Съветът на Европа. Участието на младите хора в обществения живот

/in , ,

Между 9-ти и 12-ти октомври 2022 в Будапеща, Унгария се състояха големи срещи на Съвета на Европа:
– Консултативен съвет за младежта (CCJ) – 09-10.10.2022;
– Европейски ръководен комитет за младежта (CDEJ) – 10.10.2022;
– Съвместният съвет за младежта (CMJ) – 11-12.10.2022.

Български представители бяха Никол Първанова от страна на CCJ, Лилия Еленкова, изпратена като представител на ММС.

image00004 - Nikol Parvanova

Едва след осеммесечна работа на редакционната група Съвместният съвет успя да приеме проекта за препоръка на Комитета на министрите относно участието на ромите в живота на младежта. В препоръката се разглежда систематичната дискриминация, с която се сблъскват ромските младежи при достъпа им до социални, икономически, културни, политически и граждански права, както и допълнителните форми на дискриминация, с които се сблъскват ромските млади жени, ЛГБТИ+, хората с увреждания, мигрантите или мюсюлманите. Сега този проект на текст ще бъде представен на Комитета на министрите за разглеждане и приемане.

След успешното провеждане на Седмицата на младежките действия “Youth action week” (която се проведе от 27 юни до 1 юли) CMJ създаде съвместно управлявана група, която да координира последващите действия по младежката кампания “Демокрация тук | Демокрация сега”– Democracy here. Democracy now. За 2023 г. ще бъде изготвен проект за подобряване на изпълнението на кампанията на национално и местно равнище.

За да може работата да започне през следващите няколко месеца, бяха създадени съвместно управлявани редакционни групи за изготвяне на препоръки на Комитета на министрите относно ролята на младите хора в борбата с изменението на климата и относно социалното, икономическото и политическото участие на младите хора от селските райони. Беше създадена и съвместно управлявана група за изготвяне на насоки на CMJ за прилагане на Препоръка CM/Rec(2006)14 относно гражданството и участието на младите хора в обществения живот и постигането на пълноценно участие на местно и регионално равнище.

Заключенията от пролетния форум по правата на човека (април 2022 г., Торино) и от прегледа на Хартата за гражданско образование и образование по правата на човека ще бъдат анализирани по време на консултативна среща, която ще се проведе в началото на 2023 г. Срещата ще послужи за определяне на приоритетите за по-нататъшни действия в тази област.

Накрая, Съвместният съвет по въпросите на младежта постигна съгласие да прикани Комитета по програмиране за младежта да разгледа искането му за отпускане на 100 000 евро от доброволния принос на Германия за специална покана на Европейската младежка фондация за дейности за и с украински младежи и организации, както в тази страна, така и за тези, които са избягали от войната.

Програмата на младежкия сектор за следващите няколко месеца беше консолидирана след тези важни решения на Съвместния съвет по въпросите на младежта, а високо оценените доброволни вноски от Германия и Франция ще бъдат от съществено значение за изпълнението на програмата за дейности на младежкия сектор.

Христо Радославов: “Поколението ни има исторически шанс да приобщи Западните Балкани, борейки общ проблем”

/in

От  29-ти септември до 3-ти октомври в Крушево, Северна Македония се проведе Международна младежка конференция “Европейски ценности за бъдещето на Югоизточна Европа”. Това е юбилейно 20-то издание на тази конференция.

Участие в събитието взеха 60 младежи от всички страни в Югоизточна Европа, сред които и от България, Христо Радославов – Експерт комуникации и партньорства на Национален младежки форум.

Част от говорителите на конференцията бяха и бившите външни министри на Гърция и Северна Македония – Никос Коциас и Никола Димитров, които реализираха Преспанското споразумение през 2018 година (исторически момент предхождащ ветото на България, блокиращо кандидатурата на Северна Македония в ЕС).

 

Сред панелистите не липсваше и българско присъствие в лицето на Димитър Димитров, бивш Български младежки делегат към ООН и част от звено “Обучители” на организацията, който за поредна година бе част от конференцията. 

Конференцията, която сближи младите на балканите

Конференцията се състоя от 7 пленарни сесии, всяка с различна тема и панелисти, но свързана с една дискусионна цел – европейското бъдеще на региона и разширението на ЕС. Между всяка сесия са предвидени кръгли маси, където в екип с делегатите от другите страни се влиза в конструктивен диалог по теми като „В какво трябва да се изразява гражданското участие на младите в региона“. Всичко, което се обсъжда, влиза в доклад, който се представя пред ресорните институции, от които се очаква да използват консултациите в проектирането на политики.   

 Христо споделя за своето притеснение от началото на конференцията:
,,Не знаех до каква степен ще се чувствам като черната овца сред всички, идвайки като делегат от страна, противодействаща на разширението на ЕС в региона. Бях изненадан да открия хора, които видяха в мен приятел и съмишленик.”

В хода на събитието си дава сметка, че в България често минаваме по повърхността на темата за нашите съседи с етикети и предубеждения.

,,Осъзнах колко много етикети падат и колко близки всъщност са психологически и културно до мен участниците. Колко рядко взаимодействаме и правим общи инициативи с бошняци, сърби, македонци и т.н., а колко важно е всъщност, за да правим устойчиви политики заедно. Това беше рядък момент, в който получих шанс да съм в защитена среда, в която да изразявам мнението си и да споделям идеи. Поколението ни получава рядък исторически шанс, да сплоти региона, борейки общия проблем – ,,изтичането на мозъци”. Едно нещо, което не спряхме да коментираме на сесиите, е масовата емиграция от региона. Необходими са програми за международни, но вътрешни за този регион обмени на ученици и студенти. Тези обмени ще са още по-достъпни, ако сме в едно икономическо и политическо семейство каквото е Европейският съюз. Нека завъртим миграционния поток в затворен кръг помежду ни.”, казва Христо.

“Получих шанса да гласувам на изборите макар и да бях далеч от избирателна секция и сигурен транспорт. Успях да се придвижа до съседния град Прилеп и да се върна навреме за пленарните сесии. Длъжен съм да отбележа усилията, които организаторите от Северна Македония положиха за мен – нещо, което усетих и като дипломатически жест и съпричастност. “, споделя той.

Друг важен момент от конференцията бе участието на българския панелист Димитър Димитров, който е добре познат гост в Крушево.

Димитър участваше в пленарна сесия THE ART OF COLLABORATIVE FUTUREMAKING THROUGH TRANSFORMATIVE RELATIONS IN THE REGION.

Той спомена, колко е важно за региона да не допуска външно анти-европейскo влияние.

,,Вече не става въпрос за това кой е прав, а за това какви ще са последствията, ако продължим да не се разбираме. Като българин ми е трудно да възприема различна истина за съседите от родната истина, но е факт, че в Северна Македония вече десетилетия наред развиват отделно национално съзнание, което и да искаме не можем да изкореним. Когато безусловно и продължително се разбиваме в стена в опит да намерим резолюция на проблема, е време да започнем да подаваме ръце през оградата.”, споделя Христо Радославов.

Медии, отразили събитието:

1. МИА
2. SITEL

Изготвил: Йоана Дончева

„Младежта като стълб за изграждане на устойчиви и мирни общества”

/in , ,

На 12-ти октомври 2022 в гр. София се проведе Експертна среща на тема „Младежта като стълб за изграждане на устойчиви и мирни общества“, която бе в областта на младежта по линия на Централноевропейската инициатива. Тази среща е част от календара на българското председателство на Централно-европейската инициатива (ЦЕИ) през 2022 г. и е организирана от Министерство на младежта и спорта, а Национален младежки форум също бе в ролята на символичен домакин.

Участие взеха:

Заместник генералният секретар на ЦЕИ Жужана Кирали
Петър Бучков – зам.-министър на МС
Велислава Петрова – зам.-министър на Външните работи
Представители на държавите от ЦЕИ, както и представители на младежките съвети от държавите от ЦЕИ. (Албания, Румния, Полша, Молдова, Словения и България)

Всяка делегация се състоя от един експерт от министерство и един представител на националния младежки съвет на дадената държава членка.

 Събитието бе открито от заместник-министъра на младежта и спорта Петър Бучков, заместник-министъра на външните работи Велислава Петрова, заместник генералния секретар на ЦЕИ Жужана Кирали и Българските младежки делегати към ООН – Ангел Митков и Мария Бадева.

Програмата се състоя от три отделни панела, в които бе обхваната тематика, свързана с активното включване на младежите в изграждането на мирни и устойчиви общества. Целта на срещата бе да бъде предоставена възможност на държавите членки към ЦЕИ да обменят гледни точки и добри практики и да отправят препоръки към ЦЕИ по отношение на работата в областта на младежта.

Акцентите от страна на младежите бяха свързани със засилване на сътрудничеството на ЦЕИ с младежките съвети и младежките организации в държавите членки на инициативата, създаване на по-добри възможности за координация и сътрудничество по отношение на проблемите за младежта и гарантирането на смисленото участие на младите хора в процесите на вземане на решения. 

Изтъкнаха се и трудностите, които младежките съвети в държавите от инициативата срещат по линия на разпознаване на тяхната роля и принос при осъществяването на младежката политика.

На срещата участниците изработиха препоръки към ЦЕИ, които ще бъдат представени по време на следващата среща на външните министри от държавите по инициативата – има я на сайта на ЦЕИ.

Необходима е повече публичност и комуникиране на мисията на ЦЕИ и работата ѝ в държавите членки, тъй като много от младите хора не разпознават целите и организацията.

Изготвил: Йоана Дончева

Диалог на тема “Изтичане на мозъци” с участието на Елиза Ферейра

/in , ,

На 27.09 в Европейска комисия – Брюксел се проведе диалог с Еврокомисаря по сближаване и реформи – г-жа Елиза Ферейра, на тема “Изтичане на мозъци – Brain drain”. Събитието бе част от програмата на Европейската година за младежта. 

В ролята на модератор на дискусията влезе Биляна Сиракова, Координатор на ЕС по въпросите за младежта.

В диалога участие взеха и:

Мирослав Цеков – Председател на Национален младежки форум;

Мария Алказар – член на борда и кандидат за Председател на Европейски младежки форум;

Кристиана Ксенофонтос – член на борда на Европейски младежки форум;

Андреа Скростеану – заместник председател на Национален младежки съвет на Румъния 

Представители на младежките съвети на Литва (Юлиус Янулевичус), Хърватия (в лицето на Кая Павлинич), Полша (Ян Палаш), Португалия (Руи Оливейра), председателката на  Младежкото крило на Европейската конфедерация на работническите съюзи Йоланда Жил Алонсо;

Алесия Сума – Европейска федерация на сестринските асоциации.

Контекст:

Целта на диалога е да събере представители от различни държави, които да споделят проблемите, наблюдавани в техните региони, да обменят добри практики и да дискутират в посока даване на решения. Основен въпрос е как да предотвратим изтичането на мозъци и да привлечем талантите да останат в не толкова развитите региони.

България е една от държавите, в която демографският проблем силно се откроява. Въпреки че се намира под средното ниво на младежка безработица в Европейския съюз (с около 13.1% при средни 14% за ЕС) е част от държавите с рязко свиващо се население и ниска степен на покачване на процента хора с висше образование. В допълнение почти 15% от хората на възраст 20-64 г. родени в България в момента живеят трайно извън нея.

Елиза Ферейра (Еврокомисар) постави основите на диалога, като представи основните проблеми пред останалите. 

“Имаме нужда от енергията и капацитета на младите хора да създават нови компании и нови работни места. Младите хора не са само бъдещето, но и настоящето. Те са тук и сега и вземащите решения трябва да ги ангажират.”, споделя тя в своето изявление. Тя осъзнава важността младите да бъдат чути и ги приканва да се включат в дискусията.

Мнението на няколко от младежките съвети се припокрива  – необходим е целенасочен стратегически подход при решаване на проблемите на младите хора. Държави като Румъния и Хърватия, сходно на България споделят, че срещат трудности при изработката на стратегически документи в сферата на младежта.

 Кристиана Ксенофонтос също споделя колко е важно за младите хора да бъдат включвани във взимането на важни решения, да бъдат интегрирани в процеса.

Някои от основните акценти, които Мирослав Цеков сподели за България:

– Политическата нестабилност в страната се отразява на първо място на младите хора. Вече втора година няма условия да бъде приета Националната стратегия за младежта 2021-2030 г.

– България има сравнително добри показатели по отношение на младежката безработица спрямо останалите страни в ЕС, но множество млади хора са обект на некоректни практики на работното място, а не е малък процентът, които работят частично или изцяло в сивия сектор. 

– За да останат младите хора в своето населено място или регион не е необходимо да адресираме само достъпа до образование и заетост (и тяхното качество), както и инфраструктура, а да вземем предвид и качеството на демокрацията. Младите хора вземат този избор и според възможностите да участват при вземането на решения, както и въпроси като върховенството на правото и корупцията.

Елиза Ферейра подчерта, че можем да говорим за качеството на вътрешния пазар на ЕС, само ако имаме гаранции, че институциите функционират. Ако институциите не работят, ако няма отчетност, ако съдът не работи или ако не може да се разчита  управляващите органи на определените фондове тогава ние си “играем” с парите и правата на хората затова темата за върховенството на правото е от основно значение.  

Благодарение на дигитализацията по време на пандемията осъзнахме, че все пак не е задължително да се местим в големия град и да плащаме скъпи квартири, а можем да сме в региони с добро качество на околната среда, да останем в по-малко населени места, важното е да имаме минималните покрити нужди за работно място, като интернет, например.

В дискусията също се стига и до споделяне на добри практики и предложения:

“Необходимо е целенасочено насърчаване на регионалното сътрудничество по отношение на проблемите на младите хора.
Да се разгърне потенциала на макро-регионалното сътрудничество и стратегии и да се насърчи стратегическия подход по отношение на проблемите на младите хора в тях. 
Да бъде въведена младежка перспектива в механизмите и програмите Interreg, като същите бъдат направени по-достъпни за млади хора.”, казва Мирослав Цеков.

 

 Кристиана Ксенофонтос споделя за два инструмента:

  • EU Youth Test – механизъм за оценка на въздействието на политиките на Европейския съюз върху живота на младите хора, предложен от Европейски младежки форум.
  • Диалога на ЕС по въпросите за младежта – механизъм за консултация и участие на младите хора при вземането на решения и задаването на дневния ред в областта на младежта на ниво ЕС.

Може да проследите цялата дискусия:

ТУК

Изготвил: Йоана Дончева

Национална конференция за глобално образование „Образование за мир“

/in ,

За десета поредна година Българската платформа за международно развитие (БПМР) проведе Национална конференция за глобално образование „Образование за мир“. Събитието се състоя в периода 10-11.09.2022 г. в Аулата на Ректората на СУ “Св. Климент Охридски”. В конференцията взеха участие над 100 човека, между които директори на училища, учители, експерти, студенти и НПО активисти от цялата страна. 

Други лица в откриващия панел бяха Проф. дсн Петранка Филева – Председател на УС на БПМР,  Петър Бучков – Заместник-министър на Младежта и спорта с ресор младеж, и Радостина Николова, която е държавен експерт в дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ МОН.

Конференцията е за образование – една от областите на действие на НМФ. Образованието и участието на младите хора се засягат във всеки един от трите панела на събитието.

Представители на НМФ бяха Мирослав Цеков, който бе част от откриващия панел с приветстващи думи, Атанас Г. Радев в ролята на модератор и Антония Папазчева, която бе техническо лице.

10.09 (Ден 1)

Програмата на първия ден се състоя от 2 панела с по трима говорители и ателиета.

Тема на панел 1 бе “Култура на мира у дома”. Основните точки, които бяха засегнати, са:
1. „Класически и съвременни измерения на културата на мира в училищна и
извънучилищна среда”– Проф. д-р Лиляна Стракова, декан на Факултета по
педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“
2. „Младите говорят, младите избират“ представяне на проекта и изводи
от регионално и национално изследване за достъпа на младите хора до СРЗ,
здравно образование и информация по време на Ковид 19. – Д-р Венелин
Стойчев
3. „Осигуряване на качеството в младежката работа – гарант за мирни
общества“ – Лилия Еленкова, ръководител проекти в НМК и доктор по
политически науки.

Панел 2 бе на тема “Култура на мира по света”, като включените сесии бяха:
1.“ Как младите хора могат да се борят за мир в епоха на глобални промени.“
Проф. д-р Искра Баева
2.“Остана ли място за мира в епохата на глобална конфронтация?” – Д-р
Любомир Кючуков директор на Института за икономика и международни
отношения
3. Контрапункт – „Гласът на младите“ – Калоян Константинов – Главен редактор
на разследващия сайт “КлинКлин” и докторант в БАН в областта на Близкия
изток и външната политика

Ателиета:
1. „ Толерантност и демокрация“ – Люба Батембергска и Радослава
Кашъмова, Фондация „Малките стъпки“
2. „Дизайн мислене в класната стая” – д-р Лъчезар Африканов, преподавател в
НБУ
3.„Спаси света БАРАБАР с големите умове на миналото и настоящето“ –
игровизиран модел на образование за мир и целите за устойчиво развитие на
ООН – Мария Алкалай и Стефани Рошкова, сдружение „Възможности без граници“

11.09 (Ден 2)

През втория ден от конференцията се проведе и панел 3, който бе с акцент „Мир с природата – как се преплита екологичното образование с образованието за мир“. Засегнатите теми бяха:
1. „Чистата природа като фундаментално право на човека“ – Борислав
Сандов
2. „Образованието за устойчиво развитие във формална и неформална
среда“– Евгения Ташева, Сдружение „За земята“
3.Контрапункт – „Гласът на младите” – Делян Тодоров, фотожурналист

“Ние и Европа в Диалог” – Пловдив

/in

Като част от 9-тия цикъл на проекта Диалог на ЕС по въпросите за младежта локалните срещи под надслов „Ние и Европа в Диалог“ целят да ангажират младите в даването на идеи и препоръки по младежки цели №3 “Приобщаващи общества” и №10 “Устойчива и зелена Европа”, които са основен акцент на настоящия цикъл.

На 30-ти август Национален младежки форум завърши своята национална обиколка в централната част на Южна България, където си партнира с Младежки център Пловдив.

За провеждането на събитието отговаряше Калоян Стоянов, старши обучител към Звено обучители на Национален младежки форум. Срещата бе открита от Йоана Дончева, част от Секретариата на организацията. Във въведението тя запозна участниците с проекта. 

Достигнахме до малко над 25 активни младежи в града на тепетата, които бяха разделени на работни групи и обсъждаха “Проблемите с климата и нашата роля в преодоляването им”. Тази тема трябваше да е погледната не само от индивидуална гледна точка, но и от колективна, тъй като повечето участници бяха или са били доброволци в различни организации и имаха какво да споделят.

 След това се разви и дискусия с фокус върху “Мрежата на младежки организации в града и начините да я подобрим” и “Процесът на вземане на решения и нашето включване”. С толкова активни хора се надяваме град Пловдив да продължи да развива своя граждански сектор и за нас бе истинско удоволствие да засегнем подобни теми и да работим над развиването на младежите.

Цялата обиколка бе едно прекрасно изживяване за нашия екип. Благодарим на всеки, взел участие.

Консултациите се финансират по проект “Диалог на ЕС по въпросите за младежта” – механизъм за диалог между младите хора и лицата, вземащи решения, който се провежда в рамките на Стратегията на ЕС за младежта.

Търсеният резултат е чрез множество събития да се въвлекат в диалог възможно най-много млади хора и да се съберат идеи и препоръки за изпълнение на Целите за устойчиво развитие, които да бъдат включени в политически документ.

“Ние и Европа в Диалог” – Враца

/in ,

Като част от 9-тия цикъл на проекта Диалог на ЕС по въпросите за младежта локалните срещи под надслов „Ние и Европа в Диалог“ целят да ангажират младите в даването на идеи и препоръки по младежки цели №3 “Приобщаващи общества” и №10 “Устойчива и зелена Европа”, които са основен акцент на настоящия цикъл.

Национален младежки форум си партнира с Младежки център Враца и на 26-ти август проведе събитието от националната обиколка “Ние и Европа в Диалог” . Младежите от най-големия град в Северозападна България взеха активно участие в консултацията, като представиха своята гледна точка.

За провеждането на събитието отговаряше Калоян Стоянов, старши обучител към Звено обучители на Национален младежки форум. Срещата бе открита от Христо Радославов.

След като миналата година събрахме идеи за бъдещето на Европа, тази година вдигнахме летвата и поканихме врачани за участие на Европейска младежка конференция (ЕМК). Този път на нашето посещение в Младежкия център симулирахме част от предвидената конференция докато се консултирахме с местнтие младежи по актуални за Европа теми.

В откриването се включиха Мартин Керефейски и Стефани Любенова, които бяха делегати в Прага и Страсбург на ЕМК. Те допълнително запознаха участниците с тяхното преживяване на конференцията. С младежите се консултирахме за това доколко са запознати и съзнателни за климатичните проблеми, както и дискутирахме добрите практики за младежките пространства, с които да вдъхновим останалите градове. Младежите на Враца са креативни и иновативни.

Младежкият център е добре познато за тях място, а голяма част от функционалността му е вдъхновена именно от младите врачани. От НМФ с нетърпение чакаме следващото си посещение.

 

Търсеният резултат е чрез множество събития да се въвлекат в диалог възможно най-много млади хора и да се съберат идеи и препоръки за изпълнение на Целите за устойчиво развитие, които да бъдат включени в политически документ.

Консултациите се финансират по проект “Диалог на ЕС по въпросите за младежта” – механизъм за диалог между младите хора и лицата, вземащи решения, който се провежда в рамките на Стратегията на ЕС за младежта.

Мирослав Цеков с коментар за корекциите в Закона за младежта

/in , ,

На пленарно заседание на Народното събрание днес, 21.07.2022 г. се приеха така дългоочакваните промени в изменението на Закона за младежта.

С него се регламентират:

  • Промени, свързани с Доклада за младежта
  • Обществения съвет по въпросите за младежта
  • Разграничение между младежки организации и организации, работещи за и с млади хора
  • Промени, свързани с Консултативните съвети за младежта на местно ниво

От Национален младежки форум припомняме, че изготвихме становище по проекта за този закон още през ноември 2021 година, когато отчетохме липса на важни уточнения в него.

Пред БГНЕС, председателят на Национален младежки форум сподели следното:

“Младежките организации в България са прекият инструмент и партньор на държавата”. Неговият коментар е във връзка с приетите законодателни промени в Закона за младежта.

Той посочи, че макар и дребни корекциите в изменението и допълнението на Закона за младежта, има няколко важни неща, които трябва да бъдат отбелязани.

“Първо, най-после се фиксира и регламентира Общественият съвет по въпросите за младежта и спорта към министъра на младежта и спорта, който досега действаше по устройствения правилник на министерството и Закона за администрацията, но това не му дава дългосрочна устойчивост.”

„Младежките организации в България са прекия инструмент и партньор на държавата за правене на младежка политика, трябва да знаем какви са техните проблеми и техните нужди. Без тях държавата няма как да разбере какво се случва на терен, тъй като те са тези, които работят на място“, подчерта Мирослав Цеков.

Според него е важно ясното дефиниране на младежките организации в гражданския сектор.

„Това дава възможност да преценим какво е състоянието на младежкия сектор. Доколко всъщност имаме „живи” младежки организации, водени от млади хора. Също така да направим ясна демаркация в бъдеще, къде се насочват средствата и политиките към чисто младежки организации или организации, които не са непременно организациите, през които младите хора участват и развиват своя потенциал“, обясни Цеков.

 

Автор: Христо Радославов

“Демокрация сега” или как една младежка седмица повлия на нашите участници

/in ,

Гергана Геранова, Диан Генов и Йоан Стоянов са млади и активни хора, които взеха участие в Младежка седмица “Демокрация сега”. В следващите редове ще имате възможност да се запознаете малко повече с тях, както и с тяхното преживяване по време на конференцията.

Гергана Геранова е член на Управителния съвет на Национален младежки форум с ресор “Международно сътрудничество”. Учи международни отношения в УНСС и е член на Контролен съвет на Студентска асоциация за изследване на международните отношения (САИМО). В свободното си време обича да пътува, да се отдава на пешеходен туризъм и да чете философска литература.

 

Диан Генов е от Бургас. Студент 4-ти курс международни отношения в УНСС. От май месец е председател на САИМО, като преди тази длъжност е заемал други позиции в организацията. В тази роля, основен интерес от сферата на МО е Близкият Изток и специфично Израело-арабският конфликт. Обича да плува и се интересува от руска литература и култура. 

Йоан Стоянов  родом е от Елин Пелин. През последната 1 година беше доброволец в секретариата на НМФ, а от скоро приемa още едно предизвикателството и заема позицията на главен секретар на организацията. Сега завършва 1-ви курс право. Част е от факултетния студентски съвет. В свободното си време се занимава с разнообразни дейности. Има хуманитарни интереси, обича история, философия.

“Беше ми интересно да посетя Страсбург т.нар. столицата на Европа. Пресечната точка на две от най-големите европейски култури – германска и френска”, споделя Йоан

Така тримата, заедно с една цяла българска делегация, организирана от Министерството на младежта и спорта, се включиха в Младежка седмица “Демокрация сега”, която се проведе в Страсбург, Франция от 27-ми юни до 1-ви юли по повод 50-ата годишнина от основаване на Европейския младежки център на града. Това събитие бе водещото в рамките на кампания “Демокрация тук, деморкация сега”, която се провежда от младежката секция на Съвета на Европа. Основната ѝ цел е съживяването на демокрацията в Европа.

В тазгодишното издание на конференцията взеха участие над 400 младежи от държави членки на Съвета на Европа. Обсъждаха се теми, обвързани с предизвикателствата пред демокрацията и с нейното отражение в съзнанието на младите хора. Основните теми бяха в 3 направления:
      – съживяване на демокрацията и достъпа до човешки права;
      – смислено младежко участие;
      – дигитализация.

Цялото събитие беше разделено на пленарни заседания по всяко направление с предвидени работилници за участниците.

“Хубавото беше, че преди нашето кандидатстване, се бяхме уговорили всеки да покрие различно направление и различна работилница.”, сподели Йоан. Той се включва в направление “Дигитализация”. Работилниците, в които се включва, са “Дигитално гражданство. Образование за дигитално гражданство” и “Електронно управление”.

Гергана участва в работилница “Ние всички сме равни: правото на недискриминация и демокрация”, която е част от направление “Достъп до права”.

Работната група, в която се включва Диан, е “Свобода на словото – правото за достъп до демокрация”. Той описва работилницата като изключително структурирана и ползотворна.  

“Всички успяхме да се припознаем в мисията на работните ни групи, чувствахме се въвлечени. Говорехме за фалшивите новини. Бяхме от различни държави в тази работна група. Всеки трябваше да представи от своята държава какви са препятствията при достъпа до информация. Идеята беше на базата на своите разкази да установим сходни проблеми, по които да работим и заедно да генерираме решения и идеи. Нашият фасилитатор много добре ни върна обратно в реалността, накара ни да се замислим, кое наистина можем да имплементираме, а не само да обсъждаме идеи за спасение на демокрацията”, каза Диан.

Един от проблемите, които са гласувани накрая за обсъждане, е обвързан с липсата на достъп до информация за НПО сектора в държавите членки. Произведената идея е да се направи сайт на национално  ниво във всяка една държава, в който по максимално достъпен начин да се достига до всичко необходимо по темата. В България имаме подобен сайт, но той не е адаптиран с времето. 

Другата дискутирана тема за е да се засилят срещите и дискусиите между политическия елит и НПО сектора, включително и младежкия сектор. Стана ясно, че в България доста млади хора не са наясно какво представлява демокрацията като феномен и не разбират нейния смисъл. Едно от набелязаните решения е да има повече събития, обвързани с тази тема.

Хората в самите работилници бяха разделени на подгрупи. В началото се дефинират препятствията по темата. На базата на тях се генерират идеи за конкретни събития, които да спомогнат за подобрение на определения проблем.

“Важен въпрос бе как ние прилагаме този личен пример.”, сподели Йоан.

Освен генерирането на идеи по тези работилници, част от програмата на конференцията са и общите пленарни заседания в сградата на Двореца на Европа. Там са обсъждани общи теми за демокрацията като явление. Встъпителни речи са водени от представители на Ирландия, както и на консултативния съвет за младежта към Съвета на Европа. След тези пленарни заседания делегацията на България участва в работна група заедно Белгия и Босна на тема демокрация.
Нашите участници имаха възможност също така да се запознаят с млади хора от страни като Армения, Латвия, Мадагаскар и южните европейски съвети и представителство на Съвет на Европа – Мария Спасова и зам.-директора на Европейска младежка фондация – Силвия Иванова – знак за българското присъствие. Един от фасилитаторите на събитието бе и алумни на НМФ – Джафер Саачъ.

Участие в конференцията може да вземе всеки млад човек, който владее английски или френски и е гражданин на държава членка. Към националните делегации може да има хора, които са родом от други страни.
“Предстои сходно събитие на СВЕТОВНО НИВО”, сподели Йоан. Формата за регистрация ще бъде през септември, но самото събитие ще се проведе през ноември.

От едно такова прекрасно събитие човек може да създаде приятелства с хора от цял свят, да опознае култури и да добие нови знания в различни сфери. Въпреки близкото географско разположение със съседните ни държави, често не сме наясно какво всъщност се случва там и чрез една такава конференция имаме възможност да обменим подобна информация. Ключово е осъзнаването, че сме част от една общност, която е много по-голяма от вече познатата ни на национално ниво. 

“Тръгвам си със самочувствие, че българските младежи можем да бъдем пълноценна част от европейското семейство. По време на събитието доказахме, че младежите в България имаме ценен опит и практики, които да споделим. Въпреки препятствията пред нас, ние успяваме да сме сред активните от младите хора в Европа и сме една неизменна част от европейския младежки сектор.”, каза Йоан.

Диан отбеляза, че запознаването с толкова много активни младежи от цяла Европа му помага да възвърне надеждата, че промяната може да се случи, че младежите на европейско ниво са наистина заинтересовани. Той забелязва, че е част от поколение, което се интересува от политика и гражданско участие. Доказателсто, че европейската младеж се чувства активна, иска да е активна и ще бъде активна в европейските политики като цяло.

Гергана сподели с нас един цитат от поканените гост-говорители, Еварист Бартоло (former Minister of Education and Foreign Affairs of Malta): “Емпатията е ключова за просъществуването на демокрацията и човешките права”. Това е нещото, което по нейни думи остава в мислите ѝ и ще следва като максима занапред.

Тя ни разказва за нейно посещение в Националния музей на демокрацията във Великобритания, където прочита следния цитат на Клемент Атли (Бивш Министър-председател на Обединеното кралство):

“Democracy means government by discussion, but it’s only effective if you can stop people talking.” (Демокрацията означава управление чрез обсъждане, но е ефективно само ако можете да спрете хората да говорят.)

Чрез тези думи тя иска да изкаже своето послание към младите хора – да подхождат с емпатия към заобикалящите ги процеси, да се вслушват в думите на властимащите и най-вече в хората до себе си, защото пътят към мира и демокрацията е взаимното разбирателство и изслушване и то трябва да започне от нас самите и от ежедневните ни взаимоотношения, за да достигне до горните нива. 

 

Важно е да осъзнаем, че ние сме част от нещо много по-голямо и не бива да се затваряме в личностните ни предели. Най-добрия начин да съживим демокрацията е самите ние да промотираме демокрацията в ежедневния си живот като започнем от нашите общности и да предадем нататък.

Автор: Йоана Дончева

Volunteer Market – Европейски корпус за солидарност

/in

Започнали своя път като доброволци по Европейски корпус за солидарност, Христо и Йоан събраха представители на различни младежки организации и доброволци по други програми в The Steps в София. Поводът беше предаването на щафета към новия доброволчески екип, който ще се подвизава в секретариата на Национален младежки форум, както и да запознаят участниците с различните възможности, които ЕКС предоставя на всеки записал се. 

Христо разказа за ползите от регистрирането, както и за добавената стойност, която участниците могат да придадат на свой престой в чужда страна чрез подпомагане на местна гражданска организация. 

Йоан сподели за своя и впечатления от програмата, а присъстващите имаха право да разкажат и за своите преживявания като доброволци. 

Споделени бяха и полезни съвети за работната етика, за това как да управляваме по-добре нашето въвличане в подобни дейности, кои граници си струва да прескочим и до каква степен е взаимнополезно полагането на усилия за социални каузи

Събитието е сред заключителните дейности по проекта “Младите и бъдещето на Европа”

Проект “ Младите и Бъдещето на Европа” се изпълнява с финансовата подкрепа на ЕС по Програма “Европейски корпус за солидарност”
Договор номер – 2020-3-BG01-ESC11-094830