ПОКАНА: Общо събрание на Национален младежки форум, 24-25 юни 2023 г.

/in , ,

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ,

На основание чл. 23 от Устава на Сдружение „Национален младежки форум” (НМФ) и чл 27 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Управителният съвет свиква Общо събрание, което ще се проведе на 24-25 юни 2023 г. от 9:00 ч. , в Зала 1 на Софийски университет “Св. Климент Охридски”, с адрес: гр. София, бул. Цар Освободител №15; при следния Дневен ред:

  1. Приемане на годишен финансов отчет за 2022 г. и доклад за дейността за 2022 г.
  2. Отчет за дейността на Управителен съвет в периода януари – юни 2023 г.
  3. Приемане на актуализиран бюджет за 2023 г.
  4. Прием на нови организации членове
  5. Приемане на Вътрешни правила на организацията
  6. Прием на позиции и становища
  7. Свикване на отчетно-изборно общо събрание на сдружението
  8. Други

Канят се всички членове на НМФ да вземат участие в Общото събрание. При липса на кворум, на основание чл. 27 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, началото на Общото събрание ще се отложи с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред, и ще се счита за законно независимо от броя на явилите се членове.

Писмените материали свързани с дневния ред на заседанието са на разположение на адреса на управление на Национален младежки форум и се предоставят на всеки член при поискване.

23 май 2023 г.
гр. София

Мирослав Цеков
Председател
Национален младежки форум

Национална младежка конференция “9 от 10” събира младежи от цялата страна през юни

/in ,

От 16 до 18 юни в София, предстои да се проведе Национална младежка конференция “9 от 10”, организирана от Национален младежки форум. На събитието са поканени всички активни младежи от България, които имат интерес към младежките политики тук и в Европа.По време на конференцията ще бъдат представени резултатите от 9-те цикъла на Диалога на Европейския съюз по въпросите за младежта – най-големия процес за консултиране на младите хора на континента.

Ще бъдат обсъдени постигнатите резултати и препоръки и бъдещите планове за 10-ти цикъл.Събитието е подходящо за младежи на възраст от 15 до 35 години, които са активни и заинтересовани граждани.Регистрацията е достъпна до 2 юни на следния линк.Повече информация за събитието, включително конкретно място, където то ще се проведе, може да следите тук.

ВАЖНО: За младежите извън София е предвидено настаняване и възстановяване на разходи за транспорт.Събитието е част от инициативата “Диалогът на ЕС по въпросите за младежта”.

Събитието е част от инициативата “Диалогът на ЕС по въпросите за младежта”. 

Първа среща по проект “Независимост на младежките съвети”

/in ,

От 15 до 19 май, Национален младежки форум беше домакин на първата среща от проект “Независимост на младежките съвети” Проект, в който целта е да бъдат проучени и анализирани капацитите на младежките съвети от Европа да участват в процеса на вземане на решения, оставайки независими от политическите ракурси в държавното управление.

В проекта взеха участие представители на 6 младежки съвета от Европа, сред които:

  • Anja Jokic от Сърбия
  • Ane Matevska от Северна Македония
  • Xabi Triana и Carlota Guillén от Испания
  • Rota Lāce от Латвия
  • Maša Brulc от Словения
  • Christina Yiannap и Diamando Zisimopoulouот Кипър

По време на тяханта визита, Мирослав Цеков, Йоан Стоянов и Райчо Райчев от Национален младежки форум запознаха участниците с параметрите на проекта и необходимите стъпки за неговото изпълнение. 

Сесиите се проведоха в Urban Point, а във втория ден от програмата, участниците успяха да посетят конференцията “EU Meets Balkans” организирана от Атлантическия клуб в София ТЕХ Парк.

Дългосрочната програма на проекта предвижда споделяне на експертиза и развиване на целите от страна на всеки въвлечен младежки съвет до пролетта на 2024 г. Следващата среща по проект “Независимост на младежките съвети” ще е в Латвия.

Проект “Independence of youth councils” се съфинансира по договор  2022-2-BG01-KA220-YOU-000102352 по програмата “Еразъм+” на Европейския съюз.

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.

Funded by the European Union. Views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the European Union or the European Education and Culture Executive Agency (EACEA). Neither the European Union nor EACEA can be held responsible for them.

Национален младежки форум участва в Академия за Младежко участие

/in ,

Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите, в партньорство с Национален младежки форум, осъществява проекта “Академия за Младежко участие”.  Проектът има за цел да повиши гражданската осъзнатост на 60 младежи от цялата страна на възраст между 15 и 25 години и да подкрепи активното им участие в демократичния живот на общините и общностите, към които принадлежат.

Академията ще създаде възможност за младежи от населени места, където не се предлага младежка работа, да се включат в дейности на живо, които по качествен и надграждащ начин да развият техните личностни, професионални и граждански компетентности чрез 3 планирани мобилности:

  • Обучение “Моето място в Демокрацията” –  07.05.2023 (4 дни), в х-л
    Гергини, общ. Габрово.
  • Симулация на Народно събрание –  3 дни в периода 01 – 13 септември
    2023г. гр. София.
  • Обучение “От проблем към действие“ – 6 дни през ноември 2023г.

Проектът предвижда и 2 практически онлайн фази, както и финална практическа фаза с последващи действия като:

  • Менторство в подготовката и реализирането на събития от младежи на
    местно ниво;
  • Провеждане на различни събития и инициативи на местно ниво;
  • Измерване на ефекта от проекта;
  • Популяризиране на резултатите и ефекта от академията.

Проектът се осъществява от Младежко сдружение за мир и развитие на
Балканите и Национален младежки форум͕ като е финансиран от програма Еразъм + на Европейската комисия, администрирана от Център за развитие на човешките ресурси.

Повече за “Академия за Младежко участие” и нейните цели можете да разберете ТУК!

Доброволчество. Първостепенна ценност за гражданско участие

/in ,

На днешния празничен ден, 11 май, в Министерски съвет се проведе събитието „Открито управление – цел и фокус на доброто управление“.

Целта на събитието е да напомни как да следим работата на властта с помощта на гражданските организации и демократичното общество.

Атанас Пеканов откри дискусията. Припомни, че гражданското участие се изразява не само в застъпничество, но и в проектирането на политики. „Социалните мрежи и улицата, не са достатъчни“, каза Пеканов, описвайки неизчерпаната от участие роля на българския гражданин.

По време на дискусията си говорехме за доброволчеството и необходимостта от Закон, който да го подкрепи.

Адела Бозмарова от Национален младежки форум, представител на организацията, която на няколко пъти се бори за установяването на този закон, сподели следното:

„Доброволчестовото трябва да се разглежда като ценнност. Основна е ролята на младежките организации. Те работят предимно с доброволци и разчитат на този доброволен труд за изпълнение на техните дейности. Именно младежките организации са първото място, където младият човек се среща с доброволчеството. Там младият човек се възпитава в ценности като гражданско участие“.

Сещаме за доброволчеството, само по време на криза.  То се разглежда само като инструмент за справяне с последствията от бедствия като пандемия или най-често извънредна ситуация.  Отдаването на доброволен труд следва да се припознава като ценност и след това да бъде използвано като инструмент в различни ситуации, независимо дали са извънредни, или не. 

Какво следва да се направи?

Адела спомена също, че е нужна широка обществена дискусия, базирана на законопроектите досега. Правени се много опити и е време тази дискусия да се изведе докрай. На база на тези дискусии и събиране на различни становища, е необходимо да се усъвършенства основата, която имаме до момента, за да си гарантираме една закондоателна рамка, която обединява различните перспективи, а не ги противопоставя.

Гражданският сектор е отговорен за усъвършенстването на тези текстове.

“Наша отговорност е да достигнем до консенсус и да си свършим работата докрай, такa че да се премине към приемане на Закона.”, добави още Адела.

Запис от цялото събитие ТУК

Младежките съвети от Европа: България и Румъния принаделжат към Шенген

/in ,

Младежките съвети, членове на Европейски младежки форум от Литва, Португалия, Румъния и България, входираха своята позиция по време на събрание в Брюксел. Позицията е по повод ветото на Австрия и Нидерландия за приобщаването на България и Румъния в Шенген.

 

FOR ENGLISH SCROLL DOWN

Шенгенското пространство, едно от най-значимите постижения на Европейския съюз, революционализира движението на хората в региона, като елиминира вътрешния граничен контрол и прави по-лесно за хората за работят, учат и изживяват различни култури в Европейския съюз. Шенгенското пространство се е доказало като основен елемент в процеса на европейската интеграция, който трябва да бъде защитаван и разширяван, за да подсигури продължаващ просперитет и чувство за единство в Европейския съюз.

На 8 декември 2022, Европейският съвет обмисляше възможността да позволи на България, Хърватска и Румъния да се присъединят към Шенген. Хърватска с пълно мнозинство беше приета, но на кандидатурите на България и Румъния беше наложено вето от правителствата на Австрия и Кралство Нидерландия.

България и Румъния, в продължение на години, се стремят да покрият предварително определените необходими критерии в опит да влязат в Шенгенското пространство. В момента на изпълнение на критериите, отговорът на Европейския съвет беше да им откаже полагащото им се по право място в Шенген на база наложеното вето за присъединяване от две държави членки.

Взимайки предвид факта, че двете държави са изпълнили необходимите критерии, решението да се спре присъединяването им има тежко въздействие на самите държави и мобилността като цяло, по-конкретно на младите хора. Считат се за оправдани и разумни очаквания населението на България и Румъния да бъде включено като част от Шенген след десет години чакане и неуморна работа двете държави най-сетне да отговарят на условията да бъдат част от Съгласието за Шенген, като покриват всеки критерий за членство в Шенген, само за да бъдат възпряни без честни и обективни причини. Вярваме, че това създава негативен прецедент, където може да има дискриминация, както и негативен ефект срещу държава членка само поради политически решения, вместо да се подсигури практическото спазване и поддържане на ценностите на Европейския съюз.

По-конкретно, бихме искали да привлечем внимание към демография, която често няма достатъчно представителност и не е вземана предвид в дебата, касаещ влизането в Шенген на нова държава членка: младежта в афектираните държави. Негативните последствия на статуквото се разпростират в множество слоеве в живота на младите европейци, имайки дългосрочно влияние на тяхното благополучие и възможности. Ограничената мобилност на младите хора, произтичаща от това решение, е основният негативен ефект. То продължава да лишава младите от качествени образователни, професионални и културни изживявания и може да има значимо влияние на техния бъдещ просперитет и качество на живот. Това решение повлиява и множество други страни, като мобилни работещи младежи, туристи и публични администратори, които разчитат на принципа на свободно движение в Европейския съюз, едно от четирите свободи и основи на Съюза. Имайки предвид настоящите условия, младите хора на тези две държави няма да могат да добият достъп до същите права като други млади хора от други държави членки, които вече са част от Шенген. В допълнение, бюрократичните пречки и разходи служат за възпиране на участието на младите хора в инициативите и програмите на Европейския съюз, както и имат деградивно въздействие на икономиката на държавите членки и оперирането на вътрешния пазар на Европейския съюз.

Блокирането на Българската и Румънската кандидатура изпраща изключително опасно и негативно съобщения към правителствата и по-важно от това, гражданите и жителите на тези държави, а именно: една държава може да изпълни необходимите критерии или цели и независимо от това да бъде игнорирана и да не получава пропорционално и адекватно третиране. Това може да доведе до увеличаване на евроскептичните тенденции, подкопаващи кредабилитета на Европейския Съюз и еродирането на доверието от страна на младите граждани в Европейските институции. Освен това, може да разколебае други държави от преследването на Европейска интеграция, застрашавайки стабилитета и уединеността на региона. По-конкретно, бихме искали да подчертаем, че този тип решения тежат на раменете на младите и служат за обезкуражаване на техния активизъм и активно участие в гражданско общество. 

Организациите членове на Европейски младежи форум, в частност Национални младежки съвети и международни младежки организации изразяват своята подкрепа към гражданското общество, младите хора и младежките организации от България и Румъния, както и към всеки друг част от техния път към Шенгенското пространство и призовават : 

  • Съвета по правосъдие и вътрешни работи към Съвета на Европейския съюз да предприеме всички необходими мерки за приемането на решение относно окончателното завършване на присъединяването на България и Румъния към Шенген. 
  • Бъдещото трио председателстващи Съвета на Европейския съюз страни, състоящо се от Испания, Белгия и Унгария да подкрепи присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство като приоритизира въпроса в рамките на своите председателства и осигури пространство за адекватен дебат. 
  • Държавите членки да инициират широка дискусия и консултация за да бъде обсъдено как механизмите за вземане на решения по отношение на Шенгенското пространство могат да бъдат подобрени в близкото бъдеще, базирани на основните ценности на Европейския съюз и фокусирани върху важността да бъдат покрити определени критерии и ясно дефинирани процедури. 

 

 

Позиция на английски език / Motion in EN

Участието на НМФ в кръгла маса – “Работа за младите, младите на работа”

/in ,

На 7 април, 2023 г. в хотел Хаят се проведе кръгла маса “Работа за младите, младите на работа”. Събитието беше по инициатива на ръководителя на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов. В дискусията участваха служебният вицепремиер Атанас Пеканов, министрите Крум Зарков (Министерство на правосъдието) , Александър Пенов (Министерство наА образованието и науката) и Весела Лечева (Министерство на младежта и спорта), Даниел Парушев (НПСС), Ивайло Илиев (СКП), Мирослав Цеков (НМФ), Евелина Славкова (Тренд), представители на синдикалните и работодателски организации.

По време на дискусиите, Петър Витанов посочи, че 18% от малдежите между 15-30 г. не търсят образование или работа, а това е полемичен фактор пред иконическото развитие на страната. 

"Всеки ден, в който не вземаме мерки за преодоляване на това предизвикателство, подпомагаме бедността, социалното разслоение и социалното изключване на уязвимите групи. Имаме относително ниски стойности на безработица сред младите хора в България, но имаме доста повече неактивни и индиферентни млади хора отколкото са средните нива в Европа"
Петър Витанов

Председателят на НМФ, Мирослав Цеков пък наблегна върху това, че средствата, които държавата планира за младежки политики намаляват систематично в последните 10 години. От почти 260 млн. през 2011 г. до малко над 80 млн. лв през 2020 г. Сериозен сигнал е, че въпреки че 3/4 от всички средства планирани за младежки политики в последните 10 години отиват за политики свързани с младежката заетост по данни на тренд 88% от хората смятат, че трябва да има повече политики насочени към безработните младежи, а 86% че трябва да има конкретни политики, насочени към младите хора от групата NEET. 

С оглед на тези проблеми е необходима реформа:

 

Национален младежки форум предлага за преодоляването им обособяване на ресор "Младеж" в самостоятелно министерство, което да консолидира основните дирекции отговорни за политиките за младежта и да разшири капацитета за планиране и изпълнение.
Мирослав Цеков

Ивайло Илиев, председателстващ Студентски клуб на политолога цитира годишния доклад „Българската младеж 2018-2019“ на Фондация Фридрих Еберт има откроени следните тенденции:

  • ниско политическо участие
  • Ниска мотивация за политическа кариера
  • Нисък интерес към политиката (7% към 2019)Средното образование не подпомага политическата ангажираност – гражданското образование е слабо.

    Именно от тази възраст започва адекватното участие на младите в гражданския и политическия живот. На база изводите от това, главната причина за младежката неудовлетвореност според данните на изследването обаче идва не толкова от общото състояние на демокрацията, колкото от възможностите за младежко участие, за младежка консумация на демокрацията.

Министър Лечева описа младежкото участие като "кръвоносна система" на демокрацията

В своята презентация „Младежите в гражданското общество“ министърът на младежта и спорта, Весела Лечева постави акцент върху профила на младите хора в България, младежкото участие в гражданските процеси и дейността на Министерството на младежта и спорта при реализиране на политиката за ангажиране, овластяване и включване на младежите в обществените процеси. „Поддържаме постоянен диалог с младите хора по отношение на техните потребности, желания и перспективи. Държавната политика за младежта е целенасочена и последователна дейност на държавата, общините, младежките организации и обществото за създаване на благоприятни условия за пълноценно личностно развитие на младежите, участието им в обществения и икономическия живот и приобщаването им към управлението на местно, областно и национално ниво“, каза в експозето си министър Весела Лечева. Министър Лечева коментира, че младежкото участие представлява „кръвоносната система“ на демокрацията, цели активното участие на младите хора в гражданските процеси, гласуване, търсене на съгласие, сдружаване и включване на умения за формулиране на обществения интерес. 

Двама доброволци ще подкрепят НМФ в проект “Младите и Европейската година на младежта”

/in

Национален младежки форум стартира дейност с подкрепа от Сдружение ЗА ТЕБ по проект „Младите и Европейската година на младежта“ към Европейски корпус за солидарност.

Период на проекта: 01.01.2022 – 30.04.2023

Двама млади доброволци ще подкрепят екипа на секретариата като работата им ще бъде разпределена в профилите “Комуникации” и “Събития”. НМФ ще разчита на тяхната подкрепа в офиса в София и на терен по време на срещи и събития.

В своя принос, доброволците ще работят с младежи от цялата страна, медии, институции и младежки организации и младежки политически партии. Ще организират комуниакционни информационни кампании и ще допринасят за мисиите на организацията и младежките политики.

Чрез дейността си двамата младежи ще се заемат с предизвикателствата на гражданската активност и структурния диалог между младите и институциите. Ще работят и за по-доброто прилагане на национално ниво на Европейската стратегия за младежта 2019-2027 и нейните 11 приоритетни области.

Доброволците ще организират събитията и инициативите от годишния план на организацията, които промотират младежката информираност, солидарност и активност. Целта е голям брой млади хора да се запознаят със засягащите ги въпроси, а младежките организации и институциите (общинска, областна и държавна администрация) да си сътрудничат по-ефективно в политиките за младежта.

Очакванията са дейностите по проекта да развият максималния потенциал за реализация на младежите, не само на доброволците в проекта, но и на достигнатите целеви групи. Придобитите знания и умения ще са в областта на младежките политики, неформалното образование, организирането на събития и комуникацията. Положително повлияни ще бъдат всички, взаимодействащи с НМФ – доброволци, младежи, младежки организации, институции.

Проект “Младите и Европейската година на младежта” се изпълнява с финансовата подкрепа на ЕС по Програма “Европейски корпус за солидарност” Договор номер – 2021-2-BG-01-ESC51-VTJ-000044896

Декларация на УС на Национален млaдежки форум относно мястото на ресор “Младеж” цялостното осъществяване на държавната политика за младежта.

/in ,

Относно: Мястото на ресор “Младеж” и цялостното осъществяване на държавната политика за младежта.

Национален младежки форум[1], в качеството си на Национален младежки съвет на Република България, настоява младежката политика, с оглед на своя хоризонтален характер и значимост в развитието на младите хора в Република България, да намери своето категорично място в политическия дневен ред като приоритет не само преди избори, но и след това.

Подчертаваме, че младежката политика следва да се разглежда като самостоятелен ресор със своята специфична проблематика и цели.

Настояваме за:

  1. Обособяване на самостоятелна парламентарна комисия по въпросите на децата и младежта в Народното събрание;
  2. Отделянето на държавната политика за младежта в самостоятелно министерство с необходимия човешки, финансов и експертен ресурс за осъществяване на пълноценни, последователни, ефективни, координирани политики за младите хора в страната.

Като отчитаме редица слабости при изпълнението на държавната политика за младежта в последните години:

  • Системно забавяне на внасянето и приемането на Годишните доклади за младежта по чл. 5 от Закона за младежта и Годишните планове за изпълнение на Националната стратегия за младежта[2][3].

От приемането на Закона за младежта през 2012 се наблюдава системно забавяне при внасянето и последващото приемане на годишните доклади за младежта по чл. 5. В допълнение, честите промени по структурата и съдържанието на доклада не позволяват пълноценно проследяване на ключови тенденции при младежите. Сходен проблем се наблюдава и при годишните планове и отчети за изпълнение на Националната стратегия за младежта.

  •  Последователното понижаване на общия размер средства за изпълнение на Националната стратегия за младежта в периода 2011-2020 г.
    При преглед на Годишните планове за изпълнение на Националната стратегия за младежта между 2011 и 2020 г. става ясно, че общият размер на инвестираните в младежка политика средства намалява систематично от малко над 259 млн. лв. (0.34% от БВП към 2011 г.) до малко над 80 млн. лв. през 2020 г. (0.07% от БВП към 2020 г.). Според отчетите повече от 75% от всичките средства за тези 10 години са насочени в изпълнението на Стратегически приоритет №1. (Приложение №1)
  • Липсата на ефективна координация на политиката за младежта на национално ниво и липса на взаимодействие с основния координационен орган – Националния консултативен съвет за младежта[4].

Въпреки че за последните 5 години в младежкия сектор се случват ключови процеси – края на действие на Национална стратегия за младежта 2010-2020, изработване на нова Национална стратегия за младежта, промени в Закона за младежта според публичнодостъпните данни в портала за консултативни съвети към Министерски съвет е проведено само 1 заседание на Националния консултативен съвет за младежта през декември 2020 г.[5] Няма данни да са провеждани заседания на Съвета при разработването на Годишните планове за младежта, обсъждане на Годишните доклади за младежта или за консултирането на други процеси, свързани с държавната политика за младежта до началото на 2023 г.

  • Липса на проследимост и измерване на резултатите от осъществяваната политика[6].

Към 2023 г. действието си са приключили 1 стратегически и 7 програмни документа в областта на държавната политика за младежта – Национална стратегия за младежта 2010-2020 г., Национална програма за младежта 2010-2015 и 2016-2020 г., както и 5-те едногодишни Национални програми за изпълнение на младежки дейности по чл.10А от Закона за хазарта. От изброените оценка на въздействието е осъществена единствено по отношение на изпълнението на Национална стратегия за младежта в периода 2010-2015 г., а впоследствие и до 2018 г. Окончателна оценка на въздействие на Стратегията и Програмите не е извършвана към днешна дата.

  • Стесняване на инструментариума при осъществяване на политиката за младежта и разполагаемите ресурси за осъществяване на координация от страна на Министерство на младежта и спорта. Намаляване на трайно ангажирания щатен персонал в ресорните дирекции на министерството.

В периода на изпълнение на Национална стратегия за младежта 2010-2020 г. е разработена само 1 нова национална програма за младежта по смисъла на чл. 7 от Закона за младежта – Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10А от Закона за хазарта през 2017 г. Същевременно в средата на периода на изпълнение на Национална програма за младежта 2016-2020 г. е прекратено действието на подпрограма 1 “Развитие на мрежата от младежки информационно-консултантски центрове (МИКЦ)“. Няма данни да е планирано създаването на нови програми или да е работено върху разширяване на настоящите.

Числеността на щатния персонал на д-я “Младежки политики”, както и размерът на разполагаеми средства за тяхната издръжка намаляват систематично за последните 10 години. Към момента има значителна диспропорция в числеността на служителите, ангажирани с младеж, спрямо общия брой служители на Министерството. Това води до невъзможност на служителите пълноценно да осъществяват пълния набор от задължения, свързани с координацията и изпълнението на държавната политика за младежта.

  • Свиване на младежкия сектор и слаби нива на младежко участие.

Липсват механизми за пълноценна подкрепа на младежките организации и структурите за младежко участие за развитие и съхранение на техния капацитет за представителство на и работа с младите хора на терен. Отсъстват и механизми за гарантиране на структурираното и регулярно младежко участие във всички фази на осъществяване на младежката политика.

Въпреки че младежкото участие е прокламирано като цел и законов принцип на държавната политика за младежта (чл. 2 и чл. 3, т.5 от Закона за младежта) данните за степента на включване на младежите при планиране, изпълнение и оценка на политиките не се събират целенасочено и последователно и в този смисъл трудно може да се направи пълна оценка за степента и ефективността на младежкото участие.

  • Неефективна децентрализация на младежката политика.

Няма налична обобщена информация за състоянието на младежката политика по места на централно ниво, а общините не успяват да предоставят пълната информация за осъществяваните от тях политики.[7] Преглед на публичнодостъпната информация показва, че една 1 на всеки 10 общини има изготвена общинска стратегия за младежта и работещ консултативен младежки съвет[8].

  • Отсъствие на задълбочен парламентарен дебат за значението, важността и изпълнението на младежката политика.

Анализ на дейността на Парламентарната комисия по въпросите за децата, младежта и спорта в периода от приемането на Закона за младежта през 2012 г. до момента показва, че едва 1 на всеки 10 обсъдени теми има пряко отношение към политиката за младежта.

 

Като препотвърждаваме, че за ефективното, ефикасно и пълноценно осъществяване на държавната политика за младежта са необходими покритие, капацитет, компетентност, координация и ресурс.[9]

Призоваваме за промяна на парадигмата при осъществяване на държавната политика за младежта и обръщането на необходимото внимание на ресор “Младеж” в рамките на законодателната и изпълнителната власт.

Отбелязваме, че признаването на младежките организации и структури и подкрепата за тях, като се гарантира благоприятна среда на всички равнища, е особено необходимо за ефективното, съдържателно и устойчиво участие на младите хора в процесите на вземане на решения.[10]

Отправяме покана за провеждане на среща с лидерите и ръководствата на парламентарнопредставените партии и коалиции в 49-ото Народно събрание в най-кратък срок, по време на която да обсъдим цялостното състояние на младежката политика в страната и възможни съвместни решения на основните проблеми в сектора.

 

МИРОСЛАВ ЦЕКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ №1: Планирани разходи за изпълнение на Национална стратегия за младежта 2010-2020 г. в периода 2011-2020 г.

Източник: Годишни планове и отчети за изпълнение на Национална стратегия за младежта 2010-2020 г. за периода 2011-2020 г.

——————————————

[1] Национален младежки форум /НМФ/ е най-голямата платформа на младежки организации в България, която включва в състава си над 30 младежки организации и структури от цялата страна. Основната мисия на организацията е да изведе на преден план ролята и значението на младежките организации и младежката политика в развитието и създаването на активни и компетентни млади хора, които могат да се реализират и допринесат за едно проспериращо общество. Национален младежки форум е пълноправен член на Европейски младежки форум и е със статут на Национален младежки съвет на България. В дългогодишната си работа Национален младежки форум се застъпва за ефективното младежко овластяване и качествено младежко участие в обществено-политическите процеси на местно, национално и регионално ниво.

[2] Доклад от извършена последваща оценка на въздействието на Закона за младежта, Адвокатско дружество “Попов, Арнаудов и партньори”, 2020 г., София

[3] Младежката политика в България – възможности и предизвикателства, Фондация Фридрих Еберт, 2020 г., София

[4] Пак там.

[5] През януари 2023 г. е проведено заседание на НКСМ. Протокол от заседанието все още не е наличен.

[6] Младежката политика в България – предизвикателства и перспективи, Фондация Фридрих Еберт, 2020 г., София

[7] Доклад от извършена последваща оценка на въздействието на Закона за младежта, Адвокатско дружество “Попов, Арнаудов и партньори”, 2020 г., София

[8] Наръчник за местна младежка политика, Национален младежки форум, София 2022 г.

[9] Williamson, H., Supporting young people in Europe : Principles, policy, practice, Council of Europe 2002, стр. 35

[10] Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета относно Укрепване на многостепенното управление при насърчаване на участието на младите хора в процесите на вземане на решения., 8766/21, 17.05.2021 г., Брюксел

ИЗТЕГЛЕТЕ ДЕКЛАРАЦИЯТА ТУК

Какво се случи на обучението “Мрежата на активистите” в Стара Загора

/in , ,

От 24 до 26-ти март вплетохме ученици и студенти в “Мрежата на активистите” и ги въвлякохме в работилници и лекции. Обучението се състоя в Международен младежки център Стара Загора, а въвлечените бяха представители от Национален младежки форум, участници от Стара Загора и ралзични краища на страната.
Обучението водеха Розалина Недкова и Виктор Тенев от звено обучители на НМФ.

В програмата на тридневното обучение участниците се запознаха с ролята на активиста и  минаха през различни сесии, като започнаха с идентифициране на собствената си мотивация за мисия и кауза. Получиха насоки за разрабтоването на своя собствена кампания и проектираха нейните фази, етапи на провеждане.

През април месец те ще се срещнат с други групи от “Мрежата на активистите”, които паралелно с тях развиваха своите собствени кампании и с които заедно ще опитат да надградят и придадат финална визия на своята работа.

Международния младежки център предостави не само пространства за провеждането на обучителните сесии, но и настани участниците за целия престой на събитието. Във времето, в което “активистите” не бяха в обучителна сесия, бяха въвлечени в куизове, игри и дискусии.

Събитието е част от поредицата “Мрежата на активистите”, която има за цел да вдъхнови и подпомогне младежкото и гражданско участие при предстоящите европейски избори, да напомни за необходимостта от разпознаване на проблеми и да провокира инициативността на младите за тяхното разрешаване.