителна промяна в обществото.

Призоваваме политическите партии и институциите да включват младежките политики в своите приоритети и да работят заедно с нас за изграждането на една по-добра България за младите хора, защото те са не само бъдещето, но и настоящето на нашата нация.

 

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ИНСТИТУЦИИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,


Младежката политика е визия за нашето общо бъдеще, визия за нашите споделени ценности и отношения. Нека заедно изградим основите на устойчивото развитие и мирното съжителство, в което младите хора са активни участници и лидери.

 

Младите хора са визионерите на нашето общество. Те са смелите лидери на утрешния ден, потенциалът, който движи развитието и иновациите в България. Те са тези, които притежават неуморна енергия, новаторски идеи и желание да изградят едно по-добро, справедливо и устойчиво общество. Затова създаването на условия за тяхното развитие не е просто инвестиция в бъдещето, а в нашето мирно и сигурно настояще.

Младите хора са основни защитници и двигатели за изграждането на ценности като мир, свобода и демокрация.

Младежката политика трябва да бъде дългосрочен приоритет на всички институции и политически партии, независимо от техните партийни и политически различия! 

Постигането на качествени младежки политики е невъзможно без активното партньорство и участие на младежките организации! Те са тези, които насърчават гражданската активност, развиват лидерските умения на младите хора и ги подкрепят в постигането на техните цели и амбиции. Младежките организации имат нужда от реална, последователна и целенасочена подкрепа, за осигуряване на своята устойчивост и пълноценно взаимодействие с младите хора.

Пред младите хора, младежките организации и младежката политика стоят множество предизвикателства.

Призоваваме всички заинтересовани страни да обединят усилия и да поставят развитието на младите в центъра на техните политики и действия.

Настояваме за: 

  • Включване на младежката политика в програмите на политическите партии;
  • Отделяне на самостоятелна институция в системата на изпълнителната власт, която да отговаря за планирането, изпълнението и мониторинга на политиката за младежта.;
  • Създаване на самостоятелна парламентарна комисия по въпросите на младежта.;
  • Подобряване на координацията на младежката политика на централно и местно ниво.;
  • Увеличаване на финансирането за осъществяване на младежки политики и изпълнение на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г.;

 

 

  • Инвестиция в изследвания и осъществяване на младежки политики, базирани на данни и доказателства.;
  • Регламентиране на младежката работа, гарантиране на качеството ѝ и осигуряване на подкрепа и достойни възнаграждения за младежките работници. 
  • Подкрепа за устойчивостта и институционализирането на младежките центрове.
  • Реално включване на младежите във вземането на решения, чрез пълноценно взаимодействие и подкрепа за младежките организации на местно и национално ниво.
  • Гарантиране на законодателство и политики с положително въздействие върху младите хора, чрез въвеждане на младежки тест. (Youth test)
  • Изграждане и подобряване на инструментите и механизмите за съвместно управление (co-management), които дават равен глас на младежите при формирането на младежки политики и програми. (Обществен съвет към ММС, местни консултативни съвети и др.)
  • Регламентиране на статута на Националния младежки съвет в Закона за младежта.

От името на Националния младежки съвет, декларираме готовността си да бъдем гарант за диалог, застъпник за качествени младежки политики и защитник на интересите на младите хора и младежките организации в страната. За целта: 

  • Ще инициираме експертна кръгла маса с участието на младежки организации, институции и политическите партии в страната, на която да бъдат обсъдени дългосрочните проблеми и приоритети пред младежката политика в страната. 
  • Ще проведем национална конференция в края на 2024 г., посветена на участието и координацията на младежката политика на местно и национално ниво, съвместно с ключови партньори – ММС, ЦРЧР, ИСС и др. 
  • Ще продължим и задълбочим разговора с младежките крила на политическите партии за засилване на младежкото политическо участие. 
  • Ще проведем експертна конференция за въздействието на изкуствения интелект върху правата на младите хора. 
  • Ще проведем серия информационни кампании за значението на младежките права, ролята и функцията на младежките центрове, европейските младежки цели и други ключови за младежката политика елементи, за да повишим общото разбиране за ролята на младежката политика.


  • Ще инициираме диалог с Националното сдружение на общините в Република България за подобряване на младежкото участие и повишаване на взаимодействието между заинтересованите страни на местно ниво. 
  • Ще разработим пилотен модел за определяне на титла “Национална младежка столица” за отличаване на общини полагащи съществени усилия за развитие на качествена младежка политика. 
  • Ще работим за укрепването на гражданското пространство в България и подобряване на условията за работа на младежките и граждански организации, като за втора година проведем фестивала “Демократична мозайка – сцена на гражданското общество”.

Младите хора заслужават последователна, амбициозна младежка политика, с визия не само на 12 август, а всеки ден. Не само “в бъдещето”, а тук и сега!

 

МОЖЕШ ДА ПОДКРЕПИШ ДЕКЛАРАЦИЯТА ТУК

ОТВОРЕНО ПИСМО на Национален младежки форум относно Смяна на Изпълнителния директор на Центъра за развитие на човешките ресурси

 

 

ДО: 

Г-Н ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ 

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ГАЛИН ЦОКОВ

МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ГЕОРГИ ГЛУШКОВ

МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ 

И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ

50 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

50 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА

50 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

С КОПИЕ ДО:

Г-ЖА ПИА АРЕНКИЛДЕ ХАНСЕН

ДИРЕКТОР НА ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ 

ОБРАЗОВАНИЕ, МЛАДЕЖ, СПОРТ И КУЛТУРА

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Г-Н РАРЕШ ВОЙКУ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕВРОПЕЙСКИ МЛАДЕЖКИ ФОРУМ

ОТВОРЕНО ПИСМО

 

Относно: Смяна на Изпълнителния директор на Центъра за развитие на човешките ресурси

 

На вниманието на компетентните институции, 

 

Национален младежки форум, в качеството си на Национален младежки съвет на Република България, 

В израз на последователната си позиция в подкрепа на подобряването качеството на програмите за младежта на национално и европейско ниво, 

В отговор на публикации в медиите и получена информация от свои организации членове и партньори, изразява своята загриженост относно процесите, протичащи в Центъра за развитие на човешките ресурси в неговото качество на Национална агенция (НА), отговорна за изпълнението на програмите Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност.

Програмите Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност са ключов инструмент за осъществяване на европейската и националната политика за младежта и в този смисъл основен източник на ресурси за осъществяване на дейностите и осигуряване на устойчивостта на младежките организации и организациите, които работят със и за младите хора, в Република България. Те спомагат както развитие на капацитет и необходими ключови компетентности, но и изграждане на европейската идентичност на българската младеж и укрепването на нейните връзки с младите хора в държавите членки на Европейския съюз и в страните от Западните Балкани. Това е предпоставка за мирни и приобщаващи общества. 

В годините след своето създаване Национален младежки форум (2010) нееднократно е изразявал обективни позиции по отношение на изпълнението на политиката и управлението на Националната агенция, в това число е отправял и необходимите  критики относно някои недостатъци в работата на Центъра за развитие на човешките ресурси. В публичното пространство също така са изнасяни данни за сериозни нередности, в резултат на които през 2020 г., акредитацията на националната агенция е частично отнета от страна на Европейската комисия. 

В периода след 2021 г. наблюдаваме значително подобрение в работата на Центъра за развитие на човешките ресурси, което се изразява в: 

  • Възстановяване на пълната акредитация на ЦРЧР. В резултат на работата на екипа и изпълнителния директор през март 2023 г. акредитацията на агенцията (определена през 2020 г. на “Частична под условие” в резултат на констатирани сериозни нередности при администриране на програмите) е възстановена. В резултат на това е осигурена устойчивост при предоставянето на средствата по двете програми; 
  • Подобряване на взаимодействието на ЦРЧР с младежкия сектор и организациите бенефициери. Експертите от Центъра са по-достъпни и отзивчиви по отношение на организациите бенефициери. Наблюдаваме и засилено партньорство на Центъра с младежкия сектор, което се изразява в провеждането на съвместни партньорски инициативи с младежки организации, срещи и обучения за предоставяне на информация за възможности и повишаване на капацитета на техните служители и доброволци. (Справка в уебсайта на ЦРЧР, секция „Събития“ показва увеличаване на новините за дейности относно популяризирането на програмите и съвместни дейности с младежките организации);
  • Участие на ЦРЧР като партньор в ключови за младежкия сектор събития, сред които предстоящата Национална младежка конференция 2024 г., организирана от Националната работна група за Диалога на ЕС по въпросите за младежта в партньорство между Национален младежки форум, Министерство на младежта и спорта, Икономически и социален съвет и Националната мрежа на младежките центрове;
  • Полагане на системни усилия за развитие на международното сътрудничество и утвърждаване на ЦРЧР в рамките на мрежите на “НА”. Засилено е сътрудничеството в рамките на мрежата на Южните “НА”. Възстановено е участието на България в RAY Network (отново преустановено преди 2021 г.) – международната изследователска мрежа на програмите Еразъм+ и ЕКС, в която членуват представители на 34 европейски държави. В процес е включването на ЦРЧР в партньорската инициатива Europe Goes Local, насочена към развитието на местната младежка работа, заедно с още 26 “НА”, Съвета на Европа, SALTO и ERYICA и ключова в контекста на приоритетите на Националната стратегия за младежта (2021-2030), Европейския дневен ред за младежка работа и предстоящата 4-та Европейска конвенция за младежка работа.

 

Центърът за развитие на човешките ресурси, в качеството си на Национална агенция по програмите Еразъм+ и Европейски корпус за солидарност, отговаря за администрирането на финансов ресурс в размер на над 70 млн. евро на година и следва да взаимодейства с различни институции и организации в областта на образованието, младежта и спорта. 

В изминалите дни, от сигнали на младежки организации разбираме, че след промяна в ръководството на Центъра приключването на процедури и подписването на договори в рамките на вече приключили процедури за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (БФП), както и други административни процеси са били силно забавени и възпрепятствани.

Важно е да се отбележи, че в национален и международен план предстои да стартират ключови процеси за младежкия сектор и младежката политика, които предполагат активно участие на заинтересованите страни, сред които е ЦРЧР, както и мрежите на Националните агенции (от които Центърът също е активна част в последните 3 години). Такива са:

  • Стартирането на предварителните разговори и консултации за изготвяне и приемане на нова Европейска стратегия за младежта, Програма Еразъм+ и Програма Европейски корпус за солидарност;
  • Провеждането на 4-ата Европейска конвенция за младежка работа през 2025 г. в Малта;
  • Надграждането на Диалога на ЕС по въпросите за младежта и стартирането на 11 Цикъл на Диалога;
  • Предстоящата оценка и актуализация на Националната стратегия за младежта (2021-2030).

С оглед на това, намираме за недопустима и необоснована смяната на изпълнителния директор на ЦРЧР – г-н Михаил Балабанов, без публично оповестяване на мотивите за освобождаването му, както и без наличието на ясна процедура за избор на нов директор.

Изпълнителният директор на ЦРЧР има ключова роля за пълноценното функциониране и управление на Центъра и следва да притежава необходимите професионални качества и експертиза, които да позволят ефективното управление на процесите и пълноценното взаимодействие със заинтересованите страни.

В публикуваните в медийното пространство през последните дни материали се съдържат твърдения за злоупотреби, които освен по отношение на имиджа на ЦРЧР на национално и международно ниво нанасят сериозна репутационна щета по отношение на имиджа на младежките организации, които осъществяват коректно и ефективно своята работа по изпълнение на проектите.

Настояваме, мотивите за извършената промяна в ръководството да бъдат публично оповестени, заедно с резултатите и констатациите от извършени проверки на работата на ЦРЧР в периода 2021-2024 г., от страна на МОН, Сметната палата, АДФИ, OLAF, както и външния ежегоден одит на Европейската комисия, който служи за основа на решението за предоставяне на акредитация на “НА”.

Настояваме, за приемането на ясна и прозрачна процедура и критерии за избор  на директор на Центъра за развитие на човешките ресурси, както и обособяването на мандат на управление, който да гарантира спокойствие и непрекъснатост на работата и взаимодействието със заинтересованите страни. 

Считаме, че задължителна част от процедурата следва да бъде представянето на визия за взаимодействието с младежкия сектор. Добри примери за подобна процедура биха могли да се адаптират от практиката на други национални агенции по Еразъм+.

 

За контакт

гр. София, ул. „Христо Белчев“ 3, secretariat@nmf.bg

 

Подкрепящи организации (списъкът се обновява своевременно):

  1. Национален младежки форум
  2. AEGEE-Sofia
  3. Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите
  4. Сдружение за демократично образование “ФАР”
  5. Фондация “Подобри”
  6. Национално студентско сдружение за образователен обмен – АИЕСЕК България (AIESEC)
  7. Студентска асоциация за изследване на международните отношения
  8. Организация на българските скаути
  9. Сдружение МоМентор
  10.  Международен младежки център – Перник
  11. Сдружение “Център за обучение и услуги”
  12. Асоциация за подпомагане на академичната общност (АПАО)
  13. Студентски и младежки идентификационни карти (ISIC)
  14. Асоциация “Голям брат, Голяма сестра – България”
  15. Сдружение “Бъдещето сега”
  16. Фондация “Учене за промяна”
  17. Сдружение „Младежка инициатива за развитие“
  18. Национален ученически парламент
  19. Сдружение “Уолк Тугедър”
  20. Институт за технологичен трансфер и иновации
  21. Сдружение “ПроВижън Интернешънъл”
  22. Младото поколение в действие
  23. Фондация ОПЪН СПЕЙС
  24. СНЦ “Младежки център за развитие-Взаимопомощ”
  25. Гражданско сдружение “Алцхаймер-България”
  26. Народно читалище “Бъдеще сега 2006”
  27. Сдружение “Евроактив България”
  28. Ерасмус Стюдънт Нетуърк (ЕСН) България
  29. Сдружение “Млади изследователи за младежко развитие “
  30. Европейско младежко движение – България (JEF Bulgaria)
  31. Сдружение „Маверик“
  32. Дружество за ООН в България 
  33. Сдружение “Изкуство в действие”
  34. Асоциация на студентите-медици в България (АСМБ)
  35. Арт – Център Кърнолски
  36. Фондация СИЙД
  37. Каритас София
  38. Фондация “Надежда” – Кърджали
  39. Българска фондация за изследвания, образование и предприемачество – Bfree
  40. Сдружение “Виа сивик”
  41. Национална асоциация на студентите юристи “ЕЛСА-България”
  42. Сдружение “Европейски проекти в България”
  43. Академия за Активни Младежи
  44. Студентски клуб на политолога
  45. Сдружение „Център за учене чрез преживяване“
  46. Фондация “Екологичен манифест – МанЕко”
  47. Сдружение за ролеви игри ЛАРП-България
  48. Морски клуб “Приятели на морето” – Варна
  49. Фондация “Театър Нокс”

ОТВОРЕНО ПИСМО Относно: Мерките в сектор „Младеж“, част от Програмата за Управление на Република България юни 2023 г. – декември 2024 г.

НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ, 

В качеството си на най-голямата младежка платформа в страната, със статут на Национален младежки съвет, 

В продължение на позициите изразени в Декларация относно мястото на ресор „Младеж“ от 2023 г.

В контекста на предстоящите промени в системата на изпълнителната власт на Република България, 

Като набляга на необходимостта от амбициозна, последователна, целенасочена, базирана на данни младежка политика, която гарантира участието на младите хора във всички нейни етапи осигурява среда за пълноценно развитие и разгръщане на потенциала на младите хора,  

 

НАСТОЯВА ЗА:

  1. Иницииране на задълбочен публичен дебат за ролята и мястото на младежката политика и мерките, необходими за осигуряване на среда насърчаваща развитието на младите хора в страната.
  2. Включване в управленската програма на правителството на следните мерки: 
    1. Анализ на планирането, изпълнението и координацията на политиката за младежта, като подготовка за структурна реформа в сектор „Младеж“.
    2. Промени в Закона за младежта касаещи регламентирането на младежкото участие, младежката работа, младежките центрове и националния младежки съвет.

Оправяме покана към парламентарните групи част от управляващото мнозинство за провеждане на разговори относно изложените искания и заявяваме готовност да подпомогнем тяхното изпълнение!