Съвета за регионално сътрудничество организира втория Младежки форум ЕС – Западни Балкани в Нови Сад

/in , , ,

От 13 до 15 декември в Нови Сад се състоя второто издание на Младежки форум ЕС – Западни Балкани, организиран от Съвета за регионално сътрудничество. Форумът събра повече от 30 млади хора от Западните Балкани и Европейския съюз. От страна на Национален младежки форум участие взеха Андреас Петков (заместник-председател) и Йоан Стоянов (главен секретар).

Тридневният форум даде възможност на участниците да разберат динамиката на Общия регионален пазар, опазването на околната среда и насърчаването на човешките умения. По време на семинарите и дискусиите участниците получиха инструменти и знания за въздействие върху своите общности и за повишаване на осведомеността относно възможностите в Европа. Конференцията завърши с изготвяне на заключения от младите делегати на ЕС и Западните Балкани, които ще послужат като основа за по-нататъшно сътрудничество и ще бъдат събрани в политически документ, чиято подготовка предстои. 

Във форума се включиха:

  • Г-жа Таня Мишчевич, министър на европейската интеграция на Сърбия. 
  • Г-жа Ивана Антониевич, заместник-министър на младежта и туризма, Сърбия
  • Г-жа Кристина Капуто, заместник-директор на дирекция “Адриатика и Балкани”, Министерство на външните работи и международното сътрудничество на Италия
  • Г-жа Андреа Хохубер, ръководител на секция “Европейска интеграция и икономика”, Делегация на ЕС в Сърбия
  • Г-н Лука Гори, посланик на Италия в Сърбия
  • Г-н Амер Капетанович, ръководител на политическия отдел, Съвет за регионално сътрудничество
  • Представители на Службата за регионално младежко сътрудничество (RYCO)
  • Националния младежки съвет на Сърбия (UNDP)
  • Програма за развитие на Обединените нации
  • експерти от граждански организации, работещи по темите на форума, както и част от делегатите на предходното издание на Форума през 2021 г. в Рим

Амер Капетанович коментира: “Радвам се да кажа, че второто издание на форума надмина очакванията ми. Младите хора, които се събраха тук през последните 3 дни, мислеха свободно и смело за бъдещето на регионалната интеграция, опазването на околната среда и развитието на човешкия капитал. Заключенията, до които те стигнаха и които ни представиха днес, показват политическата и икономическата зрялост на тези младежи. Това е окуражаващо за мен и за всички нас, тъй като тези млади хора са нашето бъдеще”

Заключенията от Форума ще бъдат публикувани на уебсайтовете на EUBYF и RCC.

Източник: https://www.rcc.int/news/861/the-second-eu-western-balkans-youth-forum-hosted-by-the-rcc-ends-in-novi-sad

Младежките центрове ще бъдат включени в Бюджет 2024

/in , ,

С радост съобщаваме, че в “Бюджет 2024” са предвидени необходимите средства за осигуряване на дейността на младежките центрове! На свое заседание вчера 18.12.2023 г., Народното събрание одобри 4 млн. лв. по централния бюджет за осигуряване дейността на младежките центрове, създадени по програми финансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, а именно младежките центрове в градовете Монтана, Враца, Габрово, Добрич, Перник, Пловдив, Стара Загора и Бургас.

Проблемът с финансирането на младежките центрове след приключване на проектите по програмата, в рамките на която са изградени, бе изведен в доклад изготвен съвместно от д-я “Външни европейски програми” към Министерство на образованието и науката и Национален младежки форум в началото на месец септември. Той е резултат от кръгла маса „Устойчивост на младежките центрове и развитие на младежката работа в България“, проведен през месец август в гр. София, който събра представители на 8-те младежки центъра, Министерство на образованието и науката, Национален младежки форум и експерти в областта на младежката работа. Докладът бе предоставен на МОН, ММС и парламентарната комисия по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта.

Доклад от кръглата маса

В края на ноември, в реакция на Проектозакона на държавния бюджет за 2024 г., от Национален младежки форум излязохме със становище, с настояване да бъдат предвидени разходи по бюджета на Министерство на образованието и науката за централизиран механизъм, за подпомагане работата на младежките центрове в страната – средства в размер на 4 млн. лв. (средно по 500 хил. лв. за 1 младежки център). 

Становище по бюджет 2024 г.

Становището относно разходите, предвидени за осъществяване на държавната политика за младежта в държавния бюджет на Република България за 2024 г. беше подкрепено от над 40 организации, неформални групи и читалища, извън мрежата на НМФ. 

Становището по Бюджет 2024 г.  бе представено на заседанията на парламентарната комисия по въпросите на децата, семейството младежта и спорта  и  на Комисията по образованието и науката, а впоследствие бяха инициирани и срещи с народни представители и представители на основните заинтересовани институции – Министерство на образованието и науката и Министерство на младежта и спорта.

Благодарим на народните представители като Илина Мутафчиева (председател на НМФ в мандат 2017-2019 г.), която след проведените разговори и в края на дългия процес припозна темата, инициира допълнителни разговори с отговорните институции и се застъпи за това, исканите средства за осигуряване работата на младежките центрове да бъдат предвидени по бюджета в промените внесени между първо и второ четене.

Благодарим и на всички участници в предходните етапи на процеса! Стъпките към осигуряване на устойчивостта на младежките центрове и развитието на младежката работа в страната тепърва са пред нас!

Презентация на тема “Глухата култура и идентичност”

/in ,

В петък в “Щрак”, нашите приятели от Младежката организация към Съюза на глухите в България, проведоха презентация на тема “Глухата култура и идентичност”.

Запознаха присъстващите с работата си и с жестовия език. Информираха за интересни данни и предизвикателства пред глухата общност. Аудиторията научи лесни и базови съвети за това как да ползва жестовия език, използвайки българската дактилна азбука.

През 2021 година е приет Закон за българския жестов език, който създава условия за премахването на ограничения при общуването на глухите и сляпо-глухите лица и при използването и достъпа до информация чрез българския жестов език.

По време на събитието се породи и дискусия за важността от разпространението на жестовия език и трудностите, които децата срещат по време на обучението си, като бе засегната и липсата на преводачи, специализирани в жестовия превод. Именно това е целта на членството на МОСГБ  в НМФ –  да достигнат до все повече хора и да изградят по-голяма общност и информираност по темата за глухата култура, като припознават Национален младежки форум, като техен посланик.

 

Обсъждане на финализирането на Закон за насърчаване на доброволчеството в Народното събрание

/in ,

На 15.12.2023 г. в зала 3 по покана на заместник-председателя на НС, Кристиан Вигенин, се проведе консултативна среща относно финализирането на проект на Закон за насърчаване на доброволчеството.

Сред участниците в срещата бяха представители на неправителствени организации  и държавни институции, които имат отношение към темата.

От мрежата на НМФ присъстваха – Младежки форум “21 век” (КНСБ), Фондация “Развитие и Интеграция”, Международната Награда на Херцога на Единбург в България, АБВ-Младежи, AEGEE-Sofia, Студентски съвет при Софийски университет, ESN BULGARIA, ESN BULGARIA, МО в БСП, Дружество за ООН в България, Организация на българските скаути, Младежка организация към Съюза на глухите в България.

От Министерството на младежта и спорта ясно очертаха, че трябва не просто да бъде произведен закон, а този закон трябва да отговаря на нуждите на организациите, които работят с доброволци. Посочиха едни от основни проблеми, пред които са поставени обществото и организациите, а именно:

  • липса на гражданска активност 
  • липса на подкрепа за изграждане на капацитета и обезпечаване на всички разходи на организациите, провеждащи доброволческа дейност
  • липса на време за доброволческа дейност.

По време на срещата изникнаха много въпроси, а един от тях беше: “Дали политически партии  могат да насърчават доброволческа дейност?”. Кристиан Вигенин – заместник-председател на Народното събрание коментира, че това може да спомогне младите хора да бъдат по-активни както политически, така и граждански.

Атанас Г. Радев – председател на Национален младежки форум заяви, че НМФ подкрепя нуждата от приемане на Закона за насърчаване на доброволчеството и работи по темата от много години. Тъй като вървят множество процеси в различни структури на законодателната и изпълнителната власт е необходимо да положим усилия ди ги синхронизираме. Необходима е координация между различните процеси.

Мирослав Цеков – координатор на експертна комисия “Анализи и застъпничество каза: “Основният въпрос е каква е целта на един закон. Според нас законът за насърчаване на доброволчеството следва да очертава цялостна държавна политика, която създава среда за развитие на масовото доброволчество, не само да регулира организираните доброволчески дейности. На първо място, той трябва да осигури подкрепа за организациите работещи, организиращи и подготвящи доброволци и в частност такива юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ).

Други обсъдени теми бяха дейността на доброволците, от страни извън Европейския съюз, Националния електронен регистър на доброволците, минимална възраст за извършване на доброволческа дейност и рамките на периодите за доброволчество.

От Български червен кръст споделиха, че развиването на отговорност и съпричастност трябва да се случва на по-ранна детска възраст (относно въпрос 4) и трябва да има филтър и ясни правила за работа с доброволците.

Юлия Ковачева – заместник-министър на правосъдието коментира нуждата от това да се преразгледа органа, който ще поддържа  регистъра на доброволците и това, че трябва да е под агидата на една и съща институция.

Всички присъстващи и заинтересовани страни, включващи организации и институции, са на мнението, че Законът трябва да влезе в сила възможно най – скоро и да бъде възможно по-ефективен за извършването на доброволческа дейност и спомагане и насърчаване на младите хора. 

НМФ и ФГУ проведоха съвместно обучение за гражданско участие на ученическия парламент на ПГО “Елисавета Багряна” – Бяла Слатина

/in ,

На 20.11.2023 представители на Форум Гражданско участие и Национален младежки форум организираха обучение за гражданско участие на ученическия парламент на Професионална гимназия по облекло “Елисавета Багряна” в гр. Бяла Слатина.

Учениците се запознаха с принципите на демокрацията, основните форми на гражданското участие и дейностите, които могат да извършват като част от ученическия парламент. В края на обучението се проведе дискусия за основните проблеми, които имат те като ученици и начините, по които могат да ги разрешат чрез различните форми на гражданското участие. 

Обучението е част от дейностите по проект “Интеркултурна академия за гражданско участие и толерантност”, който се изпълнява от Център „ Амалипе“, Фондация „Отворено общество“ – София, Форум „Гражданско участие“ и девет училища в страната. 

Запознайте се с Националното проучване за доброволчеството в България

/in

По повод Международния ден на доброволеца на 5 декември в Пловдив се  организирана   конференция   „Цветовете   на   доброволчеството“. Организатори на събитието бяха асоциация „Голям брат, голяма сестра – България“. На конференция бяха представени резултати от Националното представително проучване за нагласите към доброволчеството в България.

Началото на конференцията беше дадено с поздрав от Габриела Цивико (Директор на Европейския доброволчески център), която поздрави всички присъстващи по повод празника.

На конференцията организаторите представиха резултати от 7 фокус групи в различни краища   на   страната. Проучването   дава   подробна   представа   за   профила на доброволците в България, каква е тяхната мотивация, разпределение на видовете доброволчество по сфери и тенденции, но също така успява да докаже липсата на ясна   дефиниция   за   доброволчеството   и   потвърждават   нуждата   от   Закон за доброволчество.

Оказва се, че жените преобладават в полагането на доброволен труд. Друг интересен извод е, че 59.6% от доброволците попълнили анкетата са висшисти.На първо място мотивацията за доброволчество сред анкетираните е значението на каузата, след това личната обвързаност с каузата, следвана от желанието за социализация.

На   конференцията беше представена програмата за културно менторство на Асоциация „Голям брат, голяма сестра – България“. Сред присъстващите имаше и ментори,  взели  участие  в  6  месечната  програма.  Те  разказаха  през  какво  са преминали и за ползите от програмата и подчертаха колко важно и ценно е било участието им, не само, заради приноса към децата, с които са работили, но и за тях самите, като ментори.

За   финал   от   Национален   ученически   парламент   демонстрираха   добрите доброволчески практики в ученическото самоуправление и представиха дейността си и дългия процес, през който са преминали за учредяването му. Те запознаха присъстващите и с предстоящите стъпки и успяха да въвлекат част от тях в идеята, като получиха подкрепата им и ценни съвети.

НМФ изпрати 10-тото юбилейно издание на Национална младежка академия

/in , ,

От 23-ти до 26-ти ноември, в Боровец се проведе Клас 3 на Национална младежка академия. 

По време на четиридневния клас участниците имаха много и различни активности, водени от обучителите Адела Бозмарова, Даниел Джинсов и Виктор Тенев.

По време на трите класа (В Атия и още един в Боровец) на академията участнице имаха разнообразяващи обучителни активности като между тях  бяха включени танци, състезания и игри, които сплотиха още повече сформиралата се общност. В края на академията всички споделиха с какви чувства си тръгват и какво научиха. За финал участниците взаимно канеха съмишлениците си за съвместна работа из цялата страна – София, Шумен, Варна, Пещера, Ботевград, Кърджали, Правец, Пловдив, Ямбол, Враца и много други.

На окриването на третия клас участниците започнаха с поставяне на индивидуални цели за идните дни. След това продължиха до края на деня в компанията на гост-лектори. Сред тях- д-р Лилия Еленкова, Мирослав Цеков и Атанас Радев.

При представянето си Атанас Радев, председател на Национален младежки форум, заяви: “Младежките органи са ключови за развитието на младия човек, за интеграцията му и саздаването на общност, от която той да бъде част. Важно е младите да знаят не какво Национален младежки форум може да направи за тях, а какво те могат да направят заедно с НМФ.” – призова младите да мрежуват и да взимат думата.

Д-р Лилия Еленкова, която е и председател на НМФ в период 2012-2014 година проведе лекция на тема “Стратегия, програма и проекти и какво е общото между тях”.  Запозна академците с това каква е разликата между страгетия и стратегически план и обсъдиха защо има голяма дезинформация сред младите, при наличието но толкова много информация и лесния достъп до нея. 

Мирослав Цеков (Председател на Национален младежки форум 2021-2023 г.) запозна участниците с Националната стратегия за младежта.  Запозна ги с процеса на разписване и приемане на стратегията, както и необходимите документи и наличните ресурси и указания при разписване на проект.

В края на деня, участниците представиха проблемите, по които предварително  бяха изготвили проучвания и запознаха останалите с тях. Някои от проблемите, бяха свръзани с Ниската финансова грамотност в България; Домашното насилие; Грамотността на населението; Липсата на закон за доброволчество

През втория ден се сформираха работни групи и започна разписване на проектни предложения.

Разписването на проектите и даването на обратна връзка продължи през останалите дни. 

През последния ден участниците представиха завършените се проекти, пред комисия, съставена от д-р Лилия Еленкова, Даниел Джинсов и Мирослав Цеков.

А какво всъщност се променя в участниците на Национална младежка академия? 

“Фундаментално, драстично, преобръщат се на 180 градуса. За мен НМА запълва много празноти сред младите хора и буквално подрежда пъзела за това какво е тяхното място в обществото.” – Адела Бозмарова 

“НМА запалва искра в душите на младите хора и те започват да гледат през една друга перспектива относно тяхната отговорност към обществото.” – Виктор Тенев

“Една доста сериозна част от групата, която завършва Клас 3, става част и от бъдещия управителен съвет и органите на управление на организацията.” – Мирослав Цеков

“В рамките на НМА един млад човек израства личностно, социално и граждански – наблягаме на социалните умения, вярваме, че един лидер трябва да е наясно със своите силни и слаби страни, обучаваме бъдещи лидери и затова работим по теми като демокрация, гражданско образование и участие.” – Даниел Джинсов

Благодарни сме на всички, които взеха участие в юбилейното 10-то издание на Национална младежка академия. Сигурни сме, че съвместната ни работа не свършва с приключването на академията!

“Национална младежка академия 2023 г.” се изпълнява от Национален младежки форум. Проектът се финансира от Министерство на младежта и спорта (по договор № – Договор № 25-00-48 / 13.07.2023 г.) чрез Национална програма за младежта 2021-2025 г. за 2022 г.

Над 140 участници адресираха проблема с детската престъпност в България на форума “LexTalks 2023: Престъпление и наказание”

/in ,

Над 140 участници от различни институции, професионални и граждански общности се събраха на тазгодишното издание на “LexTalks 2023: Престъпление и наказание”, организиран от Национална мрежа за децата (НМД) и Мрежата за правна помощ на НМД. Събитието се проведе на 30.11.2023 г. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ с презентации и мнение в дискусионните панели на съдии, експерти по възстановително правосъдие, представители на Министерството на правосъдието, експерти от сектор „Детска престъпност” към Главна дирекция „Национална полиция”, юристи, психолози, неправителствени организации, преподаватели и студенти по право, социална педагогика и други. Йоан Стоянов, главен секретар на НМФ, също взе участие във форума.

Темите на фокус бяха детската агресия, противообществените прояви и престъпността. Потърсени бяха отговори на въпроса как заедно да адресираме проблема с децата и младежите в конфликт със закона, както и до къде стигна реформата за детското правосъдие. Бяха обсъдени реални случаи и казуси, свързани с криминализацията, санкциите, подпомагането и приобщаването, както и истории на семействата и общностите на тези деца.

На LexTalks 2023 се състоя премиерата на няколко документални филма – „Децата в конфликт със закона“ и „Законът в конфликт с децата“ – с примери от практиката на експерти, които работят с деца и младежи и мнението им по въпроса докъде стигна реформата в детското правосъдие. 

Беше излъчено и видео „Слабите посягат с ръка, силните – подават ръка”, част от кампанията на Организацията на българските скаути, Национален младежки форум и НМД, целяща да адресира проблема на тормоза в училище. Живко Жечев от ОБС представи целта на кампанията и подсказа, че през следващата години предстоят множество срещи в училища. Намерението на организациите е да покажат, че младежките дейности са най-доброто средство както за превенция, така и за намаляване на агресията и насилието сред децата и младите хора.  Видеото можете да изгледате тук: https://www.facebook.com/100064377413803/videos/628898912748760/

Сред лекторите във форума бяха:

Съдия Калин Калпакчиев, Софийски апелативен съд, бивш член на ВСС и бивш председател на Съюза на съдиите в България; 

Петър Петров, главен инспектор в сектор „Детска престъпност” към Главна дирекция „Национална полиция”;

Юлия Георгиева, Център за хуманни политики“ и център за хора със зависимости „Розовата къща“; 

Ива Бонева, Сдружение за споделено учене ЕЛА; 

Мария Дойчинова, Център за изследване на демокрацията; 

Проф. Нели Петрова – Димитрова, Доктор по педагогика, преподавател по социална работа и социална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски”, председател на Управителния съвет на Институт по социални дейности и практики;

Звездица Пенева-Ковачева, директор на Програма „Център за компетентности и професионално обучение“ в Института по социални дейности и практики;

Любомир Крилчев, координатор на програми “Насилие” и “Достъп до правосъдие” в офиса на УНИЦЕФ;

Адв. Марияна Евтимова, един от основателите и изпълнителен председател на Фондация „П.У.Л.С”; 

Елена Евстатиева, експерт по възстановително правосъдие, част от „Пи Еф България – Общност за помирително правосъдие“.

Източник: Национална мрежа за децата – 

https://nmd.bg/nad-140-uchastniczi-adresiraha-problema-s-detskata-prestapnost-v-balgariya-na-foruma-lextalks-2023-prestaplenie-i-nakazanie/

Становище на Национален младежки форум относно разходите предвидени за осъществяване на държавната политика за младежта

/in , ,

                                                               Становище 

                                               На Национален младежки форум 

Относно: Разходите, предвидени за осъществяване на държавната политика за младежта в проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. 

Национален младежки форум, след като се запозна с проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г., отбелязва следното: 

По отношение на общите параметри на бюджета:

Рекордната разходна част на бюджет 2024, предвиждаща увеличение с близо 4.5 млрд. лв. спрямо 2023 г., следва да предложи реформи и политики, разрешаващи структурни проблеми в отделните сектори. В този смисъл в рамките на проекта на Закона за държавния бюджет за 2024 г. не виждаме ясен ангажимент на държавата за преодоляване на предизвикателствата по отношение на координацията и осъществяването на държавната политика за младежта – политика, която засяга 980 000 хил. български граждани, които са основният ресурс и потенциал на държавата. Идентифицираме следните проблеми: 

  1. Увеличаване на дисбаланса в бюджета на Министерство на младежта и спорта между разходите за сектор “Спорт” и разходите за сектор “Младеж”, липса на ресурси за повишаване на административния капацитет за осъществяване на политиката за младежта и отсъствие на ангажимент за цялостна реформа в сектора; 
  2. Трудна проследимост на разходите по отношение на политиките за младежка заетост в рамките на бюджета на Министерство на труда и социалната политика;
  3.  Липса на централизиран механизъм за финансово подпомагане на младежките центрове в страната. 

Национален младежки форум /НМФ/ е най-голямата платформа на младежки организации в България, която включва в състава си над 30 младежки организации и структури от цялата страна. Основната мисия на организацията е да изведе на преден план ролята и значението на младежките организации и младежката политика в развитието и създаването на активни и компетентни млади хора, които могат да се реализират и допринесат за едно проспериращо общество. Национален младежки форум е пълноправен член на Европейски младежки форум и е със статут на Национален младежки съвет на България. В дългогодишната си работа Национален младежки форум се застъпва за ефективното младежко овластяване и качествено младежко участие в обществено-политическите процеси на местно, национално и регионално ниво. 

Идентифицираме и следните технически проблеми в рамките на внесения в Народното събрание проект на бюджет: 

  1. В приложените програмни бюджети по ведомства на сайта на Народното събрание, под сигнатура 49-302-01-76, към 28.11.2023 г. не е наличен бюджетът на Министерство на образованието и науката; 
  2. Обръщаме внимание, че някои от приложените програмни бюджети по ведомства не следват единния стандарт за изготвяне на документи в държавната администрация. 
  3. Анализ на текущото състояние на политиката за младежта и основни предизвикателства:

2023 г. започна с две знакови постижения за младежката политика – приемането на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. и подписването на Националното рамково споразумение за Европейската гаранция за младежта. Въпреки това и двата документа все още не са навлезли във фазата на фактическото си изпълнение, тъй като се очаква изработването и приемането на Годишен план за изпълнение на Стратегията и Националния план за изпълнение на Гаранцията. 

Очаква се и внасянето за разглеждане на първия двугодишен Доклад за младежта, който да покаже тенденциите при развитието на младите хора в страната. 

Въпреки отсъствието на Доклада в рамките на подготовката на Националната стратегия за младежта и други ключови процеси по осъществяване на младежката политика Национален младежки форум идентифицира редица предизвикателства, които изложи в декларация относно мястото на ресор “Младеж”2 по-рано през 2023 г. 

Множеството случаи на насилие сред младежи в края на летните месеци, покачването на пътнотранспортните произшествия с участието на млади хора и увеличаването на случаите на употреба на упойващи вещества сред младежите, наред с политическата апатия (демонстрирана по време на местните избори), ниското ниво на младежко участие, продължаващата липса на възможности за оползотворяване на свободното време и предизвикателствата пред младежкия сектор, в т.ч. и свиването и прекратяването на дейността на знакови организации, препотвърждават необходимостта от амбициозни действия в областта на младежката политика. 

Декларация на Управителния съвет на Национален младежки форум, относно : Мястото на ресор “Младеж” и цялостното осъществяване на държавната политика за младежта., 2023 г.  

Налице са и редица предизвикателства пред съществуващата инфраструктура за ангажиране на младите хора в свободното им време, а именно младежките центрове, които през 2024 г. следва да преминат на бюджетна издръжка на общините.3 

Накрая, следва да се отбележи, че отсъствието на план за изпълнение на Националната стратегия за младежта за 2023 г. прави трудно пълноценното наблюдение и проследяване на разходите за младежка политика и в този смисъл ефективния мониторинг и оценка на планирането и координацията в сектора. 

В рамките на бюджетите на отделните ведомства правим следните наблюдения: 

  1. По бюджета на Министерство на образованието и науката :

Обръщаме внимание, че в приложените документи в сайта на Народното събрание под сигнатура 49-302-01-76, в приложените програмни бюджети по ведомства, към 28.11.2023 г. не е наличен бюджетът на Министерство на образованието и науката, което не позволява оценката на предвидените политики в областта на младежта. 

Във връзка с рисковете, идентифицирани в т. 6 “Бюджети на общините” от настоящото становище, в бюджета на Министерство на образованието и науката следва да бъдат предвидени средства за подпомагане на младежките центрове в страната. 

  1. По бюджета на Министерство на труда и социалната политика:

Министерство на труда и социалната политика обезпечава изпълнението на една от ключовите секторни политики за младите хора в страната – политиките за младежка заетост, в т.ч. и изпълнението на Европейската гаранция за младежта. 

На този етап все още се очаква изработването на национален план за изпълнение на Гаранцията в изпълнение на Националното рамково споразумение, подписано в началото на 2023 г. 

От така представения бюджет на МТСП не може да се проследи какъв % от бюджета е насочен към възрастовата група 15-29 г., което, от една страна, затруднява нас, но от друга, цялостно създава затруднение в изпълнението и мониторинга на младежките политики. 

Доклад от кръгла маса на тема „Устойчивост на младежките центрове, финансирани по програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“ и развитие на младежката работа в България“, 2023 г. 

Мониторингът се затруднява допълнително и поради отсъствието на план за изпълнение на Националната стратегия за младежта за настоящата година. 

  1. По бюджета на Министерство на младежта и спорта:

Национален младежки форум многократно в свои становища изтъква редица трудности при осъществяване на координацията и в този смисъл планирането, изпълнението и оценката на държавната политика за младежта от страна на ресорното Министерство на младежта и спорта. Ключови процеси биват забавени или неосъществени поради липсата на необходимия административен и експертен капацитет в рамките на единствената (в структурата на министерството) дирекция, отговорна за обезпечаване нуждите на координацията на политиката за младежта – дирекция “Младежки политики”, която разполага с едва 17 човека щатен персонал (понастоящем са заети само 13 места) и 174 хил. лв. годишна издръжка за нужди на дирекцията, при следните вменени отговорности: 

– Разработване на политики, анализи и оценки на политиките за младежта; – Изпълнение на Национална стратегия за младежта и прилагане на Закона за младежта; 

– Разработване на програми и финансиране на проекти по национални програми за младежта, както и наблюдение и контрол на проектните дейности на организации, финансирани по програмите (общо 69 одобрени за финансиране проектни предложения по НПИМД за 2023 г. и 28 одобрени за финансиране проектни предложения по НПМ за 2022 г.) 

– Администриране на Националната информационна система за младежта; – Обмени с международни партньори; 

– Участие в работни групи (над 20 бр.) на национално и международно ниво за синхронизиране на политиките за младежта в ЕС и на национално ниво, в т.ч. и 3 национални работни групи, Обществен съвет и Национален консултативен съвет за младежта, администрирани от д-ята. 

Поради изложените по-горе аргументи и недостига на ресурси редица от посочените дейности се забавят или не се изпълняват пълноценно, което влияе на ефективността на осъществяваната политика и на взаимодействието на министерството с младежкия сектор (младежките организации и организациите, работещи със и за млади хора) и младите хора на местно ниво, както и с други заинтересовани страни (общини, министерства, агенции и др.) 

В структурата на Министерство на младежта и спорта е налице съществен дисбаланс между средствата и хората, ангажирани с политиките за младежта и спортните политики, в полза на вторите, въпреки че по същество младежката политика е междусекторна и е политиката с по-голям обхват. Едва 1 дирекция, помещаваща 17 от всички 122 служители, част от специализираната администрация на министерството, има отношение към политиката за младежта, като и в настоящия бюджет не се предвижда нейното разширяване и в този смисъл инвестиция в изграждането на допълнителен капацитет. 

Нещо повече, налице е парадоксалната ситуация, в която дори дирекцията, отговорна за международно сътрудничество (дирекция “Европейски програми, проекти и международно сътрудничество”), видно от актуализираната бюджетна програма и независимо от множеството ангажименти на Република България в структури на Европейския съюз, Съвета на Европа и др. в областта на младежката политика, отговаря за международното сътрудничество само в областта на спорта. 

В бюджетно отношение едва около 6% от бюджета на Министерство на младежта и спорта е предвиден за осъществяване на младежка политика. Близо 82% от него се генерират от трансферите на операторите на хазартни игри по реда на чл.10а от Закона за хазарта. За сравнение средствата, предвидени за осъществяване на политика в областта на спорта (за 2024 г.), съставляват приблизително 88.5% от бюджета на ведомството. Министерството администрира 8 бюджетни програми – 6 за спорт, 1 за общата администрация и 1 за младежки политики “Младите в действие”. 

В периода 2021- 2025 година, съгласно бюджета, разходите по програмата “Младите в действие” на ММС, нарастват номинално с над 2,5 млн. лв. или почти 38,75 %. 

90 % от този ръст се дължат на покачването на вноските на хазартните оператори по чл. 10а от Закона за хазарта. Ако те бъдат изключени, реалният ръст за периода е 3.5%, формиран от 262 000 лв. за ръст на заплатите на дирекция “Младежки политики” между 2022-2023 година, без да се увеличава щатният персонал. За справка, бюджетът на министерството е нараснал с 67 % за този период, като ножицата в съотношението между “Младеж“/“Спорт“ се разтваря от 1 към 12 през 2021 до почти 1 към 15 през 2026, съгласно проекта на бюджет. 

Таблица №1: Повишение на разходите в рамките на бюджет 2024 г. спрямо бюджет 2023 г.

Младежки дейности 

Спорт

+ 1 139 400 лв.

+ 11 194 800 лв. 

Таблица №2: Разходи по сектори в бюджета на Министерство на младежта и спорта по години (планирани)

г.

Младежки дейности

Администрация

Спорт

2021

6 856 000 лв. (7.31%) 

3 256 500 лв. (3.47%)

83 734 600 лв. (89.22%)

2022

7 435 000 лв. (5.83%) 

8 136 100 лв. (6.38%)  

111 876 100 лв. (87.78%)

2023

8 253 600 лв. (5.82%) 

8 636 800 лв. (6.09%)    

  125 018 700 лв. (88.10%)

2024

9 393 000 лв. (6.11%) 

8 245 300 лв. (5.36%)    

136 213 500 лв. (88.54%)

2025

9 513 700 лв. (6.07%) 

8 288 000 лв. (5.28%)

139 050 100 лв. (88.65%)

  1. Бюджети на общините

В доклад от кръгла маса на тема „Устойчивост на младежките центрове, финансирани по програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“ и развитие на младежката работа в България“ – Липса на визия за осигуряване на дългосрочната устойчивост и финансиране на младежките центрове е изведено като едно от основните предизвикателства пред развитието на младежката работа в национален мащаб. Нещо повече – през април 2024 г. младежките центрове в Монтана, Враца, Габрово, Добрич, Бургас, Стара Загора, Пловдив и Перник следва да минат на бюджетна издръжка от общините, в които се помещават. 

Както е посочено и в доклада, съществуват сериозни опасения дали в бюджетите на съответните общини ще бъдат предвидени необходимите средства за пълноценното финансово обезпечаване на работата на младежките центрове. Видно от доклада дори и в рамките на сегашния ангажимент на общините, младежките центрове изпитват сериозни затруднения да осъществяват пълноценно пълния обем от ангажименти в рамките на своята компетентност поради недостиг на ресурс. Това от своя страна изисква предвиждането на централизиран механизъм за подпомагането на младежките центрове, който да минимизира риска от негативно въздействие върху тяхната работа (намаляване на щат, съкращаване на дейности и др.) в случай на недостиг на средства в бюджета на съответната община. 

От така представения бюджет се вижда нарастване на разходите за трансфери към общини спрямо 2023 г. с близо 800 000 млн. лв., но въпреки това не е възможно прогнозирането на тяхното разходване и в този смисъл гарантирането на устойчивостта и работата на младежките центрове през следващата 2024 г. 

  1. Заключения и препоръки

Вземайки предвид изложените по-горе аргументи, продължаващите трудности при координацията и осъществяването на политиката за младежта в страната считаме, че предложеният проект на бюджет не съдържа необходимите амбициозни заявки за преодоляване на структурните дефицити в ресор “Младеж“ и гарантирането на последователна и ефективна политика за младежта на национално и местно ниво, която да отговори на потребностите на младите хора и младежките организации в страната. 

Бюджет 2024 г. трябва да покаже сериозния ангажимент на Република България по отношение на развитието на младите хора като “способни, ангажирани и овластени млади хора, готови да развиват своя пълен потенциал”, за да могат наистина “съзнателно да допринасят за развитието на Република България в контекста на европейското семейство и глобалния свят”, както се посочва във визията на Национална стратегия за младежта 2021 – 2030 г. 

С оглед на това настояваме в Бюджет 2024 г. да бъдат предвидени следните разходи: 

– Повишаване на административния капацитет на д-я “Младежки политики” на Министерство на младежта и спорта чрез увеличаване на щатния състав от 17 на 34 щатни бройки и увеличаване на разходите за издръжка на дирекцията от 174 хил. на 400 хил. лв. – общи нови разходи за бюджета в размер на 903 хил. лв. (224 хил. за издръжка на д-ята и 679 хил. лв. за персонал) 

– Предвиждане на разходи за провеждане на структурна реформа в ресор “Младеж” и обособяването на самостоятелна институция (първостепенен разпоредител) в системата на изпълнителната власт, отговорна за политиките за младежта – средства в размер на до 2 млн. лв. (нови разходи за бюджета годишно). 

– Предвиждане на разходи по бюджета на Министерство на образованието и науката (или институцията по предходната препоръка) за централизиран механизъм за подпомагане работата на младежките центрове в страната – средства в размер на 4 млн. лв. (средно по 500 хил. лв. за 1 младежки център) 

Прочети становището тук

Отчетно-изборно Общо събрание гласува нов Управителен съвет на НМФ

/in ,

На 19.11.2023 г. и след дълги два дни, прекарани в обсъждания и гласувания, Национален младежки форум избра своето ново ръководство и контролна комисия. Начело на организацията през предстоящия 2-годишен мандат застава Атанас Г. Радев като председател на управителния съвет. Така той наследява мандата на Мирослав Цеков, в който Радев беше заместник-председател.

Отчетно-изборното общо събрание въвлече членската маса на НМФ в дискусии за бюджет, прием на нови организации, анализиране и проектиране на работа по четирите приоритета на НМФ. Чрез отчета на Управителен съвет погледнахме към работата от изминалите 2 години и някои ключови резултати от усилията на организацията в изпълнение на нейните приоритети. Членовете на УС за мандат 2022-2023 г. с Мирослав Цеков (председател), Адела Бозмарова и Атанас Г. Радев (заместник-председатели), Антония Папазчева, Стефани Грозданова, Любомир Дренски, Ралица Димитрова, Катерина Русева, Габриела Райкова, Евгени Филипов и Гергана Геранова видяха приемането на Национална стратегия за младежта, водеха разговори за мястото на ресор младеж (вижте всичко в споделения линк)  

Към семейството на НМФ отново се присъедини организацията – Младежка мрежа на КТ “Подкрепа”. 

Организациите членове излъчиха и гласуваха следните номинации за Управителен съвет:


Председател:
Атанас Г. Радев, издигнат от Международна награда на херцога на Единбург -България. 


Заместник-председатели:
Андреас Петков, издигнат от AEGEE-Sofia

Антонио Стоичков, издигнат от Асоциация за подпомагане на академичната общност.

Новите членове на Управителен съвет са:

Серафима Митева с номинация от Младежко обединение в БСП

Александър Младенов с номинация от САИМО 

Виктория Савова с номинация от Дружеството за ООН в България

Мартин Керефейски с номинация от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите. 

Новата контролна комисия на НМФ е в състав:

Александра Гайтанджиева, Катерина Русева и Йоана Дончева.

Всички те ще бъдат посветени в нелеката задача да затвърдят позицията на НМФ като Национален младежки съвет на Република България, изпълнявайки отговорностите, които тази мисия носи. Пожелаваме на всички тях успех в предстоящия мандат, сполучлива работа в името на младите хора на България.

Общото събрание се състоя в залата на Национален студентски дом, към които екипът на НМФ изразява искрена благодарност за предоставянето на пространство.