Entries by Aleksandra Aleksandrova

В Стара Загора: Какво е бъдещето на младежките центрове и какви са перспективите пред младежката политика

На 11 април в х-л Верея, Стара Загора приключи четиридневна национална конференция, която въвлече експерти, кметове и представители на общини в дискусии за младежките центрове и младежките политики в страната. 

Международен младежки център Стара Загора организира събитието под надслов  “Перспективи пред младежката политика и институционализирането на младежките центрове”. От Национален младежки форум имахме удоволствието да подкрепим с участието на представители от нашата комисия за анализи и застъпничество и с фасилитатори от Звено обучители на НМФ. 

Участие в конференцията взеха над 80 представители на екипи на младежки центрове от 23 общини, както и представители институции на местно и национално ниво и експерти от младежкия и академичния сектор. 

Целта на конференцията беше да обърне внимание на следното:

  • Да се повиши разбирането за – младежка политика, същността на младежки центрове и значението на младежката работа на различните нива – европейско, национално,  местно.
  • Да се изведе на преден план проблемът с устойчивостта на младежките центрове и техния статут.
  • Да се дефинират конкретни решения на поставените проблеми и да се адресират конкретни искания към вземащите решения.
  • Да се формулират последващи стъпки.

Модераторът на конференцията Адела Бозмарова следеше и спомагаше структурата на дискусиите и ги ориентираше към резултат. Изготвянето на доклада остава в ръцете на Мирослав Цеков и комисията за анализи и застъпничество, а обучителите от звеното –  Камен Киров, Никола Живков, Валя Маринова и Елица Диамандиева фасилитираха работните панели от програмата.

Събитието е ключово за младежкия сектор в България с оглед на предстоящото изграждане на 21 нови младежки центъра в страната финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост и необходимостта от осигуряване на дългосрочна устойчивост. 

По време на откриването на конференцията г-жа Надежда Чакърова, заместник кмет на община Стара Загора изрази увереност, че младежките центрове в страната ще стават все по-разпознаваеми, а младежката политика все по-устойчива именно заради подобни събития.

В първия ден на конференцията се проведе панелна дискусия с участието на народните представители Красимир Вълчев (председател на Комисията по образованието и науката в 49 Народно събрание), Илина Мутафчиева (заместник-председател на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта към 49 Народно събрание), Мария Василева-Вълова (директор на д-я “Външни европейски проекти” в МОН) и д-р Весела Марева (директор на д-я “Младежки политики” в ММС и бивш директор на ММЦ Стара Загора). В дискусията бяха обсъдени следващи стъпки към институционализирането на младежките центрове и развитието на младежката работа в страната. 

Денят завърши с коктейл и представяне на дейността на Международен младежки център – Стара Загора, в сградата на центъра, по време на който участниците в конференцията имаха възможност да се запознаят с пространствата и дейностите на центъра сред които новоизградената зала за провеждане на събития?, залите за музика и изкуства, ексейп стаята (име), както и с младежи, които редовно посещават младежкия център. 

Вторият ден от конференцията започна с представяне на програмата за овластяване на младите хора чрез иновации и изграждане на умения “UPSHIFT” на UNICEF, която беше презентирана от програмните координатори Елена Златанова и Найден Рашков. Програмата насърчава предприемаческо мислене, активно гражданство и значимо младежко участие сред младежите, като представителите на UNICEF отправиха покана за включване в програмата към младежките центрове. 

Денят продължи с лекции и  от ключови експерти в младежкия сектор.

 

Д-р Лилия Еленкова, преподавател в СУ “Свети Климент Охридски” и автор на монографията “Развитие на младежката политика в България след 1989” направи преглед на развитието на младежката политика в страната и различните инструменти за осъществяването й и подчерта необходимостта от дългосрочна визия за управление в младежката политика. 

Йоан Стоянов, главен-секретар на Национален младежки форум представи Наръчника за местна младежка политика на организацията и различните инструменти за подобряване на условията за младежко участие и младежката политика на местно ниво. 

Стефан Георгиев, социолог и изследовател, част от мрежата за изследване на европейските програми за младежта “RAY” постави акцент върху значението и необходимостта от измерване на въздействието на младежките дейности осъществявани от младежките центрове и представи добри примери за проследяване на въздействието на програмите “Еразъм+” и “Европейски корпус за солидарност” от опита на мрежата “RAY”.

Във втората част на деня беше проведена дискусия за ролята на младежката политика и младежкото участие на местно ниво с участието на :

Александър Владимиров – заместник-кмет на община Враца

Владимир Трендафилов – заместник-кмет на община Добрич

Надежда Чакърова – заместник-кмет на община Стара Загора

Михаил Ненов – заместник-кмет на община Бургас

Стефан Кръстев – заместник-кмет на община Перник 

Тихомир Антонов – заместник-кмет на община Монтана

Представителите на местната власт акцентираха върху значимата роля, която младежките центрове играят на местно ниво, особено по отношение на осигуряването на възможности за развитие на потенциала на младите хора в общината. Освен това заместник-кметовете се обединиха около нуждата от обособяване на ясен статут на младежките центрове и единен разходен стандарт за обезпечаване на тяхната финансова устойчивост.

През следващите два дни на конференцията участниците работиха върху изготвяне на препоръки за развитието на младежките центрове и младежката работа в 4 направления: 

  • Статут на младежките центрове
  • Дейности и същност на работата на младежкия център
  • Качество и стандартизиране на младежките центрове
  • Комуникация на дейността, резултати и дългосрочно въздействие на младежката работа.

Бяха обсъдени теми свързани с длъжностната характеристика, обучението и последващото възнаграждение на младежките работници и необходимите законови промени за осигуряване на среда за развитие на младежката работа и младежките центрове.

Участниците в конференцията бяха част и от симулация на парламентарна комисия, която разгледа промени в Закона за младежта във връзка със статута и финансирането на младежките центрове в страната. По време на симулацията те имаха възможност да дебатират и подложат на критика изработените в рамките на конференцията препоръки. 

Окончателните резултати от конференцията предстои да бъдат обобщени в експертен доклад от екип на експертната комисия “Анализи и застъпничество” на Национален младежки форум и публикувани непосредствено в дните след конференцията.

Резултатите ще послужат за основа на предложения за промени в нормативната рамка по отношение на функционирането и финансирането на младежките центрове и стандартизирането на младежката работа. 

Струва си да отбележим, че Стара Загора е сред първите четири града в страната, които изграждат Международен младежки център, отговарящи на европейските стандарти за работа за личностно развитие на младите хора и подобряване на тяхното благосъстояние и социално включване.

Националната конференция под надслов “Перспективи пред младежката политика и институционализирането на младежките центрове” се организира от община Стара Загора и Международен младежки център – Стара Загора по проект BGLD – 1.003-0003 “Международен младежки център Стара Загора – мисли локално, действай глобално”финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство по програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи” и с подкрепата на Национален младежки форум.

Първа среща на Работните групи на НМФ

На 30 март в Къщата на гражданските организации се проведе първата среща на Работните групи на Национален младежки форум, в рамките на която новите членове се запознаха със структурата на организацията, нейните приоритетите и работен план.

Работна група “Международно сътрудничество” с координатор Александър Младенов и ръководител Андреас Петков е съставена от 5 члена, сред които бяха избрани заместник-координатор и секретар:

  • Симеон Симов – заместник-координатор
  • Стилиян Атанасов – секретар
  • Седрик Шмаров
  • Магдалена Димитрова
  • Гергана Георгиева

Работна група “Младежко включване и овластяване” с координатор Мартин Керефейски и ръководител Серафима Митева е съставена от 12 члена:

  • Христо Малчев 
  • Иван Нанков
  • Анна-Мария Лазарова
  • Вероника Чоголянска
  • Стефани Любенова
  • Зайнеп Буковян
  • Константин Димитров
  • Стефан Бакрачев
  • Кристиян Ангелов
  • Мария Георгиева
  • Петър Диков
  • Светлана Бачева

В рамките на отделните заседания на двете работни групи бяха разгледани техните вътрешни правила и състав, предстоящите проекти и планове по приоритетите им, както и бяха разпределени първите задачи на новите попълнения в двете групи.

СТАНОВИЩЕ относно Доклад за младежта 2021-2022

BG02-028-28032024

ДО 

Г-ЖА НЕБИЕ КАБАК

КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, СЕМЕЙСТВОТО, МЛАДЕЖТА И СПОРТА

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ

КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА

КОМИСИЯ ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н КОСТАДИН АНГЕЛОВ

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н БОЖИДАР БОЖАНОВ

КОМИСИЯ ПО ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ИНФОРМАЦИОНН ТЕХНОЛОГИИ

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ВАЛЕНТИН ТОНЧЕВ

КОМИСИЯ ЗА ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н НИКОЛАЙ НАНКОВ

КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ

49 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ 

Относно: Доклад за младежта 2021-2022 г.

 

Национален младежки форум, в синхрон с последователната си позиция за нуждата от подобряване на политиките за младежта и осъществяване на политики, базирани на данни, отбелязва следното: 

Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за младежта, Докладът за младежта следва да включва измененията и тенденциите в социално-икономическото положение на младежите през съответния двегодишен период в областите, посочени в ал. 4. 

Освен това, в синхрон с позицията, заета при обсъждането на промените в Закона за младежта, считаме, че Докладът следва да послужи като аргумент и инструмент за иницииране на нови и надграждане и развитие на съществуващите политики  за младите хора в страната.

Именно поради това е от първостепенна важност той да очертава пълната картина  по отношение на състоянието на младите хора в страната, както и състоянието и предизвикателствата пред основните заинтересовани страни в политиката за младежта – т.нар. младежки сектор (организации, младежки центрове, институции ангажирани с политиките и т.н.) Също така е от особена важност данните, изложени в Доклада, да са пълни и достоверни, за да могат да бъдат устойчива отправна точка при разработването на бъдещи политики. 

В тази връзка отбелязваме, че в съдържанието на представения документ е отделено сериозно внимание на описването на осъществяваните политики, описване на съдържанието на стратегически и програмни документи. Същевременно отсъстват релевантни данни и категорична оценка за проблемите в някои от тематичните области: 

Тематична област „Образование” – част „Неформално образование“

В рамките на тематичната област, въпреки множеството проведени дискусии в последните 2 години за ролята на младежките центрове в политиката за младежта, както и конкретното им значение за предоставянето на услуги за свободното време на младите хора и по-конкретно възможности за неформално обучение, те въобще не са споменати в Доклада за младежта. Не се споменават и докладите от последните две кръгли маси по темата нито по отношение на обхват и въздействие, нито в контекста на предизвикателствата пред тяхното финансово обезпечаване. Не се споменава и  перспективата за разширяването на мрежата им във връзка с планираните инвестиции в Националния план за възстановяване и устойчивост. Нещо повече, в текста на Доклада „младежки център” не се споменава нито веднъж.

Не е регистриран и приносът на младежките организации и организациите работещи със и за млади хора като доставчици на неформално обучение, дори само в контекста на двете национални програми за младежта.

 

Тематична област „Информираност и дигитални умения” 

 

Работата на Националната работна група за младежка работа към Министерството на младежта и спорта е разгледана в рамките на ТО „Информираност и дигитални умения”, към която предметът на групата няма пряко отношение, като считаме, че нейното естествено място е по-скоро в рамките на ТО1 „Образование” или ТО 7 „Младежки организации”. Освен това не са изведени препоръките и резултатите от функционирането ѝ, които биха могли да послужат за инициирането на ключови промени в политиките, касаещи младежката работа, които са обобщени в два доклада за дейността на работната група – 1 за 2022 г. и 1 за 2023 г. Не е отразена и промяната на първоначалния предмет на дейност на работната група спрямо този при нейното формиране през 2022 г. и връзката ѝ с постигането на стратегически приоритет №4 на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г.

 

Тематична област „Равенство и приобщаване”

 

В тематична област „Равенство и приобщаване” са изведени данни по отношение на ангажираността, участието и овластяването на младите хора, както и засилване на чувството им за принадлежност към Европейския съюз. 

Сред разгледаните в областта въпроси отсъстват ключови теми като ученическото и студентското самоуправление, ангажираността и участието на младите хора в процесите на вземане на решение на местно ниво в рамките на Консултативните съвети за младежта, както и участието и ангажирането на млади хора и представители на заинтересованите страни в консултативни органи на национално ниво, например Обществения съвет по въпросите за младежта към Министъра на младежта и спорта. 

В контекста на засилването на чувството за принадлежност към ЕС, намираме за необяснимо тоталното отсъствие на информация за Диалога на ЕС по въпросите за младежта – процес, реализиран чрез успешна хоризонтална координация в рамките на Националната работна група към Министерство на младежта и спорта, с участието както на институции, така и на младежки организации. Процес, който в рамките на разглеждания период постига конкретни резултати и се развива непрестанно, като е изтъкван като добра практика в рамките на заседания на Съвета на министрите в сектор „Младеж” към ЕС. Свидетелство за значението на процеса са данните във Флаш Барометър „Младеж” 2022 г. на ЕС, които показват, че България е една от страните с най-висок дял младежи, възприемащи Диалога на ЕС като работещ инструмент за младежко участие.

 

Тематична област  „Младежки организации”

 

Редица проучвания на Съвета на Европа, Европейската комисия, Европейски младежки форум и други организации и институции отбелязаха сериозното негативно въздействие на пандемията от COVID-19 върху младежкия сектор в Европа. Същото, в известна степен, се потвърждава и от данните от посоченото в Доклада проучване. 

Въпреки това, следва да се отбележи, че посочената тематична област е с най-малък обем от целия Доклад, като не съдържа категорични данни за предизвикателствата, пред които са изправени младежките организации, и степента, в която трудните социално-икономически условия са повлияли на работата им с младежи на терен.

Нещо повече, в частта с изводите от Доклада се посочва, че „относно равенството и приобщаването, докладът отчита тенденция на повишаване на активността на младежките организации. Това е видно през повишаване на дела на новосъздадените младежки организации”

Твърдението не е подкрепено с данни и източници на информация и статистика, които да го доказват конкретно. 

 

Заключение

 

В заключение считаме, че в съдържанието на предложения документ доминира механичният сбор на данни за осъществените инициативи от различни институции, без да се отчита приносът на неправителствения сектор за постигане на целите на държавната политика за младежта. Докладът не успява да очертае цялостна картина на състоянието на младите хора и младежкия сектор във всички тематични области. 

Считаме, че Докладът не успява да изпълни функцията, вменена от чл. 5, ал. 3 на Закона за младежта, а именно да представи измененията и тенденциите в социално-икономическото положение на младежите през съответния двегодишен период.

Следва да се отбележи, че в изведените в Доклада данни често се наблюдават противоречия и несъответствия със сходни данни от други източници, например Националния статистически институт. 

Няма информация Докладът да е обсъждан в рамките на Националния консултативен съвет за младежта като основен орган за хоризонтална координация на политиките, който може да осигури допълнителна дълбочина на изводите и да предложи конкретни препоръки за действие.

Липсват достатъчно данни, които да обосноват твърденията, посочени в изводите в заключението на Доклада. 

Както в изводите, така и в отделните тематични области на Доклада, не са налични конкретни предложения за подобряване на политиките и преодоляването на изложените проблеми. 

Водени от убеждението, че Докладът за младежта трябва да провокира сериозна обществена дискусия за проблемите на младите хора и младежкия сектор и да осигури стабилна основа и конкретни предложения за развитие на политиката за младежта и предвид изложените недостатъци в рамките на настоящото становище, се обръщаме към народните представители с призив Народното събрание да не приема Доклад за младежта 2021-2022 г. и да го върне за преработка на Министерски съвет и Министерство на младежта и спорта.

Заявяваме готовността си да предоставим налични данни в тематичните области, по които Национален младежки форум, както и организациите членове и партньори имат експертиза, както и да помогнем за набавянето на данни в областите, в които те не достигат.

Гр. София

28.03.2024 г.

Обмен на синергии между организации в Брюксел

В периода 13-15 март 2024 г. Брюксел се превърна в център на активна дискусия и сътрудничество, посветени на предстоящите Европейски избори. Събитието, озаглавено “All together for the European Elections 2024”, събра представители на паневропейски, национални, младежки и културни организации, обединени от общата цел за насърчаване на активното участие в демократичния процес, чрез обмен на идеи и ресурси.

Основният фокус на срещата бе запознаване с кампанията на Европейския парламент за Европейските избори 2024 и изграждане на синергии между различните организации и инициативите им. В рамките на трите дни, участниците имаха възможността да се опознаят и представят.  Първият ден бе посветен на опознаване на организациите и техните цели.

През втория ден на събитието, имаше панелни дискусии с участието на г-н Стивън Кларк, директор за връзка с Бюрата на ЕП, и г-н Филип Шулмастер, директор Кампании на ЕП. Те споделиха ценни съвети за организирането на кампании и формулиране на послания.

След това присъстващите дискутираха в групови срещи, които спомогнаха за  обмена на опит и идеи между организациите.

Чрез метода  “Световното кафене” се  предостави платформа за обсъждане на затруднения и търсене на решения с подкрепа от участници, които вече имат изградена стратегия и план за действие.

Събитието, проведено под надслов “All together for the European Elections 2024” бе не само пространство за обмен на информация, но и за изграждане на трайни партньорства.Бяха открити  множество възможности за сътрудничество по общи каузи и реализиране на съвместни инициативи, споделяне на ресурси и координация на кампаниите. 

В заключение, събитието в Брюксел бе мощен катализатор за мобилизиране на партньорската мрежа на ЕП. Чрез обединяване на усилията и ресурсите си, организациите от цяла Европа ще могат да насърчат активното участие на гражданите в Европейските избори 2024 и да изградят по-силна и демократична Европа.

За трета поредна година Volunteer Market събира доброволците на Европейския корпус за солидарност

На 22 март в Urban Point осъществихме третото издание на Volunteer Market. Доброволците, част от ЕКС в България се запознаха един с друг и представиха своите организации и дейност пред гостите.

В събитието се включиха доброволци от:

  • Национален младежки форум
  • Национална младежка карта
  • Фондация Подобри
  • Дружество на ООН в България

Програмата започна с представяне на всеки един участник и неговата роля като доброволец, а след това доброволците и гостите взеха участие в интересна networking игра, в която имаха възможността да се опознаят по-добре и да научат за своите интереси. Дейностите продължиха с прожекция на няколко кратки видеа за доброволчеството и Европейския корпус за солидарност, а в края на вечерта всички участваха в Quiz на същите теми. 

Проект “Младите и Европейската година на младежта” се изпълнява с финансовата подкрепа на ЕС по Програма “Европейски корпус за солидарност” Договор номер – 2021-2-BG-01-ESC51-VTJ-000044896

Първото Младежко Народно събрание

От 14.03 до 18.03 в Национален STEM Център се проведе първото по рода си Младежко народно събрание, част от проекта “Академия за младежко участие”, организиран от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите (МСМРБ) и Национален младежки форум (НМФ). 

Академията за младежко участие е проект, който цели да повиши гражданското участие и компетентности на младите хора, чрез тематични обучения, симулация на Народно събрание и реализиране на младежки инициативи.

По време на симулацията, над 50 младежи от цялата страна успяха да влязат в обувките на Законодателната власт, като провеждат собствени пленарни заседания и заседания на комисии, изготвят решения и законопроекти, както и декларация със своите идеи и приоритети.

Фокусът на младежките депутати беше върху въпросите за образование, младежки политики и подкрепата на институциите в овластяването на младите хора.

Първото заседание на Младежкото Народно събрание бе открито от г-н Кристиан Вигенин, заместник-председател на 49-тото Народно събрание. Господин Вигенин проведе процедура по избор на председател на Първото Младежко Народно събрание, като избран бе г-н Александър Кабрански.

В останалите дни участниците работиха неуморно, като освен провеждане на заседания, с гласуван дневен ред, те бяха разпределени и в следните комисии:

-Комисия по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта

-Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление

-Комисия по образованието и науката

-Комисия по културата и медиите

-Комисия за прякото участие на гражданите и и взаимодействието с гражданското общество

Всяка комисия разглежда различни законопроекти, гласува ги и дава становища и решения по тях. 

В края на всеки работен ден на Първото Младежко Народно събрание, младите депутати имаха вечерна емисия новини,с водещи – Мартин Керефейски и Джем Юмеров.Обявяваха се най-важните и интересни новини и се каниха гости, които да дебатират по различни и актуални теми.

След всички заседания в Пленарна зала, дебати, гласувания, изменения и допълнения, младежките депутатите изготвиха Декларация за свършената от тях работа и исканията им, които да представят по време на Кръгла маса, заедно с депутати от 49-тото Народно събрание на Република България. За изготвянето на декларацията, всяка комисия имаше и назначен ментор, който да съдейства, в лицата на:

-Мирослав Цеков

-Даниел Джинсов

-Атанас Г. Радев

-Адела Бозмарова

-Лета Панайотова

-Розалина Недкова

На 18-ти март младите народни представители имаха възможност да посетят старата сграда на Народното събрание, както и да проведат кратки дебати там. След това се оправиха към новата сграда и Зала 1 на Народното събрание, където проведоха Кръгла маса с депутати от 49-тото Народно събрание, която се организира със съдействието на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта.

 

На Кръглата маса присъстваха  г-н Кристиан Вигенин, зам.-председател на Народното събрание, г-н Валентин Тончев, председател на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, г-н Станислав Анастасов, председател на Комисията за околната среда и водите, и г-жа Силвия Петрова, държавен експерт в Дирекция „Младежки политики“ на Министерството на младежта и спорта.След приветствие, бе прочетен поздравителен адрес, от името на г-жа Набие Кабак, председател на Комисията по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта, г-н Даниел Джинсов, председател на Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите, г-н Атанас Г. Радев, председател на Национален младежки форум, г-н Мирослав Цеков, експерт в Комисия “Анализи и застъпничество” към НМФ и г-жа Розалина Недкова. 

 “Надявам се, че сте свършили много работа. Доколкото разбрах сте приели закони и декларация. Успели сте да се скарате, но това е част от политическия дебат. Поздравления за организаторите. Дано повече хора започнат да се интересуват от политика.Не отказвам мероприятия, свързани с младежи.Аз съм длъжен към тях. Защо не и да откраднем и от вас.  Тук става дума и за смяна на манталитета. Нещата се случват, когато има добри взаимоотношения помежду си.  Надявам се да продължим съвместната си дейност.” – коментира Вигенин. 

“Поздравления за организаторите. Удовлетворение от това упражнение по демокрация. Младите хора трябва да се запознаят с институциите. Един от проблемите на нашето общество е неучастието на гражданите при вземането на решенията. Ежедневно получаваме всякакви сигнали. Важно е вие да имате ясна гражданска позиция. Ще се радвам да участвам в следваща дискусия. Продължавайте да го правите и в бъдеще.”– заяви Тончев

Младежите представиха изготвената  от тях декларация, която бе изчетена от Александър Кабрански, председател на „Първо Младежко Народно събрание“, и избраните за председатели на парламентарни комисии участници. 

Народните представители изразиха впечатление от активността и добре свършената работа на своите младежки „колеги“, като дадоха своята обратна връзка как могат да привлекат внимание за осъществяването на своите идеи. След това отговаряха на техните въпроси за доброволчеството, ученическото самоуправление, политиките за младите хора и работата с институциите.

Г-н Тончев отбеляза, че посредством Обществения съвет към КПУГВГО младите хора могат да споделят своите приоритети.

Част от предложенията на младежките народни представители бяха по-сериозна ангажираност на институциите по въпросите за младежкото участие и гражданската активност, промени в образователната система, приемане на Закон за насърчаване на доброволчеството,създаване на Агенция за младежко участие, политики на местната власт за създаването на младежки пространства и активни организации и структури на местно ниво, които да включват младежта при вземането на решения, младежки ефир в рамките на програмите на обществените медии, забрана на рекламата на хазарт.

След провеждането на Кръглата маса, участниците се върнаха в Националния STEM център, където заедно с част от организаторите, в лицата на Даниел Джинсов, Лета Панайотова и Розалина Недкова обсъдиха какво са свършили досега, как се чувстват и какво предстои.

Проектът се осъществява от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите (МСМРБ) и Национален младежки форум͕ (НМФ) като е финансиран от програма Еразъм + на Европейската комисия, администрирана от Център за развитие на човешките ресурси!

Национален младежки форум присъства на исторически момент за студентите в Северна Македония

На 9-ти март в Младежки културен център в Скопие се проведе триумфалното за македонската академична общност събитие – The National Student Forum. Представители на Национален младежки форум бяха Антонио Стоичков (Заместник-председател) и Христо Радославов (Експерт Комуникации). Събитието беше организирано от Forum of educational change. 

Антонио взе участие като говорител в панел “Висше образование в контекста на региона”. Заедно с него активисти от Сърбия, Косово и Албания говореха за развитието на висшето образование през годините и как младежките структури работят с политиците по темата.

Заедно с Антонио в панела бяха Рон Гиновчи (Organization for Increasing Quality of Education Косово), Миген Кираджи (Civic Resistance Albania), Емилия Миленкович (Национален младежки съвет на Сърбия).

Събитието откриха Бленди Ходай, изпълнителен директор на FECH, Дейвид Гиър, посланик на ЕС в Р. Северна Македония и Англеа Агелер, посланик на САЩ в Р. Северна Македония.

На конферентното събитието бе поставено начало на новосформирана национална структура за студентите, като това беше и първа по-голяма среща на студентските съвети от региона. Присъстваха 7 студентски съвета от Скопие, Щип, Тетово, Велес и Охрид, а повечето от техните представители бяха заедно в панел за еволюцията на студентския активизъм, в който си припомнихме за събитията и студентските протести в страната през 2016 г., които проправяха път за създаването на Национален студентски съвет. През април месец предстои да бъде избран председател и състав, който ще бъде един от членовете на някои от студентските съвети.

“Беше написана история – повече права на студентите и по-лесни пътища за постигането им. С подписите в подкрепа на създаването на Национална студентска организация от мнозинството от студентските асамблеи, както и с гласовете “за” на над 100 участници в Студентската резолюция на 9 март, оставихме в историята времената, когато борбата за студентски права се водеше разделена, когато студентите бяха третирани като гости в университетите, а не като основна част от тях. Станахме, изправихме се и ще стоим на краката си, докато не дадем живот на усилията си. “- пишат в своята страница Forum for Educational Change

От Национален младежки форум сме щастливи, че бяхме част от историята и пожелаваме успех на македонските студенти и младежи по пътя на достойното самоуправление!

Национален младежки форум проведе среща с кмета на Столична община Васил Терзиев

На 15 март Национален младежки форум проведе среща с кмета на Столична община Васил Терзиев. На срещата от страна на НМФ присъстваха председателят Атанас Г. Радев, заместник-председателят Антонио Стоичков, член на УС Мартин Керефейски и Експерт комуникации Христо Радославов, които обсъдиха с кмета важни стъпки за развитие на младежта, младежкото участие на местно ниво и грижата на столична община по тези въпроси.

По време на срещата, страните обсъдиха подготовката и актуализацията на местната младежката стратегия. Терзиев напомни за целта си да превърне общината в тренировъчен център за млади хора, в който те да откриват възможности за развитие и реализация. Обсъдено беше и провеждането на изследване и междинна оценка на местнатата стратегия, която е за период 2019 – 2027 г. 

Национален младежки форум многократно откроява необходимостта от активен диалог между младежките организации и местната власт, но и настоява младите хора да заемат централно място в дневния ред на общините, както се позовава и в Отвореното писмо за Местните избори на 29 октомври 2023, с което НМФ отправи своите искания и препоръки към кандидатите за кметове и общински съветници в областните градове в страната. С оглед на това, беше инициирана и срещата с кмета на София, по време на която бяха обсъдени проблемите и възможностите пред местната младежка политика, младежката работа, както и младежките центрове. 

Можете да се запознаете с писмото ТУК! 

Volunteer Market се завръща

Volunteer Market се превърна в ежегодно събитие, в един своеобразен празник на доброволчеството в младежките организации. От Национален младежки форум заедно с Дружество за ООН, Фондация “Подобри” и Национална младежка карта сме длъжни да споделим този празник с младежи от активни общности и да вдъхновим тези, които са в търсене на такива.

На 22 март в Urban Point се събираме именно по този повод. Доброволците по Европейски корпус за солидарност към Секретариата на Национален младежки форум ще споделят за изминалите месеци, които посветиха на организацията и в която израстнаха с нови компетенции и умения.

Заедно с тях доброволците от Национална младежка карта, Фондация “Подобри” и Дружество за ООН ще споделят за техния път.

В програмата сме предвидили също: 

  • Прожекция на видеа на тема доброволчество
  • Викторина на тема доброволчество.
  • Мрежуване и още активности.

Проект “Младите и Европейската година на младежта” се изпълнява с финансовата подкрепа на ЕС по Програма “Европейски корпус за солидарност” Договор номер – 2021-2-BG-01-ESC51-VTJ-000044896

Какво се случи на Европейската младежка конференция в Гент

Между 2 и 5 март в Гент, Белгия се проведе втората Европейска младежка конференция в рамките на 10-тия цикъл на Диалога на ЕС по въпросите за младежта. Димитър Фердинандов, Александра Александрова и Андон Георгиев са българските младежки делегати, които взеха участие на конференцията и представиха резултатите от националните консултации, проведени в страната в началото на тази година. В рамките на тези четири дни делегатите работеха за изготвянето на предложения и мерки, които да бъдат представени пред институциите, като успяха да проведат консултации с представители на различни власти, както и да вземат пример от организации, които ефективно прилагат мерките за социално вклюване и приобщаване в своите общности.

Димитър Фердинандов участва в работната група “Inclusive learning environments –  schools and formal education“, която разглеждаше формалното образование като инструмент за социално включване на младите хора и повишаване на тяхната демократична увереност. Работната група отправи 6 препоръки, които бяха съгласувани и с представители на Европейската комисия в една от работните сесии. В тези препоръки бяха отразени: 

  • проблеми при професионалното обучение на учениците
  • нуждите от включване на елементи от неформалното образование в училище
  • по-тясно сътрудничество с младежкия неправителствен сектор
  • модернизирането на правната рамка в сферите на ученическото самоуправление. 

Димитър участва активно в изготвянето на мярката за ученическото самоуправление, като екипът предвижда това модернизиране да доведе до по-активно участие на учениците в процесите на вземане на решение на всички нива – от училище до национално ниво, да гарантира и популяризира свобода на словото на учениците и възможността ефективно да предоставят обратна връзка, да окуражи създаването на надучилищни, местни и национални организации.

Димитър подчерта, че в текста за мярката се изисква на местни и национални организации да бъде предоставена степен на съвещателна власт, което би гарантирало ефективно младежко представителство. В България, макар и да имаме добри примери като ОКСУП – Ловеч, Софийски ученически съвет и Национален ученически парламент, подобни организации не се предвиждат в текстовете от закона и тяхното включване в процеси на вземане на решение продължава да зависи от добра воля. 

Александра Александрова беше част от работната група “Inclusive learning environments –  informal and non-formal education/youth work” с фокус увеличаването на достъпа до неформално образование за развиване на уменията сред младите хора, както и за признаване на значението и ползите от младежката работа. По време на конференцията, работната група си постави две посоки, в които да отправи своите предложения – синергия между неправителствените организации/неформалните групи, институциите и учебните заведения, и по-широко признаване на доброволчеството и младежката работа.

На финала бяха представени три препоръки, оценени и съгласувани с представители на Европейската комисия и експерти от местната власт, гласящи:

  • Създаване на мобилни младежки центрове с местен фокус, целящи увеличаване на информираността и достъпа до възможности и услуги за младежи от по-недостъпни населени места или групи без нуждата от изграждане на постоянна инфраструктура.
  • Обществено бюджетиране, с цел по-голямо участие на младите хора в процесите на вземане на решения и увеличаване на финансовата и гражданската им грамотност чрез методите на неформалното образование.
  • Сертифициране на участието в доброволческа младежка работа и създаване на система за подпомагане, включващата ползи като доброволческа карта, безплатни обучения с цел придобиване на квалификация за професионален младежки работник, придобиване на допълнителни кредити в университета и други.

Андон Георгиев взе участие в работна група “The role of information and social inclusion”, която проведе своята работа в две насоки:

  • ефективни политики за достъпна информация
  • младежки пространства/ролята на информационните центрове

Във финалната фаза, работната група подготви две препоръки, които Андон имаше възможност да представи пред публиката:

  • Предоставяне на достъп до систематична информация за ролята, функциите и възможностите в Европейския съюз, която също така да бъде направена на достъпен език и в различни формати – аудио, видео и жестов език
  • Създаване на местни младежки пространства, предоставящи достъпна информация и възможности за различни обучения 

“Европейската младежка конференция в Белгия е третият ми досег с методологията на конференциите от Диалога и трябва да призная, че впечатли с ефективността на работните групи. Смятам, че бяха предложени истински приложими мерки. Сега работата се пренася на национално ниво и успехът на въвеждането на тези мерки ще зависи от желанието на институциите за промяна и от находчивостта и упоритостта на младежките организации.” – Димитър Фердинандов

“Европейската младежка конференция в Гент беше първият ми допир със същинския процес, стоящ зад Диалога на ЕС по въпросите за младежта. Това да можеш от първа ръка да чуеш и обсъдиш проблемите пред младежта в различни региони и държави из цяла Европа определено беше едно наистина поучително преживяване. Макар и идващи от най-различни среди и притежаващи разнообразен опит, с делегатите в работната ми група успяхме да проведем конструктивен диалог и в края да обединим сили за изготвянето на предложения, които да бъдат не само измерими, но и приложими в контекста на всяка една държава.” – Александра Александрова

“Имах възможност да участвам в работна група, чиято тема за мен от изключителна важност, и в която успях да изразя своите идеи и да ги обсъдя не само с другите делегати, но и с експери, от които получихме добра обратна връзка. Единодушно заявихме своята позиция, че подобни мерки биха подпомогнали увеличаването на информираността между младежите за ЕС, ще окуражат тяхното активно участие в обществото и ще спомогнат за тяхното ефективно включване и овластяване на местно, национално и международно ниво.” – Андон Георгиев

Настоящата дейност e част от проекта “Youth Dialogue in Bulgaria” в изпълнение на процеса по Диалога на ЕС по въпросите за младежта, осъществяван от Националната работна група и с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.