Entries by Aleksandra Aleksandrova

The 25 Percent

THE 25 PERCENT

Период на проекта: 1.02.2021 – 30.06.2022

Цел на проекта: Да ангажира младите хора на Европа в генерирането на идеи за бъдещето към “Конференцията за бъдещето на Европа”

Кратко описание на проеткта: 

Европейски младежки форум създаде консорциум от организациите:

  • Национален малдежки съвет на Испания
  • Национален младежки съвет на Кипър
  • Австрийски младежки съвет
  • Национален младежки форум 
  • FEMYSO
  • Eurodesk
  • Erasmus Students Netowrk 
  • Rural Youth Europe
  • Jeugd Onderzoeks Platform
  • European disability forum
  • Phiren Amenca

Всяка една от тях имаше за цел да ангажира младежите от своите публики на възраст 15-35 г. в дискусии, дебати работни групи, събития, кампании, които да отведат участниците към палтформата на Конференцията за бъдещето на Европа, а именно “The 25 percent”, символизирайки демографския сегмент от населението на Европа, който представлява тази възраствоав група. 

Участниците бяха въвлечени в демократичен процес, който им позволи да въздействат пряко и директно на властимащи и отговорници за вземането на решения и генерирането на политики на бъдещето. 

С какво допринесе Национален младежки форум?

От Национален младежки форум, направихме национална обиколка на 13 дестинации в България, в които се допитахме до младежи, за техните идеи за бъдещето на Европа. 

От август 2021 до май 2022, посетихме градовете.
Сливен, Ямбол, Бургас; Враца; Ботевград; Пазарджик, Пловдив; Варна; Шумен; +няколко събития в София. 

 

 

Номер на договор на проекта: COMM/SUBV/2020/E0146
Стойност на проекта:

Общо събрание на Национален младежки форум (юни 2022)

На 25-ти и 26-ти юни се проведе общото събрание на Национален младежки форум в Заседателна зала 1 на СУ “Св. Климент Охридски”. Водещ на събранието бе Калоян Стоянов.

 През първия ден се представи и първата отчетна дейност на избрания през декември борд, начело с председателя Мирослав Цеков.

Темите от дневния ред бяха:

-Годишния финансов отчет
-Отчет за дейността на управителния съвет, който минава и през приоритетите, които бяха заложени на пресконференцията в БТА през февруари.
-Бюджетът на Национален младежки форум
-Заложени работни документи

Набелязаха се и няколко основни цели, които да бъдат осъществени. Част от тях са: 
-забрана на неплатените стажове
-кампания за младежката работа
-търсене на сътрудничество от нужните институции с цел създаване на повече младежки центрове
-организиране на събития в няколко града с цел борба срещу затлъстяването чрез различни активности и т.н.

Официално бе представен и новият главен секретар на НМФ – Йоан Стоянов, както и управляващият комуникациите и партньорствата – Христо Радославов.


През втория ден се състоя гласуване, след което две организации се присъединиха към семейството на НМФ. Това са:
– Фондация “Подобри” с председател Петър Бодуров от Шумен.
– Студентски съвет към Софийски университет Св. Климент Охридски с председател Антонио Стоичков.

Присъстващите организации членове избраха Габриела Райкова за член на Управителен съвет, попълващ квотата за политическите партии.

Поздравяваме всички тях и желаем успех и развитие чрез дейностите, с които те ще допринесат за младите в България.

Volunteer Market – Европейски корпус за солидарност

Започнали своя път като доброволци по Европейски корпус за солидарност, Христо и Йоан събраха представители на различни младежки организации и доброволци по други програми в The Steps в София. Поводът беше предаването на щафета към новия доброволчески екип, който ще се подвизава в секретариата на Национален младежки форум, както и да запознаят участниците с различните възможности, които ЕКС предоставя на всеки записал се. 

Христо разказа за ползите от регистрирането, както и за добавената стойност, която участниците могат да придадат на свой престой в чужда страна чрез подпомагане на местна гражданска организация. 

Йоан сподели за своя и впечатления от програмата, а присъстващите имаха право да разкажат и за своите преживявания като доброволци. 

Споделени бяха и полезни съвети за работната етика, за това как да управляваме по-добре нашето въвличане в подобни дейности, кои граници си струва да прескочим и до каква степен е взаимнополезно полагането на усилия за социални каузи

Събитието е сред заключителните дейности по проекта “Младите и бъдещето на Европа”

Проект “ Младите и Бъдещето на Европа” се изпълнява с финансовата подкрепа на ЕС по Програма “Европейски корпус за солидарност”
Договор номер – 2020-3-BG01-ESC11-094830

НМФ участва в Prespa Forum Dialogue 2022

Национален младежки форум взе участие във Форума за диалог Преспа, организиран от правителството на Република Северна Македония.

Какво представлява Форумът за диалог Преспа?

Форум за диалог Преспа е платформа, създадена от правителството на Република Северна Македония, за да даде възможност на държави, лидери, организации и граждани да изграждат дългосрочни отношения и да укрепват партньорствата.
Опирайки се на резултатите и опита, които допринесоха Северна Македония да се развие в модерна, демократична и мултиетническа държава, основана на европейските ценности, Диалогът има за цел да вдъхновява и насърчава добросъседските отношения и сътрудничество.

Национален младежки форум бе част от панела “Western Balkans Next Generation”, организиран в партньорство с RYCO (Регионален офис за младежко сътрудничество).

Панелът бе разделен на 2 части.

В първия панел участие взеха:

Зоран Попов – Държавен секретар на МВР в Македония, който ще представлява своята страна като посланик в САЩ

Алберт Хани – активист на гражданското общество с дългогодишен опит от повече от 22 години в управлението и ръководенето на проекти за изграждане на мира и младежи за редица международни организации

Пол Ричард Галахър – английски католически архиепископ и настоящ секретар по отношенията с държавите в Държавния секретариат на Светия престол

Бисера Костадиновска Стойчевска – филолог и политик от Северна Македония, член на Социалдемократически съюз на Македония

Георги Тасев – Съветник по въпросите на младежта и младежката политика на министър-председателя на Северна Македония

Meris Bećović – Координатор на проекти в Младежкия съвет на Федерация Босна и Херцеговина, президент на Асоциация Plus Ultra

Клайди Приска – политически служител в Националния младежки конгрес

Ирена Шуменковска – млад посланник на Западните Балкани, член на Македонския политически научен форум

Борян Йовановски – журналист, награждаван в областта на разследващия репортаж

Във втория панел, участие взеха:

Мария Кръствеска – Председател на Националния младежки съвет на Македония

Владимир Гьоргески – Ръководител на местния клон на RYCO (Regional Youth Cooperation Office)  в Северна Македония

Детьон Фетаху – Ръководител на проекти в Косовския младежки съвет – KYC

Мирослав Цеков – председател на Национален младежки форум

Ана Гьокай – Мениджър маркетинг и връзки с обществеността

Желко Джукич.

Акценти от изказването на Мирослав Цеков

 “Страните от Западните Балкани имат едно общо предизвикателство – да обяснят на хората извън сектора какво реално прави младежката политика. Хората не осъзнават, че тя дава възможност на младите хорат да реализират своя потенциал и изгражда бъдещи лидери. Трябва да инвестираме и да разширим подкрепата за младежка политика и младежка работа“, споделя г-н Цеков в своето изказване.

Той отбелязва, че младежките организации трябва да се стремят да градят мостове в региона и Националните младежки съвети играят решаваща роля в  изграждането на връзки и възможности за сътрудничество, заради достъпа до множество млади хора и младежки организации.

   Друга ключова роля на Националните младежки съвети е да застъпват пред правителствата си за разширяване на възможностите за сътрудничество в младежкия сектор в региона. 

“Приветсваме, че в сключения Меморандум между Република България и Република Северна Македония експлицитно се споменават Националните младежки съвети на двете страни.”, казва Мирослав Цеков.

Автор: Йоана Дончева

Резултатите от Националната среща на младежки парламенти в Русе

В периода от 12-ти до 14-ти юни в Русе се проведе Националан среща на младежките парламенти и съвети. Това беше 21-ото издание на срещата. Тридневното събитие беше изпълнено в Зала Европа на Доходното здание, а от Национален младежки форум си партнирахме с местните Младежки дом и Младежки парламент за организацията.

В програмата бяха включени дейности по темите “Как да привличаме младите хора в младежките общински структури?”, “Как да комуникираме с местната власт? “, “Мрежа на взаимодействие на парламентите и съветите”. 

Станислав Додов представи платформата U-Report за събиране на мнения от младите хора по актуални и водещи въпроси. 

Тъй като срещата се изпълни и благодарение на проект “Диалог и участие за всички”, участниците бяха консултирани по темите от Цел 10 и Цел 3 от Европейските младежки цели, съответно –  “Устойчива и зелена Европа” и “Приобщаващи общества”.

Официален гост в закриващия ден на Националната среща беше кметът на община Русе, Пенчо Милков, който влезе в дискусия с младежите, изготвили препоръки към общината за по-добро имплементиране на младежки политики и ресурсите за тях.

От Национален младежки форум затвърдихме желанието да работим за развитието на младежките капацитети в общината, а за тази цел сключихме меморандум за сътрудничество.

Нямаше да проведем тази среща без активната подкрепа на Община Русе и финансовта помощ от Общинския годишен план за младежта.

 

Автор: Христо Радославов

Запознайте се с Лятна академия “Перспективи”

На 24-ти май се състоя церемонията по награждаването на Европейската младежка награда ,,Карл Велики”. Представляващият България лауреат бе Ахмед Куйтов с проекта Лятна академия “Перспективи”. Проведохме интервю с г-н Куйтов, за да запознаем вас, читателите, по-подробно с академията.

Кой стои зад Лятна академия "Перспективи"?

Ахмед Куйтов e нa 29 години от град Свищов, завършил специалност “Философия”. Заедно със своите колеги създава Институт “Перспективи” през 2015 година. Тогава разбира, че в малките места на България през летните месеци има огромно предизвикателство. То е, че с настъпването на дългата лятна ваканция повечето тийнейджъри имат огромна свобода.

 Една не малка част от родителите им са в Западна Европа или работят в по-големите градове. По този начин в малките места възможността за пълноценно гражданско ангажиране през летните месеци е слаба и децата нямат училище, с което да бъдат ангажирани. 

“Често прекалената свобода допринася за лоши навици. Тогава, като млади възрастни, беше нужно да действаме, за да минимализираме ефектите от това предизвикателство и решихме да вземем нещата в свои ръце”, сподели Ахмед.

От Институт “Перспективи” решават да съберат стажанти от различни страни, които да отидат в Свищов. Благодарение на тях започват да обучават децата в международни младежки академии и академии за социално предприемачество.

 “В края на 2016 г. имаше група от младежи, която искаше да учи, но нашите доброволци трябваше да се върнат по държавите си. Решихме да продължим да си сътрудничим с младите, като организирахме различни инициативи, обвързани с образование и личностно развитие”.

През 2017 г. започва изпълнението на Лятната академия “Перспективи”, която досега е провела 6 издания. 

Кои са въвлечените в академията?

Чуждестранните стажанти, които вземат участие в академията, са основно студенти 3-ти и 4-ти курс в бакалавърски програми. Най-често са от Испания, Франция, Германия, Италия и Португалия. Тяхната възрастова граница е от 22-26 години. 

Самата академия е предназначена за деца между 5 и 17-годишна възраст.

Полезен ефект от това е, че малките деца получават шанса да се докоснат до чужда реч и да взаимодействат с различни култури.

От 2016 досега през академията са минали над 30 стажанти, а участие са взели около 380 деца. С всяка година интересът се увеличава, кандидатурите са около 50 за всеки сезон, но все още капацитетът на мястото не е достатъчно голям за да привлече повече участниците.

“Добра новина! В средата на месец март получихме ново пространство, което ще бъде наше в следващите три години. Два етажа над 300 квадрата. Превръщаме го в младежки център, в който ще има обособени три зони за учене. Ще имаме събития за над 100 човека. Ще ни позволи да ангажираме по-голяма група хора”, сподели още с нас Ахмед.

Тази година академията е изправена пред предизвикателство. Преди стотина дни голяма част от доброволците се отказват да дойдат в България, поради ситуацията с Русия и Украйна. Причината е, че родителите не ги пускат. България е близо до конфликта.

“Разочаровани сме, защото тази година най-вероятно няма да имаме чужденци”, притеснен бе лауреатът.

Г-н Куйтов споделя за другия проект на Институт “Перспективи” – Дунавски сървайвър, където миналото лято се запознава с млади и активни хора. През това лято институтът планира да се фокусира върху повишаване на капацитета от около 20 младежки координатори (15-17 годишни). Тези координатори ще бъдат обучавани за това как да създават условия за младежки инициативи и как да съдействат на европейските граждани и своето доброволчество. 

“Ще привлечем повече доброволци, които да организират инициативи по различни локации в България. Има други населени места, в които отсъства младежката работа и сме се насочили към развиването им. За момента имаме клубна мрежа от 10 населени места, но желаем да се разрастваме и да достигнем до повече младежи, на които да помогнем да творят”.

Лауреатът ни разказа как за него е била голяма изненада да бъде избран за представител на България в Аахен с Лятна академия “Перспективи”. От няколко години получава покана да подаде своята кандидатура, но осъзнава, че тази година е последният му шанс, защото наградата “Карл Велики” е за хора до 29 годишна възраст. 

“Това беше един зимен ден и имах свободно време. Вечерта отворих формата, попълних и я пуснах. След няколко месеца разбрах, че съм одобрен. Това беше голяма изненада за нас. Тази лятна академия я правим изцяло доброволно. Работим по проекти, които са финансирани по програмата Еразъм+, но тази лятна академия винаги е била доброволна. За нас тя бе един експеримент, който ни научи и продължава да ни учи много”.

Повече за церемонията в Аахен, Германия може да прочетете 

 

Автор: Йоана Дончева

Какво се случи на Национална среща “Младежка работа от А-Я”

В рамките на 4 дена Перник беше домакин на поредното издание на най-голямото и ежегодно младежко събитие. В периода от 15-ти до 19-ти юни участници от цялата страна се събраха, дискутираха, слушаха лектори, вдъхновяваха се и вдъхновяваха от своя страна. Всичко това в опит да представят Младежката работа като устойчиво понятие в съзнанието на институциите, властимащите и разбира се изпълнителите на тази работа – младите хора. 

 

Откриването се състоя с присъствието на специални гости, сред които – кметът на община Перник – Станислав Владимиров, председателят на НМФ –  Мирослав Цеков, Андриана Сукова от дирекция Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“, представляващата заместник министър-председател по климатичните политики, Илина Мутафчиева, Даниел Джинсов, председател на МСМРБ  и Биляна Сиракова, координатор на Диалога на ЕС по въпросите за младежта.

Известният професор по Европейска младежка политика от Университета – Южен Уелс, Хауърд Уилямсън, говори на участниците за историята, значението и актуалното състояние на Младежката работа.

Цялата му лекция, която препоръчваме да чуете, ще откриете тук, където сме отбелязали началото на неговата част от излъчването на срещата.

След мотивацията от проф. Уилямсън, участниците се разпределиха по работни групи, всяка от които трябваше да генерира препоръки към различни адресанти по отношение на изграждането на млaдежки структури и капацитети в името на установяването на младежката работа и ползотворното развитие на младите хора в България. 

Програмата от третия ден в Перник продължи с д-р Лилия Еленкова, чиято лекция разглеждаше актуалното състояние на младежката работа у нас.
“Ако искаме да влезем в играта на възрастните, е нужно да разбираме и техния език.”, каза д-р Еленкова в своето представяне.
Тя бе последвана от социолога Стефан Георгиев, който представи свое съвместно изследване с председателя на МСМРБ, Даниел Джинсов. Изследването бе с цел да картографира състоянието на младежките
организации през втората година от пандемията от Ковид-19.
Никола Живков ни разказа за функцията на Младежките центрове (изградените и изграждащите се в момента), тяхната необходимост, добрите им практики и предизвикателствата, пред които са изправени.
“Не очаквайте, че някой ще ви даде нещо. Вие трябва да искате, да сте проактивната страна”, призова Никола.

За финал, в “младежко студио” бяха представени чрез креативни видеа, препоръките, които участниците изготвиха заедно. Разбира се креативната им задача бе разписана и в официален политически документ, чиято финална чернова представи Лета Панайотова от Народно читалище “Бъдеще сега”.

Разработения документ коментираха Мирослав Цеков, Даниел Джинсов, както и Мартин Жлябников, секретар на община Перник, и Мирчо Христов от Международен младежки център в Стара Загора.

И четиримата отличиха един основен акцент в този документ, а именно препоръките към младежките организации. 

“Докато обработвахме резултати, отчетохме тенденция сред препоръките. Освен добaвената стойност на съветите към младежките организации има голямо поле с обратна връзка към организациите с добри практики и как ние, техните представители, да завеждаме тези препоръки към институциите. Поздравявам работните групи. Те бяха нестандартни и изчерпателни.”, въодушевен бе председателят на Национален младежки форум.

“Препоръките към младежките организации са може би основният акцент за документа, който ще споделим. Надявам се до следващата национална среща да коментираме именно резултатите от тазгодишната среща, защото съм сигурен, че ще има.”, сподели секретарят на община Перник.

Мирчо Христов пък наблегна за необходимостта от Държавна агенция за младежта и заяви, че тя ще се чувства много по-комфортно, ако е извън институции и министерства, за да може да се изпълнява качествена политика.

Даниел Джинсов припомни за продължаващата работа. “Това не е работа за една година. Необходимо е да имаме готовност да работим няколко години за това, а не да започваме с мисълта, че в кратък срок ще изпълним всичко. Първото нещо, което да направи една младежка организация, е да не е сама. Тя трябва да търси подкрепа и партньорства. “Дебата” е пример за това. Той нямаше да бъде реалност, ако нямаше подкрепата през годините.”, сподели Джинсов.

С тези заключения и ресурс за още неуморни усилия закриваме Национална среща “Младежка работа от А-Я”. От Национален младежки форум сме щастливи, че имахме удоволствието да присъстваме и тази година на това така важно за всички нас събитие. Обнадеждени сме и мотивиране, а до следващото ще работим за поставянето на нови стъпала за развитието на младежта в България.

 

Автор: Христо Радославов

Позиция на Национален младежки форум относно НПИМД

ДО

ГОСПОДИН КИРИЛ ПЕТКОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

С КОПИЕ ДО: 

ГОСПОДИН АСЕН ВАСИЛЕВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ 

ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ

И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ГОСПОЖА КАЛИНА КОНСТАНТИНОВА

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПО ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ГОСПОДИН РАДОСТИН ВАСИЛЕВ

МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

ПОЗИЦИЯ

на Национален младежки форум

Относно: Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта за 2022 г.

Национален младежки форум /НМФ/ е най-голямата платформа на младежки организации в Република България, която включва в състава си 44 младежки организации от цялата страна. Основната мисия на организацията е да изведе на преден план ролята и значението на младежките организации и младежката работа в развитието и създаването на активни и компетентни млади хора, които могат да се реализират и допринесат за едно проспериращо общество. Национален младежки форум е пълноправен член на Европейски младежки форум и е със статут на Национален младежки съвет на България.

Следвайки своята основна мисия, Национален младежки форум е активен, устойчив и последователен партньор при формулирането и приложението на младежката политика в България. Младежката политика се изпълнява от публичните власти с целта да осигури на младите хора възможности и опит, които да подобрят тяхната успешна интеграция в обществото и да ги превърнат в активни и отговорни членове на същото това общество, както и да станат посланици на промяна (Council of Europe CM/REC(2015)3).

Бихме искали да изразим опасенията си във връзка с публикуваната покана за набиране на проектни предложения по Националната програма за младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта. 

  1. На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 7 от Закона за младежта, националните програми за младежта се приемат от Министерски съвет, по предложение на министъра на младежта и спорта, в изпълнение на Националната стратегия за младежта. Това поражда два проблема. Към момента в Република България няма действаща Национална стратегия за младежта и в този смисъл не става ясно, постигането на какви стратегически цели на държавната политика за младежта (по смисъла на чл. 2 от ЗМ) ще бъде обезпечено посредством изпълнението на Националната програма за изпълнение на младежки дейности. 
  2. Разпоредбата на чл.10а, ал.6 от Закона за хазарта посочва, че условията и реда за финансиране на проектите по ал. 4 от ЗХ се определят от наредбата по чл. 8, ал. 3 от Закона за младежта. От своя страна чл. 8 ал. 3 от ЗМ  предвижда условията и редът за финансиране на проекти по национални програми за младежта да се определят с наредба на министъра на младежта и спорта, съгласувано с министъра на финансите. В този смисъл, извън условията и реда за предоставяне на средствата, приемането на Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10 а от ЗХ би следвало да попада в обхвата на чл. 7 от ЗМ. Въпреки това, в чл. 3 ал.2 от НАРЕДБА № 5 от 11.08.2016 г. за условията и реда за финансово подпомагане на проекти по национални програми за изпълнение на младежки дейности, министърът на младежта и спорта е разширил своите правомощия извън тези регламентирани в текстовете на чл. 7 от ЗМ, като е посочил, че Националните програми за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта се приемат от министърът на младежта и спорта.
  3. На 4-ти април 2022 г. Министерство на младежта и спорта публикува проект на нова наредба за условията и реда за финансиране на проекти по националните програми за младежта. В наше становище от 12 април 2022 г (Приложение №1). посочихме редица слабости на проекта свързани с: 
    1. Липсата на предварителна оценка на въздействието на проекта.
    2. Разширяването на правомощията на министъра на младежта и спорта по отношение на приемането на националните програми за младежки дейности по чл.10а от ЗХ. (Посочено в т.2 от настоящото становище).
    3. Ограничаването на възможността за кандидатстване на неформални групи.
    4. Ограничаването на кръга организации кандидатстващи по програмата.
    5. Предвиждане на електронно подаване на документите и нуждата от ограничаване на административната тежест за кандидатстващи организации.
    6. Липсата на задължително участие на външни експерти в оценителните комисии.
    7. Възможността за отхвърляне на проектни предложения по преценка на министъра на младежта и спорта, без изрично посочени критерии.
    8. Срокове за предоставяне на документи от страна на неформални групи.

Следва да се отбележи, че към настоящия момент, почти 2 месеца след изтичане на срока за подаване на становища, в рамките на процедурата за обществени консултации все още не е публикувана задължителната справка за постъпили становища, която да отразява, кои от предложенията по отношение на проекта на наредба са приети и кои отхвърлени. В този смисъл, не е ясно кога и с какви редакции, предстои да бъде приета наредбата.

  1. В доклад от 2020 г. посветен на възможностите и предизвикателствата пред младежката политика в България отбелязахме липсата на качествена информация в следствие на провеждането на политиките посредством националните програми за младежта. Към настоящия момент и въпреки, че Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от ЗХ се изпълнява в продължение на 5 години и за този период за изпълнението и са отделени повече от 10 млн. лв. (за сравнение бюджетът на Националната програма за младежта за същия период е над 2 пъти по-нисък – под 4 млн. лв.) не е налична оценка на въздействието на програмата и степента на относимост и изпълнение на целите на държавната политика за младежта поставени посредством Националната стратегия за младежта в изпълнение на чл.4 от ЗМ. Липсва и оценка на ефективността и ефикасността на програмата. 
  2. С оглед на посоченото в т. 4, тази година Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от ЗХ получава рекордно до момента финансиране от 5 млн. лв. Въпреки това програмата предвижда предоставяне на средства за едва 35 проекта. (За сравнение през 2017 г., когато програмата има повече от 2 пъти по-нисък бюджет – само 2 млн. лв. са финансирани 76 проектни предложения.) В програмата е предвидено финансирането на 5 проекта по 500 000 лв, които да бъдат реализирани в рамките на периода 15 юли – 30 октомври 2022 г. или за 3 месеца и половина. Подобна сума за осъществяването на младежки проекти е прецедент на европейско ниво. Стандартни проекти по направление 2 на програма Еразъм +, които се реализират в период между 16-24, а понякога и до 36 месеца и включват редица дейности, осъществявани на международно ниво разполагат най-често с между 120 и 240 хл. Евро.
  3. Необходимо е да се подчертае, че предвидените дейности не са свързани с ефективна работа и взаимодействие с младежи (младежка работа, неформално образование, менторство и др.), а е планирано реализирането на фестивали с концерти, информационни кампании с изготвяне на публикации, видеа и реклами за аудио и видео спотове в медии, ефективността на които не е доказана в предходните години на изпълнение на програмата.
  4. През годините Национален младежки форум, както и други организации многократно са отравяли препоръки в посока необходимостта от цялостно преосмисляне на администрираните на програмата и нейното съдържание и изпълнение. В последните 24 месеца станахме свидетели и на редица разследвания свързани с предполагаеми злоупотреби при предоставянето на средствата по програмата и нейното изпълнение. 

В заключение на изложеното по-горе, считаме че преди да се пристъпи към предоставяне на средства по Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта трябва: 

  • Да бъде приета Национална стратегия за младежта. 
  • Да бъде изработена, консултирана и приета нова Наредба за условията и реда за финансиране по националните програми за младежта, която гарантира прозрачност и достъпност при кандидатстването и изпълнението на програмите в т.ч. и посредством вкарването в експлоатация на електронната система за администриране на програмите.
  • Да бъде извършена цялостна оценка на предходните 5 години на Националната програма за изпълнение на младежки дейности.
  • Да бъде изработен проект на Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта, който е обсъден с младежкия сектор и организациите, работещи с млади хора на терен и отразява реалните им потребности.

В качеството си на Национален младежки съвет, още веднъж заявяваме готовността си да участваме активно в реализирането на посочените по-горе препоръки, за да постигнем ефективност и ефикасност при изпълнението на националните програми за младежта, които са основен инструмент за постигането на стратегическите цели в младежките политики на национално ниво.

Отговор на Министерство на младежта и спорта

Брюкселски икономически форум

На 17.05 се проведе водещото годишно икономическо събитие на Европейската комисия – Брюкселският икономически форум. 

Повече от 20 години той събира на едно място високопоставени европейски и международни политици, учени, представители на гражданското общество и бизнес лидери, за да идентифицират ключови предизвикателства и да обсъдят политически приоритети за европейската икономика.

Отличени млади икономисти и високопоставени лектори от цял свят се събраха на Брюкселския икономически форум на 17-ти май, за да обсъдят как може да се изгради справедлива, зелена и цифрова икономика за бъдещето. Сред гост-лекторите бяха Джанет Йелън (Министър на финансите на САЩ), Валдис Домбровскис (Еврокомисар по търговията), Джита Гопинат (първи заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд) и редица други евродепутати, политици и представители на бизнеса, гражданския сектор, академичната общност.

За да отбележи Европейската година на младежта 2022, форумът тази година разгледа икономиката на следващото поколение и насочи вниманието към младежта. Във време на криза, белязана от конфликта в Украйна, бе обсъдено как да се гарантира, че европейската икономика е надеждна за бъдещето при ускоряване на зеления преход. (Може да се запознаете по-подробно с програмата ТУК)

Национален младежки форум имаше възможността да присъства на тазгодишния Брюкселски икономически форум като част от младежката делегация в лицето на Гергана Геранова, член на Управителен съвет.

Изказваме своите благодарности към Представителството на Европейската комисия в България за поканата.

Снимки от събитието.

 

Автор: Йоана Дончева

Европейска младежка награда ,,Карл Велики”

 Европейската младежка награда „Карл Велики“ има за цел насърчаване на развитието на европейско съзнание сред младите хора, както и тяхното участие в проекти, свързани с европейската интеграция. Наградата се присъжда на осъществявани от млади хора проекти, с които се поощрява разбирателството, насърчава се изграждането на споделено усещане за европейска идентичност и се предлагат практически примери за европейци, живеещи съвместно като една общност.

 Европейското жури избира победителя измежду предложените от националните журита проекти, като наградата за първо място е 7500 евро.

 

Тазгодишната церемония се проведе на 24.05 в Аахен, Германия. Наградените проекти са:
 1-во място – „Orquestra Sem Fronteiras“ [EN: Orchest Without Borders] от Португалия, който насърчава трансграничното сътрудничество между Португалия и Испания чрез музиката на млади таланти, живеещи в двете страни, с цел смекчаване на социалните и културни неравенства.

  2-ро място  –  чешкият проект „Politika (nejen) pro mladé“ [EN: Politics (Not Only) for the Youth], който обединява млади политици от целия политически спектър, за да обсъждат политиката, демокрацията и правата на човека, стремейки се към информиранo и активнo младo гражданско общество.

  3-то място – немският проект „Ukrainian Vibes – European Public Sphere”, организиран от Democracy International. Проектът, който се проведе от април до октомври 2021 г., събра хора от 36 държави за виртуални дискусии относно демокрацията, развитието и европейската интеграция, като акцентира върху отношенията между ЕС и Украйна. Те публикуваха част от предложенията, генерирани на платформата COFOE.
 

България бе представена от Ахмед Куйтов чрез проекта Лятна академия “Перспективи” на Институт Перспективи – Свищов. Той има за цел да включи европейски студенти в живота на малките общности в България и да ги ангажира в образователни дейности, създавайки алтернативно пространство за социализация. Основан е на европейските ценности като равенство, солидарност, недискриминация и допринася за засилване чувството на принадлежност като част от един Съюз.

Националното жури се състоя от:

  • г-н Андрей Ковачев, член на Европейския парламент (ЕНП);
  • г-жа Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент (С&Д);
  • г-жа Атидже Алиева-Вели, член на Европейския парламент (Обнови Европа);
  • г-н Андрей Слабаков, член на Европейския парламент (ЕКР);
  • г-н Мирослав Цеков, председател на Националния младежки форум – България.

Останалите участващи държави са Австрия, Белгия, Хърватска, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция и Нидерландия.

От Национален младежки фоурм изразяваме своите благодарности към Бюрото на Европейския парламент в България за сътрудничеството.

 

Автор: Йоана Дончева