Конференция за бъдещето на Европа. Антоана Димитрова с призив към младите българи

Включването и участието в демократичните процеси на Европа, трябва да е право на всеки европейски гражданин. Конференцията за бъдещето на Европа цели да направи именно това посредством дискусии, дебати, срещи, инициирани от гражданите, а не от управленческите органи. 

Конференцията е доказателство за тежестта, която се придобива в мнението на обикновените хора, които искат да въздействат на какво и как работи Европейския съюз за тях. Тя е едногодишен процес, който ще приключи през пролетта на 2022 г.

От Национален младежки форум желаехме да разберем повече за този процес и да разберем дали наистина всеки може да участва в него. Потърсихме български представител, който е участвал в конференцията и открихме такъв в лицето на Антоана Димитрова, която беше достатъчно добра да ни сподели повече.

Антоана не е политик, но характера й не отстъпва  по важност. Тя е на 23 г. от Шумен и изучава социология в Софийски университет Св. Климент Охридски. Има силна любов към музиката и по-специфично пеенето. Развива този свой талант и професионално, докато е в Испания, а с връщането си на родна земя, носи вдъхновението и желанието да води международна и междукултурна комуникация. 

Какво е конференцията за бъдещето и как научи за нея?

Конференцията има за цел да събере обикновени граждани на случаен принцип в няколко пленарни заседания, където да дадат своята обратна връзка за това какво може да се подобри и направи в Европейския съюз. Научих за конференцията след случайно обаждане по телефона, без да съм кандидатствала за специфично участие. Предполагам съм участвала в свързан с тях проект. Поканиха ме в Страсбург и наблегнаха на това, че не търсят експерти или хора със специална подготовка. Естествено проявих интерес, защото това е начинът, по който обичам да се уча. Искам винаги да разширявам кръгозора си, да трупам знания и да се развивам. Учейки социология, това събитие ми беше полезно.

Частта със събирането на мнението на гражданите се състои в три сесии от по три дни, първата от които беше в Страсбург през септември, а вторатата се състоя онлайн в началото на ноември. 

В какво се изрази твоето участие?

В първата сесия участвах в панел, с тема “Демокрация, върховенство на закона, права и свободи, сигурност” с лекции от различни експерти, които да ни въведат. 

Разделиха ни на 15 групи, всяка с различна задача. Едната половина обсъждаха демокрацията и върховенството на закона, а аз бях в група обсъждаща свободата и сигурността. Чувството да съм в залите на парламента беше неповторимо, тъй като никога не съм била там досега. По време на дискусионните групи имахме модератор, който ни насочваше и ни помагаше в процесите. Началото беше като детска игра, очаквах да ме потопят в дълбокото веднага, но всичко се случи много постепенно. Нашият модератор, както и много от групата ми бяха испанци, което ме накара да се чувствам още по-интегрирана. Намерих много съмишленици. 

 

По време на втората сесия, стеснихме кръга на нашите теми и проблеми от септември. Поставиха ме в група с тема “Ангажиране и засилване на гражданското участие в ЕС”.

 

С каква мотивация пристигна в Страсбург?

Бях водена от желанието да бъде достоен за уважение човек. Да бъда пример за подражание. Така съм възпитана. Винаги съм търсела много неща, с които да се занимавам, но нещото, което ме накара да се старая и да се подобрявам е средата, в която забелязвам липса на ценности, морал, интерес и желание у хората да трупат знания.

Участието в подобни конференции, дискусии и дебати е от изключителна важност за бъдещето ни. Промяната често започва и само от един човек.

Достратъчно добре информирани ли са младите хора в България за конференцията?

Не мисля, че достатъчно хора са наясно. Много малко хора имаха представа. Когато се прибрах всички ме питаха, как изведнъж се озовах там. Какво и защо сме правели. Наш дълг е да се образоваме за Европа, Европейския съюз и институциите в него.

Гражданското участие не се свежда само до активности, то започва с мотивация и информираност. 

Изключително важно е да се подобри интереса на хората да се образоват и всичко трябва да започва от младите. Увеличава се апатията към познанието. Нямаме базови познания какво представлява Европейския съюз. 

В Португалия имат специален канал, който е посветен на това какво прави местното правителство за нацията. Ние просто гласуваме веднъж на 4 години и после не мислим за хората, които сме избрали. 

Имаме инструменти. Конференцията разполага с платформа, на която всеки, който не е участвал на тези заседания може да сподели своите мнения и идеи.

Какво те впечатли от конференцията?

Това, което ми направи впечатление и което споделих пред Шумен ТВ е разбиването на илюзията, която имах за Европа. Българите, често си говорим колко по-хубаво е в чужбина, а всъщност не е така. Младите хора в Европа имаме сходни проблеми дори в страните с развита икономика. 

Какви резултати очакваш?

Резултати ще има стига да се включват повече хора. За да имаме позитивни резултати трябва да наблегнем върху информирането и образоването в гражданско участие.

 

Ако отново получиш шанса, би ли искала да участваш в подобен проект?

Несъмнено. Не подлежи на обсъждане. Много е важно да имаме продуктивна среда. Трябва да се борим за нея.

Европейската общност не е враждебна към нас българите и Антоана е доказателство за това. Приканваме всички, до които стигне нейната история да се включат по един или друг начин, най-лесният от които е да посетят платформата за събиране на мнения и идеи. 

 

Бъдещето зависи от нас, а от нас се изисква да сме мотивирани и информирани.




 

Автор: Христо Радославов

СТАНОВИЩЕ: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта

Становище на Национален младежки форум

Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта

 

Национален младежки форум /НМФ/ е най-голямата платформа на младежки организации в България, която включва в състава си 46 младежки организации от цялата страна.

Основната мисия на организацията е да изведе на преден план ролята и значението на младежките организации и младежката работа в развитието и създаването на активни и компетентни млади хора, които могат да се реализират и допринесат за едно проспериращо общество. Национален младежки форум е пълноправен член на Европейски младежки форум и е със статут на Национален младежки съвет на България.

Следвайки своята основна мисия, Национален младежки форум е активен, устойчив и последователен партньор при формулирането и приложението на младежката политика в България. Младежката политика се изпълнява от публичните власти с целта да осигури на младите хора възможности и опит, които да подобрят тяхната успешна интеграция в обществото и да ги превърнат в активни и отговорни членове на същото това общество, както и да станат агенти на промяна (Council of Europe CM/REC(2015)3). 

Национален младежки форум приветства принципно инициативата за промени в Закона за младежта. Напълно одобряване предложението за регулиране на съществуването на Обществения съвет съвет по въпросите за младежта в законовата рамка: 

Въпреки това сме обезпокоени и изненадани, че в предложените текстове отсъстват редица от дискутираните през месец юли и всъщност по-значими според нас промени, а именно тези в частта за критериите за младежка организация, механизмите за децентрализация на младежката политика, включването на младежката работа и младежките пространства като дефиниция. 

Вземайки предвид направените предложения за промени, отчитайки експертизата на своите организации-членове и нуждата от по-качественото актуализиране и синхронизиране на законодателството на национално ниво с вече изградените стандарти и добри практики от европейската политика за младежта, считаме, че е необходимо инициираната законодателна промяна да обхване и следните области: 

 

  • Младежка работа 

Младежката работа следва да бъде подкрепяна и да се разпознава като основен инструмент за реализиране на националната политика за младежта според текстовете на следните, но не само, ключови документи: Цел 9 от Европейските младежки цели и Стратегията на ЕС за младежта за периода 2017-2027, Декларацията от Трета европейска конвенция за младежка работа, Позиция относно младежката работа и младежки работник, изготвена и приета от 100 представители на младежкия сектор по време на Националната среща „Младежки работник“ 2015 г.

В синхрон с тях, считаме за ключово разработването на дефиниция на национално ниво за младежката работа и включването ѝ в Закона за младежта. Разбира се, дефиницията следва да бъде съгласувана с основните доставчици на младежка работа у нас – младежките организации, младежки пространства, младежки центрове и самите младежки работници. С оглед на липсата на съществуваща към момента подобна дефиниция, считаме, че може да се опрем на дефинициите, използвани от международни организации като Съвета на Европа и Европейски младежки форум.

Считаме за положително присъствието на младежката работа в текстовете на последния публикуван проект на Национална стратегия за младежта 2021-2030 г. – “Цел 4: Развитие и утвърждаване на младежката работа в национален мащаб” – и използваме това да отбележим още по-наложителното дефиниране на младежката работа в законовата рамка.

 

В тази връзка предлагаме следното изменение на наименованието и текстовете на Глава трета “МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ”

 

“Глава трета

МЛАДЕЖКА РАБОТА

 

ЧЛ. 17.  (1) Младежката работа e дейност, която: 

  1. Свързва различни структури и сектори, които имат отношение към грижата за младите хора;
  2. Има отношение към младите хора, обществата, в които те живеят и реалните проблеми на младежките общности и отделните индивиди;
  3. Улеснява активното включване на младите хора в техните общности и във вземането на решения;
  4. Има за цел да подпомага личностното, социалното и гражданско израстване на младите хора и да създава безопасно пространство за развитие на техния потенциал.

(2) Младежката работа включва широк набор от младежки дейности и услуги за младежта, които се изразяват в:

  1. Информационни и консултантски услуги в подкрепа на личностното, общественото и кариерното развитие на младежта;
  2. Дейности, насочени към подкрепа на младежите за успешната им трудова и житейска реализация;
  3. Дейности за организиране на свободното време;
  4. Насърчаване на неформалното обучение за разширяване на знанията, опита и уменията на младежите за приобщаването им към ценностите на гражданското общество, науката, културата, изкуството, предприемачеството, здравословния начин на живот, спорта, безопасността на движението по пътищата и за предотвратяване на противообществените прояви на младежите;
  5. Дейности в подкрепа на младежкото доброволчество.

(3) Младежка дейност е организирана дейност или инициатива, чиято цел е да представя, защитава и развива интересите и потребностите на младежта.

(4)  Младежката работа се извършва от младежки работници, които:

  1. Работят непосредствено с младите хора и изпълняват функции, насочени към реализиране на основната цел на младежката работа;
  1. Са преминали специално обучение за работа с младежи и/или  придобили професионален опит за работа с младежи и изпълнение на младежки дейности;

Чл. 18. (1) Държавата и общините насърчават и подпомагат развитието и осъществяването на младежка работа на местно и национално ниво.“

 

  • Младежки организации 

В дефиницията за младежка организация на Съвета на Европа присъства критерият “ръководена от млади хора”, което се свързва пряко с критериите за качество на младежкото участие и овластяване на младите хора. В тази връзка считаме за необходимо включване на втори критерий и изменение на текста на член 19 със следния текст:

Чл. 19. (1) Младежка организация е доброволно сдружаване на лица, което отговаря на един от следните критерии за осъществяване на младежки дейности:

  1. Не по-малко от 70 на сто са на възраст от 15 до 29 години включително;
  2. Поне 50% от членовете в управителния орган са младежи на възраст от 18 до 29 години включително.

Законодателната рамка следва да се гради на база на нуждите и спецификите на средата. Политиката за младежта следва да подкрепя развитието и дейността на всички организации, които работят в интерес и полза на младите хора. В тази връзка дефиницията следва да бъде гъвкава, включваща и съобразена с целите на младежките политики, като взема предвид реалностите у нас – в състава на нашите организации членове и партньорски организации разпознаваме такива, които работят качествено в полза на младежите (НЧ “Бъдеще сега”, Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите, Организация на българските скаути), имат изключително активна младежка структура (Съюза на глухите в България, Дружество за ООН в България) и доказано ефективни процедури за споделено вземане на решения и осигуряване на качествено младежко участие, които не отговарят изцяло на горното определение. По тази причина, ние подкрепяме обсъжданата през юли месец дефиниция и за организация работеща в полза на млади хора, която бе предмет на обхвата на Допълнителните разпоредби на проекта: “Организация работеща в полза на младите хора” е организация с предмет на дейността осъществяване на младежки дейности, която не отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 1”

 

Наред с това, ние отново изразяваме подкрепа и за разширените критерии за национално представителна младежка организация, които бяха част от предложението и съблюдават не само нейния обхват по отношение на брой хора и представителство, а и качеството и прозрачността на нейната работа:

“Чл. 23. Национално представителна младежка организация е младежка организация, която отговаря едновременно на следните критерии:

  1. да бъде регистрирана не по-скоро от три години преди подаване на документите по чл. 28;
  2. да поддържа актуална страница в интернет, създадена поне шест месеца преди подаването на документите, където предоставя изчерпателна и коректна информация за: контакт с организацията; имената на членовете на управителните органи; целите и дейностите на организацията; дейностите през предходните години – годишни финансови отчети и доклади за дейността;
  3. да поддържа актуален профил в социалните медии, създаден поне шест месеца преди подаването на документите, където да представя дейността си;
  4. да има дейност, клонове, организации-членове и/или клубове в минимум шест административно-териториални области, като всяка от шестте области следва да е в различен район от ниво 2 по смисъла на ЗРР;
  5. да има изпълнени най-малко 5 дейности с национален обхват на година , реализирани в страната.”
 
  • Младежки пространства 

Отново, и тук съжаляваме да видим, че са отпаднали текстовете, които разпознават младежките пространства като ценен ресурс за подкрепа на развитието на младите хора. Наред с младежките центрове, чиято роля вече се разпознава у нас и разполагаме с налични стандарти, ние считаме за ключово да подкрепяме и алтернативни младежки пространства. У нас има достатъчно добри примери за такива, които играят огромна роля в подкрепата на развитието на младите хора на местно ниво, по същество са доставчици на младежка работа и пространство за реализация на младежки дейности и инициативи в полза на местната общност – пространството на сдружение “Млади изследователи за младежко развитие” в Смолян, Хале 3 във Варна, Младежката сфера в Шумен, Hub-a в Самоков. Голяма част от тях се поддържат от младежки организации и организации, работещи в полза на младите хора. Наскоро младежко пространство бе открито и с подкрепата на община Бургас – павилион “Чайка”. Вземайки предвид изброените добри практики, както и Цел 9 от Европейските младежки цели, отбелязваме като ключово дефинирането на младежките пространства в Допълнителните разпоредби на Закона за младежта със следния текст, съгласуван с 120 представители на младежки организации по време на VIII Национална младежка среща на тема „Младежки пространства“: „Младежко пространство” е физическа инфраструктура за младежка работа, неформално обучение и информално учене, физическа активност и оползотворяване на свободното време от и за младите хора.

 

Национален младежки форум потвърждава отново важността на синхронизирането на националната политика за младежта със стандартите в европейската политика и счита за основно условие за това именно включването и регулирането на гореописаните инструменти и дефиниции. Както споменаваме многократно, младежките организации следва да се включват активно в процесите на формулиране на законодателната рамка за младежта, както и да бъдат разпознавани като ключови партньори за постигането на устойчив прогрес в политиката за младежта. В тази връзка оставаме на разположение при необходимост да се включим и да подпомогнем с експертиза и консултации последващи действия и стъпки.

08.11.2021
Гр. София

С уважение,

Симона Димитрова
Председател

XX-та Национална среща на младежките съвети и парламенти в България

От 29 до 31 октомври 2021 г. се проведе XX-ата Национална среща на младежките съвети и парламенти в България. Тридневното събитие се проведе в Младежки дом – Шумен, който чества юбилейните 50 години от своето създаване. Събитието бе организирано от Национален младежки форум и Общински младежки съвет – Шумен с подкрепата на Общината и Младежкия дом. 

Тридневната ни програма отведе участниците на градска обиколка започваща от Паметник “Създатели на българската държава” и премина през множество забележителности и открити пространства, създадени и обгрижвани от младежите на Шумен.
Младежки Дом – Шумен приюти нашите участници по време на груповите дейности свързани с “Работа на местно ниво”, “Работа в младежките съвети” и “Социална промяна”, в която се генерираха идеи за бъдещето на Европа към платформата на The 25 Percent Project

Целта на събитието беше да създаде платформа за дискусия между различните младежки структури в страната, да даде възможност за общуване и обмяна на добри практики по актуални теми – ефективна работа на местно ниво, ефективна работа във вътрешната организация, управляването на младежки пространства.  Сесиите се фасилитираха от Даниел Джинсов, Цветелина Раденкова и Павел Денков от Звеното на обучители към НМФ. Срещата бе открита от председателя на НМФ – Симона Димитрова и председателя на ОМС Шумен – Петър Бодуров. 

Темата за младежки пространства беше разглеждана в дискусия с лекторите – Иван Ефтимов от Алтернативно пространство Хале 3, Варна и Валентин Кехайов от Младежко пространство на МИМР, Смолян. 

Присъстваха заместник-кмета на Шумен, Найден Косев, бивши и настоящи директори на Младежкия дом, сред които Дечко Лечев, който е първият на тази позиция. Всеки един от тях получи шанса да направи обръщение към младите участници. Всички заедно имаха удоволствието да гледат филм „5 десетилетия младост“, припомнящ историята от създаването на Младежкия дом през далечната 1971 г. 

Тази среща укрепи националната комуникация между младежките структури и институциите, създаде нови условия за бъдещи инициативи и проекти и най-важното припомни, че младите са неизменна част от процесите за вземането на решения на национално и европейско ниво. Тръгнахме си от Шумен с желанието тази среща да даде ново начало за младежкия сектор. 

 

Автор: Христо Радославов

Локална среща с ученици в НПМГ

📣Национален младежки форум кани учениците от НПМГ “Акад. Л. Чакалов” на локална среща в Залата за танци.
 
🥳На срещата ще си говорим за училищната среда, нейните проблеми и шансове за развитие, както и за ученическото включване в 🇪🇺Европейска конференция за бъдещето.
 
❓Какво е ученическо самоуправление?
❓Как да участвам в извънкласни дейности?
❓Как мога да въздействам на средата и да бъда лидер на мнение?
❓Как мога да съм по-полезен и активен в училище?
Всичко това е част от темата на срещата!
 
Ако си ученик от 8-12 клас и някое от тези отговаря на характера ти,
✅Любопитен
✅Мотивиран
✅Активен
✅Нестандартно мислещ
✅Мечтател
✅Енергичен
✅Ориентиран в бъдещето
то тази среща е ЗА ТЕБ!
 
👇РЕГИСТРИРАЙ СЕ ЗА СРЕЩАТА ТУК!
 
📅КОГА: 6 ноември 2021 (събота)
📍КЪДЕ: Зала за танци, НПМГ
 
ВАЖНО!: При удължаване на противоепидемичните мерки на територията на София-град, срещата ще се проведе онлайн, а линкът ще се сподели със записалите се във формата за регистрация!
 
Очаквайте програма за събитието

България излъчи трима делегати на Европейска млaдежка конференция

Проведе се Европейска младежка конференция в Марибор, Словения, която бе и последна от цикъла на тройното председателство на Германия, Португалия и Словения в ЕС. Основна цел на конференцията беше да оцени целия процес на осмия цикъл на Младежкия диалог и да формулира препоръки генерирани от младежите в страните членки за прилагане на следващата младежка цел.

България излъчи трима делегати в лицето на Дамяна Захариева, Мария Тонева, Никола Живков като младежки представители и Камелия Йовкова, представител на Министерството на младежта и спорта. Темата на конференцията разглеждаше Цел 9 от единадесетте Европейските младежки цели – “Пространство и участие за всички”. Основна цел на конференцията бе да се чуе гласът на младите и да се съобрази тяхното мнение по младежките проблеми на континента.  Делегатите взели участие минаха през специално обучение организирано от Национален младежки форум

Участие взеха делегации от 27 страни от Европа, чиито представители бяха въвлечени в конструктивен диалог с политици и представители на различни организации. 

Всички участници се разпределиха в работни групи с няколко подцели като главната цел на всяка група бе да състави до 4 препоръки по темата си. Българските делегати взеха участие в 4-та 5-та и 6-та група със съответни теми „Осигуряване на младежки пространства“, „Осигуряване на цифровизирани младежки пространства“, „Осигуряване устойчиво финансиране, общо признание и развитие на качествена младежка работа, която подкрепя участието на младите хора“. Останалите теми бяха следните:

  • Осигуряване на младежко въздействие в процеса на вземането на решения
  • Осигуряване на равностоен достъп до участие в процеса на вземането на решения
  • Участие в избори и представителство на избраните лица
  • Осигуряване на релевантна за младите информация

Препоръките от всяка група влязоха в документ, който впоследствие се представи на Съвета на министрите.

Към група 4 “Осигуряване на младежки пространства”, препоръките бяха свързани с повишаване на осведомеността от страна на държавите-членки и Европейската комисия по отношение на създаването и поддържането на физически пространства предопределеци за младите хора. 

Към група 5 “Осигуряване на цифровизирани младежки пространства”: 

Насърчават се държавите-членки да гарантират минимален цифров стандарт по отношение на инфраструктурата, която включва безплатен wifi/интернет и основни цифрови инструменти, които да се използват от младите хора. Европейската комисия трябва да отпусне специални средства за младежкия сектор за овластяване и обучение на младите хора в разработването на цифрови умения, като се обърне специално внимание на младежите с по-малко възможности.

Към група 6 “Осигуряване устойчиво финансиране, общо признание и развитие на качествена младежка работа, която подкрепя участието на младите хора“:

Държавите членки да дадат повече гласност на работата с младежта, като увеличат нейната достъпност. Препоръчваме на държавите членки и на Европейската комисия да подкрепят и да се ангажират със създаването на общ план за възстановяване на младежта в ЕС, с конкретни действия, които да бъдат предприети на европейско, национално и местно равнище и които се фокусират върху младежката работа, за да се преодолеят проблемите, които пандемията задълбочи.

За много от участниците, това бе първо участие на международен форум от подобно естество. Ето какво споделиха нашите делегати след участието си:

С тази конференция, Словения завърши 18-месечното председателство от триото, в което се намира заедно с Германия и Португалия и отстъпва на Франция, Чехия и Швеция. В момента текат консултации за следващия 9-ти цикъл на Диалога на ЕС за младежта.  

 

Автор: Христо Радославов

Настоящата дейност е част от проект “Диалог и участие” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта вБългария за 2021 г., осъществяван от Националната работна група за Диалога на ЕС по въпросите за младежта с финансовата подкрепа на програма Еразъм+

Какво се случи на Национална младежка академия 2021

За 9-та поредна година, от НМФ осъществихме провеждането на Национална младежка академия. В нея се включиха младежи от София, Перник, Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Кърджали, Бургас, Варна, Русе и Плевен. 

Участниците, идващи от различни краища на България, бяха събрани в Почивна база “Иглика” над родопското село Марково, където липсата на добър обхват ги потопи в обучителните и моделиращи дейности на Даниел Джинсов и Цветелина Раденкова.

Клас 1 (26-29 август)

В Клас 1 взеха участие 24 участника, които бяха внимателно подбрани на база тяхната мотивация. Сред тях, представители на различни организации, ученически и студентски съвети. Те работеха по различни дейности, свързани с гражданското и младежко участие, получиха ценни насоки и знания от лекторите Христо Божинов и Георги Проданов по отношение на демокрацията, формите на управление и младежките организации.

След Клас 1, участниците имаха за задача да направят анализ на избран от тях проблем на местно/национално ниво.

Клас 2 (14-17 октомври)

Два месеца по-късно, НМА събра не малка част от същите участници отново в Марково. Този път, целта на академията беше да надгради придобитите умения и знания от Клас 1 и да превърне младите в лидери на промяна. Представители на Национален младежки форум, сред които и председателят Симона Димитрова, проведоха среща в една от вечерните сесии, в която запознаха участниците с полемиките и препятствията пред младежкия сектор. В останалата част от обучението бяха предвидени дейности за провеждане на кампании за разрешаване на предложените от участниците проблеми.

Национална младежка академия продължава да бъде генератор на младежко участие и активизъм, а от Национален младежки форум продължаваме да вярваме, че промяната към по-добро бъдеще на България ще започне именно от тези млади и вдъхновени личности. Благодарим на всеки един от тях!

 

Автор: Христо Радославов

Локална среща “Промяната започва с теб” в Пловдив и Пазарджик

Като част от проекта „25-те процента“ локалните срещи под надслов „Промяната започва с теб в“ целят да ангажират младите в разговорите за бъдещето и да чуят младежката гледна точка за развитието на Европа и на конкретния град.

Младежите в Пловдив и Пазарджик взеха активно участие в събитията и представиха не само интересни, но и важни идеи.

Всяка среща беше разделена на два тематични панела – Промяната в Европа и Промяната на местно ниво. В първата част участниците дадоха своите предложения за бъдещото развитие на Европейския съюз под формата на идеи в платформата 25-те процента, а във втората разработиха и представиха идеи и за развитието на своя град пред поканените представители на местната власт.

За провеждането на събитията отговаряха Тихомира Нанева и Павел Денков, старши и младши обучител към Звено обучители на Национален младежки форум. Всяка среща беше открита от Симона Димитрова, председател на Национален младежки форум и ръководител на проекта.

Пловдив - 15 октомври

С младите от Града на тепетата се срещнахме в Младежки център – Пловдив. Въпреки дъждовното време в събитието участваха много местни ученици, студенти и работещи младежи.

Младите представиха разнообразни идеи за развитието на града – повече културни събития, адекватна спортна инфраструктура, борба с дискриминацията в училище, повишаване информираността на завършващите ученици за живота след училище, създаването на нови младежки пространства.

За откриването на срещата присъства г-н Георги Титюков, зам.-кмет „Спорт, младежки дейности и социална политика“ към Община Пловдив. Г-н Титюков нямаше възможност да остане до края на събитието, но пожела да разгледа младежките идеи за развитието на града. Национален младежки форум пое ангажимент да изпрати предложенията до заместник-кмета и общинската администрация.

В дните преди събитието Радио Пловдив покани нашия екип за интервю. Йоан Стоянов, доброволец в Секретариата на НМФ, разказа за срещата и проекта в предаването „Вход свободен“.

Пазарджик - 16 октомври

На следващия ден се отправихме към Пазарджик. В Изложбената зала към Театър „Константин Величков“ се събрахме заедно с младежи от Съвета за младежка политика.

Участниците споделиха за добрата си комуникация с общината при решаването на проблемите на местно ниво. В рамките на срещата се разгледа необходимостта от по-добър транспорт в града и околностите, по-ефективно сметосъбиране и рециклиране, както и намаляването на броя бездомни кучета в града.

Като представител на местната власт участва Александър Иванов – председателят на Съвета за младежка политика, тъй като СМП действа като консултативен орган на общината по въпросите за младежта. Г-н Иванов пое ангажимента да представи идеите пред местните властимащи.

Екипът на Национален младежки форум искрено благодари на всички участници за споделените и разработени идеи и на всички партньори за подкрепата в организацията.

За нас е изключително важно младите хора като теб да бъдат част от разговорите за бъдещето, защото…

Промяната започва с теб!

Локална среща “Промяната започва с теб” в Ботевград

Нашата национална обиколка към проекта “25-те процента”, продължи с локална среща в Ботевград, където на 5-ти октомври се озовахме в зала “Венера” в хотел “Ботевград”. 

Ученически съвет на ППМГ генерира не само идеи за бъдещето на Европа, но и влезе в конструктивна дискусия с кмета на общината, г-н Иван Гавалюгов, по повод проблемите на местно ниво, които засягаха теми като спортните съоръжерния, междуградския транспорт в общината. 

Срещата бе ръководена от обучителите Райчо Райчев и Тихомира Нанева. 

От НМФ изразяваме своите благодарности към Ученически съвет на ППМГ “Асен Златаров” и г-н Иван Гавалюгов, който изслуша мненията на участващите и разясни дейностите около полемиките в общината.
Снимките са дело на Георги Данов, представител на местната медия Botevgrad.NEWS
 

Организирането на срещата нямаше да бъде възможно без помощта на Youth Movement for Development of the Rural Areas in Bulgaria.

Локална среща “Промяната започва с теб” в Добрич и Варна

Младежите в Добрич и Варна взеха активно участие в събитията и представиха не само интересни, но и важни идеи.

Всяка среща беше разделена на два тематични панела – Промяната в Европа и Промяната на местно ниво. В първата част участниците дадоха своите предложения за бъдещото развитие на Европейския съюз под формата на идеи в платформата 25-те процента, а във втората разработиха и представиха идеи и за развитието на своя град пред поканените представители на местната власт.

За провеждането на събитията отговаряха Виктор Тенев и Павел Денков, младши обучители към Звено обучители на Национален младежки форум. Всяка среща беше открита от Симона Димитрова, председател на Национален младежки форум и ръководител на проекта.

Добрич - 18 септември

Първата ни среща в Североизточния регион се проведе в Младежки център – Добрич. С любезната подкрепа на неговия екип в лицето на младежкия работник Бояна Драгоева ангажирахме участници от повечето младежки организации в града.

Участниците в събитието обсъдиха актуалните проблеми на Добрич, като се спряха на желанието си за повече младежки стажове, образователни възможности и качествена „зелена“ инфраструктура – повече зелени пространства и обществен транспорт. Припозната беше и необходимостта за по-добър диалог между различните младежки организации и властови структури в града.

Представителите на общината нямаха възможност да се включат в срещата поради наложена карантина, но пожелаха да се запознаят с идеите на младите. За тази цел Национален младежки форум пое ангажимент да входира предложенията в общинската администрация.



Варна - 20 септемви

С младите в Морската столица се срещнахме в алтернативното младежко пространство Хале 3. Със съдействието на домакините и съорганизатори – Сдружение ЗА ТЕБ и Младото поколение в действие, много млади хора взеха участие. Ученици, студенти и работещи споделиха своята визия за бъдещето на Европа и град Варна.

В рамките на срещата участниците работеха върху различни проблеми. Идеите включваха повече възможности за работа и развитие на младите, по-ефективно взаимодействие с общината, нов и отговарящ на стандартите за качество скейт парк, мерки за справяне с бездомните кучета в града. 

Представителят на местната власт – Пламена Тодорова, отдел „Младежки дейности“, внимателно изслуша всички младежи и подробно обсъди техните нужди. Г-жа Тодорова очерта конкретни действия, които участниците могат да предприемат, и даде ценни съвети за работата с общинската администрация.

Събитието беше отразено от Радио Варна. Кратки интервюта с участници, представители на младежки организации, можете да се запознаете на този линк.

Екипът на Национален младежки форум искрено благодари на всички участници за споделените и разработени идеи и на всички партньори за подкрепата в организацията

За нас е изключително важно младите хора като теб да бъдат част от разговорите за бъдещето, защото…

 

Промяната започва с теб!

Подайте проектите си за Национална програма за младежта

Вашата организация може да кандидатства по новата НПМ 2021-2025 г. Имате възможност да изпратите проектно предложение до ММС в срок до 27 септември 2021 г.

Предложенията ви трябва да са съобразени с една от пет тематични области:

  1. Неформално обучение за придобиване на умения и ключови компетентности
  2. Екология и опазване на околната среда
  3. Свободно време, творчество и култура
  4. Насърчаване на здравословен начин на живот
  5. Толерантност и европейска принадлежност

Имате право само на ЕДНО предложение.

Срокът за подаване е 27 септември в деловодството на Министерство на младежта и спорта, по куриер или по пощата на адрес: град София 1142, бул. Васил Левски № 75. 

Подадените по куриер или по пощата проекти трябва да бъдат доставени в ММС не по-късно от 28.09.2021 година, независимо от това дали датата на която са подадени е в срока на кандидатстване. За преценка на това дали съответно проектно предложение е подадено в срок, ще важи датата на получаване в ММС, а не датата на която е изпратено.

Тук можете да се запознаете с НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА МЛАДЕЖТА ако все още не сте го направили. 

ВАЖНО: Преди да изпратите своите документи е необходимо да се запознаете с указанията

Всички необходими документи може да откриете на следната страница в сайта на ММС.